Невероятна. Онзи ден я превъртях, от три часа до 11 беше готова, като имах няколко часа навъртяни преди това. Може би наистина е малко кратичка, въпреки че тия дни 11 часа си е ок за игра. Може би на последната трудност излиза малко повече :Р
Anyways, сравнена с първата няма много нови неща. Усещането е доста различно обаче и още от самото начало имаш ясното усещане, че почти нищо не може да ти се опре, което разваля трудността на играта, но пък със сигурност те вкарва в пътъците на Големия татковец :Д Сценаристите отнов заслужават аплодисменти за историята - Ламб със сигурност застава рамо до рамо по качество с Раян и Фонтейн, но за мен най-впечатляващите образи бяха Метцер, който търсеше дъщеричката си, и ученият Гил Алекзандър, който беше невероятен. Малко съм разочарован от Синклер, който в началото започва много добре и някои аудио дневници намекват за много тъмното минало, но в крйна сметка някак не успява персонажът му да се развие докрай.
Мисията с малките сестрички обаче . . . просто уау. Дори и играта да беше слаба до този момент, това едно ниво отнесе всичко останало като пиян делфин - шамандура. На ниво геймплей играта е по-скоро полирана версия на първата. Алтернативната стрелба на плазмидидите е гениална идея и като прибавим възможността да стреляш с плазмид и оръжие едновременно -
Единствената ми критика тук е, че за spear gun-ът не намерих никаква употреба, а гранато/ракето/минометът го ползвах само за последното меле. Рисърч камерата беше доста по-удобна, макар че щеше да е най-добре, ако се включваше със съвсем различно копче, а да не като оръжие. Просто щеше да е по-удобно :Р Хакерското уредче обаче има нужда от мощен нърф
Не само, че патрони за него имаше навсякъде, където щяха да ти трябват, но и малките кулички, които мята, многократно олесняват защитата на малките сестрички (което обаче във никакъв случай не ги прави съвсем елементарни ). Най-трудни със сигурност бяха големите сестри, въпреки че към края една не прави особено голямо впечатление и последната сама сестра пак я отнесох като гореспоменатия делфин :Д Обаче битката с двете едновременно - бах, на последната си плюнка кръв успях да довърша втората, бая тежко си беше
Колкото предизвикателни бяха сестрите обаче, толкова лесни бяха големите татковци и алфа сериите. В тази връзка - алфите, заедно с големите сплайсъри бяха единствените нови противници в играта, което го пиша като твърд минус. Малко повече разнообразие нямаше да навреди, момчета
А иначе татковците си бяха направо елементарни и трябваше поне към end-game-a да им надънят малко трудността.
Истината е, че я въртях на втората трудност, която при първата игра за мен беше перфектно и беше нацелен онзи баланс между трудност и enjoyability, които превърнаха играта в абсолютен хит за мен. Тук може би ще трябва да пробвам как е на Hard
ПП