Какво мислите за вярата на човека в различните неща ? Някои вярват в едно, други - в друго. Всеки е индивидуалист, в това число и вие. Интересно ми е да какво ви е мнението за Пътя и Целта - двете неща, към които човек се стреми постоянно, било то съзнателно или не. Целта ... най-съвършеното нещо, което никой все още не е постигнал. А може би е ? И Пътя... трудния път към съвършенството. Тоест, животът.

Та, ако не сте разбрали за какво я направих тема ударете редовната псувня, редовният пост тип "не ми пука", редовният пост тип "стига говорил глупости, нищо не ти е ясно", "пак тъпи метали" и т.н., но наум. Демек, подминавайте без да се правите на интересни.

Да допоясня, все пак, накратко и набързо. Идеята ми е да се проведе дискусия относно вярата в различните явления, в природата, в музиката, в религията. В Бог. В Сатаната. В книгата... в себе си. Изобщо, кажете вие в какво вярвате, в какво бихте искали повече да вярват хората, кое е правилно и неправилно за вас. Защо съществува религията, защо съществува Човека... Достатъчно въпроси зададох, опитайте се да си направите една интересна дискусия, вместо да се чудите в коя тема да се сдърлите с някого.

Вярвам единствено в себе си... И във вярата. Но не тази в някое божество, а онази, която често се споменава като надежди, амбиции, мечти и т.н. Вярвам, че са достижими. Е и в някои други неща, но ще е трудно да се обяснят просто.

Книгата е най-великото нещо на тоя свят. След това музиката. Без тези две неща светът ни щеше да е много по скучен и еднообразен.

За съжаление наистина все по малко се четат книги. Особенно в малките градове. А всеки знае, че четенето е много приятно и носи одоволствие. Чивек си обогатява колтурата. Наистина ще е много добре ако хората четът малко повече. Да спрем с управданията, че книгите са скъпи или нямаме време. В крайна сметка ако няма кой да чете тези книги, няма да има и кой да ги пише. Не че авторите световните автори се интересуват от Българския пазар. Но забележете, че Български книги нови трудно се намират. Не говоря за политически ориентирани книги. Говоря за романи, трилъри и т.н. Поне в малките градове е така.

Музиката е нещо много свято. Има обикновенни песни, които се забравят за отрицателно време. Но има и хитове, които остават в историята. Това са песни, които не остаряват и вечно ще се слушат. Музиката е част от нашето ежедневие. Когато сме ядосани, нищо не ни пречи да послушаме любимото си парче и така да се оспокоим и да си починем от натовареното ежедневие. Има и песни способни да ни разплачат. Други да ни развеселят. Има музика за всякакви случей.

Вярвам, че вярата поражда съществуването и персонифицирането.

----------------------Вярата-----------------------------
В какво вярвам? Вярвам в Разсъдъка и Енергията. Добро и Зло. Рай и Ад. Обич и омраза. Дихтомиите са необходми за съществуването на човек.

Каква ме кара да вървя по своя Път? Вярата в съвершенството. Имам щастието да съм се докоснал до човек, който е наистина съвършен. Човек, който знае как да живее пълно, без да подтиска злото в себе си, и без да губи способността да прави добро. Човек, който е достигнал виссшата форма на егоизъм, когато това, което ти носи удоволствие и към което се стремиш с всички сили, носи щастие и на другите хора. Естествено осъзнавам, че съм заблуден и че е възможно Тя да не е това, което видях за краткото ми време с Нея, но има ли значение? Именно тази представа ме крепи и държи жив. Дори да е погрешна, което също съм приел, няма значение, защото в един кратък миг, всичко беше иситинно.

Тя е моята Енергия, която дава Идеи, с които Разсъдъка може да работи. Преди Нея, бях празен, заблуден, блуждаеш. Сега съм готов и да умра, защото съм напълно задоволен духовно. Да се отбележи, с Нея не съм се виждал от повече от година и може и да не се видя никога повече с нея, но това не влияе върху моето щастие. Стига да помня, да не забравя(което понякога ми се случва, особено след месечно недоспиване, когато започвам да се рея срещу вятъра, но в крайна сметка успявам да се върна където съм сега), винаги ще бъда щастлив.

