Те информаторите пари искат...

Това не е ли мъж в женско тяло?
А и как да го кажа, самото тяло е някак anime generic.

Nope.

Не ми трябва да оценявам героите дали са успешни gender bender-и или не. Всъщност не ми трябва да ги оценявам и по други показатели, както и филма.
Чистата мелодрама ми е скучна. Приемам я само, като подправка към нещо друго.

И през цялото време ли циври?

Според мен няма да го схванат и ще те помислят за истински фен...може и модератор да те направят.

Трябва още артистичен усет и интерпретация, а не да свири еднообразно, като латерна или синтезатор. Какъв е критерия за това да каже някой музикант .
Хващам на бас, че трябва опит, много енергия и хладнокръвие.
Тези неща са постигат със знания (да е слушал маса интерпретации и да знае, коя за каква се възприема от музикалното общество) и безкрайни тренировки (чувал съм, че минимумът е 90 минути на ден иначе музикантът "ръждяснавл").

Накратко - да знаеш, какво чака журито и да си си скъсал задника в подготовката.

Та не че и аз знам, но влагането на повече емоция сигурно би пречило, а да си неискрен със себе си е направо тъпо...но пък е често срещано при шонен протагонистите.


Все едно да кажеш, че няма нужда от големи оркестри, защото музиката може да се изпълнява със синтезатори...само дето слухово и ти би могъл да отличиш едното от другото.
Или пък разликата между притоплена храна купена от магазина или сготвена от майстор готвач.

Е, в музиката има неща, които не могат да бъдат описани с ноти и коментари...за тях говорим, не за джазова джем сешън интерпретация.
Чуй записи на една и съща оперна ария от 30-те, 60-те, 70-те и 90-те години на миналия век и ще разбереш за какво говоря...всичките отговарят перфектно по ноти и темпо.
Още има различни гласови техники. Примерно белкантото може да се различи лесно (щом и аз го правя), въпреки че не се отклонява и на милиметър от партитурата.
За пиано не мога да говоря, защото там трябва много по-тънък слух и разбиране, но при вокалите си личи дори за абсолютни лаици, като мен.


Пффф, ако търсиш свестно музикално аниме - Nodame Cantabile, там поне авторката е запозната с материята и фокусът не е толкова силно върху мелодрамата, като в тази сапунка тук.


Добре де, друго сравнение.
Изкуствено създадени и естествени диаманти.
Вторите са по-скъпи с това, че имат "родословие" (сертификат за добиване, история на обработката), а определени несъвършенствата и дефекти ги правят по-уникални и по-ценни.
Аналогично всеки състав на оркестър има уникално и характерно звучене, дори при различни диригенти.

И къде пише, че не може да има комбинация между реални акустични инструменти и синтетични? Всеки съвременен кино саунтрак използва такава или вкарва некласически инструменти, като електрическа китара и пр.
Съответният композитор може да избере художествено средство или комбинация от такива, които ще са му най-полезни за целта, която гони.

Сещам се за един френски хор, който ползва синтезатор, но само при репетициите...после в изпълнението звучи, като синтезатор, но е 100% живо изпълнение.
Има фенове и на такива работи.


Да го възпроизведе по ноти сигурно, но да ме излъже, че слушам истинско пиано ще му трябва по-специален софтуер и сигурно повече изчислителна сила.


По тази логика, кому въобще е нужна тази музика - нито се яде, нито се пие ...но по някаква причина е силно пристрастяваща.

Май и някой друг се отклонява от темата.


И ти, и аз, и въобще всеки който не учи да свири инструменти от ранна детска възраст.
Дори съм си играл с едни такива, но за съжаление точно те бяха предвидени за хора, който знаят да свирят поне на пиано - data imput-ът на нотите беше главно през професионален MIDI интерфейс, с клавиатура беше доста неудобно и нямаше режим да си нацъкаш и редактираш височината, продължителността и темпото на нотите с мишката. Имх отделно и една такава програма (вкарваш в нотно поле, просвирваш и редактираш, докато налучкаш мелодията, вместо да я правиш в реално време), но нямаше възможност за импорт от нея в ситезаторните.
Ставаше да си поиграеш, но не и за нещо смислено.
Сега пък не ми се занимава.


Е и аз, особено ако става за некласическа музика, ама го има и това, че звукозаписа е само бледо копие на истинската звукова картина.
Примерно слушал съм на живо църковни песнопения в Нефски и не може да се сравнява със записите, които имам (нямам много - две касетки на Йоан Кукузел пак правени там).
Просто не обичам да ходя на концерти и масови събития. Не обичам очакването и притесненията - да стигнеш навреме, тълпата да реагира различно от твоите емоции...
Други хора пък отиват за купона и така се кефят повече, нищо че изпълнението може да не е най-доброто.
Е, аз не ходя на такива места, за да "общувам".


Много си зависи от музиканта - на някои им си отдава живото шоу, а други звучат мизерно извън студио...ма това не важи толкова за класическата музика (не че и там за записа не слепват най-доброто от няколко изпълнениs).

И при тези, за които говорех...аз не исках така...исках нотен редактор.
В момента не ми пука.


Точно ффф НеФФФски акустиката е ФФФантастична, а албумите издание на Балкантон, така че на теория и да има по-добри звукови техници, в периода когато са правени записите, не е имало по-добри у нас.
Но хайде да кажем, че не харесваш църкви и катедрали - има оперни зали, концертни зали, древни амфитеатри (ако не са разрушени или частично преустройвани) и какво ли не.


Сигурно, нямам преки впечатления.
Подозирам обаче, че не внасят бира, вувузели, фойерверки и знамена с пречупени кръстове.


Не, това не е най-добрият, а най-практичният. (Зависи още от сисемата, записа и слушалките.)
Най-добрият обаче е да са организирали концерт лично за теб.