Mobile Suit Gundam ep. 1-4 - известно време планирах да гледам пълната версия и ето сега дойде времето на оригиналния Gundam.
От една страна повече детайли от историята и странична информация, от друга във филмите някои диалози са пренаписани по-смислено и поне до тази точка са разкарани няколко наистина излишни работи. Подозирам, че за мен те ще си останат по-подходящата от сериала алтернатива.
На майтап пуснах да чуя и английския дублаж - Robotech all over again.

Mobile Suit Gundam ep. 5-29 - затвърждава се впечатлението ми, че филмите са по-добрият вариант. Те изрязват доста големи глупости. Дори добрите моменти, които не са стигнали до тях сами по себе си представляват проблем.
Примерно една от силните сцени е, когато White Base е свален от силите на Ксилия на Земята. Последствията обаче не са адекватни. Екипажът му използва трик - пуска димки е, за да изкара, че корабът е унищожен, но това е само временно решение. Враговете им оставиха твърде много време за снабдяване и ремонт, а реално трябваше да го проверят само след няколко часа, заради тайните експериментални оръжия на борда. Щом видят, че кораба още си седи да го разбомбят.
Операция Одеса също е представена по странен начин. По-късно в поредицата е приложен retcon - тнова което виждаме в сериала е една малка частица от нея, но показаното е доста неадекватно.
Друг странен момент: във филмите на няколко места има нелогично скачане между сцени и липсващи връзки. Тогава предположих, че е заради изрязания материал, но не - голяма част от тези "скокове" са си така и в сериала.

Между другото музиката ми идва с прекалено диско привкус. В SB Yamato 5 години по-рано същия стил е на мястото си, но тук състарява заглавието. Във филмите правилно е приложена обработка в малко по-класически вариант, но пък са набутали глупави insert song-ове.

Gundam Build Fighters: Battlogue ep. 2 - общо взето тъпизмите на Минато и Юма. Най-дразнещото са дрезгавите гласове, с които крещят идиотските имена на атаките си. Водещата състезанието (мацка в униформа на Федерацията) остана доста фрустрирана.
Вече почти не различавам машините, защото са невъзможни набори от съществуващи модели. От автоматичните противници - някакви ранни модели на Зеон, едни които ми приличаха на взети от Reconguista и май Gundam Mark II, но с различни глави?
Както и де е, много викане и почти никакво съдържание на боя. Единствената причина да се гледа: шаренията.
Следващият път Гянко и Фумина, надявам се да не извадят поредните каваий роботчета. Разчитам най-вече на Гянко.


Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 21 - с цел вдигане на драмата в това изпразнено от съдържание заглавие убиха Ел. В смисъл това не би трябвало да е възможно с човешки оръжия, но на. Явно сценаристите не знаят никакъв друг начин, как да мотивират главните герои. И естествено вместо екшън повечето серия гледахме персонажите в различни стадии на шок.
Жана Д'Арк прие божествени сили, за да се млати с краля, Азазел рекрутира Луцифер за каузата, а Алесандо разбра, че май направи голяма глупост, но това няма да го предпази от по-нататъшни още по-големи глупости.


Made in Abyss ep. 10 - след множеството разминавания на косъм от началото на сериала логично Рико го отнесе. Ако Рег искаше да и ампутира ръката, защо не го направи с лъча си? Щеше да е бързо, безболезнено и ефективно.
Той пък троши кост, после се отказа...да в паниката и безсилието човек върши такива глупости.
След доста тийзване персонажът Наначи най-накрая се появи, за да спаси положението.


Vatican Kiseki Chousakan ep. 9-10 - каквито и негативи да има този сериал, поне началото на всеки случай е доста интригуващо. Цялата митология за този тип дето е сякаш излязъл от комедия дел алрте и каква част от местната култура е, събужда любопитството по много правилен начин. Връзката с предишния случай също е интересна.


Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 23 - Чидори извади късмет, че лошкото е такъв добър снайперист с примитивна пушка и целия изпохапан от комари.


Fate/Apocrypha ep. 10-11 - млатенето е добре, но историята е толкова безсмислена и така идиотски разпокъсана, че май е по-добре да се гледа наведнъж, не с паузи между епизодите, а най-добре хич.


Teekyuu 9 ep. 9 - тази къща на илюзиите ме изкефи много.

Mobile Suit Gundam: Twilight Axis ep. 2-6 - тъпичко сериалче дори за такова с short серии. Историята е предадена, чрез неудобно кратки сцени и някакво безумно скачане между минало и настояще. Друго неудобство е, че разчита зрителят да е запознат с Mobile Suit Gundam: Char's Counterattack. Примерно, това което към края главната героиня носи на врата си и прилича на християнски кръст е ядрото на psycho frame-а. Финалът на историята не е внезапен скок във вярата, а Арлет се свързва психически с всички хора, които се намират в околността на Axis. Подобно нещо се случва и в края на Char's Counterattack. Тук го викат на бис, но не с такива глобални последици.
Самата Арлет донякъде противоречи на UC канона, защото е изкуствен new type създаден по времето, когато нито Зеон, нито Федерацията са произвеждали такива. Кадрите от трейлъра с Шар и Лала, които ме наведоха на мисълта, че някой вижда чужди спомени са всъщност нейни реални, защото работи по машините на Зеон още от малко хлапенце. Т.е. Зеон не само са имали изкуствени new type-ове, но и вече са били разработили системата за имплантиране на чужди знания и умения.
Тя е работила и по машината, в която загива Лала и по машината в която загива Шар.
Другите герои са представени бегло, но поне без да бъде стъпкано някое правило .
По-интересното бяха mobile shuit-ответе и mobile armor-ите. Протагонистите бяха със стари и познати зеонски машини, лошковците с Gundam, който приличаше на някой от тези в Stardust Memory и едно друго нещо с криле, което не разпознах.
Две битки с тях. Първата, колкото и накъсано да беше дадена - доста добра и красиво анимирана, във втората просто се обстрелваха един друг с различни оръжия учтиво изчаквайки реда си.
По време на финалната битка Gundam-ът на лошковците беше upgrade-нат до mobile armor с външна броня сходна на тази от Stardust Memory, но с различна конфигурация.
В крайна сметка голяма глупост с твърде малко mecha porn и неадекватни препратки към UC. Не виждам никаква по-сериозна причина за това аниме освен реклама на gunpla пакетите по историята. Обикновено Sunrise дава малко повече от себе си и прави по-добър хайп.
Книгата оригинал също едва ли ще стане по-популярна.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 10 - и дънжънът-кула беше разцъкан най-накрая с обичайната поредица комични недоразумения, вместо с гриндване.
Надявам се следващия път Джуджу и компания да се присъединят към основното парти.


