Участват в първи епизод:

TheUnknownOne
Resident
ivanatora
M-Tycoon
JohnyRiko
Kiedisagain
AcTivE
RIP

Сценарист и режисьор на първата част : AcTivE

РАЗКАЗ С ГЕРОИ ОТ ФОРУМА


Валеше сняг. Бе вечер, около три през нощта. Навън се чуваха само виелиците, а от време на време и вой на някой вълк. Внезапен вик се разнесе наоколо.
- Какво става - попита Resident, като нахлу сънен в покоите на краля.
- Убиха го! Убиха го - крещеше прислужницата.
- Господи! Татко - извика Resident, като се затича към трупа.
Кралят UnknownOne беше проснат на земята и лежеше в локва кръв. Някои го бе промушил с отровна кама. Resident погледна бледото лице на мъртвеца и прошепна:
- Ще отмъстя за теб, татко, велики TheUnknownOne!
В този момент Resident забеляза с периферното си зрение през прозореца, как навън бяга тъмен силует. Resident отиде до прозореца, но до земята имаше поне двеста крачки. Каменният дворец бе огромна и висока сграда, построена за негово величество TheUnkownOne.
На следващия ден времето бе приятно. Декемврийското слънце напичаше снега и това създаваше илюзията за десетки диаманти, разпилени по земята.
- Господа, събрал съм ви тук заради едно брутално убийство. Вчера, както вече научиха всички, бе убит моя баща, великия крал на Форумландия. Искам да намерите убиеца и да ми го доведете жив! Наградата ще е 1000 поста. С тези пари ще можете да си осигурите бъдещето! Вие сте доказани бойци! А сега, представете се господа!
Първият бе висок мъж. Беше едва на 20 години, но изглеждаше опитен и наперен. Носеше железни доспехи и дълъг меч. Той се поклони и каза:
- Казвам се ivanatora. Лична охрана на краля на Електроландия
Вторият пък се различаваше от предишния с още по-голям ръст. Той бе едър и гологлав. Бе облечен в дрипи, носеше грамадна брадва, същински варварин. Демострира огромните си мускули и каза:
- M-Tycoon, наемен убиец.
Третия мъж не изпъкваше с нищо. Той бе на средна възраст, бе мършав, но дяволски пламък се четеше в очите му.
- Хм, а вие кой сте - недоверчиво го погледна Resident.
Мъжът забеляза недоверието, което му гласуваше принца. Той зърна една кокошка, изтича до нея и я наръга с кинжала си. Кокошката издъхна. След минута вече не трепкаше. Мъжът изпи кръвта й, взе я, постави я пред принца и го погледна в очите. След това се концентрира, затвори очи, докосна кокошката и о боже, кокошката възкръсна. Мъжът доволно се усмихна и каза:
- TheONEGOD, некромансер.
Resident остана доволен от демонстрацията и пристъпи към следващия човек. Но това не беше точно човек. За разлика от другите трима, по лицето му личаха белезите от войната. Resident изпитваше смесени чувства към него: състрадание, уважение, страх и погнуса... Мъжът обаче не се смути ни най-малко и хладнокръвно каза:
- Ваше величество, аз съм най-опитния в армията на кралството. Участвал съм в много битки, както сами виждате. Казват ми JohnyRico.
Resident кимна одобрително и отново се върна на мястото, от което бе започнал.
- Е, май приключ...
- Чакайте - извика мъж, който тичаше към Resident.
Той изтича и се строи до мъжът с белезите по лицето.
- Защо закъсняхте?
- Ами...ъъъ... коня ми стъпи на криво и трябваше да идвам пеш - каза мъжът.
В този момент от кръчмата зад ъгъла се подаде дебел мъж, който носеше бухалка и се развика:
- Ей ти, няма ли да си платиш! Изпи цяла кана вино и избяга!
Resident се усмихна и направи знак на кръчмаря да млъкне.
- Е, не чухме името ви?
- Kiedisagain.
Мъжът бе млад и сравнително слаб. Той обаче взе лъка, който висеше на рамото му, изстреля три стрели, които след миг и трите се забиха в бухалката на кръчмаря, който целия побеля от страх и с панически бяг зави зад ъгъла.
- Браво, разстоянието до там е поне триста крачки - възкликна Resident. - Но да продължаваме към работата си. Кой ще оглави мисията?
- Аз, най-опитния ще предвождам тези млади войни - каза JohnyRico.
Посрещнаха го гневни и недоволни погледи. Варваринът M-Tycoon недоволно извика:
- Твоят опит пукната пара не струва! Силата ми е по-висша от всички ваши качества!
- Така ли - ядосано отвърна ivanatora. - Че откъде на къде някакъв селянин ще командва принц?
Варваринът отвори уста, но TheONEGOD го прекъсна:
- Ти за какъв се имаш бе? Ще ти изпия кръвта и ще те сритам и тогава от величеството ти няма да остане нищо!
- Магьосник бил! Ама че шарлатанин - недоволно възкликна JohnyRico.
- Млъкнете - намеси се Resident, за да прекрати скорошния въргал. - Аз ще кажа кой ще оглави мисията. Предполагах, че така ще стане и затова предварително избрах водач. Това ще бъде началникът на стражата - AcTivE.
AcTivE излезе от една къща и се поклони на бъдещите си подчинени. В техните очи той изглеждаше съвършен, понеже съчетаваше всички техни качества - благородство и интелигентност, сила и смелост, знания и магьосничество, опит и издържкивост, точност и ловкост.
- Аз мисля, че знам кой стои зад всичко това - изтъкна Resident.
Героите го гледаха недоумяващо, но принца продължи:
- Далечен братовчет на баща ми идва преди няколко години. Той се казваше RIP и бе много зловещ. Факта, че той бе главатар на бандата "Геймърс Уоркшоп", голям и страшен враг на Форумландия. Той дойде най-нагло да иска от краля TheUnknownOne, лека му пръс, пари, задето RIP не нападал кралството. Баща ми, естествено, емоционален и невъздържан, сам изхвърли RIP от замъка си, а от там го пое стажата, която го е извела полумъртъв от границите на Форумландия. Носеха се слухове, че тогава RIP се е заклел да отмъсти за унижението, което му бе наложил TheUnknownOne.
- Ама шефче, тия от "Геймърс Уоркшоп" са многобройни. А са доста грозни и уродливи- отбеляза M-Tycoon.
- Повече от теб ли - пошегува се ivanatora.
Варваринът го погледна и му отправи остър поглед. ivanatora се стресна и млъкна.
- Е, целта ви е да ми доведете RIP тук. Искам го жив. А сега е време да тръгвате - каза Resident и им посочи пътя към мястото, което се славеше с присъствието на бандата "Геймърс Уоркшоп"...
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ

Надявам се разказът да ви е харесал. Засега няма да пиша втора част, защото се надявам НЯКОЙ ОТ ГЕРОИТЕ, КОИТО СЪМ ВКЛЮЧИЛ ДА ГО ПРОДЪЛЖАТ. Така ще е много по-яко, защото всеки ще има възможност да пише и така ще стане много по-разнообразно. Айде, някой да пише, пък аз очаквам продължението.

Без да губя време отидох в дворцовата казарма да си стягам багажерите. В един вързоп прибрах малко храна и грижливо прибрах вътре няколко лековити елексири. Почистих искрящия си full plate и го прибрах в един чувал. Адски е гадно да яздиш в тая консерва, туй от мене да го знаете. Замъкнах двата вързопа до конюшните и намерих верната си черногрива вихрогонка Мелисан. Тя изпръхтя и подуши ръцете ми в знак на приятелство. Набързо стъкмих две големи дисаги, в които здраво завързах бохчата с бронята от едната страна и другата с храната и елексирите в другата. Не ми хареса баланса им от двете страни и сложих няколко мяха с питейна вода от към по-леката страна. Сега вече останах доволен, Мелисан също не даваше признаци на неудобство. Яхнах я със замах и препуснах към хоризонта, където очаквах да е обиталището на убиеца с черна като нощта душа RIP.
Естествено дори и не ми хрумна да взема някой със себе си. Бях млад и самодоволен, уверен в силата си, която не ми беше изневерявала в не една битка.

