Разбира се, трябваше да си набавим и оръжие за операцията - да ударим Диаз по плешивото теме. Лично аз познавах едно момче, Мео, дето имаше точно каквото ни трябва. Всъщност с него се запознахме в един стриптийз бар за 60-годишни, но това е друга история.
Проблемът бе, че не бях виждал Мео доста отдавна. Знаех, че Кортез ще ме упъти, той следеше всичките си хора от години насам. И така, събитията ме отведоха при него.
* * *
Паркирах мотора пред оградата на кея, където беше и корабът на Кортез. Хубава лодка си беше, ама щом не мога да я надупча с картечния, значи не е по вкуса ми. А и той си мисли, че не знам откъде я има. Ха! Знам всичко за облога му с Лойър - който успее да пробяга по-голямо разстояние, печели кораба на другия. И какво направил Кортез? Облякъл черен костюм, сложил тъмни очила, окичил се с табелка "Ъгент Смит" (още не му е схванал правописа, да му се не види!) и започнал да се мултиплицира в телата на хората. Така на негова страна се състезавали трийсетина бегача... Ама аз пак се отплеснах!
Така, как беше... а, да. Та качих се аз на кораба, а там ме чакаше самият Кортез. Беше облякъл нещо като сафари екип, от който се подаваха пръчки с динамит.
- Томи, пич, къде се изгуби? Аз исках да си направим едно парти - само ти, аз и бутилка вино... - започна той с обичайните свалки. - Радвам се, че си дошъл все пак. Приготвил съми нещо за хапване. - каза и погледна динамита.
Най-после схванах ситуацията и като опитен продавач на хотдог му споделих:
- Слушай пич, не съм дошъл за парти и това в джоба ти не са кренвирши, ясно?
Той остана някак объркан, зяпна динамита и физиономията му стана горе-долу таква
- А,тъй ли...
- Тук съм по работа. Търся Мео. Да го знаеш къде е?
- Доколкото си спомням, последния път живееше във Вайс Поинт. Трябва още да е там. Иди и ще го откриеш. Няма начин да сбъркаш сградата. - намигна ми той. - А дега за услугата ще ми се отплатиш с петнайсет минути, ти и аз в моята каюта...
Помислих над предложението, претеглих плюсовете и минусите, и се издрайфах през борда.
- Мерси, ама некой друг път.
Минута по-късно Кортез тъжно гледаше как се отдалечавам и викаше "Тръгвай! Аз ще те чакам!"
Аман от извратеняци.
* * *
Спрях некъде около Вайс Поинт и започнах да се оглеждам - хора вървяха по улиците, хора пазруваха, проститутки си предлагаха услугите ("Сори, бейби, по работа съм.") - всичко си изглеждаше нормално. Освен...
Мда, това беше - на мястото на клуб "Бомби" имаше "Meow`s girls". Несъмнено Мео беше вътре. Още щом влязох, ме посрещна отвратителна воня на парфюм от лавандула. Приближих се до едно момче, медитиращо по средата на огромната стая и го попитах колкото се може по-дружелюбно:
- Ей, келеш, къде е тоя ш**ан пе****ст, собственика?
Момчето сякаш бе изпаднало в транс. Чак сега забелязах колко хора медитираха около него. Те можеха да
мислят. Това ме отвращаваше.
- Ти си Томи Спагети и си кръгъл идиот. - каза откровено момчето. Останх удивен.
- Как позна? Докоснал си се до тайните на Вселената?
- Не, името ти го пише на тениската и си си обул различни обувки.
- Аха... - останах доста объркан, но въпреки това момчето ми посочи накъде да вървя и аз отидох натам. Минах през една врата, през втора и през трета и накрая се озовах в кабинета на Мео. Той определено се зарадва да ме види. Но се беше променил.
Носеше черни обувки, черна мантия и черни очила. Виреше си главата и с откровение сподели:
- Томи, аз те чаках. И сега мога да ти разкрия тайната на мъдростта и силата. Преди месец, докато клечах в кенефа, ме напъна... вдъхновението. Аз прозрях - телата ни се използват от машините за батерии, те се гаврят с нас, докато ние сме затворени в тази компютърна симулация на град, подобна на PC игра, наречена Лъжицата, създадена, за да ни държи под контрол!
Аз останах да го гледам тъпо, а той кимна и двама души влязоха в стаята. Един мазно ухилен, застаряващ и плешив африканец и една жена с физиономия на току-що изнасилена кобила.
- Това са моите помощници - представи ги той. - Дамата е Ритнити, а господинът е Кофе Бабоне... абе, чекай, тоя не беше от тая история...
Чак тогава си спомних защо, аджеба, бях пропътувал целия тоя път и бях изтърпял тия глупости.
- Ский са пич, дошъл съм тук за помощ. Ше трепаме Диаз.
- О, Диаз! Ще ти трябва истинко чудо. Но все пак, какво ти трябва, освен чудото?
- Guns. Lots of guns. - отговорих аз (леле, почнах и английски да разбирам)
Той помисли над това предложение и африканеца викна
- Помни, че живееш в един сън. Наруши правилата му и ще станеш Избрания, най-силния на света, ще победиш Диаз и ще станеш най-добрия продавач на хотдог!
- Той е прав. - напомни Мео. - Вярвай в скритата си сила и я използвай!
Излязох от сградата леко объркан, но си извадих поука. Следващия път да разчитам само на себе си. Явно операцията срещу Диаз трябваше да се отложи.