is playing Hell-Born - Brimstone Lakes of Pandemonium {3:59}
and lovin' it.
Black metal ist Macht.
Не мога да кажа, че разбирам блек-метъла, но ми харесва като звучене. Не е зле да чуете няколко песнички, може и да се зарибите ^^.
п.с. Morgul, защо и тук да няма тема?

Ами страх ме е да не стане като вчера Като видях темата и първата ми асоциация беше такава

Nargaroth - Possessed By Black Fucking Metal[06:34]

Лично не харесвам блек/дет метъл, да си го кажа отрано. Разбира се, всеки да си слуша каквото си иска, само да не прекалява със силата на звука (поне в по-късните часове).

Една кратка история ще разкажа - разхождаме се с един приятел (Хед Хънтъра) из София след пробния по математика в СУ и си приказваме за музика - той каза, че слуша метъл, ама не е много навътре, просто го кефят някои групи. От дума на дума се стигна и до блек/дет метъл "крещенето" и двамата бяхме единодушни, че тази музика не я слушаме. Та той каза нещо от рода на "имам един приятел, който я разбира".
И аз съм на мнение, че явно тази музика не е просто за слушане, а за "разбиране". Добре, а сега ще съм много благодарен, ако някой от явно отраканите такива метъли из форума отдели малко от времето си и ни разгадае тази загадка. Спомена се, че блек метъла бил прерастнал във философия - донякъде съм наясно с понятието "да си метъл" - да не си съгласен с това, което ти се диктува да правиш, да не следваш модата и тълпата, да подчертаваш собствените си вкусове и т.н. да си "бунтар", но явно блек метъл философията е нещо повече/друго. Ще ми обясните ли за к'во иде реч в тези често нечленоразделни крясъци, които издават вокалистите на тези груби? В смисъл, с какво е толкова по-различно блек метъл мисленето от това на редовия хеви/нео/траш/друг метъл?

Не целя да обидя слушащите тази музика. А и както се каза, засега темата няма какво да се обсъжда в нея, така че ето ви една тема на разговор. Пък и сигурно ще помогнете на някой "непросветени" да видят истината в блек метъла и да станат и те "трю".

Ще отделя малко време, тъй като ми писна да чета тия теми по история и имам нужда от 10 мин. почивка ... може и повече.
Такам ...
Преди години, когато чух за първи път блек ( и знаех че това е блек, щото сигурно и в 4-ти клас съм чувал блек, но не съм знаел кво мамка му е това ) си казах същото - ''Леле, вярно, че слушам метъл, но точно това трудно бих го прослушал''. Тогава слушах може би като вас музиката - без емоция, без да я 'разбирам', без да се запитвам за какво се пее, кой го пее, откъде се е пръкнала групата и т.н. Просто я слушах защото звучеше добре, за мен. Мина време и свалих пробно някой и друг албум на Диму Боргир, тъй като бях гледал техен клип по Фрактура и ми хареса. Е, преслушах какво съм свалил - започна да ми харесва. Това беше за мен едно ново ниво. По-агресивна музика, по-тежък саунд, вокалите си бяха ''зли'' за мен. Мина време и почна да ми става глупаво да слушам музиката ей така, само защото е метъл и звучи добре. Задълбах се, започнах да издирвам нови и нови групи. Оказа се, че човека който качва музика на локалното ми фтп е доста навътре с нещата и така ми беше лесно да свалям и да преслушвам, да преценявам коя група си заслужава и т.н. Мина още време и свалих няколко песни на Сатирикон. Отново ми харесаха, една от тях беше емблематичната Fuel For Hatred. От този момент нататък започнах да ценя блека не само като жанр в метъла, а като изкуство, насока , религия, начин на живот ако щете. Интересувах се от идеите на музикантите, четях каквото намеря за тях, търсех още и още. Беше ми интересно. Изпитвах нужда да слушам и да намирам още култови имена световната блек сцена ( и не само блек ) . Може би тук е мястото да отговоря на въпроса ти, Рекс. Тези вокали ми харесват защото добавят някакво злобно звучене към музиката. Допринасят за агресията, за цялостната идея. Като ще се пее за омраза, то нека се пее с омраза. Звучи странно , но който не е откривл 'красотата' на идеята не би ме разбрал. Понякога имам нуждата да слушам само такива вокали. Да си запълня шибаното време със слушане на най-злобните и грачещи вокали. Да слушам режещи китари, агресивни барабани , крясъци , писъци, чирва ... Харесва ми, факт. Факт е също, че на мен ми харесва, на теб не. Въпрос на вкус ( банален израз вече, деба ) . Може би различни гледни точки , също ... За теб е грозно , за мен - изкуство. Напълно разбираемо Изкуство, което умея да творя, бтв ... И не ме разбирайте погрешно. Това, че слушам такъв метъл не ми пречи да се разтапям като слушам Blind Guardian примерно. Способен съм да оценя както вокалите на Варг, така и тези на Hansi Kursch. Не мислете, че по цял ден слушам блек в нас ...
Та за идеологията на блека ... някой друг път Чака ме цяла шибана тема за Априлското въстание, а утре имам изпитване

Крийг.

