Беше смрадлив летен ден. Седях си в офиса и смърках нещо, което според Ланс беше хероин. Мязаше на пудра захар. Както и да е, важна е идеята.
Аз съм Томи Спагети, най - властния престъпен бос и продавач на хотдог във Вайс Сити. Мдам, живота ми е прекрасен - по цял ден лежа, ям и свалям мацки с катречния пистолет (буквално). Всеки иска да е като мен. Но как се издигнах дотук? Първо, трябваше да събера екип от професионалисти. Въпросният Ланс бе един обикновен мангал, прекерващ дните си, лижейки вода от някоя канавка. Но аз го намерих и го направих човек. Ами Лойър? Една смрадлива буца лой, дето ми се правеше на адвокат. Ха! Но аз го обучих, дадох му оръжие и малък офис в боклукчийската кофа на Ланс. Няма грашка, всеки ми завижда. Особено Диаз.
Диаз е малко смешно човече с мазно лице и зеленясала усмивка. Той ми завижда и изпрати да ме заловят неговите хора в бели престилки. Твърдят, че съм луд! Ще видят те. Утре ще сбера тричленната си армия, Ланс ще доведе кучета - пазачи (искаше му се да ги изяде) и заедно ще щурмуваме имението на Диаз. И тогава аз ще го... накарам да преяде. Да плюска, свинята малка! Хехе! Аз ще бъда владетел на... как беше... Вайс Сити? Може би.
----------------
следва...

PS: това беше само предговор. Дано нататък да ви хареса.

не виждам кое му е смешното.Със Vice City ли ми се ебаваш

Ponosimo tapo

Дано нататък да ми хареса щото досега не ми харесва.

Мене ми харесва.

Hmm...nz ,i na men mi haresa...

Далече си този път от качеството... то бива ирония, но в случая даже не е смешно.
А, да... и имаш доста еднотипен хумор, все на плюскане го удряш. Смени малко посоката, че писва адски бързо.

Разбира се, трябваше да си набавим и оръжие за операцията - да ударим Диаз по плешивото теме. Лично аз познавах едно момче, Мео, дето имаше точно каквото ни трябва. Всъщност с него се запознахме в един стриптийз бар за 60-годишни, но това е друга история.
Проблемът бе, че не бях виждал Мео доста отдавна. Знаех, че Кортез ще ме упъти, той следеше всичките си хора от години насам. И така, събитията ме отведоха при него.

* * *
Паркирах мотора пред оградата на кея, където беше и корабът на Кортез. Хубава лодка си беше, ама щом не мога да я надупча с картечния, значи не е по вкуса ми. А и той си мисли, че не знам откъде я има. Ха! Знам всичко за облога му с Лойър - който успее да пробяга по-голямо разстояние, печели кораба на другия. И какво направил Кортез? Облякъл черен костюм, сложил тъмни очила, окичил се с табелка "Ъгент Смит" (още не му е схванал правописа, да му се не види!) и започнал да се мултиплицира в телата на хората. Така на негова страна се състезавали трийсетина бегача... Ама аз пак се отплеснах!
Така, как беше... а, да. Та качих се аз на кораба, а там ме чакаше самият Кортез. Беше облякъл нещо като сафари екип, от който се подаваха пръчки с динамит.
- Томи, пич, къде се изгуби? Аз исках да си направим едно парти - само ти, аз и бутилка вино... - започна той с обичайните свалки. - Радвам се, че си дошъл все пак. Приготвил съми нещо за хапване. - каза и погледна динамита.
Най-после схванах ситуацията и като опитен продавач на хотдог му споделих:
- Слушай пич, не съм дошъл за парти и това в джоба ти не са кренвирши, ясно?
Той остана някак объркан, зяпна динамита и физиономията му стана горе-долу таква
- А,тъй ли...
- Тук съм по работа. Търся Мео. Да го знаеш къде е?
- Доколкото си спомням, последния път живееше във Вайс Поинт. Трябва още да е там. Иди и ще го откриеш. Няма начин да сбъркаш сградата. - намигна ми той. - А дега за услугата ще ми се отплатиш с петнайсет минути, ти и аз в моята каюта...
Помислих над предложението, претеглих плюсовете и минусите, и се издрайфах през борда.
- Мерси, ама некой друг път.
Минута по-късно Кортез тъжно гледаше как се отдалечавам и викаше "Тръгвай! Аз ще те чакам!"
Аман от извратеняци.

