Star Craft-live

1-глава Пробуждане на злото

Четвърти Януари 2072г. На космическа станция “Дженезис 33” беше един обикновен ден. Тя, както повечето станции на Земният съюз поддържаше един от многото портали през време-пространството, чрез които можеха да се осъществяват пътешествия на огромни разстояния.
За кратък интервал от време порталът се отвори и малка совалка премина през сияещите му концентрични окръжности.Тя превозваше пътници идващи от Земята. Това бяха най-вече хора, които се връщаха от отпуските си. Сред тях беше и Майкъл Терзиев-18 годишен младеж, висок с черна коса заресана на една страна и кафяви очи, които блуждаеха замислено.От време на време на устните му се появяваше едва забележима усмивка. Той не се връщаше от отпуска като другите. Беше на Земята за да участва на финалите на World cyber games.
Совалката се приближи до един от доковете на станцията и предприе маневра за скачване. Усети се леко раздрусване след което люковете се отвориха и пътниците започнаха да се прехвърлят на борда на станцията. Майкъл се насочи към четвъртият етаж, където беше апартаментът на неговото семейство.
Преди да достигне до вратата си обаче беше пресрещнат от най-добрите си приятели Бен и Дани.
- Братле казвай какво стана?- Попита го Бен.
- Ами какво да ви кажа –започна скромно Майкъл-в момента говорите с новият световен шампион по Star Craft!!!
-Стига бе! Вярно ли?-дивяха се приятелите му.
-Напълно вярно!-отсече Майкъл -но сега ме оставете защото утре имаме контролно по физика и старата г-жа Стоун няма да ме пита колко танка съм изкарал в първите пет минути нали така.
След този кратък разговор Майкъл най-сетне достигна до дома си. Там го посрещна майка му Елена.
Тя го прегърна след което попита:
-Е, как мина?-Майкъл многозначително разкопча дрехата си и измъкна отвътре златният медал който до този момент старателно бе крил. Елена го пое внимателно в едната си ръка и изрече през сълзи:
-Баща ти щеше да е горд с теб синко! Той също много обичаше тази игра.
-Къде е младият шампион?-чу се вик от съседната стая.Майкъл се насочи на там. Това беше дядо му Стефан ,който в този момент не можеше да се откъсне от монитора на компютъра си понеже водеше поредната тежка битка в battle.net.
-Как си дядо?
-Отлично в момента гърча един кореец.
-Взех златото дядо!
-Хе, хе нали знаеш ,че това е само защото прекратих състезателната си кариера преди 15 години!
-Да,да, знам.
-Не се смей имам 56 титли! И сега да се бях явил щях да ви сритам задниците!
-Така е дядо! Когато и аз спечеля 56 титли ще играем 1 в 1 за да определим кой е по-добър.- Дядо Стефан се засмя и каза с ирония:
-Самоче синко аз едва ли ще живея още 55 години за да те дочакам да ги спечелиш.-след това той замлъкна за момент и се съсредоточи върху играта която водеше. Костеливата му десница движеше мишката със завидна скорост за човек на неговите години.
-Спипах те!-извика за момент той, след което промълви-Баща ти също можеше да стане шампион ако не беше онзи инцидент!
Този път Майкъл се натъжи и се обърна с лице към прозореца който гледаше към безкрайното космическо пространство. Последва дълга пауза в която се чуваше само чаткането по клавиатурата.
-Да бих го!
-Дядо как умря той? С мама никога не говорите за това.-изстреля Майкъл , но отговор не последва.Обърна се и попита отново:
-Дядо как... дядо!!!-момчето се втурна към мястото където старият мъж все още стоеше неподвижно пред компютъра.Докосна рамото му и главата на стареца се килна на една срана. На мониторът седеше надписът victory.Той бе спечелил своята последна битка.
Лекарят пристигна след минути само за да констатира смъртта. Вкочанената ръка на стареца все още стискаше мишката и бе трудно тя да бъде изтръгната за да се изнесе тялото. Майкъл я погледна. Беше истинска антика. Logitech-модел от 1999г.-с топче. Той си спомни думите на дядо си-“истинската геймърска мишка е винаги с топче момчето ми. Запомни това от мен”.
На другия ден Майкъл отиде в училището на космическата станция “Дженезис” където учеше още от първи клас. Все още бе тъжен, но с появата си веднага предизвика огромен интерес сред своите съученици. От двете му страни застанаха Бен и Дани.
-Ето го новият шампион!-викаше Дани.
-Ти си номер едно братле!-допълни го Бен.
Не всички обаче споделяха това настроение. От дъното на стаята изплува Морис. Русо и набито момче с което Майкъл не веднъж бе имал спорове прерастващи често в истински бой.
-Е какво толкова!-изрече Морис. И без това тази игра е истинско изкопаемо.
-Не смей да обиждаш играта ми!-извика Майкъл поглеждайки заплашително към човекът дръзнал да го закачи в този момент.
-Стига! Истинските шампиони днес играят на игри като “War craft 56”, a не на такива овехтели боклуци като Star…
Майкъл не дочака врагът му да довърши изречението си. Той се нахвърли с юмруци и останалите едвам успяха да ги разтърват преди да е дошъл гн.Трибс учителят им по история.
След училище Майкъл се запъти към залата за церемонии. Там в отворен ковчег беше положен дядо му. На Дженезис мъртвите се погребваха като металните ковчези се изстрелваха в комическото пространство и покойниците поемаха по своето “последно пътуване”. В залата все още нямаше никого защото до погребението оставаха два часа ,но Майкъл искаше да се сбогува насаме с дядо си. Той се надвеси над безжизненото тяло. Ръцете на покойника бяха скръстени и под тях бе поставена кутията с оригиналните дискове на любимата му игра. Тези дискове бяха купени от Дядо Стефан много отдавна, още в далечната 2000г. Тогава той още живееше в своята родина. Държава на Земята носеща името България, и за две години бе успял да събере огромната за него сума от тридесет български лева за да купи тези дискове и с право искаше да бъде погребан с тях. Но съдбата реши друго. Майкъл се загледа в обложката. Кериган го гледаше със своят смразяващ и същевременно магнетичен поглед излъчвайки сила съдбовност и непреходност. Не това не биваше да бъде погребано. Майкъл се протегна и измъкна кутията изпод кокалестите ръце на мъртвеца.
-Знам, че и ти би искал да бъде така дядо!-каза младият мъж след което целуна дядо си по челото и бързо напусна залата.