Aho Girl ep. 11 - боят с хулиганите беше епичен. В него май е похарчен 90% от бюджета за анимация на целия сериал.


Knight's & Magic ep. 11 - medieval magic mecha battle porn-ът беше добър, за разлика от всичко останало, но на кой ли му пука за останалото?

Mobile Suit Gundam ep. 30-33 - и тук нито става ясно откъде Амуро знае, как е пострадал баща му, нито кой го е спасил и докарал в Site 6. Може би сценаристите са имали съвсем други идеи, но в последния момент се е наложило да скалъпят историята с кислородния глад.
От време на време пускам английския дублаж и забелязах, че Слегър са го интерпертирали с диалект от южните щати, а понякога пуска каубойски шегички.
Сама по себе си глупостта на това решение е по-смешна.
Тук в сериала се наблюдава известно падане на качеството на арта. Явно във филмите съответните сцени са прерисувани наново.

Mobile Suit Gundam ep. 34-37 - друг плюс на филмите. В тази част на сериала Амуро става прекалено силен и само Шар му е достоен противник. Причината са развиващите му се new type способности, но това е обяснено лошо и най-вече с намеци от страна на Лала. Самият термин е подхвърлен съвсем между другото от М'Куаве. В аналогичната точка на филмите, зрителят вече е информиран, а и Амуро не е чак толкова overpowered.
Хубавото пък на сериала е, че тук има малко повече информация за Лала, както и за Solar Flare оръжието на Федерацията. Могат да се видят и повече екзотични (разбирай грозни) модели mobile suit-ове, включително този на М'Куаве. Самият персонаж е интересен и е с гласа на Оберщайн. Дори си мисля, че точно ролята на сеюто тук му е осигурила място на борда на Ginga Eiyuu Densetsu. За съжаление по сценарий М'Куаве зарязва обичайната си сдържаност и в стремежа си да блесне по-ярко от Шар бива убит от Амуро.

Mobile Suit Gundam ep. 38-43 - във филма финалната битка между Амуро и Шар е по-дълга и прерисувана наново.
В крайна сметка първият Gundam прилича на типично шоненско аниме от периода, но с добавени пластове и теми .
Главният герой е победител, но не типичният, не и във войната, а само в личен план. Просто оцелява и помага на други хора да направят същото. Силите му не са лично постижение - частично се дължат на на баща му (проектанта на титуларния Gundam), на поддръжка от страна на бойните му другари и на способности, които цялото човечество притежава латентно, но така се е случило, че той е измежду хората с първите отключени такива. Последното не е удобство, често е пречка, а и постоянно бива експлоатиран заради тях. Сблъсква се с ужасите и несправедливостта на войната. Сблъсква се с насила наложени отговорности. Запознава се с някои от враговете и вижда, че това не са чудовищата описани от пропагандната машина, а хора на които дори може да се възхищава. Развитието на личните му връзки също не е нещо типично, семейството му е разбито още преди да започне историята, Матилда загива донякъде заради него, а на Фрау накрая и писва от простотиите му и се сгаджосва с Хаято.
В глобален мащаб нещата също имат нови измерения спрямо заглавия от 70-те. Екипажът на White Base изминава огромни разстояния за тези 43 серии, но техните преживявания са само частичка от по-голям сблъсък, който пък е част от още по-голям исторически процес: усвояването на космоса и как това влияе на икономиката, политиката и културата.
В сравнение Uchuu Senkan Yamato (1974) пак е мрачно и пълно с битки, но е предимно приключенско и някак не се взима много сериозно. (Което и личи от името - взимаш потопен през Второта световна война кораб, преоборудваш го за космоса и го пращаш на пътешествие до Малкия магеланов облак . Поне в римейка нещата са малко по-различни и ръждивите останки на Ямато са само камуфлаж.).
Друга space opera от периода Uchuu Kaizoku Captain Herlock вади по-сериозни разсъждания за човека и човешката психика, но е представено със серия от монолози, а военните сблъсъци са по-скоро метафора, а не същинско клане.
Mobile Suit Gundam взима същите визуални средства, типажи, клишета и прави нещо различно с тях. Вярно, пълно е с дефекти и откровена глупост, но е заглавие от различен калибър.
Това личи по-добре в трите филма по сериала, защото са дестилация на по-интересните неща и изрязват доста излишъци.