* * *
Спрях некъде около Вайс Поинт и започнах да се оглеждам - хора вървяха по улиците, хора пазруваха, проститутки си предлагаха услугите ("Сори, бейби, по работа съм.") - всичко си изглеждаше нормално. Освен...
Мда, това беше - на мястото на клуб "Бомби" имаше "Meow`s girls". Несъмнено Мео беше вътре. Още щом влязох, ме посрещна отвратителна воня на парфюм от лавандула. Приближих се до едно момче, медитиращо по средата на огромната стая и го попитах колкото се може по-дружелюбно:
- Ей, келеш, къде е тоя ш**ан пе****ст, собственика?
Момчето сякаш бе изпаднало в транс. Чак сега забелязах колко хора медитираха около него. Те можеха да мислят. Това ме отвращаваше.
- Ти си Томи Спагети и си кръгъл идиот. - каза откровено момчето. Останх удивен.
- Как позна? Докоснал си се до тайните на Вселената?
- Не, името ти го пише на тениската и си си обул различни обувки.
- Аха... - останах доста объркан, но въпреки това момчето ми посочи накъде да вървя и аз отидох натам. Минах през една врата, през втора и през трета и накрая се озовах в кабинета на Мео. Той определено се зарадва да ме види. Но се беше променил.
Носеше черни обувки, черна мантия и черни очила. Виреше си главата и с откровение сподели:
- Томи, аз те чаках. И сега мога да ти разкрия тайната на мъдростта и силата. Преди месец, докато клечах в кенефа, ме напъна... вдъхновението. Аз прозрях - телата ни се използват от машините за батерии, те се гаврят с нас, докато ние сме затворени в тази компютърна симулация на град, подобна на PC игра, наречена Лъжицата, създадена, за да ни държи под контрол!
Аз останах да го гледам тъпо, а той кимна и двама души влязоха в стаята. Един мазно ухилен, застаряващ и плешив африканец и една жена с физиономия на току-що изнасилена кобила.
- Това са моите помощници - представи ги той. - Дамата е Ритнити, а господинът е Кофе Бабоне... абе, чекай, тоя не беше от тая история...
Чак тогава си спомних защо, аджеба, бях пропътувал целия тоя път и бях изтърпял тия глупости.
- Ский са пич, дошъл съм тук за помощ. Ше трепаме Диаз.
- О, Диаз! Ще ти трябва истинко чудо. Но все пак, какво ти трябва, освен чудото?
- Guns. Lots of guns. - отговорих аз (леле, почнах и английски да разбирам)
Той помисли над това предложение и африканеца викна
- Помни, че живееш в един сън. Наруши правилата му и ще станеш Избрания, най-силния на света, ще победиш Диаз и ще станеш най-добрия продавач на хотдог!
- Той е прав. - напомни Мео. - Вярвай в скритата си сила и я използвай!

Излязох от сградата леко объркан, но си извадих поука. Следващия път да разчитам само на себе си. Явно операцията срещу Диаз трябваше да се отложи.

Хаха!

Абе доколко е "хаха" не знам. Зависи от идеята. Ако Лорда е решил да прави пародия на GTA, резултатът е приличен. Ако иска да се заливам от смях, обаче, не е успял.

Що бе, аз си се кефя!

Както казах, темата може да се хареса само на някои. ТТ2, ти каза, че тоя път съм далеч от качеството. Познаваш "Епопея на изядените" и явно тя ти харесва. Помогни ми, какво да направя, че да подобря тоя разказ или направо да го зарежа?

Значи - на тази фаза избягвай хумор от името на автора, защото той трябва да е доста добър, за да го пишеш въобще. И също, не залитай в друга посока (ma3x), а се съсредоточи върху хумора, който можеш да изведеш от GTA. Известни залитания не са вредни, но по малко и разнообразни.
Тази част е по-добра, има развитие.

Мерси, ще се постарая още.

Продължава да ме кефи ама махни тая матрица че е много изтъркано.