A Song of Ice and Fire // Песен за Огън и Лед

[R@Z0R]

Не бе, човекът си знае как е започнало и как ще свърши всичко. Проблемът му е да издрапа средата, да докара историята към вече оформил се момент. Много ясно, че средните книги ще са боза, като ги пише едва ли не насила.

[Маце Борко]

Не бе, човекът си знае как е започнало и как ще свърши всичко.

Sauce?
Тоя човек няма идейка кво ще се случва нататък, убеден съм.

[DJ Cat]

Идеи има много, сигурен съм, но не знае как да ги реализира и впише в моментното положение на поредицата. Иначе повечето хора започват да пишат нещо като си представят началото му и края му. Аз съм даже още по екстремен, понякога си представям направо края на нещо. Има го и варианта да няма идея човека, но по моята висша изчислителна система, това е под 5%.

[Маце Борко]

Аз твърдя, че не е измисли още с какво да запълни хиляда и петстотинте страници, които остават до края, а не самия финал. За него ясно, че все му е хрумвало нещо. Просто ми е интересно къде ги четете тези интервюта.

[Warbringer]

Аз твърдя, че не е измисли още с какво да запълни хиляда и петстотинте страници, които остават до края, а не самия финал. За него ясно, че все му е хрумвало нещо. Просто ми е интересно къде ги четете тези интервюта.

Пробвай се да напишеш нещо и ще разбереш как точно върви творческият процес
Още не съм се сдобил с петата книга, но и това ще стане. Не съм чел коментарите назад, щото ме е страх да не си спойлна нещо Иначе съм сигурен, че си струва книгата.

[Маце Борко]

Имах написани 150 страници преди да осъзная един ден, че хич не ме кефят.

[Vincent]

В късния следобед на вчерашния ден една новина предизвика масов индиански танц на радост сред фентъзи феновете в България. Издателска къща Бард най-после обяви датата за излизането на най-дългоочакваното продължение в историята на фентъзито.

14 ноември е денят, когато най-после ще започне нашият „Танц с дракони“. Засега знаем само, че преводач е Валерий Русинов, цената ще е около 15 лева. Корицата все още не е завършена, така че остава да гледаме предварителния вариант и да чакаме финалната визия.

„Песен за огън и лед“ беше успешна поредица още преди суперпродукцията на HBO по първия роман „Игра на тронове“, но след нея станах свидетел как дори и хора, които отричат фентъзито посегнаха към тази книга. И макар благодарение на интернет и един приятел вече да знам, че един много важен герой ще умре, нямам търпение да видя точно как ще се случи това.

Подгответе се, защото от 14 ноември ни предстоят 960 страници (за сравнение трите части на Властелина са 1100) магия, приключения, интриги и много, много дракони.


Информацията е взета от http://chitanka.info/.

[Маце Борко]

Читанка да го духат с тъпите си рекламни материали.


http://www.bard.bg/forthcoming/?BookID=1442

[denik]

Прехвърлих средата на третата книга и е доста втф наистина... някои от събитията ги бях научил под формата на спойлери (за жалост ), но повечето не и е мн яко

Малко се попреебах с петата книга... приордърнах си я още октомври като се появи и имаше отстъпка 5%, а сега гледам е с 20%

[denik]

Аз днеска бтв си отказах старата поръчка и си направих нова на по-ниската цена лайк а босс



Иначе да... малко ми е странно как ще преведат 1000 страници за 4 месеца, но надявам се няма да е нещо фрапиращо.
Не знам как работят издателствата и преводачите, но най-малкото предполагам, че би трябвало да имат една база данни с преводите на всички имена и понятия от предишните книги и това да им спести известно време

[Маце Борко]

Рядко се случва да сменят преводача по средата на поредицата. Едно, че Русинов след 4 книги на Мартин вече знае за какво става дума и две - мисля, че издателствата получават текста преди книгата да е излязла на книжния пазар, така че си сложете един месец допълнително.

[Маце Борко]

Сетих за последната книга на Дан Браун, която имаше премиера на български в същия ден, в който беше и световната й. Имаше изискване към Бард книгата да бъде в определен формат и с определен дизайн, и т.н., тоест - бая скъпа и съответно - организирана история. Също така една от последните книги на Брандън Сандерсън (тая всъщност) излезе в България преди премиерата й на английски Така че предварителното получаване на текстовете за превод съществува като практика и в България, но точно с Песента вече не си спомням как стояха нещата.

