Като каза любима чаша за чай, една мацка ми подари преди време една чаша, на която пише PINK FLOYD THE WALL , а от другата страна - два кръстосани чука Пътеводителят и мен не ме изкефи. Ама аз по принцип на хумор в литературата не се точа много, нещо не ми се връзва идеята. И да, и аз не мога да кажа любим автор... В момента любим ми е Томпсън, като четох О'Хенри - познай кай ми беше :Р Като четях Буковски - пак. На Стайнбек докато му изчета библиографията има много хляб да кусам, обаче когато четях "Зимата на нашето недоволство" бях направо шокиран от майсторлъка му.

@Ретардчето
Млъквай бе, амеба. Не съм си знаел миналото... Нещата не са се променили от времето на Вазов... нищо не се развива... нито музиката, нито литературата, нито света като цяло... Абе ти правиш ли се на малоумен или натурално си толкова спрял, че чак изглежда че се стараеш? Разни хора - разни идеали. Разни хора - разни мнения. Аз имам мнение, защото правя онзи процес, който се нарича МИСЛЕНЕ И АНАЛИЗИРАНЕ и ковя собствени гледни точки за света около мен. Не приемам на 100% това, което БИ ТРЯБВАЛО да мисля и харесвам. Тъй че, кой съм аз ли? Човек с мнение и не-малко изчетени творби. Ако не ти харесва мнението ми (което пък не е и само мое)... ми... духай бе, мой...

Явно ти си малоумен щом не разбираш какво искам да ти кажа

Тая книга си заслужава прочитането, дори само заради финала

Всъщност, за да схванеш Буковски трябва доста да почетеш. Книгите му са навързани хронологически и всяка разказва за отделен период в живота му. "Всичко на масата" започва с първия му спомен и завърша с това как баща му открива ръкописите му и му казва, че той писатели в дома си няма да търпи и го гони от вкъщи. После "Фактотум (момче за всичко)" разказва как се е борил да оцелее на улицата, лавирайки от работа на работа... И т.н. Има хронология, има ясна идея, ама трябва четене, мислене, проникване даже.
А "Жени" си струва заради самата книга. Краят й е отворен, логично, тъй като е новела. Обичам книги, чийто край можеш да прочетеш и пак да нямаш никаква идея за какво става въпрос в книгата. Почти като "Чужденецът" на Камю, която разказва за самотата и апатията от света и чак последните няколко реда героят започва да гори с желанието за живот, чакайки екзекуцията си. Дори да прочетеш финалът на книгата - нито ще ти стане ясно за какво става въпрос, нито би развалило експириънса от четенето й по какъвто и да било начин.

Джек Лондон, Стивън Кинг, Робърт Шекли, братя Стругацки.

а пък аз казвам izlez

чужденецът е тъпа книга, изчетох я за един ден.
колкото и малка да е, пак има доста излишен пълнеж. можеше да е някъв съкратен разказ в сборник, вместо цяла книга



я кажи нещо любимо на робърт шекли? една мацка ми говореше наскоро за него и се понадъхах да си взема нещо негово

Той пише основно разкази, освен да си вземеш някой сборник с разкази... Иначе от романите му - Домът на боговете и Цивилизация на статуса.

П.П. Трилогията Аззи, която е написана съвместно с още един мой любимец - Роджър Зелазни.