Mobile Suit Zeta Gundam ep. 1-9 - взима всичко от Mobile Suit Gundam и го развива.
И хубавите неща, и пълните тъпизми.
От една страна битките са по-красиви и по-интересно замислени. Не са обичайното млатене и стреляне, имат сложна хореография, развиват се в 3D пространството и по-видимо се влияят от физическите закони.
Множество нови по-добре нарисувани кораби, mech-ове и друго оборудване.
Политическата ситуация също е различна и макар неочаквана за зрителя свикнал с "още от същото" е логично следствие от предишния сериал.
От друга страна в Zeta вече могат да се видят най-лошите черти, които са характерни за всички Gundam заглавия на Томино от тук нататък: отвратителни герои, които действат или импулсивно, или по някаква счупена логика. Отношенията между тях също са напълно сбъркани. Гръбнакът на сюжета се държи на поредица от Deus ex събития. Затвърждава се и традицията от предния сезон на масово шамаросване и раздаване на юмруци. Някои идеи са навряни в лицето на зрителя доста грубо: Баджина е Шар, Камий е новият Амуро (не, не е, аз не съм съгласен!), Argama е новият White Base, Ема е свестен човек затова ще дезертира от Титаните и т.н. и т.н.
Шар можеха да го обявят официално чак на Луната, а че е той е Баджина е очевидно за зрителя от белега на челото му.
С други думи Zeta е типичното за Gundam - сбор от страхотни идеи и пълни глупости.


Detective Conan ep. 872-873 - прекалено много го разточиха този случай, не заслужава цели 3 серии. Ако знаех че ще са толкова, щях да изчакам 874-та.

Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 3-6 - не ме кефи новият сезон и това е. То и оригиналният втори на Uchuu Senkan Yamato го дропнах с досада, но този тук няма оправданието да е от 1978 г.
Определено има положително мислене зад проекта, защото промените в историята са в правилни посоки. Идеята че cosmo reverse технологията е със странични ефекти и бързото очистване на Земята от радиацията е с голяма цена. Идеята че земляните ще се сдружат с гамиласианците, за да почнат завладяване на космоса. Промените по образа на гатлантианците, които в оригинала бяха големи смешници. Възкресяването на идеята за астероидния щит на Ямато. Споменаването на плана Изумо - оригиналната мисия на Ямато в стил Ноев ковчег.
За съжаление всичко това е счупено при реализацията. Страничният ефект е по-скоро предимство - той позволява на Земята да строи флотилии космически кораби въоръжени с wave motion gun-нове, в изключителни кратки срокове. Лошите земни и гамиласиански военни се оказаха изстискана от пръстите драма, защото в крайна сметка пуснаха екипажа на Ямато да ходи където си иска. Въпреки промените оригиналната глупост си стои и никакви заобикалки с "Ма тя мацка Тереза е сбор същества от по-висши измерения." не могат да я компенсират. Щитът беше грозно нарисуван, а и личеше, че е непрактичен в бой. В допълнение астеродните пояси не изглеждат така, защото обектите в тях не са толкова наблизко.
Като оставим настрана, че фалшивият конфликт с централното командване утрепа 4 серии от времето на шоуто, самото написването на сценария е отвратително, а темпото е неравномерно и с нелепи скокове във времето (последното направо ме влудява). Хората не общуват с диалози, а с експозиционни монолози...които обаче спират на най-интересното и зрителят трябва да се досеща нататък сам.
Някои от сцените са абсолютно нелепи, че все едно не гледаш екипажа на бойния кораб, който спаси Земята, а произволни тийнеджъри във филм на ужасите.
Артът и анимацията колкото и да са добри, (ако човек игнорира грозните 3D CGI модели на корабите, които преди бяха малко по-смекчени с осветление и филтри) на места са претупани и бая некачествени. Подобна мърлявщина беше в минимални количества предния сезон. Само мога да гадая, че без AIC, а и Poduction IG нещо бяха помагали, Xebec не могат да се оправят. Това пък буди притеснения и за новия сезон на Full Metal Panic.
Все пак да се върна към положителните неща - някои от гледките са доста красиви, Хироки и Акира са с нови изключително гъзарски космически самолетчета, онези военни от началото на филма Hoshimeguru Hakobune се присъединиха към екипажа на Ямато, гамиласианския "Изая" също, а и май свършиха с приказките и дойде време за пердах.

Мъка-немъка оставам на борда, защото space opera.

Mobile Suit Zeta Gundam ep. 10-14 - plot conveniences наляво и надясно. Амуро решава заедно с Катц да открадне товарен самолет: ей така, без обяснение, за кеф.
За късмет вмeсто да го свали ПВО-то попада в битка, за която не знае предварително, като спасява Шар и приемния баща на Катц. То бива new type оракулски способности, амааа...
Това тук е някъде до края на първия компилационен филм. Той се оказа изненадващо точен, просто сериалът си е накъсан и противоречив, а не е ефект от орязването на историята, както си мислех .
Все пак битките е по-добре да се гледат в ТВ варианта, колкото и да са старовремски и измислени. Заедно с mech-овете, корабите, колониите и фантастичните инженерни съоръжения са основното и може би единствено ценно качество на заглавието. Освен това са представени с характерни по-скоро за кинематографията ракурси и композиции на кадъра. Прогресът спрямо предишния сериал радва окото.

Още една изненада, оказа се че епизодът Wild Horses от Cowboy Bebop е малко или много препратка към един plot point тук, където след неуспешната атака над Джабуро, част от AEUG се качват на совалка музеен експонат и се връщат в орбита на кораба Аргама.
По време на епизода Gundam Build Fighters: Battlogue ep. 2 се чудех откъде са ми познати едни mobile suit-ове, които от хуманоиден робот можеха да се трансформират в нещо, подобно на летяща чиния. Оказа се, че са взети от Zeta.

