Реших да отворя една манга тема.

Аз съм голям фен, но всъщност списъкът ми с прочетени неща е доста кратък...защото съм още по-голям фен на анимето и то изяжда по-голямата част от свободното ми време.

Ето няколко странни заглавия и какво ми е харесало в тях.

Моля споделете и вие!

Mahou Sensei Negima - странна и небалансирана смесица между харемска училищна ечи комедия и мащабни магически битки. В последната третина набъркване в политически интриги и вековни магически сблъсъци.
От една страна имаме тон училищни простотии, panty shot-ове, комично-еротични инциденти и момичешки сплетни...от друга страна масивни, страхотно планирани и красиво нарисувани битки (магически системи, магически предметиq различни школи и пр. и пр. монументален нърдски труд). Всичко това се развива в десетки доста детайлно замислени и нарисувани локации (академията Махора е лабиринт от сгради, библиотеката и е също е лабиринт, но е пълен и със смъртоносни капани...освен това имаме маса pocket dimension-ни, а картата на магическия свят е бая обширна - градове, джунгли, пустини, левитиращи древни руини...нали се сещате, че ги обхождат всичките )
Както казах небалансирано е - имаме томове и томове с училищно ечи (това ги отказа много читатели преди да стигнат до битките), после пък томове с неспирни битки, после отново ечи последвано от още повече битки и така до края.
За какво го чета - картинките са красиви, битките са много добре разиграни, светът е интересен и детайлен, магическата система е замислена дълбоко и логично, голяма част от героите са абсолютни сладури (е, предимно сладурки ). Пък и точно дисбалансът е част от уникалността на Mahou Sensei Negima.
До сега за излезли и преведени 352 глави - остават още три и мангата приключва.

Black Cat - приключенски екшън.
За тези които са гледали анимето - то е лошо адаптирано копие на оригинала. Героите в мангата са 100 пъти по-големи симпатяги и приключенията в които участват са 100-ти по-готини и мащабни.
За какво го прочетох - картинките са красиви, битките са добре разиграни, светът в който се развива е интересен и детайлен, атмосферата е много подходяща, хуморът е приятен и героите са абсолютни сладури.
Мангата е приключена в 20 тома.

Death Note - свръхестествено детективско интелектуално надиграване.
За тези които са гледали анимето - то не е пълна адаптация, някои моменти са съкратени. Освен това е съвсем друго да четеш със собствена скорост диалозите, да се връщаш със страници назад, да обмисляш на спокойствие, кою кого е надлъгал и кой блъфира най-нагло и отчаяно.
За какво го прочетох - графиката е приятна, а следенето на сюжета е нещо, като нареждане на пъзел.
Мангата е приключена в 12 тома.

Eat-Man - sci-fi тупалка с елементи на детективски пъзел.
За какво го прочетох - графиката е хубава, героите са приятни, а сюжетът разиграва изтъркани sci-fi и приключенски trope-ове по оригинален начин.
Мангата е приключена в 19 тома.

MÄR - фентъзи комедийна тупалка.
За какво го прочетох - сладурска графика, сладурски герои, добре разиграни битки, сюжетът те дърпа и е забавен дори в главите "предвидени за тренировка" на главните герои.
Мангата е приключена в 15 тома.

Mahoraba - сладурска slice of life комедийка с много приятна графика.

Yotsuba - като горното

Yokohama Kaidashi Kikou - като горното, но на sci-fi тематика. Уникалното в него е, че е рядък представител на жанра "тих апокалипсис". Светът бавно се обезлюдява и деиндустриализира. Но това не е представено в мрачни и зловещи краски, а през погледа на една безобидна и благодушна андроидка, собственичка на кафене.
Мангата е приключена в 14 тома.

Само Death Note съм чел, но е много добра. Дори търсех нещо подобно, искам да сериозно и психологическо, но в топа на Onemanga не открих нищо... трябва да прегледам из форумите.

Ми няма друга такава ...дори от същите автори.

За психологическа - пробвай някоя на Naoki Urasawa - Monster, 20th Century Boys...

Освен Gantz, единствено заглавията на Цутому Нихей истински са ми грабвали интереса, затова и съм ги чел всичките. А именно:

Blame! (c)
Blame!² (c) (one-shot)
Biomega (c)
NOiSE (c) (one-shot)
NSE:Net Sphere Engineer (o)
Abara (c)
Knights of Sidonia (o)
Digimortal (c) (one-shot)

Гробница..

Здравейте. Радвам се че и в този форум има раздел за книги и още повече за манга.

Аз лично от сравнително скоро започнах да се интересувам от сканираната в интернета манга, но от години знам някои заглавия. Открих, че е много удобно да се чете манга на смартфон, понеже така човек може да се приближи най-близо до усещането че чете истинската книжна манга.

