|
Заглавие: Re: търся нечовек птица в премеждие Публикувано на: 20 Дек 2013 20:09
С благодарност на Валентин Тончев и М.С. Ледник
Нечовек птица в атака
#5 Некои съображения
Днес е най-късият ден в годината. Температурата е два градуса, но се усеща като минус осем. Бездомниците нямат много време да намерят храна и подслон, преди да падне нощта, а с нея и гладната смърт. Както и при птиците, не всички доживяват до пролет. Декември не подкрепя слабите и бедните.
В квартала гори метален контейнер за смет. Около него трият ръце просяци в дрипи. Те нямат път и дом и се страхуват къде ще ги завари снегът. Всеки техен ден е сив – обикновено молят за монети или крадат зимнина. Това правят физически годните. Останалите клети и сакати се молят на съня да вземе самотата им завинаги. Отдавна са открили спирта и когато шансът се усмихне, потискат страданието с огнена вода и остатъци от храна. Понякога ги откриват вкочанени и без душа. А може би тази зима ще бъде прекрасна?
Щраус често минава покрай свърталищата на бездомните и унизените, както и през градското гробище, където пуши усамотен и чува камбаните, които го зоват през нощта. Гледката не впечатлява преминаващите с бърза крачка хора. Те са добре облечени, имат своя работа, свои семейства и идеали.
Някога и той е бил като тях – разполагал е с пари, кола, даже любовница. Щастието светеше в очите му, а намеренията се усещаха в гърдите му.
Пред последната година той е забравил кой е. Живее между два свята и се лута. Загубил е вярата в себе си. Изгубил е посоката си. Той знае, че животът е повече от това, което вижда. Той е човек като мен и теб. Запазил е разсъдъка си, но е забравил прозвището си. Във вътрешния джоб на смачканото си сако държи паспорт, с който се представя на служителите на реда, когато го спрат за проверка: Да сте имали проблеми с полицията, г-н Перо? Сигурен ли сте?
Скучал е през изминалото време. Нещо му е липсвало. Сякаш го е нямало. Една нелепа случка в детска градина го лишава от истинското му аз, от възможността да ходи отново нормално, както и от част от зрението му. Живее сам, работи в магазин за риба, а извън това време продава елхи по паркингите на хипермаркети. Но това ли е останало от супергероя? Няма ли нещо, което да го кара да се буди трескав и да излиза от къщи всяка сутрин?
Петък вечер е. Вятърът шиба лицата на млади и стари. Кафенетата по главните улици са пълни. Щраус Перо е свършил работа и търси творчески подслон, където ще може да поръча любимата си напитка и да работи над последната си театрална пиеса – занимания, което отскоро практикува, когато намери време. Днес е продал доста риба и няколко елхи.
Избира пълно с хора заведение с прозрачни витрини. Сваля шапката, шала и ръкавиците си. Моли за усамотена маса, без много светлина. Настанен е от оберкелнера – добре сложено момче с женствени маниери и деколте. Щраус моли за винения лист и допълва, че не очаква компания. Момчето му смигва и отлита с плясък на крила. Или поне така му се струва.
Докато чака, Щраус Перо наблюдава. Това е старо качество, което е развил през годините. Очите му не са това, което бяха и сега той носи очила. Но се е научил да вижда детайли. Встрани от него стоят близко един до друг двойка младежи – момче и момиче, събрани на това място от взаимна привързаност. Гледката е красива.
Оберкелнерът се появява отново, сякаш от нищото зад гърба на Щраус Перо и му подава меню заедно с визитка. – Повикай ме – казва той с мек глас и леко полага ръка върху рамото му, след което го оставя да се съсредоточи върху избора си.
Щраус Перо е фрустриран, но решава да запази покой. Отваря менюто на произволна страница и чете: Пилешки сърца в масло. Изтръпва.
Току-що е осъзнал истината за себе си. Не знае как е станало. Вероятно след инцидента с Али и тежката травма на главата. Но е истинско. Харесва му близостта и топлината на голото мъжко тяло. Щраус Перо се изправя и изрича на глас дълбоко потиснати желания:
- Искам да се изруся като тази – сочи към момичето на съседната маса.
Настъпва тишина. Няколко погледа са вперени в него. Един е налудничав
- Сега ще ти изруся един – приятелят на момичето обръща масата и се отправя към Щраус Перо. Приятелката му, пищяща, побягва навън. В този момент Лудогорец изравнява на Черно Море.
Онзи вече е запретнал ръкави и бицарата му е чудовищна. Личат белезите от хилядите лицеви опори в залата. Лицето му е прорязано от болката на тепиха. Щраус Перо е в премеждие. Битката е неравностойна.
- Никой не може да се закача с Мишел – ръмжи побойникът.
- Успокой се, човече – Щраус Перо се опитва да тушира напрежението, изричайки думи на мъдрост. – Искам само косата й - златна коприна.
Биячът прави крачка напред и с всичка сила удря в стомаха Щраус Перо. Той се прегъва одве, борейки се за въздух и с болката. Последват още два каменни юмрука в коремната стена. Положението се закучва. Биячът навива и крачолите си. Дали ще го довърши?
Изведнъж залата на заведението е огряна от ярка светлина. Чува се плясък на крила.
- Агугу-мък! Агугу-мък!
Някой или нещо прелетява над тях и пуска химическа ракета: Цвък!
- По дяволите как пари! – биячът хваща лицето си в ръце и яростно търка очите си.
Оберкелнерът, пременен в сиво-бяла перушина, кръжи затворен като птица в ресторанта и насира на равномерни откоси сравнително точно бияча. Течната фекална маса засяга и няколко косвени жертви, като разязвява откритите места по телата им и стопява приборите.
Щраус Перо вдига глава и казва: - Вземи ме под крилото си, спасителю.
Огромният гълъб с глава на келнер, пикира, грабва Щраус Перо и го отнася в неизвестна посока, преминавайки с трясък на счупени стъкла през витрината. След малко двамата се изгубват в далечината и мрака.
Сега вече Княз Гълъб ще следва като двойник-валкирий Щраус Перо и ще му помага в Големия град.
Продължението следва.
___________________________________
Коя си ти и какво ти е специалното? Хубава си. Но красотата е често срещана в природата.
Нека с наивната надменност на деца гледаме лицата на другите.
Когато съзнанието стигне своя край, когато мисленето спре, идва творчеството. А то носи щастие.
|
