Пичове хванала ме е музата да пиша и ще ви постна две стихотворения.Искам малко конструктивна критика,а ако се налага някъде,може да ме понахраните
Приятно четене
Тъмен силует се носи през полето...
Потънал в кръв,назад не се обръща...
Оплескан с кал,той раните си ближе...
Отритнат от живота се бори със смъртта
Вълк препуска сам в полето.
Пътят му няма кой да освети.
Няма ни една звезда в небето.
Сам ще трябва той да се спаси.
Слънцето не го почака,а го изостави
и луната обърнала му гръб сега.
Сам не ще успее да се справи.
Къде да търси помощ във нощта?
За дните славни в миг си спомни.
Когато беше царя на света.
Тогава бе спечелил битки главоломни.
Тогава сам ловуваше в нощта.
Тези дни бяха свършили отдавна.
Нямаше я вече славата,честта.
Последно бе видял усмивка гадна.
После беше бутнат в пропастта.
Няма ги вече старите закони.
Случи се голямата беда.
Властват вече други богове.
За него няма място тук,сега...