Ако почна тематично:

1. Има едни заглавия, които много искам да прочета в оригинал, "на хартия". Най-добрият начин за това е поръчка по интернет, и най-вече амазон юкей. Скъпичко ще излезе, но някои заглавия си заслужават. Това, което аз искам най-много е Ghost In The Shell. Човек просто трябва да види откъде се е почнала тази велика аниме поредица.

2. Заглавия, които бих препоръчал са:
Watashitachi no Shiawase na Jikan (това е много силна и различна като тематика манга) , Appleseed, Planetes, Akira, Nana. Не съм ги чел още, но са ми в "листата" и знам че ще ме зарадват.

3. Gantz го стигнах някъде до към 140 брой и се отказах, защото е все безмислено насилие. Поне до към 70-80 все пак имаше някакъв смисъл и беше интересно като концепция. А и след това едни герои изчезнаха и без тях просто не е същото (не разкривам повече за да не спойлам). Може нататък да се подобрява историята но не мисля че ще продължа да го чета.

4.Yokohama Kaidashi Kikou - мангата, която е цитирал AIShu има много висока оценка в My Animes List - може би най-добрият сайт за аниме и манга в нета. По принцип оценките не бива да са критерий за качество, трябва човек сам да оцени и осмисли творбата, но от видяното за нея мисля че наистина е готина и заслушава оценката си. Самият сайт пък е много полезен за ориентиране за всичко, което може да заинтересува един фен на Изтока - човек може да си води списък на аниметата които е изгледал и мангите, които е прочел, да ги оценява, пише мнения за тях, да намери препоръки за творби, подобни на харесваните от него и така нататък http://myanimelist.net/panel.php

5. Относно манга на български - имам WarCraft мангите, както и Любовните квадрати - но сами знаете, че това просто не е мангата, от която имаме нужда. Гледам сега има някакви томчета на Naruto и One Piece. Похвално е, че ги издават, но въпреки това те не са мой тип. За мен са от най-комерсиалните, докато тези задълбочените и различните едва ли ще ги видим някога преведени на български. Но няма и за какво, сам ще си ги набавя : )

6. Мисля си, че и корейските манхуа също ще имат интересни заглавия, но те са ми съвсем непознати.

Това исках да споделя засега. Мангата е страшно подценявана поне в България според мен, а и също от разработчиците на видео игри ако трябва да направя връзка със сайта в който пишем. Какви страхотни игри биха се получили от доста от мангите сами се досещате. Но както и да е, продължавайте да четете и да се обогатявате.

牝犬

За в момента които следя:
Ganz - просто мазало!
Berserk - Суууууууууууупер бавно прават нови чаптери.... направо всеки път на нов чаптер правя курбан!
Vagabond - проследява историята на известен самурай Miyamoto Musashi
Claymore - зарибих се по анимето и от там почнах да чета мангата
Blade of the immortal - наскоро го започнах все още нямам време да придобия обща представа за мангата.
King of Hell - същото положението като Blade of Immortal просто нямам време ;/

Я и аз да постна, че уж да стане дискусия.

Sinister Spade


Има едно голямо...НО щатските издания, често са:
- обърнати за четене в посока ляво-дясно (някои панели са невъзможни за обръщане затова някой десняк може да стана левак и обратно)
- преведени среднистно
- адаптирани и променени с цел по-добра продаваемост в щатски условия

Подобно е и положението с аниметата (без обръщането).


Те не са и манга, а манхуа (между другото, самите корейци го произнасят "манга", само че е добре западните феновете да си имат nickname, та да ги отличават).


Тези на които аз съм попадал са rip off-и на японски заглавия или някакви среднисти като история заглавия, но едно не мога да им отрека - имат страхотни художници.
Това може да се види и в аниметата...защото голяма част от тях се анимират в Южна Корея.


Аз в момента не чета манга, защото се обсесвам по анимта, картуни и уебкомикси, а има предостатъчно заглавия за усвояване, ама някой ден мога да превключа режима.

Ами дискусия едва ли, но задочно разговорче пак няма да е зле, то и без това в този форум игрите не се коментират, какво остава за манга.

AIShu

1. Наясно съм че има промени за Америка, може би най-дразнещата е цензурата на дадени страници, но все пак е друго да си хванал книга в ръце, да го четеш от хартия. Не отричам интернет сканирането разбира се - то е нещото, без което светът извън Япония няма как да съществува (какво е свят без манга, не е свят : )

2. Знам че тези произведения които изброих, преведени на български, са корейски, но използвах "манга" защото така ги водят на пазара и сайтовете. То е явно че за тези които са ги издали не правят никаква разлика. Иначе уж това WarCraft издание се води на TokyoPop издателството, но както и да е.