Twilight - Swollen Voices In Silence [03:29]

Eми обясни на мене тогава, когато намериш време, това не е нападка, просто честно казано и аз не намирам ник`ъв смисъл, не знам що за философия е това, тъй че моля разясни
Edit: Виждам непрочетени постови, тъй че нека ги прегледам първо...
Edit2: След прочетеното не мога да кажа, че ви разбирам, но започвам да схващам, макар че как омразата може да бъде добър начин за правене на каквото и да е изкуство си остава загадка за мене... Някой да драсне и нещо за идеологията

Препоръчайте някакъв по лек приятен Метал. Нещо готино тип жица и да не е много дълго тип 10 минути. Стана ми интересно ,че все повече хора го слушат

Натрий устройва ли те?

Все пак съобразявай се и с 2те условия човека дето ги каза.Той натрия е лек обаче за тва дали е приятен можем да поспорим...

О, повярвай ми, няма нищо по-добро от това да друсаш натрий.

Ти ако желаеш и дюли можеш да друсаш.

Все пак някакво предложение като песен

Ами ... предложения много, но ... Кажи горе-долу какъв стил. Защото лек и приятен метъл може да е и Наргарот, в зависимост от гледната точка ...

Значи веднъж ми пускаха "Death Metal" който ме отврати от целият жанр музика. Което не е правилно от моя страна но както и да е. Конкретно като особенности не знам. Нещо със китари повече и рабира се песен с някакъв смисъл може би нз. Ти ще кажеш ти си запознат

Тъй като темата е за блек, ще ти предложа блек... С линкове не разполагам много, но намери си примерно Emperor - With Strength I Burn. Ако няма откъде , ще ти я пратя

Иначе извън блека, ако щеш нещо дето да гали ухото , тегли Blind Guardian , Katatonia, Iced Earth ... На този етап

Всичко е строго индивидуално. Само това ще кажа, като за начало.
Нека започна и аз със историята, та да видим дали ще стигна до идеологията...
Всичко започна преди около една година, Август месец. Нямах никаква представа що е то блек метъл, имах представа само какво е Cradle of Filth... Не, дори нямах представа и те какво свирят. Мислих, че те са най-злата музика в света. Внушавах си, че докато ги слушам и ми мирише на смърт... О.о Както и да е, това беше сравнително отдавна. Миналото лято първата песен, която свалих, като ми пуснаха нет, беше Fuel For Hatred на Satyricon. Първоначално, незнаейки нищо за групата и за това направление философско, ми се стори посредствена тресня и не ми хареса особено. А сега за мен е едно от най-поносимите неща за слушане. Любимата ми песен, безспорно. След това се регнах по форуми :), тва-онова и почнах да се зарибявам. Отново казвам - строго индивидуално е. Не може човек, който няма никакъв интерес към метъл, да започне да се зарибява с блек. Почти невъзможно е. Много фактори има, които оказват влияние, докато се вманиачавах. Но най-силно влияещия, явно, е била самата идеология, т.е. омраза и злоба... предимно. Оттам започва всичко. Хора със сърца, изпълнени с омраза към хора. Производните на тази омраза са зло, тъмнина, намесване на религията - Сатаната, анти-християнски, анти-религиозни и други такива. Самата идея на блек метъла е да бъде зъл, да отрича лицемерието, глупостта на човеците. Чисто и просто. Омраза. Отровени от омразата, първи тръгват разни американски банди да творят блек метъл, който малко хора биха приели за такъв, защото в сравнение с него, модерният е доста различен.
Скандинавците, и по-точно, шведите започват да завладяват изпълнените като тях с омраза хора. Човекът е един - Куортон. Това е човека положил основите на злия блек метъл. Независмо, че е определян, като траш, идеологията е същата - омраза, зло и т.н. Оттам нататък тръгват всички останали групи, случки...
Светът на блек метъла е необятен. Тоест, блек метъла не е от този свят. Това ви го казвам аз, човек, който живее в този свят. :)
И отново ще се повторя, нищо че звуча банален - всичко е строго индивидуално. Обичам блека, защото той промени една огромна част от мен. Ако трябва да бъда точен 99% не съм същия отпреди една година. Е, влияние оказаха и разни личности, с които се запознах, докато се случваше моята промяна. Но общото, което ни обединяваше, отново беше блека... и оттам омразата... повтарям се вече, защото повече не мога да измисля. :) Наистина, това е самата идеология на блек метъла - зла и пълна с омраза. Айде, стига толкова, че повторих тези думи ужасно много пъти.