На първо място е най-великият писател в световната литература, сътворил творби без аналог ... Фьодор Достоевски. Той е не само велик писател, които изгражда стълбовете на световната култура, утвърждаващ славянските ценности които са така грубо потъпквани от западни и проамерикански култури в днешно време. Той играе решаваща роля в тяхното опознаване и запазване в днешните 'бурни' времена, помагайки да осъзнаем своята същност и своите корени. Той се явява и пазител на православието, което е не по-малко застрашавано от най-различни ереси и секти, агресивното мюсюлманство, американското протестанство и не на последно място западното католичество. Като цяло Русия е единственият център на православието, а руската класическа литература през 19в. и основно Достоевски са пазители на православието и на бога, като в текстовете са не толкова литературни колкото христянски, те се явяват един препрочит на новият завет, чиято цел е да достигне до сърцата на хората и да укрепи тяхната вяра.
----------
Вторият ми любим автор е югославският автор роден в Босна, Иво Андрич. Доктор по философия, носител на нобелова награда за литература, а от 1921 до 1941 г. е дипломат в Рим, Букурещ, Марсилия, Мадрид, Женева и Берлин. Пише стихове , стотици разкази и е най-популярен с романите си: "Мостът на Дрина", "Травнишка хроника" и "Госпожицата". Уникалноста му се състои в това че най-правдиво усеща, разбира и разказва, за сложният живот на Балканите където се преплитат множество религи, пъстрота на етноси и човешки взаимоотношения, десетки воини, любов и омраза. В самият Травник където той израства, една до друга седят турска джамия, православна и католическа църква, еврейска синегога ... пише са отношенията между етноси и хора на балканите, разделението между сърби и мюсюламни след 1-вата световна воина, като допреди това са живеели заедно. В неговите разкази има и немалко герои българи. Неговото творчество трудно може да бъде усетено от хора извън Балканите ...
----------
Третият ми любим автор е Е.Т.А. Хофман ... Неговите разкази и новели са преди всичко насочени към сферата на психично нездрави хора, паранормални явления, мистицизъм и страховити образи. Може да се каже че той е един от основоположниците на ужаса и психо-тирлъра какъвто го познавате в днешната си форма. Създава образа на така популярният у нас 'Сънчо' - Пясъчният човек, които е една малка фея, която идва при децата след като заспят за да ги ослепи с пясък след което да им извади очите и да нахрани свойте деца с техните очи Незнам защo в България образът на Сънчо се възприема по съвсем друг начин и почти никои незнае откъде идва първообразът му. Освен това Хофман се изявява и като художник, музикант и диригент ...
----------
Ако мога да обобщя това са 3-ма от най-големите но естествено не мога да ги степенувам по значимост, пренебрегваики още много литературни гении като: Пушкин, Толстой, Лермонтов, Гогол, Чехов, Бранислав Нушич, Стансилав Пшибишевски, Борислав Станкович, Ботев, Вапцаров, Смирненски, Алеко, Шилер, Хайне, Гьоте, Балзак, Волтер, Мопасан, Стендал, Байрон, Шекспир, Данте ... и много, много още други.

Книгите на Суворов са за хора, които се интересуват много от втората световна война, от числа и технологии до състоянието на СССР и вътрешно-политическото развитие на въпросната държава. За такива, неговите книги са злато - за хората, които не ги грее, не чак толкова.

Писатели бол, като на първо място трябва да спомена Ремарк. Други като О'Хенри, братя Стругацки, Джек Лондон... Български автори - Ботев, Вапцаров, Милев, Смирненски... имат доста добри неща, някои от тях на световно ниво. Амичис е един от авторите, които най-много ми е повлиял, макар с малката си детска книжка Сърце.

Дисте, относно Вазов - всеки си има мнение. За литературата, за филмите, за храната, за еротичното бельо. Абсолютно съгласен съм с теб за сегашното състояние на света, но Вазов ми хареса чак когато се опитах да се пренеса в неговото време. Детенцето обаче използва смехотворна аргументация... Както се каза по-рано в темата, Вазов не е писал за литературата, а поради липсата на такава.

Ами няколко са - на първо място поставям Робърт ван Хюлик, неговите Китайски загадки ми показаха един доста различен средновековен Китай.

После идва Дийн Кунц - напоследък нещо пише огромни бозици, но ранното му творчество има много добри неща.

После идва Толкин - Властелинът е епично произведение и това фентъзи ми е влязло под кожата

Сега на път са и Дейвид Уингорув и Жозе Фреш да станат другите ми любими автори, но още не съм приключил с творчеството им за да дам по-пълноценен отговор.

Поздрави

Моят любим писател е Стивън Кинг.
stem cell therapy,numbness in the hand,банка за стволови клетки,абсорбатори