ПП
Забравих да коментирам най-кретенското събитие. Шар изяде юмрук в лицето (нищо изненадващо за сериала), защото не иска да признае, че е Шар, пък то фалшивият персонаж на Куатро е по-близко до истинския Казвал. Камий е нагло и невъзможно тъпо лайненце. Така ли се постъпва с човека, който те е спасявал поне 100 пъти и ти дава шанс в живота, какъвто и баща ти не е осигурил?
Доколкото помня от филмите само Катц се проявява, като по-голям и по-неблагодарен идиот от Камий.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 11 - Нике както винаги е безполезен, но level up-на малко уменията си с ножовете. Партито се разрасна до всички съюзници на главните герои. Или предстои голям бой, или пълен хаос, или и двете.


Aho Girl ep. 12 - последният епизод беше за детството на Йошко и А-кун. То ясно, че тъпотията си е нейна, но за бананеното и пристрастяване е виновен той.
Финалът беше тъпичък, но като цяло сезонът е доста забавен.


Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 24 - легендарен ковач изработи нови мечове за Чидори, за да може с тях да защитава Нобунага и да му бели плодове.
Хидейоши е в по-голяма опасност от манджите на Нене отколкото на бойното поле.


Teekyuu 9 ep. 10 - неочаквано нормален епизод. Събиране с маса второстепенни герои.

Mobile Suit Zeta Gundam ep. 15-20 - Psyco Gundam-ът е най-грозният и безсмислен Gundam в цялото UC и това си е постижение . В ZZ е употребен малко по-добре от тук, но пак не е ясно, защо трябва да го управлява new type при това с телепатия. Не е ясно и защо трябва да е способен на такива сложни трансформации.
Основните му качества са, че е огромен, невъзможно мощен и защитен от бариера. Обикновен пилот би трябвало да може да се справи, защото не е особено повратлив и маневрен, т.е. не е способен на много сложни неща (освен трансформацията, но както казах тя е безсмислена). Освен това такова голямо оръжие обикновено трябва да разполага със своя група по-малки защитни mech-ове, а те го пращат само, при това в градската тестнотия да се блъска в сградите, като някакво кайджу. Psyco Gundam е ходеща крепост и трябва да се използва, като такава, какви са тези глупости?
Psycommu технологиите имат смисъл при много по-маневрени машини и дистанционно управлявани групи от оръжия, като funnel-ите.
Арк в епизоди 17-20 се въртеше около Psyco Gundam-а и cyber new type пилотката му, която е нещо, като Лала но за Камий. По случая маса драма и монолози на тема "Аз те обичам, но сме врагове...мразя шефовете си, но те държат спомените ми, които са ми много скъпи...как да те убия сега?". Амуро и Мирай дори влязоха в ролята damsel in distress, за да може Камий да блесне още повече.
В крайна сметка Фор се жертва, защото за разлика от случая с Лала, нямаше аналог на Шар, кой да я дърпа достатъчно силно в обратната посока.
Докато бяха в Нео Хонг Конг дори битките бяха доста грозно анимирани.
И не стига тази гнъс, но и groupie-то на Амуро: Белторчка (както и да се произнася) досажда на всички, включително на него самия. Дано секса с нея да си струва. Тя е руса, може би си представя, че го прави със Сейла .

Mobile Suit Zeta Gundam ep. 21-29 - тази средна част на шоуто доста изтъпя, като история, а и диалозите паднаха до невиждано ниски нива. Персонажите са нелогична смес от отрицателни и положителни качества, които дори в комедия като ZZ Gundam не биха сработили. Най-зле са Камий, изгората му Фа, Катц и основният антагонист в момента Паптимус Широко (Хаман още я няма).
Не знам защо феновете смятат Zeta за най-мрачният и сериозен Gundam в UC. С тези карикатури в главни роли това е абсурдно. Филмите New Translation са малко по-добре, ама малко.
Най-лошото е, че качеството на битките в тази част на сериала, често пропада до това на анимето от 79-та, а и не са много по-смислени. Сякаш идеите на авторите, който звучаха така интригуващо в началото (нова политическа ситуация, нови протагонисти с различна ценностна система, тяхната гледна точка към старите протагонисти и т.н.) вече се изчерпаха. Може би най-смешното е, конфликтът между сексистките схващания на Томино и опитът му да представя силни женски персонажи заедно с мотивациите им. Понякога го маскира със сексизма на мъжките персонажи, но се издънва с това как обяснява отново и отново, защо дадена мацка е толкова добра и амбициозна (при това обясненията са пълна идиотщина). Не можеше ли просто да са там, като естествена част от света, подобно на Матилда и Мирай от първия сериал? (За съжаление не мога да изброя и любимката ми Сейла. Тя в MSG е написана ужасно и е пооправена, чак във филмите.)
Чакам в сюжета да се намесят Нео Зеонците от Axis, та дано стане малко по-интересно.


Mobile Suit Gundam-san ep. 1-13 - голяма простащина.
Някои от шегичките сработват, ако си запознат с оригиналния Gundam. Примерно Лала се оплаква от екстравагантния вкус на Шар да боядисва всеки свой mech в червено дори предвижда, че в бъдещето ще мине на златна боя (като в Zeta). Музиката е забавна пародия на познати мотиви.
Обаче в по-голямата си част Gundam-san е тъпо и несмешно.


Ring of Gundam - този short е тийзър към по-голяма история, която така и няма да получим.


Gundam: Mission to the Rise - трябваше да прочета описанието, за да съм сигурен какво точно гледах. Учени от Федерацията тестват FTL, а Зеонци или някакви с мекове подобни на техните (може да са Титани) им пречат. Толкоз.
Анимационно не беше впечатляващо, нищо че е дело на Кацухиро Отомо.


Detective Conan ep. 874 - краят на Нуе случая. Отделиха доста време на обяснението и пак нещо куцаше. Не казаха и защо JDF цъфнаха изневиделица.
Следващият път AO.