Да добавя още неща, дето се сетих.
Първо, човек трябва да бъде способен да възприема, нещата такива, каквито са. Без розовите зайчета по телевизията. Жестоката реалност по някакъв начин (не знам какъв...) насочва човека към агресия, която по някакъв начин, все пак, трябва да бъде изляна. Блек метъла е идеален начин това да се направи.
Второ, с риск вече да се ядосвате, че го повтарям, но... Всичко е индивидуално. Всеки сам за себе си мисли. Трудно би се обяснило всичко това на хора, които не са навлезли поне малко в Блека. Много трудно... Трябва да се усети... да се изживее. А започнеш ли веднъж да слушаш блек метъл и ставаш умен. :)) Колкото и странно да звучи, променяш се.
Трето, за да подходи човек сериозно към тази музика, трябва да има някаква основа, т.е. да си слуша метъл и преди това. :) Аз, преди да почна да слушам блек, имах на компа си къв ли не метъл... Това помага, определено. По-лесно се приемат нещата.
Та, това е за хора, които наистина биха се отдали, а ако се отдадат и нищо не разберат, то просто не е за тях. Много малко хора биха разбрали всичко за блек метъла, аз съм обаче един от тях. :) Не съм само аз. Тука сме трима, което всъщност е напълно неоспорим факт, че трудно се приема от масата хора блек метъла. И за завършек, както обичам да цитирам великият блекар от Съединените Щати Akhenaten:

BLACK METAL IS ABOUT HATRED AND INTOLERANCE! NO FUCKING COMPROMISES!

Krig.

Игетмор... за теб има надежда, явно. ;) След като искаш да чуеш, препоръчвам да си намериш на Darkthrone - Sin Origin. Би било едно добро начало. Аз с нея почнах. :) Айде, нататък вече.

Като по-лек метъл, бих препоръчал моите любимци от HammerFall - бърз и лек, много приятен според мен метъл. Пак си има китари и сола, само че не са толкова "сържещи", колкото бързи. Не случайно си е "Speed metal". Вокалът пее много разбираемо и приятно (демек много правилен английски и членоразделно ). Текстовете са забавни, макар и безсмислени (донякъде) - фентъзи мотиви - битки, дракони, воини, чест, слава и т.н. в същия дух. За съжаление линкове нямам, защото съм ги дърпал от http://ftlbg.com , а той вече не е същия, както се сещате. В жанра "Heavy Metal" пък ти препоръчвам Man-O-War - също много добра група и малко по-тежко звучене (от предните), а също така и Helloween (макар че тях не съм ги слушал толкова). Общо взето това са доста леки и приятни за слушане групи, както и стиловете им като цяло. Общо взето при тях плашещи са май само логата им. А ако ти се слуша нещо по-меланхолично, демек стил Gothic, освен NightWish, които биха ти препоръчали всички (но не и аз), Lacuna Coil за мен са най-добрите. И по-специално албума им Comalies (ако някой знае откъде да си дръпна последните им два, да се обажда!). А там има и още доста други групи, така че може да дръпнеш и още нещо. А ако това са първите ти стъпки в по-тежката музика, по-добре започни от рок - Bon Jovi, Guns'n'Roses, AC/DC и т.н.

Morgul, мисля, че перфектоно те разбирам относно желанието да слушаш нещо агресивно - поради същата причина аз слушам Disturbed, SoulFly, Static-X. Slipknot и други. Просто чувството да освобождаваш насъбралата се в теб агресия под формата на "бясно мятане", пого и крещене на някои сравнителни гротескни текстове, е нещо уникално! Наподобява донякъде тричасово нон-стоп денсене при техно/транс феновете (какъвто също съм), но разнообразието е хубаво нещо! Само че пък не мога да те разбера за "мрачността"!?! Да, чувствал съм се адски зле и онеправдан, смачкан и "прецакан", но в такива случаи или изливам омразата и агресията си по горепосочения начин, или пък се затварям в себе си с нещо меланхолично - по-мрачен рок или готик метъл. Но чак да отивам "в зоната на здрача" при блек и дет - не. Разбира се, различни хора, различни характери и т.н., но би ли ми обяснил какво чувство и/или черта на характера ти те тласка натам? И какво намираш във въпросната мрачност и чиста омраза, ако може така да се нарече?

