На първо място е най-великият писател в световната литература, сътворил творби без аналог ...
Фьодор Достоевски. Той е не само велик писател, които изгражда стълбовете на световната култура, утвърждаващ славянските ценности които са така грубо потъпквани от западни и проамерикански култури в днешно време. Той играе решаваща роля в тяхното опознаване и запазване в днешните 'бурни' времена, помагайки да осъзнаем своята същност и своите корени. Той се явява и пазител на православието, което е не по-малко застрашавано от най-различни ереси и секти, агресивното мюсюлманство, американското протестанство и не на последно място западното католичество. Като цяло Русия е единственият център на православието, а руската класическа литература през 19в. и основно Достоевски са пазители на православието и на бога, като в текстовете са не толкова литературни колкото христянски, те се явяват един препрочит на новият завет, чиято цел е да достигне до сърцата на хората и да укрепи тяхната вяра.
----------
Вторият ми любим автор е югославският автор роден в Босна,
Иво Андрич. Доктор по философия, носител на нобелова награда за литература, а от 1921 до 1941 г. е дипломат в Рим, Букурещ, Марсилия, Мадрид, Женева и Берлин. Пише стихове , стотици разкази и е най-популярен с романите си: "Мостът на Дрина", "Травнишка хроника" и "Госпожицата". Уникалноста му се състои в това че най-правдиво усеща, разбира и разказва, за сложният живот на Балканите където се преплитат множество религи, пъстрота на етноси и човешки взаимоотношения, десетки воини, любов и омраза. В самият Травник където той израства, една до друга седят турска джамия, православна и католическа църква, еврейска синегога ... пише са отношенията между етноси и хора на балканите, разделението между сърби и мюсюламни след 1-вата световна воина, като допреди това са живеели заедно. В неговите разкази има и немалко герои българи. Неговото творчество трудно може да бъде усетено от хора извън Балканите ...
----------
Третият ми любим автор е
Е.Т.А. Хофман ... Неговите разкази и новели са преди всичко насочени към сферата на психично нездрави хора, паранормални явления, мистицизъм и страховити образи. Може да се каже че той е един от основоположниците на ужаса и психо-тирлъра какъвто го познавате в днешната си форма. Създава образа на така популярният у нас 'Сънчо' - Пясъчният човек, които е една малка фея, която идва при децата след като заспят за да ги ослепи с пясък след което да им извади очите и да нахрани свойте деца с техните очи
Незнам защo в България образът на Сънчо се възприема по съвсем друг начин и почти никои незнае откъде идва първообразът му. Освен това Хофман се изявява и като художник, музикант и диригент ...
----------
Ако мога да обобщя това са 3-ма от най-големите но естествено не мога да ги степенувам по значимост, пренебрегваики още много литературни гении като: Пушкин, Толстой, Лермонтов, Гогол, Чехов, Бранислав Нушич, Стансилав Пшибишевски, Борислав Станкович, Ботев, Вапцаров, Смирненски, Алеко, Шилер, Хайне, Гьоте, Балзак, Волтер, Мопасан, Стендал, Байрон, Шекспир, Данте ... и много, много още други.
Пътеводителят и мен не ме изкефи. Ама аз по принцип на хумор в литературата не се точа много, нещо не ми се връзва идеята. И да, и аз не мога да кажа любим автор... В момента любим ми е Томпсън, като четох О'Хенри - познай кай ми беше :Р Като четях Буковски - пак. На Стайнбек докато му изчета библиографията има много хляб да кусам, обаче когато четях "Зимата на нашето недоволство" бях направо шокиран от майсторлъка му.