Teekyuu 9 ep. 11 - интересна схема за забогатяване от зоологическа градина. Всъщност изложението без животни ми хареса.


Fate/Apocrypha ep. 12 - толкова добър екшън на едно място ме хвърля в подозрението, че няма да видим много от него до края на сериала. Дракула беше грозен и с твърде лесно слабо място.


Vatican Kiseki Chousakan ep. 11 - всъщност този арк не беше зле. Не виждам как ще приключат историята само в една серия, clifhanger?


Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 22 - поредният провал на Нина да свърши каквото и да е. Планът на Шариос е по-тъп, по-неоправдан и по-нелогичен дори от най-лошите ми прогнози.


Made in Abyss ep. 11 - Nanachi competence porn.

Knight's & Magic ep. 13 - тук екшънът беше скучен. Сюжетът и диалозите си бяха традиционно тъпи. Принцесата за пореден път застраши живота на съюзниците си и откри възможност за противниците. Най-големите лошковци се измъкнаха.
В крайна сметка най-малоумните неща в Knight's & Magic:
- По необяснени механизми главният герой е прероден земен програмист с хоби сглобяване на off brand gunpla.
- Въпреки, че горното не гарантира никакви технически знания, той успява да запусне техническа революция в свят с феодални отношения и средновековна икономика.
- Въпреки ограниченията пичът успява с шепа ковачи да постигне производителност надминаваща всичко земно, а те горките не са и чували за поточна линия.
- Тонове победи почти без никакво съпротивление.
- Понеже през 2/3 от времето на сериала на главните герои им беше прекалено лесно, се оказва, че само през две царства се е пръкнала друга такава свръх икономика, при това базирана на крадени от нашия човек идеи и технологии.
- Е, той надцака и нея.
- Обитава тялото на женствено shouta, което никога няма да порасне заради генетично заболяване...за радост на фенките си, но пък е силно дразнещо за стандартния зрител.
- Стандартните безкрайни монолози от типа "Кой кум, кой сват, кой на булката брат.". Почти всеки герой дръпва по няколко такива.
- Арът е голям кич.
Въпреки всичките тези негативи, анимето някак става за гледане, заради смеха от това, колко дебилно е и заради комичните псевдоепични битки.


Vatican Kiseki Chousakan ep. 12 - краят неочаквано беше shounen ai романтика, но не с Йозеф, а спомен за училищното гадже на Роберт, при това идващ през братчето на Йозеф...обрат по-подходящ за shoujo заглавие.
Важното в епизода беше, че "отец Джулия" успя да свърши пъкленото си дело и сега главните герои са му длъжници, но пък май не им пука.
Друг ключов момент е, че Рьота притежава сила, която е истинско чудо, но по ирония на съдбата никога няма да каже не брат си за нея, въпреки че последният цял живот търси точно такива неща и е разочарован, как вечно попада на шарлатани.


Made in Abyss ep. 12 - Nanachi competence porn part 2. Научихме интересни неща за проклятието, но и светът извън бездната също изглежда интересен.
Сеюто на Наначи не само вади страхотен глас, но реакциите и нечленоразделните звуци, които издава са много готини. Заедно с Озен открадват шоуто.


Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 23 - може би смисълът на втори сезон е, колко тъпи и праволинейни са хората. Алесандо и Кайзер гушнаха букета, заради собствената си глупост и отказ да се адаптират според ситуацията. Маса изкуствена драма около тези две събития. Ониксовите рицари се натръшкаха от изтощение.
Масивната битка се оказа излишна, защото накрая се появи Бахамутя и пепельоса всичко и всички.
Тури му пепел на целия френчайз. Язък за мангизите и усилията на художниците, които отиват на вятъра с тази история, която се проваля тотално в усилието да трогне зрителя.


Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 25 - не ме изкефи тази серия. Нищо смешно в нея, а и Чидори не изпълни мисията си.

Mobile Suit Gundam: The Origin ep. 5 - разочарован съм. Епизодът е разпокъсан набор от събития, като връзката е, че се случват в навечерието на битката за Луум.
Едногодишната война набира скорост, но фокусът не е в щабовете на двата противника, а скача между различни персонажи и се премества точно, когато стане интересно. Ритъмът е тотално разбит.
Епизодът е по-дълъг от обичайното за The Origin, но пък харчи времето си зле. Започва с 8 минутен рикап, който е излишен за OVA. Падането на колонията не е детайлно анимирано, но пък е представено с неочаквано дълъг монтаж от почти статични кадри. Хамон свири на пияно и пее...харесвам гласа и играта на Миюки Саваширо, но тази сцена пречи.
Като говорим за излишни неща, този момент в който Дозел се самомотивира с речи, къса нервите на жена си и буди няколко пъти невръстното си детенце (Минева-самааа!) е доста тъп. Твърде много внимание отделиха и на онези идиоти наречени BlackTriStar, срещу които Матилда се жертва в оригиналното MSG, но нямаше нужда, защото Амуро ги изби един по един почти без да се затрудни.
Изтравянето с газ на хората от колонията си беше на мястото, но пък сцената не беше достатъчно брутална и драматична.
Имаше и добри моменти. Конфронтацията между Рамба Рал и Дозел, изпълненията на Кай, бандата привърженици на Федерацията, които опустошаваха колония Тексас (те бяха, като взети от Votoms, Sunrise доста го рециклира в Gundam), момента в който Сейла грабна уничестерката, няколко кратки откъса от битки и пр. неща, които очаквах да се случват през целия епизод, но не се.
Други плюсове - маса народ от MSG, които все още не се бяха появявали в The Origin.
В анимационно и арт отношение, нещо не беше наред с лицевите анимации в сравнение с предните серии. Още Сейла я бяха докарали по-пухкава и широка в лицето отколкото е в MSG. Направо приличаше на Мирай, а не на брат си.