Active,мисля,че класата ти е по-голяма и не трябва да копираш идеите на хората(визирам Митака).Пък и не виждам какво му е новото на системата.Не прочетох разказа,защото нямам време.Сорка ама напиши нещо от себе си.

Другите бойци никак не ми харесаха. Аз от малък сам се оправям в живота и съм свикнал с всички негови незгоди. Дразнят ме тези мазни придворни лакей, дето се мислят за бойци. Никой неможе да върти брадвата по-добре от мен и няма броня която да може да ме спре. Обаче едно със сигурност трябва да направя и то е да си взема нови дрехи и да се изкъпа. Ако успея да спечеля парите ще мога да осигуря живота си до самия край. Незнам обаче винаги съм убивал за пари и мисля, че и този път няма да се различава от другите.
Ето вече се изкъпах взех си нови дрехи, оправих си брадвата и съм готов да хвана RIP (нищо лично ).....

Qko, mnogo qko, no... moze6 li da me vkliu4i6 vav II epizod(ako ima takyv)?Active are ti da prodalzi6 razkaza... vse pak ti si avtor.

active добре е ти да продължиш разказа, все пак когато го пише един човек може да стане много по увлекателно
другото нещо е имената от форума...спрете се бре хора, толкоз ли не можете да измислите собствени герои
иначе разказа засега е мн добър

Всеки може да измисли собствени герой, друго е да видиш своя ник в някой разказ нали? И невиждам защо да се спират разказите с имена на хора от форума не те кефят така ли? Лично аз невиждам защо, но както и да е. Има хора които ги кефат и може би има хора като теб които не ги кефят, по отношение на това няма проблем нали, всеки мисли каквото си иска.

Ко да ви кажа -- разказа засега е мн добър(а и вклу4ването на откъси от 1во лице е много оригинална идея).
П.С. ади този които го продължи да ме вклучи , никога не сам участвал в нечий разказ.

не знам самоцелно ли е направено-но моя герой е супер прецакан

Ок, аз ще го продължа.

Киегисагайн, сори, все някой трябваше да е некромансера

RIP прав си, така е, но все пак не го е запазил с патент я. Просто се запалих.

А другите, които искат да се включат, това ще стане по-късно.

Абе готино е, ама според мен по-добре изиграйте някопко сесии Dungeons&Dragons, по-голям купон е.

Мисля, че досега никой от форума не е правил такова нещо, за което си мисля. Разделяне на пътищата на героите, поглед към всеки един... Абе ще видите, но не знам дали ще ви хареса. Експеримент. Може да стане малко по-дълго (и много по-трудно за мен), но сигурно ще се получи интересно. Може и да се озоря малко, щото времето ме притиска, затова няма да мога да пускам продължения всеки ден...

ВТОРА ЧАСТ

Петимата тръгнаха. Вървяха около ден през ширните полета. Скоро стигнаха до място, на което пътя се разклоняваше на пет части.
- Накъде - попита тихо ivanatora.
- Мисля, че трябва да завием натам - каза M-Tycoon и посочи най-дясната пътека - Другите пътища не ми се виждат надеждни.
- Аз пък казвам, че среният път е за нас. Бил съм навигатор на кораб и ги разбирам тези неща - обади се Kiedisagain.
- Дрън-дрън - не отстъпваше и TheONEGOD. - Аз пък усещам, че най-лявата пътека е пътя към бърлогата на разбойниците.
- Спрете спора за момент - намеси се AcTivE. - Не е ли по-добре всеки да тръгне по една пътека. Ние сме пет, а и пътеките - пет.
Всички го погледнаха с учуден поглед. Това означаваше почти сигурна смърт из дебрите на Дивата земя. След дълго мълчание, JohnyRico подаде ръката си напред и каза:
- Не ме е страх от смъртта.
Варваринът M-Tycoon набра смелост и сложи дланта си върху неговата.
- С теб съм братко.
Скоро ivanatora, AcTivE и TheONEGOD направиха същото. Те пренощуваха и на сутринта се разделиха.


