Сещам се за две...
Действието се развива преди няколко години студент първа или втора година съм в Пловдив ... цял ден упражнения от 06:00 до към 20:00 в миризливото ТУ... главата ми беше гръмнала измолих асистента да ме пусне по-рано тъй като беше петък и смятах да се прибирам към Пазарджик където живеех... Та бързам аз към ЖП - гарата с надеждата да хвана "експреса" който по законите на БДЖ (абревиатурно- Боже Докарай ме Жив) се движи само с около 20 минути закъснение защото е "ЕКСПРЕС" все пак... В противен случай трябваше да чакам близо два часа за следващия влак...
Знаете как е студентски петък... всички кинти сте профукали през седмицата по корви/алкохол... та имам точно 60-70 стинки в джоба, но не ме ебе защото имам карта за БДЖ и си пътувам безплатно.... Е да, но ако се качите на въпросния експрес трябва да си закупите и запазено място което стурваше тогава точно 50 стотинки... Нищо имах ги... Та влизам аз в чакалнята и тичешком отивам на касата за да си купя евентуално въпросното запазено място (плац карта)... Питам дъртата пача зад гишето по най-учтивия възможен начин дали експреса е закъснял държейки в ръка стинките при което оная почва да ми крещи: "Аз тука да не съм ти бюро информация бла бла бла" в същия момент чувам как влак влиза в гарата... теглих и една звучна майна излезнах на перона... "Бал съм съм го качвам се" си казах..... за 20 минути (разтоянието между двата града) едвали ще ме проверят кондукторите... А и няма да сядам така че няма опасност да заема нечие чуждо място просто ще си седя кротко до вратата и ще си чакам...
Та седя си вече във вкала поглеждам си часовника бях преполовил пътя оставаха още около десет минути ... поглеждам към края на вагона и кво да видя... Двама кондуктори тъкмо влизаха и започнаха да проверяват наред... Правя си сметка че закупена от влака въпросната плац карта ще струва тройно т.е. 1.5лв но аз имам точно 70 стинки баси излагацията ще стане ще пукна от срам... Огледах се два пъти при което ми хрумна "гениланата" идея да се забия в кенефа който беше точно до мен
Влезнах си аз и си се заключих като пич...
След около минути някой почна да тропа по вратата ... Баси точно сега ли на някой ще му се присере...
"Заето е" - обаждам се от вътре аз
Мълчание около минута след малко пак се тропа
"Отворяй"
Брей, викам си, хем на зор хем нахален...
"ЗАЕТО Е" - пак повтарих аз...
Още една минута злокобно мълчание...
Изведнъж виждам с ужас как въртката с която се заключва вратат започва да се върти бавно на обратно... демек някой отключва отвън...
Е СЯ СИ ЕБА МАЙКАТА си казах в тоя момент вратата се отвори и виждам двама кондуктори някъде с глава под мене... някъв новак сигурно 20-23 годишен и няква жена явно началничката на влака.... Тоя малкия гледаше като зорлия на изпит... а кондукторката беше навирила нос и душеше, в буквалния смисъл като хрътка, помещението което бях обитавал до преди няколко секунди...
Както си душеше кондукторката се обърна и ме заби с въпроса :
"КЪДЕ СА?" -
Наум си викам кое къде са? .... боже лайната ли ми търси тая??? Все пак до сега бях в кенеф...
"Ъъъ кое къде е?" - измърморих с учудване
"Как кое ....ЦИГАРИТЕ" отвърна кондукторката
"Цигари?" - още по учудено аз
"Да цигарите... от вагона казаха че си се заключил тук да пушиш"
"Ама аз не пуша" -изцепвам аз...
"Ами какво тогава ...
лошо ли ти е???"
в тоя момент се почувствах горе долу така:
И си викам -"втори шанс няма да имаш м'чеее..." сигурно съм сменил 5-пъти цветовете на дъгата и изиграх перфектно образа на млад студент готов да си повърне червата на пода... Следващите няколко минути помня как кондукторката ми плискаше вода и ми говореше успокоително, даже линейка беше готова да ми викне ... та слезнах от влака като пич... благодарих на жената за положените грижи... Следващите няколко минути ми се губят защото се сцепих от смях...
Втората история едвали някой ще има нерви да я чете след тоя дълъг пост
та ще остане за друг път...
