Подходих доста скептично,тъй като в началото механиката на пъзелите ми се стори еднообразна и скучна.Бях я очаквал доста време и си мислех,че е провал и затова досега странях от нея,ама ще ви кажа още едно нещо....НЕ БЪДЕТЕ ТЪПИ КАТО МЕН и я почвайте веднага,ако имате интерес...щото...
Последния път,когато изпитах същото чувство, играейки игра беше докато си късах нервите на Myst V.Просто атмосферата смазва.Още съм в началото,ама играта загатва за някаква мистерия и начина по който постепенно се нахвърлят щрихи е доста въздействащ.НЕ знам,ама има нещо дето те кара да настръхваш само докато се разхождаш по слънчевите полянки,а като влезеш в някое подземие, докато си решаваш някой пъзел ти се иска да погледнеш назад.Ей така да си сигурен
Еми няма да задълбавам повече,за да не ви спойлна.И без това съм в еуфория,след като чух един монолог в играта дето ми промени живота.
Една от ония флашки с мъдри философски мисли,скрити на различни места,дето само прибавят плътност към преживяването.
Ае,аз ще се потапям.
Ако съм зарибил някой,ще се радвам