* * * * * *

Марк Декслър беше ръководителят на научният екип към космическа станция Дженезис, който изследваше новите портали във време-пространството, които можеха да олеснят пътуванията между отделните системи или да бъдат път към нови светове.
Той и екипът му работеха по един проект вече половин година и усилията им явно скоро щяха да се овенчаят с успех. На път бяха да открият координатите на нов стабилен портал, който можеше да се използва за връзка с нов непознат до този момент свят. От няколко седмици, като всеки учен на прага на епохално откритие, Марк не беше на себе си от възбуда. Често го чуваха да изказва предположения като:
-Не знам до къде ще ни отведе този портал!?! Възможно е да сме на прага с историческа среща с други съзнателни същества!!!
Най-накрая дойде мигът когато порталът щеше за първи път да бъде изпробван. В командната зала на “Дженезис” се намираха капитанът Стен Такър , Марк, и още от командният състав на станцията.
-Марк, сигурен ли си, че порталът ще е достатъчно стабилен?- попита капитанът.
-Напълно сър!
-Добре тогава, въведете новите координати!
Координатите бяха въведени и пред очите на всички на големият панорамен екран започна да се разкрива картината на пътят към цял нов свят. Сияещи окръжности образуваха огромна дупка водеща в неизвестността.
-Говори капитан Такър, изследователски кораб “Магелан 1” чувате ли ме?
-Тук Магелан 1 на вашите заповеди сър!
-Преминете през портала и се задръжте там 30 секунди след което веднага се върнете обратно!
Магелан беше малък изследователски кораб във форма на метална свера, който представляваше нещо като подвижна обсерватория. Екипажът му се състоеше от тима учени изследователи участвали в проекта ръководен от Марк.
Корабът се насочи към отвора във време-пространството. Само след миг той се скри от погледите на наблюдаващите го от борда на Дженезис. В този момент се изгуби и радиовръзката.
Гледката която се разкри пред тримата учени беше неописуема. Стотици, хиляди, не! Това бяха стотици хиляди същества с причудлива форма реещи се в космическото пространство.
-Питър, виждал ли си преди нещо подобно!
-Не Ставрии мисля че направихме откритието на века!
Учените така се бяха захласнали по невероятната гледка че съвсем бяха забравили за заповедта да се върнат до 30 секунди обратно през портала.
Три малки същества подобни на месести пеперуди се отделиха от групата и се насочиха към изследователският кораб.
-Виж Ставрии насочват се към нас! Сигурно искат да установят контакт с нас!-Дивеше се ученият ,но замисълът на съществата беше малко по различен. Без никакво колебание те се забиха в корпусът на корабът. Експлозията беше достатъчно мощна за да го раздроби на стотици частици.
От другата страна на порталът недоумяваха защо Магелан 1 още се бави.
-Можем ли да задържим порталът отворен още време?-попита капитанът.
-За сега изглежда стабилен сър! Можем да го държим отворен още време докато екипът успее да се прибере.-отговори Марк с разтреперен глас. Хората на Магелан 1 бяха не само негови колеги но и приятели от много години.