Мерси много за предложената песничка както и групи ще ги изтегля и ще постна впечатление.

Относно другарят Gaahl, човек музиката е за да те забавлява и разпуска нищо повече. Ако я смяташ за нещо повече или ,че тя те е направила нещо друго което не си бил преди то тогава с извинение ще ти споделя ,че си за патологията.

Имам огромни познания относна хаоса и четирите бога на хаоса. Идеология, възможности, общания, сили предлагани, светове обещавани. Но както се вижда а и всички знаят не съм тръгнал да се кланям на някакви мизерии и измислици камо ли да вяярвам в тях както и цялата идея за Господ, Сатана и т.н просто леко с музиката щот не ми се гледа по новините за откарани в Институт Пирогов след ритуално самоубийство

Edit : Благодаря за идеите MetalGearRex

Рекс, мен като ми е зле и като се чувствам прецакан, объркан, тъжен ( това напоследък се случва доста често и причината естествено е на любовна основа ) не си пускам блек и дет. Няколко са песните , които имат огромно значение за мен. Hammerfall - Dreams Come True и Always Will Be. Другата е Norther - Nothing. Има и още , някои от които са готик/дуум предимно ( Sentenced, Inkubus Sukkubus, Sins of Thy Beloved ). А , също така и на едни от любимците ти - Lacuna Coil - Daylight Dancer и Tight Rope. От една страна е глупаво да си пускам точно такива песни когато съм 'зле', но на мен ми помага, успокоява ме , намирам някаква упора точно в тази музика. Тук блека няма нищо общо.
Не знам коя е конкретната черта в характера ми, която ме тласка точно към блека и дета в най-мрачните му форми. Може би се дължи на факта, че си падам малко по-затворен, човек който може да седи с часове и да размишлява за някакви си глупости, които само за мен си имат значение. От тук идва връзката с идеологията на блека. Отдалеченост от общия свят, наблюдение, размишляване и осмиване на глупавите му черти. Не мразя всички хора, но обичам да слушам пропит с омраза блек. Та дори роднините ми не знаят че слушам блек, защото не го показвам Не се правя на зъл, не си режа кожата, не рисувам пентаграми и обърнати кръстове по стените в стаята си, не говоря за музиката. Държа я в сърцето си, радвам й се и се опитвам да науча за нея колкото се може повече. Може би и затова имам силното желание някой ден да създавам точно такава музика. И отново ще стигнем до индивидуалността, за която колегата Галю спомена 666 пъти Може би това е музиката, която пасва най-добре на душата ми, на харакетара ми. Не е само тя, не слушам само блек, но съм човек, който може да го оцени и да го превърне в един от движещите механизми на живота ми. Пак казвам , вкусове и предпочитания - хиляди, хора - милиарди. Иди ги разбери
Осъзнавам колко глупости написах горе, тъй че ако има нещо неясно питайте

Ygethmort, първо на тебе да отговоря. Далеч съм от мисълта за почитане на Сатаната, Господ, Християнство. Друго е при мене. Приличат си нещата, но не съм християнин. Защото Сатаната е взет от християнството, което за да се вкара в блека ми е леко смешно, но тъй като е приет за зъл пеят за него, кво да ги направя, така са го измислили. :) Не съм аз основоположник на блека. :) Другото е, че е възприемам блека като музика, но му се кефя ужасно много и си го въздигам на по-високо ниво от останалата музика. Постоянно си търся нови групи, оригиналност... и намирам, естествено. Просто се сливаш с музиката, това става... Неизменна част от живота ми е. И ме промени. Колкото и странно да звучи, всичко, свързано с блека в живота ми, ме е променило малко или много.
Но в крайна сметка, всичко остава назад и трябва да се намери красотата... Ако успееш да намериш красотата в Pest, 1349, Marduk... Хвала. :) Аз съм намерил тази красота във всичкия блек, който съм изслушал. А аз съм изслушал доста блек. :)
Трябва да се преживее, вярваш или не - блека е начин на живот. Точка. Period.