3. Всеки истински фен на анимето е забелязвал как в ендингите на доста анимета се появяват доста корейски имена, това съм го забелязал още откакто започнах сериозно с анимето, понеже ми е интересно всичко за него, не го подминавам просто като "изгледан материал", интересни са ми създатели, идеи, всичко... Но ми стана интересно вече не помня на кое аниме имаше и китайски имена, явно вече и те са се включили в анимирането. Някъде четох че тази практика корейците само да "анимират" убивала развитието на тяхната анимация. Донякъде това звучи правдоподобно.

Иначе те разбирам, има толкова много аниме за гледане, човек да се чуди кое да гледа по-напред. Но нека, колкото повече толкова повече.

Сега някоя и друга gore сцена да изредактират особено в заглавие, където не се залага основно на това, не е чак проблем...ама като почнат да прекрояват смисъла става вече отврат.
Примерно в Tokyo Pop версията на мангата Battale Royale изкарват, че всичко било TV reality show...пък то не е...
Тук идва нещо смешно - Suzanne Collins открадва идеята за The Hunger Games точно от тази версия . Е, да речем "вдъхновена е" от този адаптиран превод.

При аниметата ако сравним промените спрямо оригинала, в адаптации като Voltron и Robotech, които съединяват в едно няколко различни анимета, се получава дори комедия.


Точно Artline прекрасно знаеха разликата...но се опитаха с по-малки инвестиции да пробват пазара.
Естествено резултатът беше "с трици маймуни".

За мангите Naruto и One Piece мисля, че вече е малко късно, защото:
1. У нас Naruto манията вече попремина.
2. Печатните издания и у нас и в чужбина одавна не бележат такива продажби и глобалната тенденция е към цифровизация.
Да, книги се издават и купуват...но списанията...


Да, WarCraft е на TokyoPop...която е...пардон, която беше щатска компания.


Има индийски, филипински и пр.

Ако се загледаш във финалните надписи и на съвременните щатски cartoon-и ще видиш същото - корейски, японски, китайски и още какви ли не имена.

Дори най-модерното 3D CGI студио се води CGCG Inc, което ако не се лъжа е базирано в Малайзия и тези, които го ползват (примерно авторите на Star Wars: The Clone Wars или Green Lantern TAS) са много доволни, колко бързо и качествено работят.


Ми не само за гледане, аз примерно обичам и играта на сеютата, музиката (само да не е J-Pop) и т.н.

Чета манги само на любими анимета, от които искам да изсмуча всяка частица информация;

почвал съм неща като Lucky Star, Welcome to the NHK, Shigurui;

прочел съм единствено АКИРА и Outlaw Star, май май ;/

Аз от края на Negima не съм захващал манга.
Може би няма да е зле да подпукам Zettai Karen Children - имам го подготвено за четене от доста време.
Не е лошо да наваксам и Yatsubato (the best slice of life ever).

Прочетох „Шигуруи“ и ми хареса, макар че някои моменти бяха по-добре направени в аниме адаптацията.

Мангата има много яки части, една от любимите ми е, когато Гонзаемон убива любимата си и на следващия панел очите му са като на тигър. След това се кастрира.

Някой чел ли е Галко?

Реших, че може би това е мястото да постна моето първо ревю на комикс.

Старата ми страст по комиксите случайно се събуди след като попаднах на постове от уебтунът Wind Breaker. Впрочем така и случайно разбрах какво е уебтун.

Ето какви са впечатленията ми от този доста мащабен комикс с излезли до момента 414 епизода в рамките на... 10 години. Точно така Wind Breaker излиза някъде от 2013г. насам.
Това е корейски комикс чиято поне формална тема е - колоезденето. В действителност обаче сюжета и развитието на героите се отличава със завидна дълбочина и обхваща широк спектър от теми - междуличностни отношения, романтика, социални проблеми и дори философски въпроси.

Главният герой се казва Джей Хо, който леко клиширано е ученик в гимназията, зубър, интроверт.


Един от основните проблеми, които залага историята е начинът по който корейското общество издига зубрачеството в култ и ужасяващите последици, които това има върху развитието на младите хора и връзката с техните родители. Без изненади, родителите на Джей са лекари, собствената му майка е един от основните антагонисти в цялата история, като манията двамата ѝ сина да се изучат достига до абсолютна гротеска, която историята успява безжалостно да ни демонстрира с течение на времето.

