diablo 3
-
info-R-matic
- Мнения: 13
- Регистриран на: 18 Юли 2002 21:40
- Местоположение: Varna
- Обратна връзка:
Diablo 3
Смятам да започвам Diablo разказ, продължение на играта. Blizzard казаха, че няма да има повече игри по темата, но мен това не ми харесва и смятам да продължа историята оттам, откадето свърши (унищожаването на Световния камък). Колебая се дали да включа имена от форум-а. Ако някои има желание да си измисли хубав и подходящ ник (по възможност от 1 дума, да не е съществуваща личност) и да каже какав иска да е. Може да сформираме екип (ако има желаещи - художници автори и т.н.). Какво ще кажете?
Добре добре Info-R-Matic. И аз писах такъв разказ преди време, намери го да му хвърлиш един поглед. А аз няма как да не участвам, като се има предвид ника ми...
Ама гледай да се запознаеш подробно с историята на Диабло, за да не се получат недоразумения. УСПЕХ!
Ама гледай да се запознаеш подробно с историята на Диабло, за да не се получат недоразумения. УСПЕХ!May The Light protect you and the powers of Heaven shine upon your path!
-
info-R-matic
- Мнения: 13
- Регистриран на: 18 Юли 2002 21:40
- Местоположение: Varna
- Обратна връзка:
-
info-R-matic
- Мнения: 13
- Регистриран на: 18 Юли 2002 21:40
- Местоположение: Varna
- Обратна връзка:
-
info-R-matic
- Мнения: 13
- Регистриран на: 18 Юли 2002 21:40
- Местоположение: Varna
- Обратна връзка:
-
info-R-matic
- Мнения: 13
- Регистриран на: 18 Юли 2002 21:40
- Местоположение: Varna
- Обратна връзка:
-
info-R-matic
- Мнения: 13
- Регистриран на: 18 Юли 2002 21:40
- Местоположение: Varna
- Обратна връзка:
Глава 1
Измина половин година от победата над Злото, но въпреки изминалото време, Таниа, убийцата донесла смъртта на Диабло и братята му, все още чуваше в главата си тътена от разрухата на Световния камък. След грандиозната си победа, тя беше решила да направи най- необичайното за клана си - да отиде на почивка. Избра си Ведан - земя с умерен климат и красиво крайбрежие. Тя предложи на Кейн да я придружи, но той отказа. И, отново сама по пътя, си намери екскурзовот и тръгна на път. Но често вечер убийцата сънуваше странни неща - привижда%message=
Глава 1
Измина половин година от победата над Злото, но въпреки изминалото време, Таниа, убийцата донесла смъртта на Диабло и братята му, все още чуваше в главата си тътена от разрухата на Световния камък. След грандиозната си победа, тя беше решила да направи най- необичайното за клана си - да отиде на почивка. Избра си Ведан - земя с умерен климат и красиво крайбрежие. Тя предложи на Кейн да я придружи, но той отказа. И, отново сама по пътя, си намери екскурзовот и тръгна на път. Но често вечер убийцата сънуваше странни неща - привиждаха й се портите на рая, но опожарени. Сънуваше Бейл, битката с него и минъоните му. След победата си над Лорда на разрушението, тя бе влязла в портала на Тириел и бе забравила за всичко. Но от пет денонощия кошмарите я тормозеха и ня вече не различаваше сън от реалност.
Те пристигнаха в града Весдок в късния следобед. Таниа беше толкова изморена, че дори не се погрижи за багажа и оръжията си, а влезе в първата кръчма и попита за стая. По пътя си обаче забеляза оживлението на големия град. Навсякъде имаше търговци, деца бягаха наоколо и я гледаха уха й се портите на рая, но опожарени. Сънуваше Бейл, битката с него и минъоните му. След победата си над Лорда на разрушението, тя бе влязла в портала на Тириел и бе забравила за всичко. Но от пет денонощия кошмарите я тормозеха и ня вече не различаваше сън от реалност.