[denik]

Йессс, тъкмо пристигна! Само че имам първо да мина през четвъртата... и само четейки резюмето на петата се понаспойлих, ма както и да е Снощи съм чел до 6 сутринта, там беше много интересно покрай и след

Spoiler for :

сватбата на Джофри

[Omega-x]

но точно с Песента вече не си спомням как стояха нещата.

Мартин я тропоса на баш издателя си 2 седмици преди официалната дата на излизане. Просто не е имало как да бъде дадена предварително, защото и щатското издателство не я е имало.

[Маце Борко]

КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ БЕ МАРТИН

[Маце Борко]

Олрайт, прочетох я и сега е мой ред.

Общото впечатление, което Танцът оставя, ти си го описал много подробно по-назад в темата, затова ще вкарам набързо едно обобщение - книгата забавя нещата, поразвлачва ги и предвид дългото чакане, не успява да достави очакваното удовлетворение. Това обаче не я прави най-слабата част от поредицата, още по-малко пък слабо четиво по принцип.

След като Пир за врани мина и замина, останахме малко разочаровани, защото книгата беше завой в концепцията за това как трябва да върви разказа. Сама по себе си тя също не беше лоша, но имайки предвид какво представляваха предшествениците й, човек просто не можеше да не се чувства така, сякаш са му дали половин манджа. Да - много добре овкусена и добре поднесена манджа, ама все пак половин. И след това пак се наточихме, че за компенсация, Танцът с дракони трябва да бъде манджа и половина. А той се оказа просто другата половина на Враните. Нормално.

Но стига простотии - макар и да е вкарал доста излишък, Мартин се е постарал да го прикрие добре и това се получава на две нива. Първото е комбинация от директния и много приятел стил + доброто умение на човека да разказва. Езикът му и начинът, по който си структурира главите, превръщат четенето на незначителните за сюжета отклонения в удоволствие. Второто ниво е всъщност страхотния начин, по който ни се дъмпват различни детайли от историята на света. Изобщо тази книга допринесе много за уърлдбилдинга, най-вече на изтока, на Таргариените, етц. Усещането беше много различно, защото повече от половината от действието се развиваше на Есос - континент, който досега беше просто нещо като притурка и нужния елемент на екзотика и мистерия, за да има разнообразие. Честно казано, не си бях и помислял, че ще присъства в такава пълнота.

По същество (не четете, щото общо взето споменавам всяка ключова развръзка):

Spoiler for люти спойлъри за Танц с дракони:

Не мога с чиста съвест да кажа, че Танцът не достави откъм събития. Имаше няколко наистина много значими, едното даже няма еквивалент досега (появата на Aegon и последната ръка на краля при Таргариените, които внасят съвсем нова посока на сюжета). Факт е, че действието го беше хванала липсата или го имаше само в главите с по-второстепенните персонажи, но това не го намирам за нещо непременно лошо. Това, което се случи в севера, беше стабилна подготовка и зареждане на оръжията за нещата, които тепърва предстоят там. Макар и с оскъдно присъствие, Бран все пак получи нещо като доволно развитие и неговата история не завърши с клифхенгър. Давос, освен че успя да изпълни заръченията на краля си, получи нов тласък в съвсем различно направление - Skagos. Доволно. Може би разочарованието дойде от незавършения поход на Станис, който беше толкова подготвян обсъждан и изстрадан, че беше крайно неудовлетворително да не разберем кво точно се случи, щото - ясно, имало е развръзка, но любимия подход на Мартин, да я научаваме събитията от трета ръка, респективно само на половина верни, ме подразни.
Джон Сняг е истински син на баща си. Тъп, упорит, смел, доблестен, честен и нямащ мяра. Нещата, които натвори, от гледна точка на хората на юг от стената бяха неприятни, минаха през трудно приемливи, твърде дръзки, неприемливи и накрая просто безумни. Закономерно беше да си го получи, както и стана. И аз да бях част от Нощната стража, и аз щях да се обърна против него. Като командир трябваше по-добре да познава хората си и да знае, че шефът не е one man army, а се нуждае от одобрението на подчинените си. Това, че вкара няколко хиляди диваци зад стената и ги омеси с Нощната стража сякаш не му беше достатъчно, за да си седне на гъза и да се опита да успокои духовете и да затегне дисциплината и организацията, та реши да праща кораби въпреки бурите и ПАК да прави походи в дивото, посред зима, за да спасява ОСТАНАЛАТА част от противниковата армия от някаква прокълната местност, която е на пичка си майчина, докато Бродниците си бичат спокойно из горите, някви умрели работи в бродят из земите и моретата на севера. Добро решение за човек, който е принуден да балансира на ръба между 5000 диваци и 1000 човека собствени хора, които са водили война съвсем до скоро, а сега по негова вина стоят от една и съща страна на барикадата. Без изобщо да споменавам кралицата и нейните хора, които са напаст божия. В тоя смисъл адски логично и оправдано беше случилото се накрая, когато Сняг обяви, че ръгва на юг да се трепе с Болтън. И макар че "смъртта" на Джон първоначално ми дойде неочаквано, после се сетих колко подобни залъгалки в сагата имаше - Бран и Рикън, Кейтлин, Берик Дондарион, Бриен, Хрътката (жив е, копелето), Давос, Теон (чиито глави бяха за мен едни от най-интересните и добре написаните). Джон е skinchanger и си има червена магьосница - твъъъъърде далеч от смъртта е. Предстои му нелекото бъдеще на истинския избраник на огнения бог, пасва перфектно на пророчествата. Ако се окаже и Таргариен - ще пасва още по-перфектно.

