Забравихте Волтрон и всичките играчки роботи.

Имаше един конструктор - много по-култ от Lego. Трябва да си го изровя от кашоните в Пловдив и да си сглобя няколко машинки Беше яко sci-fi

дам бяха хубави времена сякащ беше толкова отдавна всичките изброени неща съм гледал и играл
П.П. Акуила да беше космически кораб по точно капсула от такъв ставаше невидима с копче ххахаха ама нещо се прееба и го бяха залепили с тиксо

Просто един спомен към детството е празен ако не сложим вътре и култовите детски 'Волтрон', "Конникът и Звездните Шерифи". Свършат сериите на едното почват да въртят другото и винаги от 6 часа по 7 Дни.

Ала сякаш днешните дечица не отделят толкова внимание на анимационни филмчета, жумичка, гама, стражари и апаши, съдже, футбол. От както интернет и компютрите станаха начин на живот.

Аз на времето като излезнех почваме да си приказваме с дечурлигата , я за някоя анимацийка, я за някоя играчка ,която са ми купили мама и тати.Или че момичетата са гадни и никога не бих ги докоснал. То да си гадже с момиче, тогава беше СУПЕР яко да се държите само за ръчичка ,когато сте двамката, а иначе на 5 метра един от друг

А сега какво наблюдавам 10-12 годишни хлапаци седят надули чалгата от скъпите телефони за по 400-500 лв, фасовете в ръцете, обсъждат как Марийка си сложила сутиен и се опипвали с Иванчо един ден ... че даже съм се натъквал на случаи на сексуални взаимоотношения. Аз такова нещо като мобилен телефон (мобифон) да имам пари за повече от едно сокче и една дъвка, не знаех какво е ...

Велики бяха спомените от безкрайните летни ваканционни дни, в които се седеше от 9 сутртин до 9-10 вечерта навънка като има почивка от 2 до 4 докато е най-голямата жега. Сега нещата са коренно различни

или да пазим тишина, щото бабичките спели по това време

Много ни се караха, ама и ние бая прозорци изпотрошихме.

Това бяха най-хубавите времена от живота ми

Не се депресирах малко, а много... Страхотни, незабравими, уникални и приказни времена, които никога няма да се върнат...

Това преди наистина беше ежедневие. Имаше един приятел с оригинална топка на Световното (2002) и ритахме с нея всеки ден, а пък тя издържа геройски 5-6 години.

Имаше дни, през които се събирахме по 20-тина човека, а сега едвам 3-ма.

2 страници of bullshit

Като стана дума за световното 2002ра,трябва да допълня "има ли сте прическата на Роналдо от световното",какви времена бяха...,помня как свършвах 30ти май тъпото даскало и юруууш на Бургас,квартал Меден Рудник и да най-хубавото беше,че когато търсиш някой просто отиваш до тях и почваш да крещиш да слиза,а сега като гледам тва поколение,човек да се чуди,технологийте помагат или вредят.Най ми харесваше,че всички си имаха прякори - Ачо,Хармен,Къдрьо,Тоньо и още много,помня бяхе отишли на пс клуб да джитнем цс за 1 час хванахме се на бас с един пич за 50 стотинки,аз загубих и той след това половин час ме успокояваше,споко ман тва са само 50 стотинки.

Ами като играхме на билюри или като обръщахме картинките от дъвките Турбо или като играхме на покемони...

Аз помня света преди чалгата

Искате да кажете, че който е роден преди-след 88-92 не е имал детство така ли?

Аз помня една игра със стъклени топчета и вафлите с покемон ^_^

Ех, покемоните... Какъв култ беше навремето, събирахме се тайфата, вадихме големите кутии с божествените пластмасови кръгчета и почвахме...
А някой помни ли онези играчки, дето ставаха от коли/мотори на роботи...

Говорейки за Beast Wars, още викам на кучето си Плъхотрон...Мамка му!

Иначе, всичко това беше култ.Ходих на плейстейшън клуб, скъсвах се от викане под балконите на приятелите ми от блока и излизахме...Понмя голямото джанково дърво, което катерехме и седяхме сигурно с часове...

И най-тъжното ми стана, че сега без кола съм като с вързани ръце...А тогава можех да си направя чудеса от забава само с 2 приятелчета до мен!

Abendmann


А какви хубави вафли със стъклен памук имаше докато ДПС-то беше на етап тероризъм...ммм...
Ма това няма начин да го помните...изпуснали сте много...жалко.

Абе и 87 родените ни хваща носталгия по това време

Леле колко яко беше да събираме и да менкаме картинки от дъвки Турбо, прословутите миришещи (още помня разните там серии с номерца, безкрайно безумни и безкрайно интересни)..

Жалкото сега е, че много повече деца предпочитат да играят FIFA отколкото да излязат с дружките да метнат едно мачле..

Просто светът се променя. И повдига въпроса Какво ли следва?

Благодарност към автора, върна ме към най-хубавите ми години

Аз съм '93 и всичко помня деба

А спомняте ли си и кварталните клубчета с по 5-6 компютъра, в които цъкахме Star Craft, Midtown Madness, Half-Life, CS beta 5... Вашите ти даваха по 50ст (500 лева тогавашни) на ден, и ти ги даваше за картинки с футболисти от ШЛ, които после лепеше в албума, който честно си изработи от мама и тате с 4 шестици в даскало Или пък строенето на "бази" на всякакви причудливи места (главно дървета )...
Ееееех, спомени, спомени...