“Българите не представляват проблем” – доклад на Ричард Морнингстар / Секретно
10.02.2013 · by Светът днес · in Анализи. ·

136-0AE8142428B8_mw800_sСекретно
Екз. единствен
до държавния секретар Хилъри Клинтън
на вниманието на Института за стратегически анализи към ЦРУ
Доклад
относно защитеността на нашите интереси на територията на България
Предоставям на вашето внимание заключенията и впечатленията които получих по-време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми поверите, относно защитеността и бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение. Още в началото искам да ви уверя, че нашите краткосрочни и дългосрочни интереси по-никакъв начин не са накърнени в момента или заплашени в бъдеще. Смея да твърдя, че наскорошните протести, които доведоха до обезпокоителни последствия относно някои наши намерения, са по-скоро изключение и с епизодичен характер, а последиците от тях скоро ще бъдат преодолени. Станалото по-скоро можем да приемем като временно тактическо отстъпление по пътя за постигането на стратегическите ни цели. Основните положения върху които градя своите заключения са следните:

Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическото оцеляване и поради това не оказва никакво влияние върху вземаните политически решения в страната. Уверих се, че това положение няма да претърпи скорошна промяна, тъй като всички пари които се дават за подобряването начина им на живот, отиват за материални блага, а не за образование, което е успокояващо. Благодарение на тази политика на преимуществено материално стимулиране, между българският и ромският етност се натрупва нетърпимост, която ние в случай на нужда бихме могли да използваме.

Както знаете бъдещето на една държава е в ръцете на младите, тъй като те са по-склонни към идеализъм, себеотрицание и жертвоготовност. Възможността една държава да се отклони от пътя който сме и предначертали и да застраши нашите интереси се крие в следните изходни условия – образованост на населението, ясна ценностна система основаваща се на нематериални положения и преобладаващо младежки характер на обществото. Едно от тези условия да не е изпълнено е достатъчно да предотврати каквито и да било опити за въздействие, от страна на народа върху политиците, за промяна на водената политика. Що се отнася до България мога да ви уверя, че нито едно от посочените условия не е изпълнено.

Въпреки, че българите се смятат за образовани, то аз се убедих, че тяхната образованост се свежда преимуществено до технически умения и познания. Основната цел на тяхното образование е подчинена на придобиването на умения и навици които биха им помогнали да се реализират на трудовия пазар, да са конкурентноспособни. Тяхното образование е подчинено на нуждите на корпорациите, като основна цел е да придобият умения за които да им плащат, тоест основен мотив за тяхното образование е и ще си останат парите. Тази подчиненост на образователната политика на интересите на бизнеса, чрез издигането в култ на парите, ще се задълбочава и занапред, както се уверих от разговорите си с българският министър на образованието.

Българите са обречени никога да не осъзнаят, че образованието, ако искат да бъдат свободни, трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото. Че то трябва да стимулира мисленето, а не знанието като самоцел. Че от изключителна важност са социалните умения, познаването на различните идейно философски течения относно строежа на обществото и функциите на държавата, и изграждането на ценности извън парите и материалните придобивки като такива.

В България са изключителна рядкост хората, които биха могли да отговорят какви са идейните постановки на различните идеологии и обществени строеве като комунизъм, социализъм, капитализъм, демокрация, либерализъм и т.н. , какви са техните преимущества и недостатъци. Това се наблюдава не само сред редовите граждани, но и сред самите членове и симпатизанти на партии, които са вплели в своите абревиатури въпросните понятия. Именно тази идейна неграмотност и съсредоточаването на образованието върху придобиването на както споменах – технически познания и умения, е успокоителна за нашите стратегически интереси.

Приемането на парите, като основна ценност от младото поколение и не само от него, спомага за по-лесно моделиране на начина им на мислене и реагиране на случващото се, както в страната им, така и по света. Емигрирането зад граница в търсене на по-добра реализация и заплащане се възприема като нещо нормално и спомага за източването на мозъците от страната. Изповядването на даден идеал е по-скоро обект на подигравки, а национализмът като идея е опорочен и сведен до фашизъм, което е в унисон с нашите интереси.

Чрез тази засилена емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в образованието които по-горе споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а от там и политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи на външни интереси. И сега политиците им са изключително корумпирани, както и почти целият държавен апарат, което също спомага за налагането на нашите интереси, чрез раздаването на материални стимули.