Последната глава на Денерис беше доста интригуваща и не съм сигурен, че разбрах какво се случи в нея. Сякаш някакви пророчества се сбъднаха или поне част от тях, но това ще се разбере занапред. Като цяло около нея нещата са интересни, но се забавиха доста. За сметка на това Виктарион Грейджой и Куентин Мартел получиха добро сюжетно развитие. Баристан е пич. А Тирион беше насран. И това се получи най-вече заради абсолютно безсмислената обстановка, в която на няколко пъти беше поставян. Един от най-готините сами по себе си герои с потенциал да бъде центъра на събития, беше подчинен на чужди сюжети и подмятан насам-натам като парцал. В жалкарска компания. Фейл.

Някакси между другото и съвсем небрежно Мартин успя да открие нова посока за Джейми, да прибута сюжета в Кралски чертог и да изясни позицията на Дорн, начертавайки грубо опциите за включване на кралството в цялата схема. Което всъщност е страхотно и много полезно, защото лишава следващата книга от товара тепърва да припомня и нарежда фигурите в юга. И да - както споменах, на практика от нищото във Вестерос пристигна нова сила, обвързана с Таргариените и съизмерима с тази на досегашните домове.

Ако мога още малко да злоупотребя с метафорите - този том разигра много добре по-дребните фигури и пренареди по интересен начин значимите, без обаче да ги включва активно в действието. И това е постижение като за братчето близнак на Пир за Врани. Танц с Дракони е всъщност добра. Проблемът й, както каза High_voltage, се състои в това, че нямаше силна кулминация. Това е голяма книга, в която се случват множество неща, гради се дълго време напрежение и е логично да получи експлозивен завършек. Такъв в известен смисъл има, но с по-малки мащаби, които са недостатъчни, за да удовлетворят чакалите няколко години фенове. Което в никакъв случай не значи, че Джордж Мартин е тръгнал по пътя на Робърт Джордан. След изчитането на Танца, за мен поне си личи, че Песен за Огън и Лед има посока. Целият проблем идва от начина, по който беше взето решение да ни се представи съдържанието на последните две книги. Ако гледаш на Танц с дракони като на самостоятелна книга, която си чакал дълго време - да, разочароваща е. Но като продължение на поредицата и особено като "Пир за врани - част 2", тя доставя. След пет книги с чиста съвест казвам, че Песента държи първото място за най-добра и балансирана фентъзи сага. Има мащабите, има описанията, има реализма, страхотните персонажи, непредсказуемостта, разнообразието, идентичността и дълбочината и същевременно не страда от такива дълбоки проблеми като преките си конкуренти. Като Джордановото (Сандерсъновото Колело), което креташе убийствено бавно, разпиляно и нелепо, а към края така се изстреля, че заприлича повече на фен фикшън в липсата на си на убедителност, губейки си целия чар за сметка на разплитането на стоте сюжетни линии. Или като грандоманския Малазан, който в стремежа си да бъде "ебем ти работата", също се е понасрал, доколкото разбирам.

