Играта, като цяло, е един гигантски нърдфест, натъпкана до козирката с популярни раси и герои, ненормално количество намигвания към феновете, тонове inside jokes и камеота на почти всички персонажи от сериала (озвучавани от реалните актьори). Основният in-game разказвач е самият Ленард Нимой, който по-старите фенове помнят като мистър Спок. Ако сте фен на нещо - каквото и да е то - от сериала, шансът да го намерите в играта е 95%.
Фракциите са много добре разработени, най-вече заради факта, че липсва традиционното разделение "X vs. Y". В играта има МНОГО страни и всяка от тях се бори сама за себе си, постоянно създавайки (и разваляйки) съюзи с другите такива, рефлектирайки еволюиращия сюжет. Игровите фракции са все още само две, но скоро ще станат три с ромуланите (в Сезон 5) и по-късно четири с кардасианите (Сезон 6). Идеята е много добра, особено за някой, на когото му е писнало от биполярните разделения тип "Алианс срещу Орда".
Самата история е изключително заплетена, включваща де що има известни галактически играчи (UFP, RSE, Klingon Empire, Cardassian Union, Species 8472, the Borg и каквото още се сетите), вплетени в ненормално комплексни интриги - дефакто всеки си мисли, че манипулира всички други, но е манипулиран от трето лице, на принципа "камък-ножица-хартия и накрая всички сме преебани". Story-мисиите вече са озвучени и е истинска наслада да се изпълняват.
Наскоро вкараха и дипломатически мисии, които са добре дошло разнообразие - ако ви писне да пуцате, можете да установявате контакти с чужди раси и да потушавате дипломатически скандали. Което си е нестандартно, откъдето и да го погледнеш. За съжаление, въпросните мисии са все още малко.
Геймплейната механика на играта е много добра. Междузвездните битки заслужават специално споменаване, заради комплексността си - на моменти STO се превръща направо в симулатор, в който победата зависи повече от тактиката и уменията на играча, отколкото от екипировката му. Атмосферата на играта е невероятна, графиката също. Звукът обаче определено се нуждае от подобрениe, заради малкото звукови ефекти и ограничения репертоар от мелодии. Интерактивността е на равнище - героят дори може да чуе NPC-та да си говорят за подвизите му.
Размерът на играта заслужава адмирации... или псувни, в зависимост от гледната точка. Мащабът е толкова огромен, че не е рядкост играчи да се загубят и да пристигнат някъде на майната си в другия край на галактиката. Проблемът идва от това, че в космоса няма посоки е е много трудно да се каже накъде отиваш, освен ако не следиш сензорите, които пак не дават стопроцентова ефикасност. Тъй като перспективата се мени постоянно и няма ориентири, напълно е възможно да летиш с главата надолу, по гръб или в различна посока (спрямо другите). Фактът, че картата е разделена на поднива (галактика-сектор-планета) също не помага. Накратко, пътуването в космоса изисква доста голяма практика, но пък прави битките интересни - напълно е възможно да бъдеш убит от някой, който те стреля отдолу, да речем. Триизмерната среда е кучка
Кустомизацията е на световно равнище - дефакто е невъзможно да срещнеш някой, който да прилича на теб. Дори неща като размера и формата на носа могат да бъдат определяни. Това включва и създаване на собствена раса. Епично.
Къмюнитито също е много добро - най-вече заради факта, че франчайзът, като цяло, не привлича глупаци, а и играта не е достатъчно масова за това. Средният играч е на 20+ години и свестен - нещо като LOTRO, преди да я направят безплатна и де що има тъпанари да се излеят в нея. "Lol pwnz" нуубове и тем подобни педерасти липсват.
TL;DR: Играта е велика. Горещо я препоръчвам на всички.
Дееба, седнах да драсна нещо, пък написах цяло ревю
Ся ше отида да се напия.
). Свестна игра по Стар Трек почти няма. Само Bridge Commander си го бива.