Teekyuu 9 ep. 12 - приятен сезон, ама вече заглавието е съвсем изтъркано откъм идеи. Може би е време да го приключат (едва ли).


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 12 - Рънрън (best girl) и шефът на крадците блеснаха в този епизод, но най-накрая и Нике извърши нещо геройско.
Изпълниха куеста със златния банан, следва ново приключение, може би на друг континент.

Blade Runner: Black Out 2022 - освен от Blade Runner заимства идеи и сцени от The Animatrix и Zankyou no Terror. Стилът се сменя в зависимост от времевия период. Има няколко страхотно нарисувани сцени, но са къси. Може би основният недостатък е, че идеята е кратка и просто представя едно събитие в света на Blade Runner през погледа на терористите, към които някак не можах да изпитам симпатия.


Made in Abyss ep. 13 - научихме още неща за Бездната, експериментите на Бондреуд и Наначи (тя също е провеждала свои зловещи експерименти, но в по-малък мащаб ). Бяха представени нови красиви локации. Сюжетът обаче освен спорадичните моменти, в които уж се опитва да те шокира, ама се отказва, не отива по-далече от разглеждане на обстановката.
Приятно за сетивата анименце, но в крайна сметка нищо особено и без особени амбиции.


Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 24 - за финал още глупости. Както не беше ясно, защо краля трябваше да тормози ангелите и демоните, за да призове бахамута, така не стана ясно и защо те се отказаха да го убият накрая. Не стига че му помогнаха в битката, но и го оставиха на трона. Не е ясно и защо неговите хора го понасяха накрая. Реално бахамутът си остана жив, а разрушаването на кралството и хилядите жертви се оказаха излишни. Твърде кратко камео от Амира при това не се срещна с Фаваро. Зомби Кайзер беше излишен, а и защо Рита го е зашила така грубо заедно с дрехите му? Не можа ли да закърпи само плътта и да го облече в нови?
Въобще маса идиотски решения от страна на сценаристите. Визуално е страшно красиво и добре на правено, но човек остава с впечатлението, че всички тези пари и усилия са пръснати на вятъра.


Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 26 - нещо към края на сезона са им свършили идеите и беше скучно.
Ако има нов сезон се надявам да е нещо по-свежо, а не да карат по инерция.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 1 - малко по-добре отколкото очаквах, все пак е първи епизод и трябваше поне да се опитат да зарибят зрителя, но реално си беше зле.
Първото, което се набива е отвратителния избор на сеюта, особено за Тота и възрастният Неги. Второто е, че режисьорът е сложил акценти в абсолютно грешни места.
Сцената с Неги и класа му беше излишна. Това че изпортиха, коя е даскалката още от началото беше наистина тъпо. В мангата читателят се досеща, но е сигурен, че не става дума за копие, чак когато Ева използва емблематичната си магия - Lic Lac La Lac Lilac.
Направи ми впечатление, че Санта го няма в OP и ED, може би няма да стигнат до него?
Има и някои промени с цел по-лесно възприемане на историята, ако не си запознат с Mahou Sensei Negima.
Въобще UQ Holder не е нещо особено, но поне оставя усещането за приятен и добре нарисуван над средното ниво боен шонен + магии + харем. Анимето обаче е боклучаво и предполагам от тук нататък ще се влошава. Нещо ме съмнява, че епичните битки, които предстоят ще бъдат анимирани подобаващо.

Fate/Apocrypha ep. 13 - ъъъ, някакви безумни развития и нови съюзи между играчите. Широ все пак не бил истински ruler. Жана Д'Арк пък наистина е безполезна във всяка една ситуация. Зиг хомункулуса има plot armor, а и от небето продължават да му падат бонуси или направо cheet code-ове. Мордрет по неясни причини отърва Астолфо от досадната му господарка, която пък беше невъзможно тъпа и злобна.
Все по-трудно ми е, да игнорирам тъпизмите на сюжета, за да се наслаждавам на хубавите картинки.


Gintama. Porori-hen ep. 1 - доколкото разбирам се върнаха обратно във времето, за да адаптира комедийните аркове, които пропуснаха в предните сезони.
Шоуто отново прилича на себе си - тонове пародии още преди началните надписи. Гинтоки и Умибозо се вживяха прекалено в бащинските си роли и изпаднаха в сюрреалистични крайности.
Забелязвам някакви странни разминавания. Китайските дрехи на Кагура са различни от това, с което сме я виждали досега, а пък косата на Умибозо (това, което е останало от нея) ми идва неочаквано къдрава. Дали има промени в екипа или е намек/препратка към нещо?