* * * * * *

Майкъл се събуди облян в пот. Една мисъл проблесна в съзнанието му като мълния: “Те бяха тук!!!”.

Яко е браво много е яко

Първо,като видях заглавието си помислих,че е сopy/paste. Но после след като го прочетох,ми хареса и смятам че не е копирано от някъде.

Определено беше интересно! В смисъл, макар че изглежда адски наивно на моменти, определено беше интересно. Особено за един фен на играта.
Надявам се да завъртиш сюжета по начин, ако не по-реалистичен, то поне много интересен. Очаквам да ме изненадаш с още интересни идеи по отношение на една от любимите ми игри.

Още искаме още!!!!!

За кво трябваше да му даваш quote на цялото

Иначе разказа Кърти Мивки

Е а де, питай ме? Щот забравих да го делна!

Скоро ще има продължение

Mного е добро!Продължавай!

Тоя дядо обаче е живял в Столипиново за да събира 2 години 30 кинта . Демек , казваш че някъв мангал е станал 56кратен шампион на Стар Крафт . Викам да те изгорим заедно с долното ти про-циганско творчество !

А аз викам да си замълчиш

Добре брато , извинявай че казах нещо ... Не искам да се занимаваш с мен , моля те .

Ест. предния пост беше просто шега , но понеже има и 11 годишни ( както и чалгари , които са всичките на тоя мозък ) в тоя форум , няма как да не стане така .

Разказа ... става . Всичко ще си проличи от продължението .

Определено е доста интересен. Като добавим и, че Крафта ми е любимата стратегия... Не се бави със продължението!

Абе... интересно като идея, но дребните детайли ти убягват... Като цяло е адски наивно, особено накрая. Хвани някоя научна фантастика и почети, като гледам имаш желание да пишеш, постарал си се - няма лошо да поизгладиш стила малко.

2-глава-пред лицето на смъртта

Майкъл стана от леглото и трескаво се разхождаше из стаята си. Не това беше някакъв нелеп кошмар-мислеше си той и бавно почна да идва на себе си.Скоро се спря и приседна на леглото . Да явно прекарваше твърде много време пред монитора и това се отразяваше на психиката му. Скоро пулсът му се нормализира и той отново си легна.
-Вече си голям мъж, не може да се страхуваш от такива глупости-каза той на глас и се зави канейки се отново да затвори очи, когато чу сигналът за тревога на станцията.
Какво беше това?
-Сигурно пак някое тъпо учение посред нощ-помисли си Майкъл и се заоблича нервно. Но този път той грешеше-това не беше учение!

* * * * * *

Пет минути преди това в командната зала капитанът, Марк и целият висш персонал чакаха в напрегнато очакване завръщането на научноизследователският кораб “Магелан”. Те все още подържаха порталът отворен с цел екипът да успее да намери верният път и да се завърне. Изведнъж енергийните пръстени се раздвижиха.
-Мисля, че Магелан се завръща!- извика възторжено Марк, но се лъжеше. От портала изплуваха три невиждани до този момент същества. Те притежаваха ципести криле и тяло извито подобно ма гигантска гъсеница.
-Какво по дяволите са това!?!- удивено попита капитан Такър.
-Сър това са създания от друго измерение, които попаднаха при нас през портала.
-Невероятно!!!-възкликна Марк почти забравил за момент за съдбата на екипажа от изследователският кораб.
-Дали са разумни, или са просто космическа форма на несъзнателен живот?- почуди се капитанът.
В този момент трите същества се приближиха към станцията и започнаха да стрелят по корпусът и с някакви особени кристали.
-Но те ни нападат!?!-извика капитанът.
-Нанасят щети на енергийния ни щит сър скоро ще успеят да повредят и корпусът!
-Стреляйте с ракетните установки!!!-заповяда капитанът.
По повърхността на станцията бяха инсталирани множество ракетни установки ,които по заповед на капитана бяха активирани и автоматично започнаха да обсипват съществата с ракети.