M-TYCOON

M-Tycoon не се страхуваше от нищо. Още като малък се бе изправил срещу мечка и бе победил. Тогава го провъзгласиха за вожд на варварите, но той отказа и се оттегли в планината. Там бе срещнал мъдър учител, който го научи на много неща.
Скоро полетата се заминиха с широколистни гори. Докато M-Tycoon вървеше и си припоняше миналото, изведнъж спря. Пред него стояха глутница вълци, които ръмжаха и се зъбиха злобно. Варваринът не трепна. Той застана по средата на пътя и извади брадвата си, като очакваше вълците да го нападнат.
- Стига - извика строго непознат глас.
Варваринът очакваше своя противник. Скоро до вълците се приближи старец с меч в ръка. Той мигновено зърна M-Tycoon и се засили към него с меч в ръка. Варваринът набра смелост и побягна към стареца. Когато трябваше да стане сблъсък, двамата изведнъж изпуснаха оръжията си и се впуснаха в братска прегръдка.
- Учителю Denik, радвам се, че отново се срещаме.
- Не съм те виждал от години M-Tycoon. Станал си истински войн. Разкажи ми какво те води насам...
M-Tycoon разказа историята си. Denik го слушаше внимателно и когато варваринът завърши историята си, мъдрецът го потупа по рамото и каза:
- Смелчага! Но разбойниците от "Геймърс Уоркшоп" са още далеч. Върви през гората и след няколко дни ще си при тях. И внимавай, RIP е много коварен и зъл.
- Ще внимавам, майстор Denik.
M-Tycoon взе грамадната си брадва и продължи през гората...

IVANATORA

ivanatora бе роден в далечното кралство Електроландия. Баща му е бил прочут рицар кръстоносец. Затова и кралят на Електроландия го бе забелязал и бе оценил възможностите му. Той му бе лична охрана и най-доверения човек. ivanatora бе интелигентен и смел - може би бе още прекалено млад и наперен, но това не му пречеше да се подвизава като първокласен войн.
Пътят, който ivanatora бе избрал минаваше покрай пустиня. ivanatora проклинаше пустия си късмет. Той бе най-големия късметлия откакто се помнеше, но сега късметът му изневери. ivanatora бе изтощен от жегата. За един ден той свърши всичките си запаси от вода, но пустинята така и не свършваше.
- Проклета работа! Не може да стане по-зле - мърмореше ivanatora. ("Закон на Мърфи: Ако нещо е тръгнало на зле, ще става все по-зле." - бел.ав).
И ето че стана по-лошо. ivanatora усети как пясъка под краката му се движи. Той загуби равновесие и падна. Разбра, че това са плаващи пясъци. Тежката му броня го мъкнеше надолу. Той направи последен опит да се измъкне, но проклетата консерва му пречеше. Скоро, уморен от жегата и от усилията да се измъкне, ivanatora се предаде и се отпусна, като оставяше живота си в ръцете на съдбата си...

KIEDISAGAIN

Kiedisagain бе изкусен стрелец. Той притежаваше също отлично чувство за хумор и бе умен, но често изпадаше в неловки ситуаци, защото понякога не умееше да си служи умело с думите. Да, наистина в думите не бе точен толкова, колкото с лъка и стрелата. С последните две той поразяваше независимо от условията, разстоянието или големината на целта.
Kiedisagain тръгна през път, който по-късно минаваше през тинести блата. Миризмата бе отвратителна - гниещата растителност не понасяше на Kiedisagain, затова той бе принуден да запуши носа си с длан. Изведнъж стрелецът забеляза нещо зад един храст. Нещо розово и почти безформено, вероятно някакво чудовище. Но Kiedisagain бе опитен и бе много бдителен за засади. Той се преправи на разсеян и продължи пътя си. Изведнъж, с бързо движение насочи лъка към чудовището и пусна стрелата. Тя се заби в главата на чудовщито.
- Ааааааааааааааааа!
Kiedisagain гледаше тъпо и виновно към излизащия зад храста човек. Той бе дрипав и брадясал, дребен... Но това, което направи впечатление на стрелеца бе, че от задните части на човека е забита стрела. Неговата.
- Глупак! Не виждаш ли, че аз само се изхождах. Нищо лошо не съм ти сторил - ревеше бясно дребния.
- Извинявам се. Просто помислих... че си чудовище.
- Послил си задника ми за чудовище?! Ама че ти си пълен загубеняк - започна да се хили дребосъка.
- Дребосък, не ме нервирай, защото ще ти пусна още една - закани се стрелецът.
Дрипльото се уплаши и побягна, като сипеше зад себе си обиди към Kiedisagain.
- Това не беше човек - направи си извод стрелеца. - Може би някаква нова порода тъпи джуджета.
- Чувам те! Не съм джудже, а блатен човек и ще си отмъстя - заплаши дрипльото някъде в далечината.
Kiedisagain вдигна рамене в знак на безразличие и продължи през блатата.