Съвършенството, балансът, вълната, е силно нещо.
-----------------------------------------------------------

------------Изкуството-----------------------------------
Смятам, че Изкуството е нещо извън нас, подобно на перфектния свят във философията на Платон. Но не съвсем.
Изкуството, преди всичко, е език с много диалекти. Най-близкия ни диалект е този на словото(било то писмено или не). Следват е музиката, картините, скулптурите, филмите, компютърни игри, всякакви форми на Създаване. Изкуството е език, с една единствена цел: да изрази емоция. Но този език е непознат на повечето хора. За повечето хора, изкуството е принизено със забавлението, с пасивния поток на информация. Но изкуството е много повече от това. За да можем да оценим изкуството, трябва да сме способни да говорим с него, да проумеем езика му. Само тогава можем да се влюбим истински в някое произведение. Естествено, има и любов от пръв поглед, когато някое произведение те остави напълно безмълвен. За съжаление, повечето хора се страхуват от любовта, страхуват се от неизвестното, страхуват се от собстените си емоции. Тогава те бягат. Бягат към нещо, което познават, към език който разбират, защото няма нищо по страшно от липсата на контрол и невъзможността да я преодолееш. А незнанието на езика на изкуството е точно това, невъзможност да се разберат, изпитат емоциите, които те изразява.
-----------------------------------------------------------

В какво вярвам? Вярвам в Силата. Силата е и моята Цел. В последно време ми се налага да бъда силна, но като че ли не се справям. Затова в момента работя върху себе си, калявам се, за да бъда по - силна. Но не на физическо, а на психологическо ниво.
Вярвам в Приятелите. Онези, истинските, които заслужават да бъдат наричани Приятели. Защото в житова на човек има много познати, но онези, истински близките, се броят на пръсти. Много малко са нещата, за които наистина ме е грижа и тези хора са едно от тях.
Също така вярвам и в Любовта. Дали ще е чувството, което изпитваш към любимия човек или към някой друг - Любов трябва да има. Защото в крайна сметка тя е онова, което понякога те кара да продължиш напред, да се бориш. Късмет е, че срещнах някой, който да ми помага да продължа. Благодаря ти.
Книгата. Най - съвършеното дело на човешката еволюция. Вярвам в нея.
Наблюдавала съм хората. Може би трябва да имат повече вяра в себе си, в собствените си способности. Защото всяко човешко същество е уникално и уникални са и неговите действия, решения, мисли. Хората не трябва да подценяват себе си.

Хахахаха,силно съм раздвоен,дали да гласувам за "Sett e плужек" или "Аз съм тъпанар".
Въпрос:В петък вечер(да се свети името Му),в 22:37 нямаш ли си по интересни неща за вършене? Не!? Поредната самотна вечер пред PC-то? Замисли се над това,не над природата и сатаната:)



Лелеееееееееееееееееееееееее!!!!!!!На къде отива тоя свят???

Деба, сега как да гласувам и за първото и за последното ...

Пак тъпи метъли...

П.п. утре ще направя по-безсмислен пост, че сега много ми се спи.

Вярвам.. вярвам в науката, в себе си, във всичко истинско. Не съм религиозен, в никакъв случай. Ако ще има дискусия, ще участвам с удоволствие.

Защо съществува човека.. поради същата причина, поради която съществуват и всички други видове на нашата планета и въобще във Вселената. И човека не е по-висш от нито един от тях, макар и да мисли така.