Те пристигнаха в града Весдок в късния следобед. Таниа беше толкова изморена, че дори не се погрижи за багажа и оръжията си, а влезе в първата кръчма и попита за стая. По пътя си обаче забеляза оживлението на големия град. Навсякъде имаше търговци, деца бягаха наоколо и я гледаха учудено, а кварталните клюкарки обсъждаха нещо на сянка. "Нормален живот" - каза си тя и се запъти към стаята си. Багажът й беше донесен и тя безмълвно се разплати с екскурзовода и легна на леглото. Не беше спала от дни заради кошмарите и сега се отдаде моментално на блажена почивка.
Следващата сутрин се събуди без главоболие. От седмица за пръв път спеше спокойно. Това може би се дължеше на умората й, а може би на това, че за пръв път от много време спеше на легло. Огледа се наоколо и напъна паметта си да си спомни как се е озовала тук. След минута в счудено, а кварталните клюкарки обсъждаха нещо на сянка. "Нормален живот" - каза си тя и се запъти към стаята си. Багажът й беше донесен и тя безмълвно се разплати с екскурзовода и легна на леглото. Не беше спала от дни заради кошмарите и сега се отдаде моментално на блажена почивка.
Следващата сутрин се събуди без главоболие. От седмица за пръв път спеше спокойно. Това може би се дължеше на умората й, а може би на това, че за пръв път от много време спеше на легло. Огледа се наоколо и напъна паметта си да си спомни как се е озовала тук. След минута в съзнанието и изплува пътуването. Тя стана и отиде да се измие, след което огледа стаята си. Помещението не беше голямо - имаше легло, стол с маса, огледало, малко корито с вода, стаичка, която служеше за килер и прозорец, през който се промъкваха утринните слънчеви лъчи и осветяваха стаята. До вратата стояха куфарите й. Убийцата чак сега разбра, че ги е оставила без надзор. Бързата проверка показа, че нищо не липсва. Тя извади оръжията си (никоя убийца не пътува без оръжия) и ги сложи в килера. По време на пътуването си срещу злото тя беше натрупала пAзнанието и изплува пътуването. Тя стана и отиде да се измие, след което огледа стаята си. Помещението не беше голямо - имаше легло, стол с маса, огледало, малко корито с вода, стаичка, която служеше за килер и прозорец, през който се промъкваха утринните слънчеви лъчи и осветяваха стаята. До вратата стояха куфарите й. Убийцата чак сега разбра, че ги е оставила без надзор. Бързата проверка показа, че нищо не липсва. Тя извади оръжията си (никоя убийца не пътува без оръжия) и ги сложи в килера. По време на пътуването си срещу злото тя беше натрупала много злато и сега можеше да живее заслужен спокоен живот. Извади и торбите със злато и скъпоценности и ги постави до снаръжението си. В сандъка останаха само нейните всекидневни дрехи.Избра едни от тях и се облече пред огледалото. Таниа, макар и 30 годишна, беше много красива, но по принцип бронята и шлема закриваха прелестите й. Имаше тъмно-кестенява коса и кафеви очи, също така и прекрасна усмивка, която почти не показваше. Ръцете й, макар и държели дълго време оръжието, бяха много нежни. Имаше два-три белега от битката с Диабло, но те не си личахCного злато и сега можеше да живее заслужен спокоен живот. Извади и торбите със злато и скъпоценности и ги постави до снаръжението си. В сандъка останаха само нейните всекидневни дрехи.Избра едни от тях и се облече пред огледалото. Таниа, макар и 30 годишна, беше много красива, но по принцип бронята и шлема закриваха прелестите й. Имаше тъмно-кестенява коса и кафеви очи, също така и прекрасна усмивка, която почти не показваше. Ръцете й, макар и държели дълго време оръжието, бяха много нежни. Имаше два-три белега от битката с Диабло, но те не си личаха, защото бяха на места под дрехата й. "Ще изляза, ще се разходя, ще си намеря истински приятел и ще поживея нормално..."- мислеше тя, но бляновете и бяха прекъснати от блъскането на вратата. В стаята нахълтаха двама мъже със забулени лица и с по един ятаган във всяка ръка.
-Охо, аз си мислех че днес ще е скучен ден на обири, а виж каква мръвка излеле! - каза по-едрият.
