ако не беше вкарал "thing" в изречението можеше и да минеш за мъж, путьо
не съм пени, баща съм ти, щото аз ебах тоя дет наричаш тате в задника

Еееее осрахте и тая тема бе....

Глупости бе, една Pcm тема никога не е насрана, има ли хранилка в нея. Точно обратното, облагородена е така.

Lutvi mestan e nihilist i pishe u foruma na pcmania

Трябва и аз да се разпиша. Историята ми не е неловка, по-скоро показва колко тъп мога да съм понякога (нещо, в което мнозина от вас несъмнено са се уверявали през годините). Та.

Беше месец април. Кандидатствах за университета и бях ходил на предварителните изпити в Софийския. На Българския бях изкарал 2,00, след като бях решил да сравнявам цитати, без да имам представа как става това. Предлагаше се възможност да отидеш на място и да си погледнеш работата, май те и консултираха защо си получил конкретната оценка. Трябваше обаче да се занесе някакъв документ, с който да удостовериш, че си бил на изпита (вече не помня какъв).
Такаа, аз много обичам да пътувам с влака. Съответно се събуждам в една прекрасна сливенска утрин и почвам да се приготвям за сутрешния към 7 часа, дето е. Обаче закъснявам. Ама много. Всеки път така правя, мърда до последно. Помня, че нямахме много пари, че да си позволя да ходя с такси, пък и ми се разхождаше и бях решил твърдо да ходя пеша до ЖП гарата. А тя беше на 30 минути от нас долу-горе, ама нали Сливен, провинцията - нищо работа. Криво-ляво си приготвих някъв багаж, обувам се и изхвърчам навън около 40 минути преди да дойде влака. 5 минути преди това трябва да си купя билет.
Живеех на 6-ия етаж и по навик хуквам по стълбите. Всяка сутрин слизам от там, прескачайки по една стъпало. Стигам до предпоследното стълбище в блока, вече да слизам на първия етаж. Подскачам си надолу и се приземявам точно на ръбчето с десния крак. Чувам брутално изпукване, причерня ми, почва да ми се гади от болка. Копеле, никога не бях изпитвал такова нещо.
Успях да се съвзема за 2-3 минути и си викам "Не, трябва да го хвана скапания влак". И в същото време си повтарям "Момченце, ще ти се подуе зверски глезена". Няма, бате, като съм решил, че ще пътувам до София, значи ще пътувам.
И тръгвам за гарата. Пеша. Куцук-куцук - търпи се. На всичкото отгоре съм в надпревара с времето и някъв супер напрегнат, че ще изтърва влака. А тва ми е няква фобия, всеки път си въобразявам, че го изпускам, много е гадно да знаете...
Остават ми не повече от 5 минути до гарата. Болката вече почва да граничи с непоносимостта. Опипвам си джобовете. Оказва се, че съм си забравил картата с отстъпка. Имам 10 лева в джоба си, колкото да ми стигнат за билет за отиване до София (беше някъде 7 лева). Без карта беше 14-15.
Еми, кофти шанса, само дето идваха. Обаче това не е всичко - оказва се, че съм си забравил у нас и документа, който трябва да покажа в Университеа, че да си видя работата. Значи, дали нямаше да е безпредметно да ходя до София, а?!
И хайде да се прибирам обратно, болката вече тотално ме срива, едвам се добрах до нас. И те така... тва ми е историята, доста бях тъп всичкия.
Ама се размина де, благодаря, че попитахте. Глезена ми беше само навехнат. Отидох на ортопед, викат ми: "Ако искаш може да те освободим от физическо до края на годината". А то тва беше единственият предмет, по който не бях изпуснал час в 12 клас, всеки път ритахме и им викам "Няма нужда".

С жени имам само неловки чатове, но не и неловки моменти.
Примерно каня едно момиче да излезем. Предлагам й да ходим на Сладоделите на Витошка (конфети ли, кво беше). Тя ми вика: "Ааа не, само не там, имам лоши спомени". И паника, копеле, къде да я каня сега. Пълен блокаж, бяло петно. Хрумва ги гениална идея - да се избъзикам. "Ми, ай ако искаш на някоя книжарница да отидем".
Иии да, как да го кажа, не излязох с момичето...

днеска станах свидетел на една неловка ситуация, или по-скоро кофти тръпка за едно мочме

возим са у 72 и на една спирка вратите се затварят и гледам някъв, да беше 11-12 клас, тича и изтърва рейса, за една бройка
естествено, рита вратата и удря по стъклото и сочи среден пръст към шофьора
както беше тръгнал рейса, спира след 2 метра и се чува от шофьорската кабинка ''ей говньо, ей ся ти ебах майката'' и слаза батката и тръгва с бодра крачка към лапето
оня посра на секундата и тръгна се обеснява нещо, ама беше късно, шофьора му вкара 1-2 тупаници в мусурата и ест бабите се разпищяха и наизлезоха да дават акъл и да се вайкат

та така, не се пръйте на мъже много, щот нали

и ся се замислих нещо друго, дето ще е за друга тема вероятно
манко по-философски въпрос
понеже изтървах аз предния рейс и изчаках тоя, в който се случи това
ако се бях качил в другия ( първия, който изпуснах ), това щеше ли да се случи ( във втория рейс ) или реалността щеше да поеме по ново разклонение
и дали всяко решение и наше действие, независещо или зависещо от нас, променя хода на времето, или всичко е predetermined

Най-вероятно и двете неща щяха да станат, дори и да се беше качил на предния автобус. Просто с всяко 1 дейстие създаваш нова реалност, в която всичко е възможно.

Всичко е предопределено. Ето защо: представи си че имаш безкрайна изчислителна мощ. Сега имаш и всички параметри (частици и научни закони) във вселената. Като комбинираш двете, можеш да предопределиш какво ще стане след 5 минути на сайта на пс мания, или за коя ше си женен след 10 години, или кои ще ти дойдат на погребението. Плашещо е, ама е така. Затва е някъв интересен животът, щото още тука имаме некви мижави компютърчета и нищо не знаем. Като Джон Сноу.

Яко е, ама никога не съм срал в пликче

Не е най-неловката, но поне е такава от която ме е срам "умерено". В студентските ми години след изпит обяснявам как съм преписал на няколко въпроса на една състудентка и в един момент с периферното зрение забелязвам преподавателя на непосредствена близост. Не стига това, а и въпросната девойка какво конско ми удари. След това не се вясвах дълго време в университета.

Снощи с колата на светофара. Пръднах много звучно и хората от съседната коламе погледнаха. Добре, че светна зелено...
Още не мога да се сетя за някакви мега изцепки, явно не съм имал.

Аз съм

Аз все ставам свидетел на някакви сцени тип "Кръстника", "Семейство Сопрано" или който там гангстерски сценарий ви хрумне.
В даскало, преди много години вече, имах за съученици едни момчета, които бяха бая отворени, самочувствие до небето. Още в началните класове пушиха и късаха нервите на класната с някакви други магарии. Та те бяха в (словесен) конфликт с много хора. Да, ама един ден в едно междучасие влязоха някакви момци и започнаха да ги бият в задната част на класната стая. Целия клас сме в стаята и гледаме, не можем да повярваме. Никой не се намеси. Добре че влезе учителката навреме да ги разтърве. Нашите се разминаха само с натъртвания и кървящ нос, но не мисля, че някога ще забравя това.
В същия клас по едно време дойде едно чернокожо момче, родено тука. Много добро момче, ама нали различен, та разни го дразнеха. Пак в едно междучасие дойдоха някаква групичка в класната стая и без малко пак да има пердах. То бяха едни заплахи, точно в стил Коза Ностра, направо да се чуди човек къде се намира.

em k

И аз съм имал неловки моменти.

