сватбата на Джофри

Не мога с чиста съвест да кажа, че Танцът не достави откъм събития. Имаше няколко наистина много значими, едното даже няма еквивалент досега (появата на Aegon и последната ръка на краля при Таргариените, които внасят съвсем нова посока на сюжета). Факт е, че действието го беше хванала липсата или го имаше само в главите с по-второстепенните персонажи, но това не го намирам за нещо непременно лошо. Това, което се случи в севера, беше стабилна подготовка и зареждане на оръжията за нещата, които тепърва предстоят там. Макар и с оскъдно присъствие, Бран все пак получи нещо като доволно развитие и неговата история не завърши с клифхенгър. Давос, освен че успя да изпълни заръченията на краля си, получи нов тласък в съвсем различно направление - Skagos. Доволно. Може би разочарованието дойде от незавършения поход на Станис, който беше толкова подготвян обсъждан и изстрадан, че беше крайно неудовлетворително да не разберем кво точно се случи, щото - ясно, имало е развръзка, но любимия подход на Мартин, да я научаваме събитията от трета ръка, респективно само на половина верни, ме подразни.
Джон Сняг е истински син на баща си. Тъп, упорит, смел, доблестен, честен и нямащ мяра. Нещата, които натвори, от гледна точка на хората на юг от стената бяха неприятни, минаха през трудно приемливи, твърде дръзки, неприемливи и накрая просто безумни. Закономерно беше да си го получи, както и стана. И аз да бях част от Нощната стража, и аз щях да се обърна против него. Като командир трябваше по-добре да познава хората си и да знае, че шефът не е one man army, а се нуждае от одобрението на подчинените си. Това, че вкара няколко хиляди диваци зад стената и ги омеси с Нощната стража сякаш не му беше достатъчно, за да си седне на гъза и да се опита да успокои духовете и да затегне дисциплината и организацията, та реши да праща кораби въпреки бурите и ПАК да прави походи в дивото, посред зима, за да спасява ОСТАНАЛАТА част от противниковата армия от някаква прокълната местност, която е на пичка си майчина, докато Бродниците си бичат спокойно из горите, някви умрели работи в бродят из земите и моретата на севера. Добро решение за човек, който е принуден да балансира на ръба между 5000 диваци и 1000 човека собствени хора, които са водили война съвсем до скоро, а сега по негова вина стоят от една и съща страна на барикадата. Без изобщо да споменавам кралицата и нейните хора, които са напаст божия. В тоя смисъл адски логично и оправдано беше случилото се накрая, когато Сняг обяви, че ръгва на юг да се трепе с Болтън. И макар че "смъртта" на Джон първоначално ми дойде неочаквано, после се сетих колко подобни залъгалки в сагата имаше - Бран и Рикън, Кейтлин, Берик Дондарион, Бриен, Хрътката (жив е, копелето), Давос, Теон (чиито глави бяха за мен едни от най-интересните и добре написаните). Джон е skinchanger и си има червена магьосница - твъъъъърде далеч от смъртта е. Предстои му нелекото бъдеще на истинския избраник на огнения бог, пасва перфектно на пророчествата. Ако се окаже и Таргариен - ще пасва още по-перфектно.

Последната глава на Денерис беше доста интригуваща и не съм сигурен, че разбрах какво се случи в нея. Сякаш някакви пророчества се сбъднаха или поне част от тях, но това ще се разбере занапред. Като цяло около нея нещата са интересни, но се забавиха доста. За сметка на това Виктарион Грейджой и Куентин Мартел получиха добро сюжетно развитие. Баристан е пич. А Тирион беше насран. И това се получи най-вече заради абсолютно безсмислената обстановка, в която на няколко пъти беше поставян. Един от най-готините сами по себе си герои с потенциал да бъде центъра на събития, беше подчинен на чужди сюжети и подмятан насам-натам като парцал. В жалкарска компания. Фейл.

Някакси между другото и съвсем небрежно Мартин успя да открие нова посока за Джейми, да прибута сюжета в Кралски чертог и да изясни позицията на Дорн, начертавайки грубо опциите за включване на кралството в цялата схема. Което всъщност е страхотно и много полезно, защото лишава следващата книга от товара тепърва да припомня и нарежда фигурите в юга. И да - както споменах, на практика от нищото във Вестерос пристигна нова сила, обвързана с Таргариените и съизмерима с тази на досегашните домове.

1) Джон ще се върне под една или друга форма. Това е факт. НО това, че ще се върне по никакъв начин не оправдава нещата, които направи, за да се стигне до такъв финал.
2) Действията му бяха непремерени, от колкото и добри намерения да се диктуваха. Едард също се опитваше да направи това, което е правилно. Заради него Старките изядоха такъв страховит хуй в гъза, че домът им беше унищожен. Концепцията на Сняг за правилно е същата като тази на баща му и е изключително погрешна като за един лорд. Едард, Роб и Джон бяха обикновени войници, а не политици. Те са от типа герои, които са неспособни да се примирят с по-малкото зло и винаги рискуват всичко в името на честта, достойнството и т.н. Когато обаче на раменете ти тежи това да управляваш... бих казал, че няма по-правилен човек от Тивин Ланистър. Жесток е, но жестокостта му никога не е била неоправдана и винаги е била в името на мира.
Както и да е. Основният аргумент на Джон, че трябва да спаси диваците от Hardhome беше нещо в смисъла на това, че ако не ги прехвърли от неговата страна на стената, те ще се върнат като зомбита. Е И? Падането на Вала ли предвижда или какво? Не можеш да вдигаш тостове за доблестта му, когато единственото, което направи е да вкара пазителите на стената в хаос, мини гражданска война и глад в ключов момент.
Естествено, в крайна сметка ще се окаже, че каквото е направил е било за добро, защото това е главен герой във фиктивна история, пък била тя и Песента. Питам те обаче, чисто обективно, имаше ли капка благоразумие в нещата, които направи и биха ли довели те ВБЪДЕЩЕ до някакъв положителен резултат, ако си представим, че това не беше фентъзи?

аз не съм ги изучавал тези пророчества, но все ми се струва, че Денерис е твърде подходяща, защото единствена от всички е родена на Dragonstone. Ако Джон е Таргариен, то най-вероятно ще е той обаче, понеже най-вероятно и той ще е роден там.

Има и нещо друго - в последната глава Дани кръщава леговището на Дрогон Dragonstone. Там тя получава изненадващо месечно кървене...

Освен това - when the sun rises in the west and sets in the east - т.е. Куентин Мартел, чийто герб е слънце...

В тая последна глава се случиха повече неща отколкото си личи на пръв поглед, но още не съм сигурен какви точно - пророчествата за Azor Ahai и тези за Денерис някакси се преплетоха