Мъжете бяха едри и мускулести. Явно възбудени от ефирното облекло на Таниа, което се състоеше от доста къса роба, която даваше яве на прекрасните й крака и беше опънато от други нейна, защото бяха на места под дрехата й. "Ще изляза, ще се разходя, ще си намеря истински приятел и ще поживея нормално..."- мислеше тя, но бляновете и бяха прекъснати от блъскането на вратата. В стаята нахълтаха двама мъже със забулени лица и с по един ятаган във всяка ръка.
-Охо, аз си мислех че днес ще е скучен ден на обири, а виж каква мръвка излеле! - каза по-едрият.
Мъжете бяха едри и мускулести. Явно възбудени от ефирното облекло на Таниа, което се състоеше от доста къса роба, която даваше яве на прекрасните й крака и беше опънато от други нейни прелести, те започнаха да обсъждат какво да правят с нея. Разговорът им беше прекъснат от тихото шептене на Таниа.
-Стига си хленчила, ами сваляй дрешката да видим какво криеш отдолу!
Но шептенето не спираше и на разбойниците им писна и решиха да нападната Таниа. В този момент тя спря да говори и със скорост, два пъти по-висока от обикновената, хвана ръката на единия, завъртя я, той се наведе от болка, през това време убийцата ритна другия, метна се на гърба на първия и му счупи врата. Той падна с тътен на земята.
-Каква си ти, бе?- учуде%Eи прелести, те започнаха да обсъждат какво да правят с нея. Разговорът им беше прекъснат от тихото шептене на Таниа.
-Стига си хленчила, ами сваляй дрешката да видим какво криеш отдолу!
Но шептенето не спираше и на разбойниците им писна и решиха да нападната Таниа. В този момент тя спря да говори и със скорост, два пъти по-висока от обикновената, хвана ръката на единия, завъртя я, той се наведе от болка, през това време убийцата ритна другия, метна се на гърба на първия и му счупи врата. Той падна с тътен на земята.
-Каква си ти, бе?- учудено попита другият разбойник.
-Аз съм човекът, който не трябваше да обирате и обиждате. Умри! - извика тя и с боен вик се нахвърли върху него. Последваха бързи ритници в корема, главата и сърцето, при което мъжът се обърна, блъсна се в стената и отскочи назад. Таниа използва засилката му за да го вдигне и стовари върху коляното са, чупейки гърба му. В този момент в стаята нахълта кръчмаря, който се държеше за главата. Но тя не знаеше това и се нахвърле върху него. Собсвеникът успя на време да обясни кой е, защото иначе щеше да последва крадците.
Dо попита другият разбойник.
-Аз съм човекът, който не трябваше да обирате и обиждате. Умри! - извика тя и с боен вик се нахвърли върху него. Последваха бързи ритници в корема, главата и сърцето, при което мъжът се обърна, блъсна се в стената и отскочи назад. Таниа използва засилката му за да го вдигне и стовари върху коляното са, чупейки гърба му. В този момент в стаята нахълта кръчмаря, който се държеше за главата. Но тя не знаеше това и се нахвърле върху него. Собсвеникът успя на време да обясни кой е, защото иначе щеше да последва крадците.
-Нападнаха ме в гръб и ме събориха в несвяст. Когато се събудих, се затичах до тук. Аз съм собственика - Бенот, а това тук са двама от най- търсените крадци в града. Как се справи с тях?
-Аз съм Таниа, боец от клана на убийците, преследващи магъосници-бегълци. Повалих ги с Ускорение на бързината.
-Да чувал съм за това ваше умение. Благодаря ти, че отърва заведението ми от тези разбойници.С какво мога да ти се отплатя?
Мъжът беше нисък, дебел, но с честен и добър поглед.
"Тук не са чували за мен!"-зарадва се тя-"Няма да казвам коя съм и ще поживея-Нападнаха ме в гръб и ме събориха в несвяст. Когато се събудих, се затичах до тук. Аз съм собственика - Бенот, а това тук са двама от най- търсените крадци в града. Как се справи с тях?
-Аз съм Таниа, боец от клана на убийците, преследващи магъосници-бегълци. Повалих ги с Ускорение на бързината.
-Да чувал съм за това ваше умение. Благодаря ти, че отърва заведението ми от тези разбойници.С какво мога да ти се отплатя?