Веднъж в университета се заприказвах с едно много красиво момиче. Говорихме си сигурно час на всякакви теми - политика, музика, оказа се, че и двамата харесваме едни и същи сериали - Arrested Development и Community, които са ми двата най-любими сериала и никога досега не бях срещал човек, който да е гледал и двата. Но тя беше. Разговора с нея вървеше адски плавно - сякаш се познаваме не от няколко минути, а от години. Разказа ми къде е пътувала и прочее. Оказа се, че сме били в една западноевропейска страна, в един и същи град, по едно и също време! Дори може би сме се разминали на едно място. За музика ми каза, че слуша In Flames и то точно първите й албуми - аз също съм огромен фен на тази част от творчеството на In Flames. Още от самото начало на разговора бях погълнат от нея - тя имаше много красиви кафяви очи, бледа кожа (каквато аз обожавам!), и най-интересното - беше естествено рижа, дори имаше малко лунички, а косата й беше къдрава. Уникално момиче. Като тяло слаба, висока около 1.70. Тя ми каза, че рядко досега й се е случвало с някой непознат да общува толкова лесно - даже май никога. Съгласих се. Чувството да си говоря с нея беше уникално, при всеки неин жест, гримаса, усмивка - аз изтръпвах. През цялото време усещах едно горещо чувство в гърдите, сякаш нещо напираше да излезе от мен и да стане роб на това прекрасно създание, никога преди не се бях чувствал така. Попитах я какво учи и тя отговори "българска филология".

Българска филология.

По-разочарован не се бях чувствал през живота си. Прииска ми се да я зашлевя - когато общуваш с някого, редно е да кажеш първо каква специалност учиш, а не да го лъжеш, да се правиш на умен, забавен, интересен човек и накрая да се окаже, че учиш българска филология. Не става така.

Казах й, че много бързам и трябва да тръгвам. Тя ми каза "Ами да се видим някой път? Какъв ти е номерът?". Отговорих й, че ще й се обадя и бързо-бързо си тръгнах.

Тъпа кучка.

Возих се в автобус 83 и бях правостоящ. Тръгнах да се намествам и бях в такова положение, че когато автобусът спря рязко, успях да направя един раундхаус кик върху гъза на един човек. Нямах смелостта да погледна изобщо някой в очите до края на деня.

1 - Що не е избягал тоя тип, кво има да се обяснява, ако не можеш да го изсипеш човека насреща, БЕЖ, като че смъртта ти е по петите, че то може и така да се окаже

2 - Баба ми и дядо ми като настояха да остана за по дълго в Бургас и хванах влака с психопата къде без никакво предупреждение ми наби една балтия, ако им бях казал да не ме занимават с глупости и да си бях заминал по-рано, дали нямаше да се избегне тази ситуация? И аз си ги мисля тия
Ама реално това не се е случило, то е просто идея за това какво би могло да се беше случило. Каквото наистина се е случило, това е.

THE COIN IS STILL TURNING, RAZIEL

мултивърс копеле

emile sho ne pisheh na latinica we???

almi, nice try still troll

Мулти-връъ-с

Иначе, то май сички я знаят тая история
Ама ай, ше я разправя пак.
Преди 4 години некъде, с Дантето сме във Варна и отиваме да посрещаме джулая на нек'ъв плаж. Естествено си режем главите от пиене, при което в един момент, преди да ни е треснал напълно алкохола, решаваме, че ше сваляме нек'ви момичета.
Ставам аз, отивам при тях с няк'ва евтина пурета и възможно най-чаровно почвам със 'Здрасти момичета, имате ли огънче', при което оня тъпак отзаде с цяло гърло изревава 'БОБКА, АЗ ИАМ ЗАПАЛКА ВЕ'. И аз оттам - фейспалм, кръгом и си седнах, и се донакърках.
А мацките такиа се кикотеха, ако не бях задръстен на 17, моеше да стане нещо даже с издънката налице, ма карай.