Помните да сте гледали по телевизията:
-Aquilla(Акуила)
-Алф.
-Неделните детски по Канал 1.
-Beast Wars(Войната на Зверовете)
-Captain Planet(Капитан Планета) по Ефир 2.
-Animaniacs
-Алф по ефир 2
-Началото на "Дързост и Красота"
-Сериала "Кунг-Фу" по Канал 1
-Една от първите 3D анимации "Презареждане", излъчвана по Канал1.
-
Можете да довършите изречението "Аз съм си аз, ти си...", което беше универсален отговор на всяка нападка.
Залептяли сте си лепенки от дъвки и други, по хладилника или гардероба.
Помните:
-Когато президент беше Жельо Желев
-Спасители на плажа.
-Конструкторите Lego и Atco.
-Cro, по старата Нова Телевизия
Когато си струваше да ставаш рано Неделя сутрин, за да гледаш анимации.
Вашите са ви купували "Шоколадови Яйца" Киндер Сюрприз. Някаде там, все още си пазите колекциите от Акули, Пингвини и т.н.
Все още несъзлателно казвате "ПЪК" след изречението, дори да не се връзва... пък!
Събирахте си албумчета с "Миришешти Картинки" и разменяхте с приятели. Всъщност почти всеки имаше колекция с такива.
Когато всичко се ореждаше със:
-онче-бонче, счупено пиронче
-камък, ножица, хартия
-ала-бала ница
Да ритаме топка беше ежедневие.
Подчинявахме се на родителите си, за всичко. Без претенции! Те винаги бяха прави.(и наистина бяха)
Слушахме радио по цял ден и ако пуснат любимата ни песен, винаги бяхме в готовност да я запишем... на касетка.
Помните когато Sega Genesis и Super Nintendo станаха популярни.
Помните оригиналното Game Boy.
Събирахме се цели компании, да играем на Nintendo. Така и не ни омръзваше. Sega Mega Drive беше нещо ново, модерно, скъпо и недостъпно. Мечта за всеки! Всъщност сме ходили в игрални зали за да играем Sega!
Помните когато даваха по телевизията:
-Приказките на братя грим, анимирано.
-Чип и Дейл, спасителен отряд.
-Оригиналните Power Rangers, Mighty Morphin
-Гръм в Рая
Помните когато Yo-Yo бяха готини.
Майките ви са ви чели много книжки с приказки, които все още са някаде там, съхранени.
Поните старите банкноти, ледените сокчета, топчето "Терминатор"..
Гледали сте:
-Първия Батман
-Аладин(1001 Нощи)
-Оригиналните Костенурки Нинджа
-Улица Сезам
Помните близалките пръстени.
Помните когато всичко беше "Върхът!"
Излизахме с касетофон на батерии на рамото, за да слушаме музика в квартала. Беше Върхът! Всички много се радвахме да играем на най-различни игри, докато слушаме музика.
Викахме "Сладкодумка", "Дама Пика", "Съпунчо" и т.н.
Готините значки със закопчаване тип "Безопасна Игла".
Имахте поне едно Tamagotchi и го носихте навсякаде.
Компютрите бяха онези неща, на които леличките в офисите работят.
Гледали сте оригиналните версии на:
-Iron Man
-Super Man
-Fantastic Four
-Spider Man
Вярвахте в Дядо Коледа и сте му писали писма, а някои от вас(като мен) все още вярват.
Гумените Мечета
Танцът Макарена
Големите монети от 10 лева.
Всеки гледаше анимациите на Disney, по Канал 1 и по-късно по Нова Телевизия.
Уокмените бяха готини и всички искахме да ги имаме.
Познавате света, преди чалгата.
"Говори ми на ръката" . . . достатъчно
Тези от провинцията мечтаха да отидат на McDonald's и за страхотните играчки от McDonald's.
Играхме си на въртележките и люлките по площадките.
Преди data.bg . . .
Преди Internet & *S*k*y*p*e. . .
Преди mp3 плейърите и iPod-ите . . .
Преди PlayStation2 и X-BOX . . .
Преди Spongebob . . .
Преди да застрелят Tupac.
Светещите маратонки бяха готини.
Наемахме VHS касети, не DVD.
Когато билетчето в рейса беше 0.20лв(200лева стари пари).
Когато си запосвахме неща от телевизията на касети.
Играхме навън докато се стъмни и родителите ни не ни приберат! От сутрин до вечер. И през цялото това време никой не можеше да разбере каде сме, представяте ли си?
Нямаше мобилни телефони и sssssssss. Ако някой ни трябваше, отивахме до тях и го викахме! Или по домашния телефон.
Ядохме череши и ябълки от дърветата в квартала.
Жаден си? Хайде до чешмичката!
Пръскахме се със спринцовки или изразходвани бутилки "Веро", напълвани многократно от кварталната чешмичка.
Вечерта беше времето за Жоменка/Криеница!
Стражари и апаши.
Картошка, Народна Топка, Судже, Истината или Риска, Ръбче... само част от игрите, които изпълваха ежедневието ни.
Депресирах се ;(