Мъжът беше нисък, дебел, но с честен и добър поглед.
"Тук не са чували за мен!"-зарадва се тя-"Няма да казвам коя съм и ще поживея нормално!"
-Можеш да ми кажеш как да стигна до пазара ви.
-Разбира се! Тръгваш от кръчмата наляво и вървиш, докато не стигнеш до шадраваните. Оттам завиваш наляво. И още нещо - отсега нататък ти ще нощуваш безплатно в кръчмата ми - подарявам ти най-хубавата стая!
-Не, благодаря! Тази си е добре! - каза Таниа, стана и излезе навън.
Слънцто вече се беше извисило над хоризонта и нямаше облаче в небето. В дясно от гостилницата се откриваше чудесен изглед към морето. Тя зави наляво и пое по пътя. Сградите около нея бяха двуетажни, добре боя%E нормално!"
-Можеш да ми кажеш как да стигна до пазара ви.
-Разбира се! Тръгваш от кръчмата наляво и вървиш, докато не стигнеш до шадраваните. Оттам завиваш наляво. И още нещо - отсега нататък ти ще нощуваш безплатно в кръчмата ми - подарявам ти най-хубавата стая!
-Не, благодаря! Тази си е добре! - каза Таниа, стана и излезе навън.
Слънцто вече се беше извисило над хоризонта и нямаше облаче в небето. В дясно от гостилницата се откриваше чудесен изглед към морето. Тя зави наляво и пое по пътя. Сградите около нея бяха двуетажни, добре боядисани и изчистени. Наоколо децата играеха на гоненица. Чайки прелитаха в небето, а по старите мъже стояха на сянка пред къщите си и отправяха замечтан поглед към Таниа. По тази причина жените им не я гледаха мното дружелюбно, защото не беше си сменила облеклото. Тя стигна до шадравана и се огледа - тук беше центъра на града - навсякъде беше чисто, сградите бяха по-високи и по тях растяха цветя. Хората бяха много учтиви. Палатът се издигаше величествено в далечината. В едната посока имаше път към двореца, в другата - към съседното село, а надясно беше 4исани и изчистени. Наоколо децата играеха на гоненица. Чайки прелитаха в небето, а по старите мъже стояха на сянка пред къщите си и отправяха замечтан поглед към Таниа. По тази причина жените им не я гледаха мното дружелюбно, защото не беше си сменила облеклото. Тя стигна до шадравана и се огледа - тук беше центъра на града - навсякъде беше чисто, сградите бяха по-високи и по тях растяха цветя. Хората бяха много учтиви. Палатът се издигаше величествено в далечината. В едната посока имаше път към двореца, в другата - към съседното село, а надясно беше пазара. Тя пое натам. Отдалеч се усещаше, че живота кипи - чуваха се многобройни различни звуци. Цветовете преливаха един в друг. Тя влезе в пазарната улица. Огледа се наоколо, но забеляза нещо странно в себе си и в света наоколо, нещо необикновено...
Измина половин година от победата над Злото, но въпреки изминалото време, Таниа, убийцата донесла смъртта на Диабло и братята му, все още чуваше в главата си тътена от разрухата на Световния камък. След грандиозната си победа, тя беше решила да направи най- необичайното за клана си - да отиде на почивка. Избра си Ведан - земя с умерен климат и красиво крайбрежие. Тя предложи на Кейн да я придружи, но той отказа. И, отново сама по пътя, си намери екскурзовот и тръгна на път. Но често вечер убийцата сънуваше странни неща - привижда%message=
Глава 1
Измина половин година от победата над Злото, но въпреки изминалото време, Таниа, убийцата донесла смъртта на Диабло и братята му, все още чуваше в главата си тътена от разрухата на Световния камък. След грандиозната си победа, тя беше решила да направи най- необичайното за клана си - да отиде на почивка. Избра си Ведан - земя с умерен климат и красиво крайбрежие. Тя предложи на Кейн да я придружи, но той отказа. И, отново сама по пътя, си намери екскурзовот и тръгна на път. Но често вечер убийцата сънуваше странни неща - привиждаха й се портите на рая, но опожарени. Сънуваше Бейл, битката с него и минъоните му. След победата си над Лорда на разрушението, тя бе влязла в портала на Тириел и бе забравила за всичко. Но от пет денонощия кошмарите я тормозеха и ня вече не различаваше сън от реалност.
