Докато бях offline написах пет глави от разказа Dragon Rip!Ще ви пусна сега само първа глава,по-нататък с останалите глави!Надявам се да ви хареса.Поне мойте приятели много ги изкефи!
------------------------------------------------------------
Жега беше.В хоризонта само се виждаха две-три скали.Мъж с черно облекло и шапка,чието лице беше напукано от студове и дъждове,сега бе обгърнато с пот.Въпросният мъж държеше в ръката си меч,леден,по който се виждаше зелена течност.Пред него на земята лежеше,изглежда умряло,някакво червено влечуго с размера на половината скала.
В корема му имаше дупка.От нея бликаше гореща течност-зелена.Това беше неговата кръв.Ако погледнем под друг ъгъл ще забележим,че влечугото има крила. Или с две думи то беше дракон.Мъжът го бе убил.
Чернолюбивия имаше рани от изгаряния.Изпусна меча си и се строполи до дракона.Битката е била жестока.Нека да видим какво по-точно се случи.
Тъмна нощ беше в града на Йовиул.Двама човека вървяха по една от главните улици.Разговаряха за нещо,караха се.
-Нее!Ти ще отидеш!…
-Досега само аз избивам Пазителите на Съкровищата!Твой ред е!Писна м…
-Червен Дългорун!К’во толкоз има?Че ти си убивал и Куретмил!Няма да паднеш толкова ниско!Пък и все пак според картата той пази 6 000 златни жълтици!
-Добре,но 70% са за мен!
-Шейсет процента!
-Шейсет и пет процента ще са за мен!
Другият кимна.
-Утре сутрин ставаш в четири часа…
-Ми че то ся е два,бе!?
-Само тогава тоя гад се появява от бърлогата си!Картата е у тебе,знаеш къде е влечугото.О!За малко да забрайм оръжията!Зимаш ледения меч и…ами само това.Успех!
-Не че ми трябва успех ама…
-Хайде отивай да се наспиш!
Двамата се разделиха с прегръдка.
------------------------------------------------------------

Аре дайте едно две мнения де!

Bravo pi4. Razkaza e qk(principno ne obi4am da se mazna,no...). Sega znam 4e ne si4ki wuw foruma sa umstweni inwalidi

Благодаря, и макар и само с едно мнение ще постна и втора глава!

Около три през нощта у къщата на изпратения за съкровището се похлопа на вратата.Мъжът се събуди.Стана да отвори.Попита кой е.
-Аз съм,Кристофър!
Вратата се отвори и Кристофър съзря вчерашния си събеседник.По подпухналото му лице се появи изненада.
-Три часа е,Ричард!
-Млъквай!Братко мой,ти не ще се справиш без пари.
Ричард пъхна ръката в джоба си и извади от нея кесия.
-Тук има 70 жълтици.Вземи ги!
-От къде ги взе?
-Помниш ли,че преди татко да умре той ми даде 600 жълтици.Давам ти останалата половина от тях.
-Изхарчил си ги само за два месеца!?
Ричард остави парите на земята и каза:
-Вземи ги или остават тук!Мисля,че татко не би се гордял с нас,ако парите нямат полза!
Ричард прегърна брат си и си тръгна в тъмната нощ.
Кристофър остана пред вратата си.Звездите грееха странно ярко,заслепиха го.Съзря съзвездието Дракона.Изглеждаше така,сякаш гледаше мъжа и сякаш се молеше да не го убива.
Четири часа удари.Кристофър вече се бе облякъл в черно.Взе ледения си меч и го препаса през кръста си,взе си шапката и тръгна с картата в ръка.
Тръгна на запад.Когато напусна Йоувил,Кристофър се обърна назад.Там Слънцето вече грееше над родния му град.Пусна сълза по напуканото си лице и погледна в картата.Видя,че по пътя за скалата на съкровището се минава през гора.Като продължи,той наистина навлезе в гората.
По дърветата имаше най-различни птици.Погледна в небето и видя два феникса да се гонят един друг.
Както си вървеше се спъна в нещо и падна с грохот на земята.
-Господине,добре ли е вие?Вози се казват аз Вози съжалява много!
Кристофър се изправи и погледна напред.Не видя никой.
-Кой каза това?
-Тук долу,господине!
Приключенеца погледна надолу.Видя човече,стигащо до коленете му,облечено в зелено,с зелена шапка.Гледаше го със страх.
-Вози ви моли да не му правите нищо,господин!
-Кой си ти?Или по-точно защо си толкова нисък?
-Вози съм леприкон,дарител на Късмета,обитател на вълшебните гори.Тук освен,че Вози дава късмет,Вози също така продава коне.
-Вози…аз нищо няма да ти сторя.
-Благодят ви,господине!За добротата ви Вози ще ви дари с Късмет и с един от най-добрите ми коне!
Леприкона вдигна ръце и четирилистна детелина се появи на главата на Кристофър.
-А сега Вози да намери коня…
Той направи нещо отново с ръцете и в небето се образува гигантска късметлийска детелина.В този красив момент,поне за Кристофър,много силен тропот от копита се дочу.Доближаваше се и скоро около леприкона се появиха десетки коне.Кристофър се отръпна и машинално попипа меча си.
Вози скоро се появи на кон.Конят беше сивобял с извит рой на челото си.Бе еднорог.
-Вози ви дарява с най-добрия си кон за безплатно!То се казва Змийец!
Вози изведнъж изчезна.Пред Кристофър остана само коня.
-Е,Змиеце,изглежда ще продължиш с мен!
Късметлията се качи на коня.Погледна картата и се запъти на юг.
Почти на края на гората беше вече мрак.Дърветата бяха тъмни.Както Змиеца и Кристофър гордо си препускаха,конят се спря бързо.Чуваше се тропане иззад дърветата.Конят побягна напреде.
Кристофър се обърна назад.Зад него имаше черен кон язден от скелет.Той ги подгони с бясна скорост.Змиецът бягаше с все сила и колкото и пъти да се обърнеше,скелета го настигаше.Неуморно два часа двата ездачи се гонеха из гората.
Коня на Кристофър падна на земята.Беше вече много изморен.Скелета ги настигна.Слезе от коня си и отиде до Кристофър,който лежеше на земята.Скелета замахна с меча си,но дареният с Късмет от леприкона успя да убегне замаха и се изправи веднага.Извади Ледения си меч и замахна към скелета.Костите изпукаха и се строполиха на земята.
Кристофър бързо изтича до Змиеца.
-Е,изглежда ще преспим в гората!

