Белион левитираше.Това беше любимото занимание на младият,двадесетгодишен маг. Той живееше в кулата на умрелия негов учител Калгарат. Момъкът не беше обикновен човек-той не си пъхаше носа където може и не страдаше от алчност. Белион просто искаше да се обучава.Бе се посветил на бялата магия и по специално-на „играта” с огъня. Магът можеше да мята огнени топки наред, владееше и още няколко заклинания. Проблемът беше, че нямаше кой да обучава младока.Съответно, той реши да потърси някой, който да го разреши.Така, ненадейно, в един слънчев ден, Белион бе отишъл до пазара в близкото градче.Там срещна един „особен” индивид-с дълга черна роба, но със свалена качулка.Лицето на непознатия бе наситено с бръчки, но за сметка на това очите му бяха невероятно красиви. Младокът си помисли, че този мъж може да завладее целия свят само с очарователната си усмивка и красивите си очи. Белион реши да се приближи.
-Ъъъ…здравей! Казвам се Белион и се занимавам с магия-неубедително започна мага.
-О! Това е чудесно! Аз също съм магьосник-казвам се Салик.Какъв е проблемът? Нямаш учител ли-сякаш Салик прочете мислите на момъка.
-Ами, всъщност да.Моят учител Калгарат загина преди няколко месеца…
-Калгарат! Това старче…Ееех едно време бяхме добри приятели, много добри. Той беше чудесен човек-не си пъхаше носа където не му е работа, не беше алчен за парички.Паснахме си-аз съм същият, обзалагам се, че и твоята природа е такава. Даа…добре си живеехме с Калгарат…- забъбри Салик.
-Това е чудесно. С радост ще те приема като мой учител…
-Чакай, чакай недоносче такова-изведнъж Салик се промени, явно ядосан от прекъсването-аз да не съм ти тука някакъв търговец на роби, че да ми се предлагаш? А? Трябва да преминеш през едно-две тестчета първо…хи-хи-хи.
-Какви тестове? За какво говориш?
-Казвам, че няма да приема непознат, пък бил той и ученик на Калгарат, ей така без да го познавам, без да имам представа за неговите качества.И така момко, ще те изпитам и едва тогава ще преценя струва ли си да станеш мой чирак. А сега се прибирай! Точно след седмица те чакам на градския площад! И ако не дойдеш…ооо ако не дойдеш ще ти подпаля задника и той ще гори, като факла, цяла седмица! Ха-ха, е момко, айде, по живо, по здраво-до другата седмица-изрече на един дъх Салик и закуцука на някъде.
Белион зяпна след него…