Те пристигнаха в града Весдок в късния следобед. Таниа беше толкова изморена, че дори не се погрижи за багажа и оръжията си, а влезе в първата кръчма и попита за стая. По пътя си обаче забеляза оживлението на големия град. Навсякъде имаше търговци, деца бягаха наоколо и я гледаха уха й се портите на рая, но опожарени. Сънуваше Бейл, битката с него и минъоните му. След победата си над Лорда на разрушението, тя бе влязла в портала на Тириел и бе забравила за всичко. Но от пет денонощия кошмарите я тормозеха и ня вече не различаваше сън от реалност.
Те пристигнаха в града Весдок в късния следобед. Таниа беше толкова изморена, че дори не се погрижи за багажа и оръжията си, а влезе в първата кръчма и попита за стая. По пътя си обаче забеляза оживлението на големия град. Навсякъде имаше търговци, деца бягаха наоколо и я гледаха учудено, а кварталните клюкарки обсъждаха нещо на сянка. "Нормален живот" - каза си тя и се запъти към стаята си. Багажът й беше донесен и тя безмълвно се разплати с екскурзовода и легна на леглото. Не беше спала от дни заради кошмарите и сега се отдаде моментално на блажена почивка.
Следващата сутрин се събуди без главоболие. От седмица за пръв път спеше спокойно. Това може би се дължеше на умората й, а може би на това, че за пръв път от много време спеше на легло. Огледа се наоколо и напъна паметта си да си спомни как се е озовала тук. След минута в счудено, а кварталните клюкарки обсъждаха нещо на сянка. "Нормален живот" - каза си тя и се запъти към стаята си. Багажът й беше донесен и тя безмълвно се разплати с екскурзовода и легна на леглото. Не беше спала от дни заради кошмарите и сега се отдаде моментално на блажена почивка.
Следващата сутрин се събуди без главоболие. От седмица за пръв път спеше спокойно. Това може би се дължеше на умората й, а може би на това, че за пръв път от много време спеше на легло. Огледа се наоколо и напъна паметта си да си спомни как се е озовала тук. След минута в съзнанието и изплува пътуването. Тя стана и отиде да се измие, след което огледа стаята си. Помещението не беше голямо - имаше легло, стол с маса, огледало, малко корито с вода, стаичка, която служеше за килер и прозорец, през който се промъкваха утринните слънчеви лъчи и осветяваха стаята. До вратата стояха куфарите й. Убийцата чак сега разбра, че ги е оставила без надзор. Бързата проверка показа, че нищо не липсва. Тя извади оръжията си (никоя убийца не пътува без оръжия) и ги сложи в килера. По време на пътуването си срещу злото тя беше натрупала пAзнанието и изплува пътуването. Тя стана и отиде да се измие, след което огледа стаята си. Помещението не беше голямо - имаше легло, стол с маса, огледало, малко корито с вода, стаичка, която служеше за килер и прозорец, през който се промъкваха утринните слънчеви лъчи и осветяваха стаята. До вратата стояха куфарите й. Убийцата чак сега разбра, че ги е оставила без надзор. Бързата проверка показа, че нищо не липсва. Тя извади оръжията си (никоя убийца не пътува без оръжия) и ги сложи в килера. По време на пътуването си срещу злото тя беше натрупала много злато и сега можеше да живее заслужен спокоен живот. Извади и торбите със злато и скъпоценности и ги постави до снаръжението си. В сандъка останаха само нейните всекидневни дрехи.Избра едни от тях и се облече пред огледалото. Таниа, макар и 30 годишна, беше много красива, но по принцип бронята и шлема закриваха прелестите й. Имаше тъмно-кестенява коса и кафеви очи, също така и прекрасна усмивка, която почти не показваше. Ръцете й, макар и държели дълго време оръжието, бяха много нежни. Имаше два-три белега от битката с Диабло, но те не си личахCного злато и сега можеше да живее заслужен спокоен живот. Извади и торбите със злато и скъпоценности и ги постави до снаръжението си. В сандъка останаха само нейните всекидневни дрехи.Избра едни от тях и се облече пред огледалото. Таниа, макар и 30 годишна, беше много красива, но по принцип бронята и шлема закриваха прелестите й. Имаше тъмно-кестенява коса и кафеви очи, също така и прекрасна усмивка, която почти не показваше. Ръцете й, макар и държели дълго време оръжието, бяха много нежни. Имаше два-три белега от битката с Диабло, но те не си личаха, защото бяха на места под дрехата й. "Ще изляза, ще се разходя, ще си намеря истински приятел и ще поживея нормално..."- мислеше тя, но бляновете и бяха прекъснати от блъскането на вратата. В стаята нахълтаха двама мъже със забулени лица и с по един ятаган във всяка ръка.