Логично Джей е не просто зубър, той е най-добрия ученик в цялото даскало и изглежда така сякаш нищо извън ученето не го интересува. Това което действително го радва обаче е колоезденето. Той е сред малкото момчета идващи на училище с колело. Стар бегач, наследство от трагично починалия му чичо, който е бил професионален колоездач. Завръзката идва, когато донякъде въпреки желанието си Джей се присъединява към група ученици сформиращи отбор, който се записва за аматьорски турнир по колоездене. Новото му хоби разбира се влиза в директна конфронтация с родителското тяло, един антагонизъм който ще тегне през целия сюжет.


Главния герой обаче далеч не изчерпва богатата палитра от персонажи на Wind Breaker. Има дори моменти в които други герои поемат за момент водещата роля. Това което наистина ме спечели в комикса е колко автентични и разнообразни са всички персонажи.



От Мину - основателя на отбора, и неговата сестра Юна, които са деца от много богато семейство и на пръв поглед имат всичко, но техния живот в действителност никак не е лесен, през Дом, чиито баща е бос от подземния свят, през Вини - отгледан от самотната му и болна майка на дъното на обществената йерархия, Шели която е готината европейка дошла на обмен в Корея, имаща нещастието да се влюби в нашия зубър главен герой и т.н.

Windbreaker e история за смисъла на приятелството и за възпитателната сила на спорта, която може да даде позитивна цел в живота на младите хора и да ги отдалечи от най- само-унищожителните им наклонности. Историята задава интересни философкси въпроси, но не по натрапчив - опитващ се да имитира дълбочина начин, както сме виждали на други места, а наистина по автентичен и естествен начин.

И понеже това е комикс, а не книга, 50% (поне) от стойността на произведението идва от качеството на арта, което според мен е едно от най-добрите които съм виждал в комикс. Стилът е азиатски, но не е типичната супер-деформирана манга.

Героите са анатомично много добре издържани с реалистични пропорции. Лицата са изрисувани със значителни за комикс подробности и са изключително изразителни. И тук автентичността е водеща, както в изобразяването на героите, велосипедите, дрехите и т.н. Малък недостатък е че на много места фоновите изображения са преработени снимки. Но поне са ретуширани така че да не бият на очи. Също така качеството на арта се повишава с течение на комикса, в началото е доста по опростен, но все пак минали са 10 години, автора е задобрял.

Сега все пак нека кажа и малко критики. Сюжета допуска една-две не много значителни дупки. Все пак автора го е правил това в течение на 10, години, а аз го прочетох за няколко дни, нормално е аз да помня какво е станало в първи епизод, а той не Цялостно обаче историята поддържа своята последователност, става дума за дребни неща.

Друг недостатък е че историята на моменти излишно се развлачва. Все пак няма как да иначе да направиш 400 епизода. Това е дискусионно до колко е недостатък, защото не е направено под формата на типичните досадни филъри. Всъщност сюжета отделя време да ни разкаже за историята на животите не само на всичките главни герои, но също и на поддържащите. Това придава дълбочина на всичките персонажи и допълнителен контекст на начина по който реагират или се чувстват в даден момент. Доста ценно. Когато обаче историята се отклонява от основната си линия за да ни разкаже за живота на някой ТРЕТОРАЗРЯДЕН персонаж, това вече идва малко в повече.

И говорейки си за персонажи, в комикса имаме споменатата вече Шели и още няколко европееца.

Тук имам известни възражения в начина по който те са представени, а именно че по нищо не личи да са европейци, освен по това че е казано че са или може би някакви козметични външни разлики. Като цяло те се държат доста...корейски. Но като се замислим западните произведения също не са известни с абсолютно точно представяне на чуждите култури, така че от мен да мине.



Друго което ме дразни са прекалените улични побоища с които комикса изобилства. В един момент това се случваше постоянно, човек ще рече че действието се развива не в Южна Корея ами в Люлин началото на 90-те. Ама се понася де, за съжаление не може да се скипне понеже побоищата имат съществена роля в сюжета.

Та като цяло това е. Горещо препоръчвам Wind Breaker, няма да съжалявате.

Добре, пиша тука, щото ако има шанс някой да ми отговори, ще е в тази тема. Търся името или корицата на един албум с комикси от множество български автори (най-вероятно на артлайн) от периода 2006-2008 предполагам? Беше много фенси издание с много страници (но не редовните авторски комикси на артлайн които си излизат през това време и бяха само по 20-30 стр. ). Със сигурност и Сатанасов е участвал с нещо там. Също така, имам някакъв смътен спомен, че издържа 2-3 броя преди да се разбере, че не е печелившо начинание. Със сигурност не е този: http://comixbg.blogspot.com/2015/01/1.html?m=1

Имаше някакво съвсем друго име. А може и да не е бил на арт лайн, ама ме съмнява.