Като цяло - Танц с Дракони е задоволителен в контекста на поредицата. Извън него е една страхотна книга.
А Мартин вече няма оправдания. Пред The Winds of Winter стоят съвсем други цели за постигане и причините, които оправдават Танца, просто няма да важат за шестата книга.

П.П.
Май се разпрострях и почнах да се повтарям. Сори, опитах се с тоя пост и за себе си да изясня нещата

P.S.
Утре ще ъпдейтна първия пост в темата и ще я направим както трябва, понеже се получи една от малкото сериозни такива във форума.

[Маце Борко]

Две неща:

Spoiler for :

1) Джон ще се върне под една или друга форма. Това е факт. НО това, че ще се върне по никакъв начин не оправдава нещата, които направи, за да се стигне до такъв финал.
2) Действията му бяха непремерени, от колкото и добри намерения да се диктуваха. Едард също се опитваше да направи това, което е правилно. Заради него Старките изядоха такъв страховит хуй в гъза, че домът им беше унищожен. Концепцията на Сняг за правилно е същата като тази на баща му и е изключително погрешна като за един лорд. Едард, Роб и Джон бяха обикновени войници, а не политици. Те са от типа герои, които са неспособни да се примирят с по-малкото зло и винаги рискуват всичко в името на честта, достойнството и т.н. Когато обаче на раменете ти тежи това да управляваш... бих казал, че няма по-правилен човек от Тивин Ланистър. Жесток е, но жестокостта му никога не е била неоправдана и винаги е била в името на мира.
Както и да е. Основният аргумент на Джон, че трябва да спаси диваците от Hardhome беше нещо в смисъла на това, че ако не ги прехвърли от неговата страна на стената, те ще се върнат като зомбита. Е И? Падането на Вала ли предвижда или какво? Не можеш да вдигаш тостове за доблестта му, когато единственото, което направи е да вкара пазителите на стената в хаос, мини гражданска война и глад в ключов момент.
Естествено, в крайна сметка ще се окаже, че каквото е направил е било за добро, защото това е главен герой във фиктивна история, пък била тя и Песента. Питам те обаче, чисто обективно, имаше ли капка благоразумие в нещата, които направи и биха ли довели те ВБЪДЕЩЕ до някакъв положителен резултат, ако си представим, че това не беше фентъзи?

[Vincent]

Аз я прочетох още сряда и мисля ,че каквото има за коментиране вече е било коментирано. Напълно съм съгласен с всичко казано от Strain ,като изключим частта с Джон. Той избра Вала ,а Вала не е проклетия Кралски чертог и няма нужда от Тивин Ланистър да му оправя бакиите. Джон беше прав сам за себе си а и за Стража ,но си създаде прекалено много врагове и никакви приятели и в края това му изигра лоша шега.Ти казваш едва ли не ,че той няма правилно решение като командир ,в такъв случай аз питам какво мислиш за Дани ,защото за мен тя беше човека допуснал най-много грешки в книгата.

П.П.
Джон Коннингтон радва доста ,а епилога беше брилянтен.

[Маце Борко]

Btw,

Spoiler for :

аз не съм ги изучавал тези пророчества, но все ми се струва, че Денерис е твърде подходяща, защото единствена от всички е родена на Dragonstone. Ако Джон е Таргариен, то най-вероятно ще е той обаче, понеже най-вероятно и той ще е роден там.

Има и нещо друго - в последната глава Дани кръщава леговището на Дрогон Dragonstone. Там тя получава изненадващо месечно кървене...

Освен това - when the sun rises in the west and sets in the east - т.е. Куентин Мартел, чийто герб е слънце...

В тая последна глава се случиха повече неща отколкото си личи на пръв поглед, но още не съм сигурен какви точно - пророчествата за Azor Ahai и тези за Денерис някакси се преплетоха

+bonus:

[denik]

Последната страница май фул със спойлери за 5, но нищо... съвсем скоро ще настъпи моят ред да я прочета