-Охо, аз си мислех че днес ще е скучен ден на обири, а виж каква мръвка излеле! - каза по-едрият.
Мъжете бяха едри и мускулести. Явно възбудени от ефирното облекло на Таниа, което се състоеше от доста къса роба, която даваше яве на прекрасните й крака и беше опънато от други нейна, защото бяха на места под дрехата й. "Ще изляза, ще се разходя, ще си намеря истински приятел и ще поживея нормално..."- мислеше тя, но бляновете и бяха прекъснати от блъскането на вратата. В стаята нахълтаха двама мъже със забулени лица и с по един ятаган във всяка ръка.
-Охо, аз си мислех че днес ще е скучен ден на обири, а виж каква мръвка излеле! - каза по-едрият.
Мъжете бяха едри и мускулести. Явно възбудени от ефирното облекло на Таниа, което се състоеше от доста къса роба, която даваше яве на прекрасните й крака и беше опънато от други нейни прелести, те започнаха да обсъждат какво да правят с нея. Разговорът им беше прекъснат от тихото шептене на Таниа.
-Стига си хленчила, ами сваляй дрешката да видим какво криеш отдолу!
Но шептенето не спираше и на разбойниците им писна и решиха да нападната Таниа. В този момент тя спря да говори и със скорост, два пъти по-висока от обикновената, хвана ръката на единия, завъртя я, той се наведе от болка, през това време убийцата ритна другия, метна се на гърба на първия и му счупи врата. Той падна с тътен на земята.
-Каква си ти, бе?- учуде%Eи прелести, те започнаха да обсъждат какво да правят с нея. Разговорът им беше прекъснат от тихото шептене на Таниа.
-Стига си хленчила, ами сваляй дрешката да видим какво криеш отдолу!
Но шептенето не спираше и на разбойниците им писна и решиха да нападната Таниа. В този момент тя спря да говори и със скорост, два пъти по-висока от обикновената, хвана ръката на единия, завъртя я, той се наведе от болка, през това време убийцата ритна другия, метна се на гърба на първия и му счупи врата. Той падна с тътен на земята.
-Каква си ти, бе?- учудено попита другият разбойник.
-Аз съм човекът, който не трябваше да обирате и обиждате. Умри! - извика тя и с боен вик се нахвърли върху него. Последваха бързи ритници в корема, главата и сърцето, при което мъжът се обърна, блъсна се в стената и отскочи назад. Таниа използва засилката му за да го вдигне и стовари върху коляното са, чупейки гърба му. В този момент в стаята нахълта кръчмаря, който се държеше за главата. Но тя не знаеше това и се нахвърле върху него. Собсвеникът успя на време да обясни кой е, защото иначе щеше да последва крадците.
Dо попита другият разбойник.
-Аз съм човекът, който не трябваше да обирате и обиждате. Умри! - извика тя и с боен вик се нахвърли върху него. Последваха бързи ритници в корема, главата и сърцето, при което мъжът се обърна, блъсна се в стената и отскочи назад. Таниа използва засилката му за да го вдигне и стовари върху коляното са, чупейки гърба му. В този момент в стаята нахълта кръчмаря, който се държеше за главата. Но тя не знаеше това и се нахвърле върху него. Собсвеникът успя на време да обясни кой е, защото иначе щеше да последва крадците.