Отново ще се спра върху ролята на ромският етнос в страната, като генериращ основната част от бъдещето младо поколение. За да бъдем спокойни и да можем да управляваме този нарастващ фактор, ние трябва да стимулираме засилването на материалните помощи за този слой от населението, като същевременно ограничаваме до възможният минимум придобиването на каквото и да е образование. За да бъде това възможно, ние трябва да сме тези, които чрез различни фондации да контролираме образоваността на ромите, като под формата на стимулиране, чрез отпускане на стипендии откриваме тези от тях, които желаят да се образоват и ги изтегляме зад граница, а в същото време оказваме натиск върху българското правителство за увеличаване на материалното подпомагане на въпросният етнос и по този начин, подпомагаме задълбочаването и насаждането на етническа омраза в държавата. Благодарение на тази политика, в бъдеще в България при необходимост би било възможно да се разиграят сценарии от рода на Косово или така наречените “арабски революции”, в които ромският етнос би имал водещо значение.

Относно опасенията ви, че случващото се в Гърция, би могло да повлияе върху мисленето и действията на българското общество, то бързам да ви успокоя, че това е изключено. Независимо от непосредствената близост на двете държави, българите възприемат случващото се в Гърция преимуществено през очите на масмедиите, които са контролирани и направлявани в желаната от нас посока. В българското медийно пространство информацията за гръцките протести е оскъдна, а доколкото все пак я има се представя изцяло едностранчиво, като се набляга на кадри с насилие и безредици и се втълпява, че гърците протестират понеже не искат да работят.

Българите не подозират, че на улицата в Гърция протестира целият гръцки народ, от ученици до пенсионери, включително и инвалиди. По никакъв начин не се забелязват признаци на пренасяне на гръцките протести в България, въпреки, че българите са в много по-тежко икономическо положение отколкото редовия грък. Докато в България минималната заплата е 135 евро, в Гърция тя дори и след орязването и е 586 евро, но това някак си не стига до умовете на българите. Те дори изпитват злорадство и едва ли не щастие от случващото се в Гърция. Българите са убедени, че редовите гърци са виновни за натрупването на въпросният неизплатим дълг и ще трябва да си понесат последствията. Те не виждат в случващото се опит за заробване на цяла една нация, а просто получаване на заслуженото. Българите никога не биха проумели, че протестите в Гърция са една адекватна обществена реакция, на едно общество образовано в ценностите на истинската демокрация, защото както споменах по-горе българите са идейно неграмотни.

Освен, че са идейно неграмотни, българите не биха могли да се противопоставят на осъществяването на нашите интереси поради своята бедност, дезориентираност и стрес. Въпреки, че са най-бедните в Европа, голяма част от тях попадна под властта на банките, чрез тегленето на кредити за щяло и нещяло. Веднъж взели кредит, те се превърнаха в тотални роби на системата. Неспособността и затрудненията които срещат да погасяват кредитите си им се втълпяват като собствени грешки и им се насажда чувство за вина и малоценност, а от там те губят и малкото вяра в собствените си сили и възможности. Те не могат да осъзнаят, че са станали жертва на измама от страна на финансовите институции, които едностранно определят и могат да изменят както си искат условията по отпуснатите заеми. Вместо да въстанат и да се противопоставят бурно, като общество на въпросната въпиюща несправедливост, те се затварят в собственото си нещастие и чувство за вина.

Българите не осъзнават, че те самите са част от държавата и като такива биха могли да я принудят да действа в защита на техните интереси, а не въпреки тях. За неспособността им да се организират като общество, спомага и абсолютната им дезориентация относно случващото се в държавата, едно поради хаотичността в политиката на управляващите, друго поради тоталната медийна бомбандировка с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото. Активните българи, доколкото ги има, са отдадени на различни каузи и тъкмо когато решат, че са спечелили някоя, се оказва, че тя е заменена от друга, или че уж отстранената заплаха се е върнала, но под друга форма. Това разбира се е политика, която ние водим по целия свят, но която с особен успех се провежда и в България. Така докато разпиляват усилията си върху различните проявления на едно и също нещо, те губят увереност, че някога ще успеят да контролират живота си. Те не могат да проумеят, че всяка една битка която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека, като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото. За да спечелят, те трябва само да поискат народа да притежава властта, а не тя да бъде в ръцете на олигарсите и партийните им слуги.