THEONEGOD

TheONEGOD бе роден в една отдалечена дъбова гора. Баща му бе вампир, а майка му вещица. Те бяха прокудени от Форумландия и искаха да си отмъстят. В продължение на много години, те предавали знанията си на младия TheONEGOD. Когато бил готов, родителите му го насъскали срещу краля TheUnknownOne. Той обаче бил добродушен и имал други планове - да служи на Доброто. Затова младият некромансер избягал в планината при група друиди. Те го приели като свой и му разкрили някой техни тайни. За TheONEGOD спокойно можело да се говори, че разбирал от занаята си.
Сега TheONEGOD крачеше по прашния път и се наслаждаваше на природата. Зелени поляни, бурни реки и красиви планински езера. Некромансерът ожадня. Понечи да пие вода от една бистра река, но още щом я зърна, той се дръпна като ужилен.
- Отровна е - прошепна TheONEGOD. - Това означава, че...
- ... че ще умреш - извика някой зад гърба му.
Това бе някаво същество, между мечка и вълк.
- Що за създание си ти - каза изненадано некромансерът.
- Това е мое творение - извика силует, който бе облякъл кафява роба, чиято качулка закриваше лицето му. - Друиде, сега ще умреш от ръката на Nemesis, повелителя на планината. Тук няма място за двама ни.
TheONEGOD се провикна:
- Аз не съм ти враг!
- Това няма значение, ще умреш!
Некромансерът извади буковата си тояга, прошепна нещо и взе отбранителна позиция...

JOHNYRICO

JohnyRico бе роден в бедно семейство на ковач. Бил много силен, но не бил сръчен в пръстите. Баща му често се гневял, заради поредното криво желязо, което бил измайсторил JohnyRico. След един пореден неуспех, баща му го изгонил от къщи и го оставил на улицата. JohnyRico бил едва на четиринайсет години и не знаел как да се препитава. Подслон му дал един войник на име Protossa. Той се грижил за момчето като истински баща. JohnyRico много го обикнал. Един ден обаче, след война, Protossa се завърнал облян в кърви. На следващия ден починал от раните си. JohnyRico се заклел, че ще служи на краля, докато не отмъсти на враговете му за смъртта на Protossa.
JohnyRico вървеше и си мислеше как ще изгради живота си, след като се върне като победител. Най-му допадаше идеята да построи ковачница и да стане конкурент на омразния си баща (ако още бе жив). Изведнъж, някъде от храстите изскочиха малки същества. "Гноми!" мислеше си той. Той знаеше, че ако сам човек попадне на тях, работата му е спуката. JohnyRico извади меча си (който бе отнел живота на стотици войни) и започна ожесточено да налага гномите.
Те обаче бяха безброй. Непрестанно идва нови и нови. Боецът бе убил поне стотина, но силите вече го напускаха. Скоро той забеляза, че десетина гнома се наредиха в редичка и го целеха с камъни. Окървавен, уморен и пребит, JohnyRico се биеше яростно с дребните същества, докато едно от тях не го издебна в гръб и не го покоси с оръжието си, приличащо на малък кинжал. Боецът падна на земята. Въпреки, че от него течеше кръв, той бе все още жив...