* * * * * *

Майкъл напусна стаята си и тръгна по коридора към основния док където евентуално щеше да се осъществи евакуацията. Изведнъж подът под краката му се разтресе и той за миг загуби равновесие. В този момент видя приятеля си Дани.
-Усети ли това?-попита Майкъл.
-Да естествено. Мислех, че е учение, но може наистина да има някаква повреда!
-Или пък капитанът нарочно раздрусва станцията за да придаде достоверност. Нека не се паникьосваме!
-Добре е да намерим Бен!-предложи Дани.
-Прав си, но къде да го търсим този кретен. Да вървим към докът и може да го видим там.
Изведнъж погледът на Дани се закова на прозореца.
-Какво толкова...-опита се да попита Майкъл, но в моментът в който насочи погледа си към прозореца, гледката го накара да онемее.
-Майкъл на мен ли така ми се струва или току що видях три муталистки да прелитат покрай станцията?
-Щом и ти си ги видял значи не сънувам.-отговори потресено Майкъл, след което добави:
-Да се запътваме по-бързо към докът за евакуация , ако това наистина са Зерги значи нямаме много време!!!


* * * * * * *

В командната зала капитан Такър и неговите офицери ръководеха отбраната на космическата станция от неочакваната заплаха. Те нямаха никакъв боен опит тъй като до този момент не се бяха натъквали на реална бойна сила камо ли пък на извънземна.
-Докладвайте за щетите!-заповяда капитанът.
-Щитът е на 30%!-извика главният инженер.
-Сър едно от съществата е унищожено!-обади се първият офицер и в гласа му се четеше нотка на задоволство. Вследствие на многобройните ракетни попадения Муталистките бяха получили сериозни наранявания и здравата им като броня кожа започна да се пропуква. Скоро след първото и останалите две същества бяха разфасовани от ракетните установки. В пространството около станцията останаха да се реят само месестите отломки от телата им.
-Добре, унищожихме ги!-извика тържествуващо капитан Такър-Сега бързо затворете портала!-нареди той.
-Сър ами Магелан!?!-попита Марк с разтреперан глас.
-Не можем да рискуваме още от тези ужасни създания да нахлуят в нашият свят! Веднага затворете портала!
-Да Сър-отговори Марк и изключи подаването на енергия към портала. Този път обаче не се получи очакваният ефект. Дупката във време-пространството остана да зее сякаш не се нуждаеше от допълнителна енергийна поддръжка.
-Какво става Марк? Казах да затвориш портала!-ядоса се капитнът.
-Изключих енергията сър не знам какво става!
-Но нали ти разбираш най-много от портали, не ми казвай, че не знаеш какво става!!!
-Единственото ми обяснение е, че някой поддържа портала от другата страна.
-Което значи?
-Значи... че не можем да ги спрем сър!-последното Марк произнесе като човек който чете собствената си смъртна присъда.
Концентричните енергийни пръстени се раздвижиха злокобно и през портала нахлу последното което хората от “Дженезис” искаха да видят. Това бяха дванадесет Муталистки придружавани от други четири създания, които Майкъл би оприличил като повелители (overlord).