Juuni Taisen ep. 1 - сейнен влючващ миш маш от жанрове - екшън, ужас и трилър, като сетингът е от стандартното клише "смъртоносна игра".
13 участници (е, заекът започна по-рано, та са 12) трябва да се избият помежду си в подготвена за целта локациия...а може би не е задължително, но те са убийци, какъв по-ефективен метод за елиминиране на конкуренцията?
Имат си естествено и game master, който външно е учтив джентълмен, но правилата които задава са доста мръсни. Примерно на всеки от участниците бе наредено да погълне кристал, който се оказа бавно действаща отрова и само победителят ще получи антидот. Catch phrase-ът му е станалата популярна от трейлъра идиотска реплика на engrish "Everybody crap your hands!" .
Друго клише от няколко години насам е, че ако ти трябва група от 12 човека, които хем да се различават драстично, хем да имат връзка помежду си, то те трябва да представляват знаците от китайския зодиак. Съответно всеки от тях изглежда, като пълен идиот (или косплейър) и ползва странни тематични за знака си бойни техники.
Първата серия беше на тема глиган и мацката е смес между сексапил, лукавство и смъртоносност (а е и с гласа на Yoko Hikasa - всички тези неща можеш да ги чуеш в интонацията и, преди да ги видиш на екрана).
Хубавото е, че самата игра колко гротескна, странна и нереалистична да е, всъщност е доста забавна за наблюдаване. Всеки от участниците има своите сили и тактики, опипва терена и чака да му се отвори възможност. Случайни хора няма, всички са опитни убийци. Още не сме разгледали локацията, но най-вероятно е лабиринт от капани. Екшънът е доста добре анимиран.
За съжаление лошото е в повече и идва най-вече под формата не флешбеци от живота на персонажа, за когото е серията. При глиганката личните проблеми са бащината строгост (той е победител в предишните игри) и завистта към по-малката сестра (побърква я и я докарва до самоубийство). Елементарната реализация на тази драма е тъп и неумел опит да се бръкне в чувствата на зрителя. Явно нямат достатъчно количество от основната атракция - играта и трябва да запълват времето на епизода с някакви сапунджийски нелепости. Друго недостатък е, че относително реалистичните правила на света бяха драстично нарушени малко преди финалните надписи. До този момент бяха показани само стандартни бойни техники и оръжия, а изведнъж - неркомантски сили. WTF?
В крайна смета шоуто има забавни аспекти, но по формула е пълнежно, сапунено и trearjeker-ско.
Следващата серия е за кучето.
Засега ще следя анимето.


Black Clover (TV) ep. 1 - стандартна шоненска тупалка, от тези където главният герой вместо да говори нормално крещи всяка реплика и речта му е осеяна с удължени гласни - "Ааааа", "Еееее", "Иииии"... Не ме кефи и магическата им система.
Обаче артът е поносим, а и факта че нашичкият се оказа аватар на злото ме задължа на борда още за епизод-два.

Infini-T Force ep. 1-2 - замисълът на този сериал е да събере на едно място най-големите супер герои на студио Tatsunoko: Gatchaman, Hurricane Polymar, Tekkaman и Casshern.
Ако нямате представа кои са те - едни от най-абсурдно изглеждащите в бизнеса и с най-странните сили и атаки, но пък се взимат адски насериозно. От тях аз съм запознат само със старото Tekkaman аниме и образът му е някак различен (тук е уравновесен нърд с очила, там беше психопат шовинист - изби маса невинни извънземни).
Естествено, където има герои се намира и някоя damsel in distress-ка, като тукашната версия не е точно това, но нашите хора по стар навик си я броят за. Реално тя е разглезена ЕМО пикла, на която не и пука за нищо друго (примерно за човечеството или Земята) освен за личната и депресия. Втори епизод донякъде обяснява причината, но пак си е доста противен персонаж, а и Ai Kayano (която принципно харесвам) я играе така, все едно наистина трябва да я мразиш.
Лошковците без Z са cheesy as hell и изглеждат и се държат по-зле и безвкусно дори от протагонистите.
Сюжетът е бездумие...защото само безумие може да събере тези четирима герои, които обитават различни и противоречиви светове. Диалозите са странни и накъсани.
Адаптирането на оригиналните 2D дизайни в 3D силно е загрозило нещата, а анимацията е доста дървена и напомня PS 2 игра. Някои от сигнатурните движения и атаки на героите изглеждат дори по-нелепо от оригиналните.
В резултат битките са нещо, като tokusatsu танцови номера и само в редки сцени се ползват пълните възможности на анимационната медия. В тези моменти зрителят придобива чувство за мащаб и може да забележи, че механичния и архитектурния дизайн са сложни и добре планирани.
Общо взето голяма глупост, сюжетните обрати са насилени, диалозите куцат, а и има някакви проблеми с ритъма, но засега ще го гледам.


Ousama Game The Animation ep. 1 - голяма мизерия това аниме. Грозен арт, почти липсваща анимация и изключително тъп сюжет, който отчаяно се опитва да разчувствува зрителя.
Беше ясно, че ще е ужас, но разчитах на някаква по-сложна мистерия и че убийствата ще се извършват от истински психопат/психопати. Очаквах някакви сложни игри на надлъгване. Обаче свръхестествена сила, която не се подчинява на правила, а просто нарежда и при неизпълнение убива е тъпо. Няма място за маневриране - просто gore и психясващи тийнове.
Дроп.


Konohana Kitan ep. 1 - kitsune overload. Арът е много сладък, но сюжетът изсипва още толкова захар отгоре, че направо да ти втръсне. Трябваше поне малко кисело-стипчиво да има за баланс. Да видим как ще се развие, но засега всичко друго освен визията трябва да се игнорира.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 13 - поредният приятен епизод. Битки почти нямаше, а и си бяха чист майтап. Излиза, че да живееш сред чудовища си е доста нормално, като им свикнеш на правилата.

Kekkai Sensen & Beyond ep. 1 - новият режисьор и новият главен сценарист са се справили добре в емулирането на шантавия стил и френетично темпо зададено от Rie Matsumoto в предния сезон.
Първи епизод беше приятно и ефективно връщане обратно в историята - добър начин за припомняне на света, героите и гротескния нарататив.
Историята с главата на президента сякаш беше пародия на първия епизод на GITS SAC.


Code:Realize: Sousei no Himegimi ep. 1 - кратинките са красиви, но анимация почти липсва, а сюжетът и диалозите са извънредно кухи. Заглавието няма амбицията да бъде нещо друго освен ривърс харем.
Дроп.


