Пичове, препоръчайте нещо... драмантично/романтично, некви подобни. Да има бг. субс.

Vampire Knight.

Тегля, дано да е някакво депресарско :Д

NOIR ;р

Туй го загледах по едно време обаче това мощно убиване на действието което настъпва към средата на сериала мен ми уби ентусиазма отвсякъде и просто го изоставих >.> Чувал съм, че нататък става яко, ама просто нямах сили за тия бавните епизоди >.<

Преживееш ли средата обаче, става мно'о'о'о як екшън. Иначе да, напълно те разбирам защо си го изоставил, то средата е като филър на Наруто - не свършва, и не свършва, и не свършва...

Битката с Акума четвърто ниво обаче беше запомняща се. Спукаха й задника от бой.

Вчера приключих To Aru Majutsu No Index. От една страна може да се каже, че е глуповато и със стандартен за шонен сюжет.
От друго страна обаче керъктър дизайна, бекграундите, анимацията и играта на сеютата са страхотни. В музиката има няколко страхотни техно парчета.
Ако човек преодолее сюжетната скука между 3-7 епизод историята е относително интересна или поне средниста...Това съчетано с готина визия и добър звук, вдига нивото на анимето над средното.
Ако се чудите с какво да отмаряте, това е подходящо заглавие - не е особено комплицирано и е достатъчно динамично.
Някои от героите са доста интересни - Рейлгън-ката, Акселерейтора, представителката на руската православна църква (без майтап, има такава героиня...но е безумно далече от всичко руско и религиозно), мацката с голема (с нея става як екшън), червенокосия тип - майстор на пламъците и накрая мацката с катаната, големите цици и меланхоличната физономия.
Странно ми се вижда това, че през цялото аниме може би най-скучните герои бяха главните - Тома и Индекс. Тома е протагонистът и донякъде ми беше симпатичен, обаче Индекс е пълна идиотка и абсолютна досада. Сфинкс (котето и) е сто пъти по-готино от нея. В по-интересните аркове присъствието и е минимално.

Накратко приятно, красиво и незаангажиращо заглавие.
Обявен е още един сезон, както и спиноф с Рейлгън-ката и онова лезбо-лоли дето и се натиска постоянно и я ревнува от Тома.
Чакам ги с нетърпение (особено второто ).

Изгледах 8-9-ти епизод от RideBack. Красота. На някой анимето може да се стори мудно, обаче фокусът в него не е върху екшъна, а върху човешките преживявания и емоции, както и около заплетените политически интриги. Дългите, красиви и почти неподвижни сцени изпълнени с носталгия и меланхолия са неговия специалитет. Авторите се интересуват повече от това, какво се случва в душата на героите, а не дали терористите ще наритат задниците на световните узурпатори GGP или сами ще гризнат дръвцето. Реализмът в RideBack също кефи - няма добри-лоши. Терористите са убийци и не им пука за невинните цивилни, GGP са гадняри и потисници, местните власти и полицията са подлоги на GGP и не е ясно кое е по-лошо, да попаднеш в техни ръце или в ръцете на GGP. Нещастните граждани трябва да си налягат парцалите и да се спасяват поеденично от тези три напасти. Естествено има и други теми - за житейския избор, за приятелството, за гийк любовта към роботизираните мотори и пр.

Случайно попаднах на една интересна информация за Kurokami - всъщност мангата се прави от корейци. А и сюжетът и се различава донякъде от този в анимето. Тук идва дилемата - можем ли да броим за манга, нещо правено от неяпонци, по поръчка на японско издателство и отговарящо на стандартите за японския манга пазар или не?
Спорил съм с много хора на подобна тема. Главният ми аргумент беше, "мангата, не е стил". Това, че някой мексиканец е нарисувал картинки сходни с тези на някой японски комикс, не прави произведението му "манга". "Истинската манга" за мен е отражение на японската гледна точка и японската култура. Само човек отраснал в тази култура може да сътвори такъв продукт. Всички други неща, които се разпространяват от западни издатели, като "манга" са имитация.
И мисля, че донякъде съм прав - примерно, ако хванеш произволен корейски или китайски комикс, артът може да те подлъже, обаче сюжетът и темите доста очевидно се различават от тези в японските комикси.
Kurokami оборва тезата ми - сюжетът в него е японски, темите са японски, артът може да се сбърка с японски...напрактика е неотличим. Перфекта имитация!
Струва си обаче да се отбележи - тя е дело на азиатци, а корейската и японската култура, (особено съвременните им аспекти) имат доста общи неща. Пък и говорим за относително елементарна "биткаджийница", а не за някакъв дълбокомислено философско заглавие, където разликата в културните ценности би изпъкнала по-добре.
Не че ми пука дали Kurokami е базирано на "истинска" манга или не, щом ме кефи. Какво мислите вие по темата?
Лично аз не разбирам, защо маса наистина добри западни (и български) автори на комикси, държат произведенията им да се наричат манга. Нима този термин е гаранция за качество? Или пък е сигурно, че щом харесваш примерно Vinland Saga, който има доста западна визия, ще харесаш и западен комикс с източна визия?

Свърши, давайте още :Д

От Маймунда:
В Monster има маса драма (+ много други интересни неща), но романтика почти няма (ревнива бивша годеница, която иска да затрие главния герой - това води ли се за романтика?)...и уж пише че било преведено изцяло...не съм го теглил този вариант, предполагам, че е вярно. По-добре дръпни първата и да кажем последната серия и виж дали имат БГ субтитри.
Air + OVA, Kanon - не съм ги гледал обаче май са от вида неща, които търсиш.
Ayashi no Ceres - романтична драма с фентази елементи...малко овехтяла, ама става
Saikano - тонове драма и леко фентъзи и военни елементи
Nana - и това не съм го гледал

Всъщност не съм сигурен, какво точно търсиш.