ACTIVE

Водачът не можеше да се похвали с кой знае колко приключения. Но истински подвиг бе обучението му. Петнайсет години той бе обучаван в най-добрата военна школа. След обучението му, кралят незабавно го нае за лична охрана. AcTivE бе най-добрия и това го знаеха всички.
Той продължи по средния път - този път, на който вероятно бе най-опасният.
За AcTivE обаче приключението трае прекалено кратко. Той вървеше напрегнато и внимаваше за засади. Той си спомни какво го бяха учили в школата - никога не върви по открит път. Това леко го смущаваше, защото не малко бяха бойците, загинали така. Ако се отклонеше от пътя, рискуваше да попадне на капан или диви зверове, което бе за предпочитане, но там се криеше и рискът да се загубиш. Затова боецът не искаше да рискува - той трябваше да стигне първи до RIP, защото го бе обещал на краля, а AcTivE се славеше, че никога не пренебрегва обещанието си, даже и да го дебнеш гибел.
Ето, че нещастието стана. AcTivE попадна на засада. От близката горичка се бяха втурнали около петнайсет-двайсет диваци. AcTivE можеше да се спаси като избяга, но това бе под достойноството му. Той знаеше, че ще умре, защото диваците със сигурност му бяха приготвили смъртна изненада, защото те бяха много коварни и изобретателни. Той посрещна нападателите и успя да посече шест-седем от диваците. Но тогава стана това, което се очакваше. Диваците бяха изобретили дървена машина, която AcTivE не разбра за какво служи. Уви, от машината се подадоха двайсетина стрели, които чрез някакъв механизъм се изстреляха автоматично. Две от тях поразиха смъртоносно война. Едната го улучи в белия дроб, а другата засегна сърцето. AcTivE рухна в локва кръв. Той стисна дръжката на меча си и прошепна:
- С мен е свършено. Отмъстете за краля. Аз ще отмъстя на убийците си...
Той се усмихна и скоро издъхна. Диваците разкъсаха трупа му и го изядоха. Скоро обаче цялото поле се осея с трупове, защото в последните си мигове, войнът бе погълнал бързодействаща отрова...



КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ

Готино, всъщност идеята си, я бива. Може да стане много интригуващо, то даже вече в известен смисъл стана. Наистина при този формат ще трябва да се потрудиш повечко, но може би си заслужава.

Тъкмо когато очакваше смърта си , вместо силно пробождане и болка , TheOneGod усети топла прегръдка , поколеба се за секунда , после се зачуди...какво ставаше тук се попита той ...Тогава се в гледа в лицето на Nemesis и с удивление видя че това е неговия най-добър приятел друид . След секудна , след като удивлението му поотихна попита Nemesiss :
-Братко , не се бяхме виждали от 30тина години , как така стана повелителят на планината...
-Не се тревожи ще ти разкажа всичко , но дай сега да тръгваме , защото те грози огромна опасност,а както знаеш другите друиди не са толкова благосклонни като мен ... Те те мразят ... но аз сам ти най-добрия приятел и ще тръгна с тебе , ако желаеш , накъдето и да си тръгнал ... въпреки че като разберат останалите ... ще тръгнат по петите ни ...
-Не ме интересува...щом ти си до мен и аз до тебе ще си помогаме взаимно . Давай да тръваме че ни предстои дълъг път...

Хубу де, нали идеята беше всеки да си пише сам неговата част? Какво е туй 'ПРОДЪЛЖЕНИЕ' тогаз?

Ivanatore, като толкова искаш - пиши продължение.

Добре де, а аз помислих че всеки от участниците трябва да си постне своите действия. Така би било по-добре, от колкото само един човек да разказва за това, какво правят другите. След като всеки който участва си постне действие, автора (AcTiVe) прави един по-дългичък пост, в който обобщава какво става, дава някаква допълнителна информация ако се налага и после на ход са отново участниците. Нещо против тъй да е?

моята идея беше същата, но ПРОСТО Е НЕВЪЗМОЖНО ОТ СТРАНА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

Abe, hora, kazwam wi, D&D e po-qko

Остави ги тези дебели книги, в които интригата е само да хвърляш зарове. Ролплей - sux