Kpucka7a написа:
Добре граматически и стилистично издържаният ти текст не предразполага фрази от рода на "ще ти подпаля задника". Някак си не й е там мястото.
Напълно съм съгласен. Ако е било с цел "разсмиване", не мисля, че ти се е получило. А пък ако gadmc е прав, то по-добре да не чета нататък...
Като начало не е толкова зле, но има редица недостатъци. На първо място, като повечето други "започващи разказ, пък ще видим докъде ще пишем", имаш идея за нещо в главата си, започваш да претупваш разказа на две, на три с цел да стигнеш до тази сценка по-бързо, а от това страда разказа, защото липсват описания, липсват детайли. А най-вероятно и след тази сценка няма да имаш абсолютно никаква идея как да продължиш разказа нататък. То може и да нямаш идея и дори как да стигнеш до нея де, ама предполагам в твоя случай това, което те е вдъхновило е нещо, което ще видим по време на "тестовете".
Второто нещо, на което ще обърна внимание е стила ти - детски е! Малко описания, никаква предистория, никаква представа за света и каква част от него е тази история. Героите са по детски му наивни - кой магьосник ще обърне внимание на случаен миновач, който го заговаря със "занимавам се с магия". Диалогът е абсурден. Или отново поне детски. Не знам дали нарочно си търсил такъв ефект, но едва ли ще намериш особено много читатели. Защото под детски визирам дори възраст по-ниска от ниската в момента възраст във форума.
Тук ще ти предложа един похват - пряката реч е може би най-трудното нещо в писането на един разказ. По-лесно е да се научиш да пишеш останалата част, отколкото репликите на героите. Затова може да пробваш в началото да пишеш без пряка реч - преразказвай я! "Белион се запозна с него и след като разбра, че е магьосник, веднага го попита дали би му станал учител. Магът от своя страна му заяви, че не би приел за ученик който и да е, и затова каза, че ще го подложи на изпитание." Лично според мен е доста по-лесно, макар и не толкова "пълно", колкото да видиш речевата характеристика на героите. От друга страна избягваш именно от абсурдността на диалозите, каквито обикновено пишат начинаещите. Разбира се, това не ти пречи да вмъкваш от време на време пряка реч, но например така можеш да прескачаш големите диалози, които със сигурност ще са ти трудни. А комбинацията от двата похвата понякога е толкова успешна, че не оставя у читателя каквото и да е чувство за непълнота на представата за героите.
Нататък. Трето - кратко е! Имаш идея за някакъв разказ, но защо не го напишеш директно, а пускаш някакво уводче, което две седмици вече си няма продължение. Не е като да си изписал 20 страници, да си се изморил, та да си решил да го пуснеш да видиш "какво ще кажат хората". В случая подходящ увод би включвал поне и кратка история на героя (не 2 реда), а защо не и нещичко за света. Също така описание на героя и правдоподобно обяснение какво търси героят ти на пазара в града. Едва ли просто се разхожда.
Тук си струва да обърнем внимание и на още нещо - пишеш, че любимото му занимание било да левитира. Но пък се бил специализирал в огнените магии. В моите представи левитацията е към школата на елемента въздух, не огън. Разбира се, писал си, че можел и някои други заклинания, но едва ли любимото му такова е именно в категорията "други".
Приятно впечатление обаче прави, че за начинаещ имаш доста малко правописни грешки. Това се наблюдава все по-рядко.
Надявам се, да се опиташ да напишеш някакво продължение, а не и това да остане "увод към нещо, което никога няма да бъде написано". Творческият започна все повече да се пълни с такива.
п.п. О, и не е особено сполучливо да слагаш в разказа думи в кавички. Кавичките се използват за цитати или за да се посочи, че думата се ползва в преносен смисъл. Очевидно тук не се цитира, така че остава втората употреба. Но употребата на думи в преносен смисъл не е характерна за авторовата реч, още по-малко в текст, който не цели да подбуди размисъл у читателя. Авторовата реч трябва да бъде еднозначна, недвусмислена, нещо което е в разрез с идеята на думите в преносен смисъл.
п.п.п. Прави много неприятно впечатление, когато коментираният разказ е по-къс от коментарите му, не мислиш ли? Следващият път напиши повечко, да има какво да почетеш, да си изградиш представа, да влезеш поне за малко в света на написаното. Вместо това тук започваш да четеш и докато си представиш за какво иде реч, то текстът свършил.