Аз му предложих " Outlaw Star ", ама явно не иска да вземе предвид избора ми.

Outlaw Star
Че има ли го с БГ субтитри?
(Щом казваш, значи го има, но се изненадах)

The Chameleon, за теб пропуснах да спомена - в To Aru Majutsu No Index са най-сексапилните дамски боксерки на всички времена. Не че само заради тях си струва да се гледа, защото ги показват рядко, пък и уклонът на анимето не е в тази посока, ама все пак още един аргумент в полза на заглавието...
Може би просто да си намериш някой скрийншот или откъса, в който Мисака рита машината за безалкохолни напитки.
Шокът на Тома в този момент идва от забележителната разликата в гащичките, защото преди малко според него е погледнал под поличката на същата мадама (всъщост неин клонинг) и е видал че е с нормални "пликчета". Боксерките на истинската Мисака му изкарват акъла

Да се надяваме, че в спинофа с Рейлгън-ката (т.е. Мисака), ще и ги показват по-често!

Хвърлих един поглед на Happy Seven.
Прекалено е детинско дори за моите инфантилни вкусове .
Би израдвало само някой фетишист на тема рипофи на Sailor Moon.

Опа, мерси!

--

Еми, нямам помен всъщност дали беше с бг субове, просто Данте ме беше питал за екшън/яко аниме преди няколко дни и му дадох това.

П.п. Не мога да намеря гащичките... имаш ли пик с тях ?!

Мерси за съветите.
Сега започнах Kanon и тегля Air, но е МНОГО бавно.
Ще давам мнения като свършат.

Shakugan no Shana. Не знам дали има бг субс.

Всъщност по романтично и драматично ( и лигаво ) от Air, не се сещам да съм гледала.

Дист, коте, Shakugan no Shana е прекалено ... динамично ? Вярно има някаква романтика и драма, но ме съмнява да е нещо, което търси...

Аз пък съм сигурен, че ще му хареса А и аз от цялото аниме помня самодраматичните части, нямам дори спомен да е динамично. Абе той да си реши де

Загледах едно нещо наречено - Happy Seven. Принципно е някакво среднисто махо-шоджо и прекалено детинско дори за инфантилен тип като мен.
Т.е. предназначено е или за малки момиченца (буквално) или за фетишисти не тема рип-оф на Sailor Moon.

Хвана ме носталгията и отново си изгледах Love Pheromone (или още известно като Akahori Gedou Hour Rabuge). Ако някой не знае, това е кретенска комедия с маса гаври и пародии с махо-шоджота, мека, шонен, ечи и кой ли не още жанрове. Шоуто уж съдържа две различни заглавия Love Pheromone и Gedou Otome Tai (дори имат различаващи се Intro-а с намеци за връзката помежду им), но героите от едното често са появяват в другото, а финалът е общ.

Започнах едно страшно готино нещо - Sketchbook Full Color'S. То е от типа заглавия, които тотално оправдават гледането на аниме. Филм с такъв сюжет не е произвеждан в Европа поне от 20 години, а в Холивуд най-вероятно никога.
Историята му е топла, човешка и философска. Тотално е лишена от това, с което са тъпкани всички съвременни продукти - секс, насилие и нечовешки изстъпления.
В нея става дума за едни хлапета, които се учат да рисуват - всеки епизод минава в моткане из убийствено красиви, градски и природни пейзажи и почти нищо не се случва, но за сметка на това очите и душата на зрителя са пълни с красота. Примерно котките (в анимето има страшно много котки и зрителят ги познава по име ) в никакъв случай не са нарисувани фотореалистично и дори понякога говорят (не на героите, а помежду си...на котешки ) обаче излъчването им е толкова котешко и истинско. Това е специалитетът на Sketchbook Full Color'S - представя нещата в карикатури, но усещането от тях е убийствено истинско - жегата, природата след дъжд (4-ти епизод за мен е най-разбиващия) и пр. и пр.
Тук ще кажа няколко думи за само за IceQueen. Ако не го е гледала, де. Знам, че казвайки "карикатура" те отблъснах, но все пак хвърли едно око - нали каза, че харесваш красиви неща...е Sketchbook Full Color'S е красиво, като нарисувана с водни бои картина...ъъъ по-скоро, като галерия от картини.
Хуморът е много сладък и добряшки. Дори ечи няма (без майтап).
Единствените заглавия на които донякъде мога да оприлича Sketchbook Full Color'S са Hyakko (хуморът не е толкова интензивен в Sketchbook) и Yokohama Kaidashi Kikō (атмосферата и отношенията между хората са много сходни, но сетингът е тотално различен) - на което съм чел мангата, но не съм гледал анимето.

ПП Сега, като се замисля, май точно Sketchbook Full Color'S го беше плюла IceQueen, че не и харесало...

До 15 епизод на Kanon съм, много е добро ! След това почвам Monster, прочетох няколко ревюта и ми допадне, мнения ?

Monster е истинската дедективска мистерия...колкото по-навътре навлизаш, толкова по-мистериозно и объркано става. Фрашкано е с главни и второстепенни герои, историята и драмата на всеки от тях е проанализирано дълбоко и в детайли...но най-интересна е личността на главния антагонист (т.е. Monster-а)...за него се знаят поразително много факти, но въпреки това си остава абсолютна загадка...
Фабулата звучи малко като The Fugitive - набеден за убиец доктор тръгва да разследва загадъчен и изобретателен престъпник...обаче главният герой стига много по-далече в социално/психологическо/историческото си разследване в сравнение с второразредния си сапунено/екшън/трилърски колега др. Ричард Кибъл.