Качих се. Нов сняг е паднал доволно. Някакви типове ми пуснаха мухата и тръгнахме да качваме към Черни Връх. Да де, ама те угаснаха на вторият баир по пътя на Романа.
За около час и половина стигнах някъде до края на Романа, леко вдясно.
За следващия час стигнах 2рия стълб на влека към ЧВ. Там вече условията станаха кошмарни. Видимост под 5 метра, бурен вятър и сняг. При момент невнимание, в който я свалих, маската ми се запоти и влагата замръзна

Там някъде реших, че за под 2 часа няма да се добре до чайната на ЧВ, а в такъв случай ще изпусна последната кабинка. Още повече, че ме обзеха сериозни съмнения дали въобще ще стигна до там.
Слизането беше шок и ужас, снегът макар и наглед ужасно много не е покрил съвсем всичките камъняци. Без маска и с насрещен вятър със сняг нямах голяма идея срещу какво се движа и най-трагичното е, че нямах ясна представа къде около пистата на Романа се намирам. Подрах малко камъни, попсувах, помразих, стигнах спускането на Роман, където се оказа най-големият ужас. Цялата писта беше в непокрити туфи трева и борчета, както и много камъни. Мъглата беше доста по-рядка, може би 15-20м видимост. Спускането беше ад, по едно време едно борче се оказа огромен камък, който изведнъж пропадна в море от камъни. Грешка, аз пропаднах от него в море от камъни

Абе в крайна сметка от около 4 часов преход да съм покарал 5-10 минути и то въобще не по километрите пудра, на които се надявах
Добрите новини са, че по лалето видях да работят 6 машини в долната част, който правят една хубава подложка изкуственяк, вървяха 3 трака като се качвах.
Сега остава да донавали малко истински сняг и след няколко дни, предполагам ще пуснат съораженията.
На касите на първа станция изрично предупредиха, че дори с купен билет не качват от 4та междинка (долната част на Лале). Причината е, че пистата тепърва се подготвя и искат да се предпазят от малоумници, които веднага ще свлекат все още малкото сняг.
Подножията на върха не съм снимал, защото нищичко не се виждаше. Честно казано се губеше всякаква представа къде е небе и къде е земя. От навяванията, както и заради мъглата, снегът беше вълнообразен, без да се вижда къде и както си караш изведнъж пропадаш в невидима долчинка

Лале:


Роман, след междинната станция, посока нагоре (някъде около дългия влек)


Влекът:

Под кабинката, между междинката на Лале и крайната станция:
