Tu-tu-ruu~
Цитат:
не че съм изпуснал нещо
Като се замисля, допреди RTL2 вкусовете ми бяха малко по-елитарни...
То ме научи да компенсирам липсата на качество с количество.
Ако не можеш да намираш всеки ден качествено аниме със сюжет и арт, консумирай огромни количества тъпи сапунки.
Не, няма да е същото, но поне ще утолиш временно непреодолимата жажда за още и още.
RTL2 ме научи и да мразя с чувство Покемон, Дигимон, Ю-Ги-О и всякакви реклами за играчки.
Научи ме и че да си фен на Драгън Бол и Капитан Цубаса трябва да си мазохист.
От друга страна открих, че боклуци като Сейлър Муун, Уединг Пийч и Детектив Конан може да са кухи, но са поносима форма на искейпизъм, а и имам слабост към бавно развиващите се романтични сюжетни линии.
Като се замисля имаше и нелоши неща - Надя и тайната на кристала Синя вода е добър хомидж към творчеството на Жул Верн, а и арт/анимацията бяха прекрасни.
Цитат:
а на мен ми беше казал, че съм бил сляп за всичко хубаво и красиво
Че важи за теб, не значи че не важи и за мен.
Цитат:
ще стана част от елита като ги изгледам:
Едно от мен, ма то всъщност не е лошо -
https://myanimelist.net/anime/1502/Mahou_Shoujo_Pretty_Sammy_1996Има и нещо, като пилот, но не е свързан -
https://myanimelist.net/anime/1918/Maho ... etty_SammyИ май трябва да си гледал Tenchi Muyo (поне основния, макар че Pretty Sammy се появява в Universe)
Цитат:
Като го потърся
https://myanimelist.net/anime/1941/Moonlight_Mile_1st_Season__Lift_Off?q=Moonlight%20MileИ НЕ го препоръчвам.
Темата за игралните филми е прекалено обширна. Не мога да извадя лесно Топ 10, че дори и Топ 100 в произволен ред.
Твърде много разнообразие, няма база за сравнение.
Ако почна да изреждам режисьори, като Фелини, Куросава, Тарковски, Хичкок, Уелс ще излезе, че се правя на елитерен, ма те
наистина имат хубави филми мамка им...имат и отблъскващи.
Ето критиците много обичат да хвалят течения, като Неореализма или Нувел ваг - има много хубави неща, но далеч не всичко в тях е велико.
Получава се малко, като при анимето Гибли, та Гибли...
Понякога точно най-хваленото не ме кефи. Примерно у нас братята Тавиани са известни с филма си Добро утро, Вавилон (защото донякъде е свързано със създаването на едноименния филм на Грифит), но аз случайно им гледах Хаос по разказите на Луиджи Пирандело и го смятам за неизмеримо по-впечатляващ.
И въобще тяхното творчество е почти непознато в България (пък аз сам съм си виновен, че не съм се разровил в него.)
Общо казано сякаш европейското кино ми харесва най-много, но напоследък е в тотална дупка. Няма ги вече онези френски и руски филми. Няма вече и автори от ранга на Ингмар Бергман да кажем.
Хак-мериканците също се отучиха. Едно време Оливър Стоун правеше филми, като Fear and Loathing in Las Vegas, а сега...
Тери Гилиам, какво е направил след 12 monkeys? (Последното дето му гледах - The Zero Theorem, малеее...)
Като каза Кубрик не му харесвам нищо, но не съм гледал Сиянието (но съм гледал документален филм за кодираните "тайни" в него
, да маниаците на тема конспирации са пълни идиоти...щом не си признават, че го правят само за кеф и не вярват толкова).
Като каза Линч всъщност прави забавни mind fuck-ове, но не мога да го възприема, като сериозен кино творец.
За мен едни от хората с най-устойчиво качество на филмите си (не че нямат и кухи) са братята Коен.
ПП
Навремето беше лесно.
По БТ2 (още дори не се казваше Ефир 2) имаше една рубрика - Десета муза.
Там Сашко Грозев беше направил една мощна и наистина елитарна селекция.
Помня филми като Пожар! от чешкия период на Форман и Извисяване на Шепитко, все сериозни драми (първото е трагикомедия), а не сегашните тиърджъркъри вдъхновени от латино сериалите.
Проблемът с този вид елитизъм е в това, че по-късно Александър Грозев нещо изгуби преценката си и съм го виждал да плюе по добри филми и да хвали боклуци. Дали престана да му пука или по времето на Десета муза се е бил водил от някой друг...
Както и да е, вече имам проблеми с доверието към конкретни кино критици, защото не мога да знам на колко ракии са си писали материалите и колко добре е подплатена дипломата им.
Напоследък се ориентирах към британските критици, защото пишат възпитано и поне се опитват да бъдат балансирани в мненията си.
ПППП
Забравих за българското кино
.
Бе имаме хубави неща - филмите на Рангел Вълчанов, филмите на Иван Ничев (е, не всичко), адаптациите по пиесите на Радичков...
Че дори можем/можехме да правим екшън-приключения - Комбина, Съдията...
Обаче има един режисьор, който не обичам - Людмил Стайков. За мен този човек е много по-добър в ролята на продуцент, защото може да уреди всичко. Бизнесмен и визионер, а не творец.
Аз и не гледам съвременно българско кино. Отвъд Миграцията на паламуда (страхотно филмче, между другото) - нищо.