И последно, българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси, докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на позорни партийци, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият им живот, като го избират по обещанията които им дава. Те никога не си задават въпроса,какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива? Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери които сляпо да следват, а учители от които да се учат и чрез наученото и осмисленото да променят и ръководят живота си и бъдещето на държавата.

Един от малкото образи, който ги обединява, е на техния, както го наричат – Апостол на Свободата, Васил Левски, но те и него не познават достатъчно. За наше щастие те са съсредоточили вниманието си върху въпроси от рода, кой е виновен за залавянето му и къде е погребан, а не върху идеите и ценностите които е изповядвал и пътя който е извървял. Дори и посланието му – “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили.”- не успява да отвори очите им.

В този смисъл, въз основа на гореизложеното, искам още веднъж да ви уверя, че българите не представляват проблем пред осъществяването на интересите които имаме в тази част на света.

Ако има някаква надежда — написа Уинстън, — тя е в пролите.
Ако имаше надежда, тя сигурно беше в пролите, защото само сред тях, само сред техните гъмжащи, презрени маси, представляващи осемдесет и пет на сто от населението на Океания, можеше да се роди силата, която да унищожи партията. Партията не можеше да бъде свалена отвътре. Нейните врагове, ако имаше такива, нямаше как да се обединят, нито дори да се намерят. И да съществуваше легендарното Братство — макар че вероятността бе минимална, — немислимо бе неговите членове да могат да се съберат, освен по двама или по трима. Бунт беше да размениш поглед, да промениш тона на гласа си и най-много да прошепнеш някоя дума. Но пролите, ако само можеха някак да осъзнаят собствената си сила, нямаше да имат нужда да се крият. Те трябваше само да се изправят и да се отърсят, както кон се отърсва от мухи. Ако искаха, можеха още утре да разгромят партията. Нима рано или късно няма да се сетят за това? И все пак!…
Спомни си как веднъж, докато вървеше из една многолюдна улица, страховит рев на стотици гласове — женски гласове — гръмна от една пресечка малко по-напред. Бе силен, чудовищен вик на ярост и отчаяние, едно дълбоко, мощно „Ооооооо!“, което отекна като тътен на камбана. Сърцето му подскочи. Започна се! — каза си тогава. Бунт! Най-сетне пролите разкъсват оковите! Когато стигна на мястото, видя тълпа от двеста-триста жени с трагични изражения, които се блъскаха около сергиите на открития пазар, сякаш обречени пътници на потъващ кораб. Точно в този момент обаче общото отчаяние преля в множество дребни свади. Оказа се, че на една от сергиите продавали тенекиени тигани. Бяха грозни и чупливи, но готварски съдове трудно се намираха. После стоката неочаквано свършила. Блъскани и бити, жените, които бяха успели да си ги купят, сега се опитваха да се измъкнат с тиганите си, докато десетки други вдигаха врява и обвиняваха продавача, че ги давал с връзки и че е скрил останалите тигани. Изведнъж отново се разкрещяха. Две подпухнали жени, едната с паднала върху лицето коса, се бяха вкопчили в един тиган и се опитваха да го издърпат всяка към себе си. И двете теглеха, после дръжката се счупи. Уинстън ги наблюдаваше с отвращение. А само за миг каква почти потресаваща сила бе прозвучала в онзи вик на някакви си сто-двеста гърла! Защо те никога не крещяха така за нещо действително важно? Написа:
Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат.
Все едно че съм го преписал от някой учебник на партията — каза си той. Партията, естествено, твърдеше, че е освободила от робство всички проли. Преди революцията те били жестоко експлоатирани от капиталистите, умирали от глад и от побоища, жените били принудени да работят във въгледобивните мини (в интерес на истината, жените и сега работеха там), шестгодишни деца били продавани да работят във фабриките. Същевременно, в съответствие с принципите на двумисълта, партията учеше, че пролите по природа са непълноценни същества и трябва да бъдат държани като животните в подчинение с помощта на няколко прости правила. Всъщност за пролите се знаеше твърде малко. Не се налагаше да се знае много. Докато продължаваха да се трудят и плодят, другите им занимания не бяха от значение. Оставени на себе си като пуснатия на свобода добитък в равнините на Аржентина, те се бяха върнали към предишния си начин на живот, който, изглежда, им беше присъщ — една първична форма на съществуване. Раждаха се, израстваха в калта, двайсетгодишни тръгваха на работа, преминаваха през кратък период на разцвет на красота и сладострастие, женеха се на двайсет години, на трийсет влизаха в средната си възраст, умираха в повечето случаи на шейсет. Тежката физическа работа, грижата за дом и деца, дребнавите свади със съседите, киното, футболът, бирата и преди всичко комарът изчерпваха интересите им. Не беше трудно да ги държиш под контрол. Сред тях винаги сновяха неколцина агенти на Полицията на мисълта, пускаха неверни слухове и набелязваха за унищожение малкото индивиди, които преценяваха като потенциално опасни; не се опитваха обаче да им втълпят идеологията на партията. Не беше желателно пролите да проявяват силни политически пристрастия. От тях изискваха само примитивен патриотизъм, на който да могат да разчитат при нужда, за да ги накарат да приемат по-дълги работни дни или по-малки дажби. И даже когато недоволстваха, както се случваше понякога, недоволството им не водеше до никъде, тъй като без обединяваща идея те можеха да го насочат само срещу дребни, конкретни несправедливости. Големите злини убягваха от вниманието им. Повечето проли дори нямаха телекрани в домовете си. Дори гражданската полиция рядко им се бъркаше. Престъпността в Лондон беше висока, цял един свят на крадци, мошеници, проститутки, търговци на наркотици и всякакви гангстери; но на всичко това не се придаваше значение, тъй като ставаше сред пролите. По всички въпроси на морала им се разрешаваше да следват първичните си инстинкти. Не им налагаха сексуалното пуританство на партията. Промискуитетът оставаше ненаказан, разводите бяха разрешени. Впрочем биха им разрешили дори религиозни служби, стига пролите да бяха показали по някакъв начин, че се нуждаят от тях, или ги искат. Те бяха извън подозрение. Както гласеше партийният лозунг: „Пролите и животните са свободни.“