Вярата е едно от най силнити духовни оръжия на човек. Чрез вярата си в Бог човек би могъл да постигне абсолютно всичко на този свят и за него няма да има непосилни задачи.
Относно "Пътя", не знам дали знаето но първото ими на христианите е било "Хората на Пътя" и то не защото са били непрекъснато на път / както може да заяви някой тук /, а защотоса хората, които следват пътят на Исус. Следвайки Го няма да имаш никакви проблеми.
Музиката: най-силното изкуство, което владее хората посредством себе си. И защо е така? Отново ще ви отговоря от христианска гледна точка: това е единственото изкество създадено от Бог, всичко друго е създадено от човека.
Е това е малка частичка по темата

Може ли да се прави разлика м/у начертания Път според една религия и Пътя, който сам си правиш по време на твоето съществуване ? И дали пътя, който си правиш не е предварително начертан, а човек просто си мисли, че кове сам съдбата си ?
И дали въобще има съдба ?
Вярата ? През вековете вярата и религията са преминавали в какви ли не форми. Мироглед, начин на живот, фанатизъм, пропаганда ...

П.П. Мое да пиша глупости, ама гледам темата да не умира

Всъщност съдбата човек сам си я кове, колкото и вече изтъркано и банално да звучи. Аз виждам нещата по следният начин (давам прост пример): човек ходи в един коридор, който в последствие се разделя на две. Точно на мястото къде човека трябва да избере накъде да тръгне, той спира и започва да мисли. Вляво или вдясно ? Тръгва наляво, но го сполитат хиляди неприятности и започва да се мае и да се чуди за какъв дявол е тръгнал точно в лявото разклонение на коридора. Започва да си мисли, че това не е бил правилният път и че е трябвало да тръгне надясно. Но вече не може да се върне. Е, кажете ми, съдбата ли избира накъде да тръгне човек или човек избира накъде да тръгне съдбата му ? Аз съм за второто. Всъщност, не... Човека и съдбата са едно и също нещо.
Колкото до Бог... той е за мен съвършенството. Бог не е Онзи горе, но това е според мен. Бог е целта, която искам да постигна, а именно - Съвършенството. В какво се състои обаче това Съвършенство все още не съм си изяснил, а сигурно и никога няма да си изясня, защото досега нито един човек не е бил Съвършен, (очаквам включване тук от Трупонарезния) което пък по никакъв начин не може да ме спре по пътя към него. Толкоз засега.

Съдбата.. за мен това е златното извинение. Много помага ! И е за предпочитане.. по-добре е да кажеш : " ех, дъдба ! " и да забравиш неприятното, отколкото да се косиш, че си можел да сториш друго и бла-бла-бла.." MUSIC IS REVERSABLE , TIME IS NOT !!! Turn ba-a-a-ck... " Няма как да върнеш времето назад и затова няма смисъл да обсъждаш неприятността , която така и така е станала. Вярвам във Съдбата. А това вече ми позволява да правя КАКВОТО СИ ИСКАМ.

ТРЯБВА да има съществуване след смъртта. Ако няма нещата се обезсмислят за мен, крайно... Вярвам в християнския Бог и във Сатаната и във всички онези неща , които светските хора наричат врели-некипели. Всеки има право да вярва в каквото си иска, нали така ? И.. дори такива неща да не същестуват.. дори да ги няма - аз ще продължа да вярвам в тях. Важен е принципа.. замисъла. А има замисъл, повярвайте ми.. Аз не го виждам хубавия край, съжалявам.

Позволете ми да ви дам следния пример за размисъл над това :

Когато съм бил малък , някъде на 3 години, всяка нощ както си спя и съм ставал ( още спящ ) и съм започвал да пищя ужасяващо. Родителите са ме завели да ми излеят куршум, направили са го и от същата вечер съм спрял и повече не се е повторило. Как ще си обясните това ? Ако се направи на човек , който е възрастен и може да разсъждава .. добре , ще си го внуши и готово ! НО било е направено на малко дете.. далеч не разбиращо за какво става въпрос.. ? Изглежда, че е нещо повече от внушение.

Вярвам единствено в себе си... И във вярата. Но не тази в някое божество, а онази, която често се споменава като надежди, амбиции, мечти и т.н. Вярвам, че са достижими. Е и в някои други неща, но ще е трудно да се обяснят просто.

Бой, секс и сръбска музика!