pi4 sorry 4w sw zabawih...
A III-ta 4ast 6e ima li?
VivA DraKULA

Ще има повече от пет...

qko
a koga?

В момента пиша петата...

tva 6e zama i az da go pra4eta we ...........

Браво бе, 4ове4е, наистина имаш талант. Въпреки 4е настоящия разказ отстъпва малко на Вампирската сага(досега де) все пак има доста добра завръзка. Продължавай в същия дух пък и защо не се захванеш сериозно, пак повтарям - имаш заложби.

ey the ONe God are da pusne6 III-tata 4ast plz

Bravo Bravo dobro e ....daje po me kefi ot tva na Dollylover

Утре ще пусна трета глава,за да има малко напрежение(друга дума не се сетих:Р)

a we chakai az ne moga da smogna glavite:)

Ето я и трета глава!
------------------------------------------------------------
Сутринта в гората бе студена.Духаше вятър.
Змия Луйе се промъкваше през килима от шума,доближавайки се до Кристофър.В съня си Късметлията усети придвижването на влечугото.Бързо отвори очи,но вече беше късно.Лявата му ръка замръзна от болка.Змията го бе ухапала.
Змиите Луйе са известни с огромното си количество отрова,която стига до сънните артерий за 2 часа и убива човека.
Кристофър не се чувстваше от болка.Гледаше двете дупки от зъбите на отровницата.С ужас забеляза зелената отрова бавно,но сигурно да се придвижва по вената му.Не знаеше какво да прави.
Спомни си как баща му умря.Той бе умрял от ухапване точно на луйе.Спомни си същата зелена течност,която стигна до сънните артерий на баща му.Дали щеше да свърши така?На пътешествие за убиване на огнен дъхач,а пък да умре от една дребна змия!?
Опита се да спре отровата,като цепне леко вената си.Само кръв обаче излезе.Започна да вика.Змиеца се събуди и забеляза отровата във вената на ездача си.
Еднорогът се наведе до мястото на ухапването.С рога си конят показа на Кристофър да го пореже по врата.
-Не…хъх…нем... не мога!
Конят сякаш пусна сълза.
Кристофър се протегна с меча си и поряза артерията на еднорога.От нея бликна синя кръв.Конят сякаш каза:”Довиждане!”
Еднорогът се строполи с лбикаща кръв от врата.Кристофър протегна ухапаната си ръка на кръвта.
Кръвта на коня влезе във вената му.След половин час всички цветове изчезнаха.
Кристофър се изправи и прошепна на мъртвия си кон:
-Благодаря ти.Ти ми беше най-добрия приятел,макар и за един ден.Но твоята кръв се смеси с моята.Ти винаги ще живееш в мен!Ти ме и спаси от неизбежната смърт от ухапването на змията.Сега разбрах защо се казваш Змиеца!
Мъжът бързо погреба коня и погледна картата.Пред гората минаваше река Индук.Тя беше доста пълноводна.В нея,според рибари,имаше червени и сини Лимбо.
Лимбото е човек,който е много странен.Когато поиска може да се превърне в огромна жаба.Според цвета му като жаба той може да е като човек жена-синя жаба,мъж-червена.
Кристофър продължи пътешествието си и вече стигна реката.
Една студена ръка го барна по рамото.Стресна се и се обърна.Един мъж го гледаше.
-Какво търсите тук,господине,без мрежа?-поде мъжът.
-Имам пътешествие отвъд реката.Можеш ли да ми помогнеш да отида на другия бряг?
-Разбира се,че да!
Мъжа се скри зад едно дърво.После с подскоци една жаба довтаса до него.Мъжът беше лимбо!Кристофър се качи на гърба му и заедно прекосиха брега.
-Много благодаря!Но защо не ми каза,че си лимбо?
-Защото хората ги е страх от нас.-с жалост каза вече препревърналия се лимбо.
-Но ти можеш да си ми приятел!
-Наистина!?С удоволствие ще дойда с теб!-зарадван каза лимбото.
-Утре сутрин в четири тръгваме!

Emi i az shte go procheta sega.

Менн , надарен си .. супер е яко ма и бес тфа е готова 4-та глава плийс я постни ...

П.С. Следфащия път като пишеш нещо такофа, първо напиши сичко без да обелваш дума и тогава давай плз, 4акането от глава до глава е ужасно ..

Mnogo e qko.Istoriqta e mnogo hubava.Priznavam te 4ove4e moze6 da gi pi6e6 tiq raboti;)Samo taka:)

Виждам че малко хора са постнали мненията си,а много са чели разказа!Имам нужда от мнения за него,той не е само за развлечение.