1.ИЗТОЧВАНЕ на средства от пенсионните фондове "ЦКБ Сила" и "Съгласие" и "инвестирането им" в кухи активи на различни, гравитиращи около ТИМ компании и инвестиционни фондове, от сорта на ИК "Галата", Велграф Асет Мениджмънт, ЕМПИ и т.н. Не по-малко от 400 000 000 лева!
2. Създаване на летищен КАРТЕЛ по Черноморието чрез летищата във Варна и Бургас и поддържането на нереално високи летищни такси. Пътниците са ощетени от това с не по-малко от 200 000 000 лева. Даването на концесия И НА ДВЕТЕ морски летища на собственика на БЪЛГАРИЯ ЕЪР е КАРТЕЛЕН МОНОПОЛ ОТ НАЙ-ЧИСТ ВИД !!!
3. Създаването на МОНОПОЛ в авиопревозите от Черноморието, чрез отблъскването на конкурентни компании, чрез предоставянето им на неизгодни условия. Пряко следствие от това са цени на полети от Варна и Бургас с 30-50% по-високи от аналогични дестинации. Гражданите са ощетени с не по-малко от 200 000 000 лева от това през изминалите години
4. "Бизнесът" им със застраховки и охрана, чрез дружествата "Армеец" и ТИМ СОТ. Не може в нормална европейска държава, групировка, сочена за лидер на организираната престъпност, да притежава лицензи за подобна дейност. Значи от една страна насаждат СТРАХ, а от друга - предлагат "решение". Тази "дейност" си има имена - нарича се РЕКЕТ или ИЗНУДВАНЕ. Приходи от тази престъпна дейност - не по-малко от 500 000 000 лв. през последните години.
5. РЕКЕТА над фирми и граждани по линия на ОУП на Варна и Шабла, осъществяван чрез ТПО-Варна. Широко известен факт е, че им е "плащано" да "оправят" парцели. Също така, закупени от тях парцели, по новия градоустройствен план (изготвен от самите тях) се оказват изключително "апетитни". Отново РЕКЕТ и ЗЛОУПОТРЕБА С ВЛАСТ.
6. ИЗТОЧВАНЕ на Община Варна чрез различни обществени поръчки - например изготвяне на ОУП
7. ИЗТОЧВАНЕ на Община Варна чрез банката си ЦКБ - заставането на входа и н изхода на общината. Сметките с парите на Общината са в ЦКБ, а в същото време банката е основен кредитор на Община Варна ( кредитите естествено са обезпечени с апетитни имоти на общината)
8. ИЗТОЧВАНЕ на Община Варна чрез различни НЕИЗГОДНИ КОНЦЕСИИ - например скандалната концесия за Крайбрежната Алея, където вземат най-атрактивната част от брега за жълти стотинки, а я отдават скъпо и прескъпо под наем.
9. ИЗТОЧВАНЕ на Република България чрез НЕИЗГОДНА и ПРОТИВОЗАКОННА ПРИВАТИЗАЦИЯ. Примери: Св. Константин и Елена, Елпром Варна, скандалната Алея 1, Авиокомпаниите, Химимпорт. Не можем да подминем и "подаръка" от правителството на ГЕРБ в последните часове на неговото управление - 160 д-ка до Летище София.
Всичко това е нещо повече от КРАЖБА - това е НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО. Щети за България - не по малко от 1 000 000 000 лева
10. ИЗТОЧВАНЕТО на Община Варна със сделки от типа "кон за кокошка". Например сделката "Графити" и поредната "дупка" Стадион Варна, където срещу един от най-апетитните терени във Варна, Общината получи жалки огризки като обезщетение.
11. НЕЗАКОННО СТРОИТЕЛСТВО като обектите им "Хотел Азалия" (построен директно върху пясъците на плажа) и "Тринити Парк", построен във Морската градина.
12. Ощетяване на Републиканския бюджет чрез кражбата на акцизи, ДДС и мита чрез дружествата им Ловико (алкохол) и Хим ойл (горива)
13. ТИМ е ВТОРИЯТ по големина акционер в ЧЕЗ, и са сочени за неформален собственик на ЕНЕРГО-ПРО. Отново ЗЛОУПОТРЕБИ С МОНОПОЛ.
14. РАЗСИПИЯ И ЛИКВИДАЦИЯ на приватизирани индустриални предприятия, с цел продажба на активите им. Например Елпром-Варна. Съседното Елдом Инвест си работи много добре, дори и в криза.
15. БОРСОВИ МАНИПУЛАЦИИ, ИЗМАМИ и КРАЖБИ от инвеститори, не без любезното съдействие на правителството и Комисията за финансов надзор. Загубите за инвеститорите се изчисляват на не по-малко от 600 000 000 лв.
16. Участието им КАРТЕЛА на олио, чрез дружеството им "Слънчеви Лъчи" - Провадия
17. Участието им КАРТЕЛА на зърно, чрез дружеството им "Зърнени Храни" България
18. Участието им в изборни ФАЛШИФИКАЦИИ, МАНИПУЛАЦИИ И КУПУВАНЕ на гласове. Преди два дни бившия лидер на ГЕРБ, Павел Димитров, публично призна, че Кирил Йорданов, е кметувал благодарение на ТИМ. В момента "партията на ТИМ" Нашият Град, е разследвана за фалшива регистрация с крадени лични данни от пенсионно осигурителното дружество ЦКБ Сила