Gundam Build Fighters: Battlogue ep. 3 - потресаващо тъп епизод. Това дори не бяха истинските Фумина, Гянко и Чина. Целият епизод се въртеше около препратки към сюжетната линия на М'Куве в MSG, чийто mobile suit е вдъхновението за mech-овете на Гянко и брат и. Останалото бяха грозни Gundan SD глупости и неадекватен фенсървис с Фумина.
Не знам въобще какво се цели с този Battlogue, да си реализират отпадналите от Gundam Build Fighters и Gundam Build Fighters Try сценарии?


Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 1 - замисълът е добър и картинките подходящи. Някак върви да го гледаш успоредно с Kino no Tabi, защото в ядрото им има сходна идея - пътешествие по непознат и странен свят. За съжаление звучи някак кухо и разводнено. Ако бяха сбили същото съдържание в епизоди от по само 12 минути, щеше да е много по-добро заглавие.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 1 - продукцията е достатъчно добра, тонът е същият, а новите сеюта се вписват добре в атмосферата въпреки опасенията на някои хора. Шоуто се завърна и си е в общи черти същото. Липсваше ми и сега се радвам, че се върна отново.
Има някои недостатъци, като CGI-а в масовите сцени, обаче най-големият проблем е сюжетът на епизода - твърде елементарен и очевиден. Може би точно тази история си е такава и в оригинала?
Другото ми притеснение е заглавието на следващия епизод - Колизей. Дали това е римейк на арката от старото аниме или просто съвпадение на имената? Аз бих предпочел да продължат нататък в историята или в неадаптирания материал, а не да покриват познати територии.


Dies Irae Episode 0 - Ubermensch Der Anime. Това дойде, като нацистка пропаганда с речите и всичко. Красив арт, но дървена анимация почти липсваща в най-важните моменти - битките. Самите битки бяха някакви случайни сблъсъци.
Липсващи връзки между сцените.
Една купчина герои за които не знаем нищо.
Ъх.
Знам, че това още не е същинската история, но ми тъпее и ме дразни. Смятам да прескоча сериала.


Net-juu no Susume ep. 1 - това е малко странно и почти лишено от съдържание, но пък е приятно SOL. Героите симпатични, а разликата между поведението им в реалния свят и фалшивия патос, с който се говори и действа във виртуалния е добра идея.
Ще го следя засега

Mobile Suit Zeta Gundam ep. 30-31 - вече е пълен хаос, къде точно трябва да се намира Аргама и каква мисия да изпълнява за AEUG. Битките продължават да са мизерия в сравнение с тези преди напускането на Земята, та драматичната загуба на Джерид, когато му убиха мацката, беше насред комичните усилия на останалите герои да се намерят в космоса и да се сбият.
Фа е написана, като такава пълна идиотка, че Томино трябва да се срамува от всичко свързано с нея.
Историята с бомбата, която поставя Сара, но пък после си признава за нея пред Камий ми е позната от филмите, но и тук не е по-малко тъпа. Поне там хлапетата се бяха скрили на по-интересно място и помогнаха на Сара да избяга, а не като тук просто да изкара късмет.
Появата на Нео Зеон беше загатната още в 9-ти епизод, но драматичното разтакаване, преди да ги включат в политическата картина все още се точи.
Zeta го водят за един от най-добрите и най-мрачните сериали в UC, но освен няколко наистина много добри неща в началото му, през голяма част от времето е доста тъп. Надявам се поне за финала да спретнат нещо интересно, но в средата е зле.


Kujira no Kora wa Sajou ni Utau ep. 1 - много оригинална идея и комплексно замислен свят - екология, магически системи, културни особености на етническите групи и всичко това в прекрасен арт. По тези показатели напомня за Suisei no Gargantia, Macross Zero и Ozma.
Анимацията обаче понякога е дървена и си личи CGI-а.
Най-лошото е начинът на излагането на историята и темпото, с което се извършва. Имаме безкрайни диалози/монолози пълни с експозиция, като на някои места в тях авторите са се опитали да вкарат силни емоции, за които зрителя още не е готов. Това не работи добре, дори е комично, но още по-лошото е, че между тези моменти няма почти никаква пауза. Скача се на следващата локация за още info dump и реакции, които още не е ясно от къде идват. Може би така ще бъде само във въвеждащия епизод, да видим, но по-добре би било да го бяха раздули до 45 минути, та поне да има време за глътка въздух и наслада от красиво нарисуваните гледки.
Друг негатив - бунтовниците са прекалено секси, прекалено добрички и всичко им се отдава прекалено лесно. Едно шоджо клише, което авторите можеше, ако не да избегнат, поне да разкрия постепенно, а не да изпадат в sexy = good, ugly = bad.
Анимето има големи проблеми, но е едно от по-оригиналните заглавия в сезона и съдържа достатъчно интересни идеи, че да поддържа любопитството.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 2 - миии боклучава продукция се очертава. Запознанството с Куромару беше минато на бързи обороти и предполагам така ще продължават занапред, което може би е добре, защото началната част на историята е мудна. Някак с комедийния тон и динамичните битки успяват да отбалансират негативите, но пък ужасните сеюта, които са избрали не могат да бъдат компенсират от нищо.
Почти не става за гледане и ако не бях чел мангата никога нямаше да продължа отвъд тази точка.


Gintama.: Porori-hen ep. 2 - арката вървеше много готино и забавно, особено как великанчето искаше да мине за много though and cool, а нашите хора се изпобиха едни друг защото не можеха да си излеят яростта върху него, обаче финалът беше скучен.
Един от типичните проблеми на дългите шоута - шегите започват прекрасно, вървят добре, но към края нещо се спъват.


Natsume Yuujinchou Roku Specials ep. 1 - дори е излишно да го отбелязвам. По традиция спешълите на Нацуме са добре направени, разпускащи и те оставят в приятно настроение.