* * * * * *

Майкъл и Дани достигнаха до докът за евакуация, където по голямата част от жителите на космическата станция се качваха на спасителните совалки. Сред тълпата Майкъл забеляза майка си, както и семействата на Дани и Бен ,който също беше сред близките си.
-Момчета нямате представа какво видях! Готов съм да се закълна, че ни нападнаха...-започна Бен ,но бе прекъснат от своите приятели.
-Да и ние ги видяхме, Зерги!-каза Дани. В този момент те вече се качваха на една от совалките. Отново силно раздрусване хвърли всички в ужас.
-Моля затегнете коланите! Излитаме!-чу се гласът на пилота след ,което совалката се понесе към открития космос заедно с още 20 други. В този момент Майкъл съзря муталистките обкръжили станцията. Три от тях се насочиха към совалките, които се опитваха да се измъкнат включвайки двигателите си на пълна мощ. Адските създания обаче не се отказаха да ги преследват обсипвайки най-задната совалка със своите убийствени кристали. Тъй като спасителните кораби нямаха никакво въоръжение те не можеха да отвърнат на огъня. Скоро енергийният щит на совалката не издържа и тя се взриви на безброй частици. Майкъл видя сиянието от експлозията и капка студена пот се стече от челото му. За първи път си помисли, че е обречен. Знаеше че е въпрос на време и совалката в която се намира да бъде взривена. Това обаче не се случи. Трите муалистки, които се бяха отклонили в преследването решиха, че е по-важно да се върнат в основната битка около станцията.

* * * * * *

На космическа станция “Дженезис 33” беше останал само оскъдният военен персонал който имаше намерението да удържи атаките на чуждо-планетните създания докато дойдат подкрепления.
-Сър, щитът ни е на 10%!!!-извика главният инженер.
-Изключете всички второстепенни мощности! Нека цялата енергия се пренасочи към щита!-заповяда капитан Такър. След като заповедта бе изпълнена осветлението в командната зала угасна и единствената светлина идваше от светещите монитори на компютрите. Въпреки всички усилия обаче скоро зергите успяха да свалят щита и кристалите причиниха няколко пробойни в корпуса на станцията. В този момент повелителите се снишиха над нея и изпуснаха върху повърхността и няколко същества. Това бяха убийствените зерглинги и хидралистки- те представляваха леката пехота на зергите, но хората на “Дженезис 33” още не знаеха това.
-Пробиха корпусът на няколко места и сега са на повърхността на станцията сър! Сигурно ще се опитат да я превземат!-крещеше почти в истерия главният инженер.
-Пратете всички налични сили на местата на пробойните откъдето сигурно ще се опитат да ни атакуват!-заповяда капитанът. На станцията имаше само 30 пехотинци, които нормално се грижеха за реда, но сега бяха разделени на три отряда по десет души и имаха заповед да избият съществата проникващи вътре.
-Тук червен екип, имаме контакт!!!-чу се по радиостанцията след, което във високоговорителя отекнаха откосите на гаусовите пушки на пехотинците.
-Да!Мисля ,че ще им дадем добър урок- извика първият офицер.В този момент тътенът на пушките беше заглушен от най-ужасните звуци, които човек можеше да си представи, след което настъпи тишина. Подобна бе съдбата и на другите два екипа.
-Господа пригответе личните си оръжия!-заповяда капитанът.-Няма да се дадем без бой!
Вратите на командната зала бяха разкъсани от заострените предни крайници на зерглигите. Те нахлуха в залата ,като вълна и повалиха Марк първият офицер и главният инженер преди да произведат и един изстрел. Капитанът ,който стоеше по-далече от вратата успя да се прицели със своят “Desert Eagle” и да уцели едно от съществата. То потръпна и се хвърли към нападателя си. Такър панически изстреля целият пълнител в главата на зерглингът, който се строполи на пода. В този момент всички останали зерги се нахвърлиха върху единственият останал жив човек.


* * * * * *

Спасителните совалки летяха самотно към системата Лекса където щяха да намерят убежище. Майкъл гледаше замислено през прозореца. Да това наистина се случваше. За миг той осъзна ,че скоро безопасността щеше да бъде само спомен от миналото...

Да това е много добро очакваме и 3-тата глава аз ще се заема с подобряването на Дуум

Браво!!!Много е яко!!!Аре третата част да идва по-бързо

Ами ... да . Очаквах го , но поне се надявах да го преодолееш тоя момент.

Продължението мирише на купешка царска туршия ....

Действително , имаш нюх , но просто не си чел ( както го каза и Хънтър ) достатъчно качествени неща ( книгите за StarCraft определено не влизат в тази класация , като изключим донякъде първата ) и още не си придобил усет . Просто сюжета ти е много клиширан , бил той и свързан с играта . Трябва ти малко по добре измислена история . Иначе , личи си че имаш някакъв що годе добър начин на изразяване ( за втората част говоря , първата не дотолкова ) , вероятно след първите няколко опита ще станеш много добър .

Поздрави !

Третата част я пиша в момента и изисква малко време. И тя ще излезе в същата тема.