Да обобщим какво имаме: ИЗТОЧВАНЕ, КАРТЕЛ, МОНОПОЛ, РЕКЕТ, ИЗНУДВАНЕ, НЕИЗГОДНА И ПРОТИВОЗАКОННА ПРИВАТИЦИЯ, пак ИЗТОЧВАНЕ, пак РЕКЕТ, и пак ИЗТОЧВАНЕ, НЕЗАКОННО СТРОИТЕЛСТВО, КРАЖБА НА ДДС И АКЦИЗИ, и пак ЗЛОУПОТРЕБА С МОНОПОЛ, НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО, БОРСОВИ МАНИПУЛАЦИИ И ИЗМАМИ, И ПАККАРТЕЛ, и отново КАРТЕЛ, ИЗБОРНИ МАНИПУЛАЦИИ И ФАЛШИФИКАЦИИ, КУПУВАНЕ НА ГЛАСОВЕ И ПОЛИТИЦИ . И това е само върха на айсберга, видимата част от тяхната "дейност". Само господ знае какво има отдолу. Простата сметка показва, че тия са си присвоили през годините около 3 000 000 000 лева пара, открадната от всички нас. Това е повече от платеното до тук по проекта "Белене" + "Цанков Камък"!

Дори и малка част от това да е вярно, тя работата страшна...
В памет на Пламен, който изгоря заради тези боклуци, всеки да копира това и да го пусне из мрежите ПОНЕ ВЕДНЪЖ, за да не бъде саможертвата му напразна!

ПРОМЯНАТА МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ САМО С ИСТИНАТА !