-Нападнаха ме в гръб и ме събориха в несвяст. Когато се събудих, се затичах до тук. Аз съм собственика - Бенот, а това тук са двама от най- търсените крадци в града. Как се справи с тях?
-Аз съм Таниа, боец от клана на убийците, преследващи магъосници-бегълци. Повалих ги с Ускорение на бързината.
-Да чувал съм за това ваше умение. Благодаря ти, че отърва заведението ми от тези разбойници.С какво мога да ти се отплатя?
Мъжът беше нисък, дебел, но с честен и добър поглед.
"Тук не са чували за мен!"-зарадва се тя-"Няма да казвам коя съм и ще поживея-Нападнаха ме в гръб и ме събориха в несвяст. Когато се събудих, се затичах до тук. Аз съм собственика - Бенот, а това тук са двама от най- търсените крадци в града. Как се справи с тях?
-Аз съм Таниа, боец от клана на убийците, преследващи магъосници-бегълци. Повалих ги с Ускорение на бързината.
-Да чувал съм за това ваше умение. Благодаря ти, че отърва заведението ми от тези разбойници.С какво мога да ти се отплатя?
Мъжът беше нисък, дебел, но с честен и добър поглед.
"Тук не са чували за мен!"-зарадва се тя-"Няма да казвам коя съм и ще поживея нормално!"
-Можеш да ми кажеш как да стигна до пазара ви.
-Разбира се! Тръгваш от кръчмата наляво и вървиш, докато не стигнеш до шадраваните. Оттам завиваш наляво. И още нещо - отсега нататък ти ще нощуваш безплатно в кръчмата ми - подарявам ти най-хубавата стая!
-Не, благодаря! Тази си е добре! - каза Таниа, стана и излезе навън.
Слънцто вече се беше извисило над хоризонта и нямаше облаче в небето. В дясно от гостилницата се откриваше чудесен изглед към морето. Тя зави наляво и пое по пътя. Сградите около нея бяха двуетажни, добре боя%E нормално!"
-Можеш да ми кажеш как да стигна до пазара ви.
-Разбира се! Тръгваш от кръчмата наляво и вървиш, докато не стигнеш до шадраваните. Оттам завиваш наляво. И още нещо - отсега нататък ти ще нощуваш безплатно в кръчмата ми - подарявам ти най-хубавата стая!
-Не, благодаря! Тази си е добре! - каза Таниа, стана и излезе навън.
Слънцто вече се беше извисило над хоризонта и нямаше облаче в небето. В дясно от гостилницата се откриваше чудесен изглед към морето. Тя зави наляво и пое по пътя. Сградите около нея бяха двуетажни, добре боядисани и изчистени. Наоколо децата играеха на гоненица. Чайки прелитаха в небето, а по старите мъже стояха на сянка пред къщите си и отправяха замечтан поглед към Таниа. По тази причина жените им не я гледаха мното дружелюбно, защото не беше си сменила облеклото. Тя стигна до шадравана и се огледа - тук беше центъра на града - навсякъде беше чисто, сградите бяха по-високи и по тях растяха цветя. Хората бяха много учтиви. Палатът се издигаше величествено в далечината. В едната посока имаше път към двореца, в другата - към съседното село, а надясно беше 4исани и изчистени. Наоколо децата играеха на гоненица. Чайки прелитаха в небето, а по старите мъже стояха на сянка пред къщите си и отправяха замечтан поглед към Таниа. По тази причина жените им не я гледаха мното дружелюбно, защото не беше си сменила облеклото. Тя стигна до шадравана и се огледа - тук беше центъра на града - навсякъде беше чисто, сградите бяха по-високи и по тях растяха цветя. Хората бяха много учтиви. Палатът се издигаше величествено в далечината. В едната посока имаше път към двореца, в другата - към съседното село, а надясно беше пазара. Тя пое натам. Отдалеч се усещаше, че живота кипи - чуваха се многобройни различни звуци. Цветовете преливаха един в друг. Тя влезе в пазарната улица. Огледа се наоколо, но забеляза нещо странно в себе си и в света наоколо, нещо необикновено...
-
mercenary2
- Мнения: 3
- Регистриран на: 31 Дек 2002 15:25
- Местоположение: Burgas
