неска късния следобед ми се допика и се обърнах към некъв храст дето имаше от другата страна алея и некво като дупка и ако некой мине щи види патката. Еми една жена дърта неква с куче мина и застана точно пред патката ми и я гледа втренчено и не мърда. Стана ми неловко и лека по лека си прибрах хoя на място и изцепих ;[

kaboom е бил наистина близко до смъртта.

Поклон пред смелостта ти!

Кабумката ме стресна с тая история Да не си на негово място...

чух че загорелите бабки били опасни
а ако имат и куче си мъртъв направо
как е оцелял не знам

predi malko
ako zemetresenieto be6e po silno
moe6e da omra

Е па тва беше точно за китайска чикия.

И аз имам нова история - щеш умра от земетресението днес

имам една история, която е толкова надълбоко набутана у памета ми, че вече не съм сигурен дали е истина
Да съм бил на 4-5 насело и нещо си играя на пътя. Там едно магаре с тъжен поглед седи и пасе. Отивам да си играя нещо с него, но не реагира милото. В един момент обаче съм се озовал в удобна за него позиция явно и .... след тва черно петно не знам след колко време дойдох в съзнание и как се прибрах в къщата.Казах, че ме ударило магарето на пътя. Смеят ми се и казват, че говоря глупости, въпреки че леля ми отбеляза , че имам черно петно на главата, (дали пък не е истина) но най-вероятно съм се изцапал.
Та понеже не беше потвърдена от никой авторитет за мен историята е загубила своята достоверност. Като цяло се чудя и как тая пущина не ми е спукала черепа

ши разквам още

разкажи някое out of body еxperience да си направим кефа поне

Айде бе няма ли да напишеш онази прословута случка?

Аз помня като бях на 8 на село, кат гламав се разходих до чаира, и имаше кал кур капан (блато). И аз стъпих във блатото, тялото ми на половина беше потънало мама му дейба, добре, че един чобанин ме беше издърпал от там .

Още преди 1-2 месеца ако не се лъжа, излизам от Кауфланд, но трябваше да побързам да не изпусна трамвая. И аз започнах да бягам, ама торбата тежеше мама и, и бягах по-бавно. Затичвам се до спирката, и трамвая замалко да ме беше блъснал .

Идея си нямам колко близо до смъртта съм бил когато ми се случи следната случка:
Бях на село и мисля че бях втори или трети клас, в някаква ваканция. Събрахме се дебилчетата от село и какво ли можем да правим? Можехме да играем футбол или да се метнем в Дунава да се изкъпем, ама не. Ще мятаме камъни в гореспоменатата река. Мятахме и след известно време ни свършиха. Какво да правим сега? Еми, ще вземем тухли от близката порутена къща, ще ги начупим и ще ги мятаме в Дунава. Единият от другарите взе една, докато бях седнал на стената (обграждаща Дунава) и се бях заблеял някъде.
В следващият момент ми се забива тухла в средния пръст на дясната ръка. Аз и тайфата седяхме и гледахме тъпо и след секунди започна да боли. В пристъп на паника успях да откъсна малкото пръст, който висеше на косъм. Хванах се за китката и тръгнах към вкъщи с рев. Повървях към 150 метра, преди някакъв роднина на баща ми да ме види. Набързо сложи носна кърпичка върху раната, качи ме в колата си и ме закара до нас да ме видят баба ми и дядо ми. Качиха се, баба ми се разрева и се кръстеше, а дядо ми не го гледах. 7км по-късно стигнахме со най-близкият доктор (който се оказа ветеринар) и ме превърза. По-нататъка не си спомням. На следващият ден отидохме в най-близката болница и като ме приеха, докторът се хвана за главата. Тръгна да ми сваля превръзката, ама за тя се беше срасла с пръста. След известно време в агония превръзката беше свалена, а пръстът беше топнат в чашка реванол. Последва още реванол, но този път в марля. Новата превръзка беше дебела и не можех да си сгъвам пръста.
След около 3 месеца заздравя и най-накрая успях да събера кураж да го видя отново. Оказа се дълъг колкото показалеца и нокътя расте надолу. Няма щети по фалангата. От еднодневното забавяне сигурно съм щял да получа инфекция, според родата, но не получих.

Обаче си падам карък и две години по-късно си счупих този пръст, а след като се оправи, успях да го порежа до кокал.

Аз пък не мога да се сетя за конкретна ниър дет случка. Със сигурност съм имал неправилни пресичания, в които е можело да ме прегазят. Друго, което се сещам е като съм изкачвал по-стръмни планински върхове. Винаги си има някакъв риск да се подхлъзнеш/спънеш/стъпиш нещо накриво и да се претрепеш. Не знам, може би ми е прекалено скучен живота ама не се сещам за нещо по-така

Да. Саботирам средностатистическото количество пръсти където и да отида.

спомням си веднъж на морето и веднъж на диканя че можеше да се удавя. сещам се за една в която участвах, но не беше ниър дет а по=скоро най-неловката ситуажия в лпято сте изпадали ама някои от вас я знаят сигурно

Язе , като бях още в гимназията ходих на един лагер на морето, то се водеше нещо като пленер. Един приятел който учеше в художественото училище и го раздаваше нещо художник , неговата гимназия организираше нещо като пленер. 10 деня на морето уж да рисуват там някакви работи. Ама това беше само за прикритие общо взето никои с нищо такова не се занимаваше , само пиене и плаж. Та той тама не знам какво беше лъгал но успя да ме вземе и мене с него. 10 дена с 30 човека на морето беше адската работа. Имаше и 2-ма 3-ма учителя де, ама мене почти не ме закачаха , защото нали аз не бях от това училище. Пък и учителите се правеха дар-мадан де, нали го раздаваха арт натури
Та един ден на плажа решаваме да си вземем водно колело. Аз , моят приятел и три момичета. Взимаме го и почваме да си караме. Ние двамата въртим, момичетата се возят. Но нали трябва да се покажем мъжкари, въртим супер здраво и само навътре към морето. По едно време плажа взе да се вижда едва , едва ... водата стана супер тъмна, в нея взеха да се виждат някакви медузи гиганти по 6 метра едната Влязохме супер много навътре във водата. Решихме да се връщаме към брега вече. Да ама , кура му Янко. Не можем да завъртим колелото в обратната позиция. Застанахме по едно време хоризонтално и не можем да обърнем колелото в посока към брега. Вълни , течение да си ебе майката. А течението като не въртим , ни дърпа супер много навътре. Викам сега си еба майката. Аз плувам колкото да не се удавя в детски басейн , другите също така че и по-зле. А като седим хоризонтално , вълните супер големи още малко ще ни обърнат а течението ни дърпа все по-навътре. Излишно е да казвам че телефоните ни бяха на брега, то и да бяха в нас се тая, на кой ще се обадим да ни помогне ? След 15-20 минути , бясни усили се обърнахме по посока на брега. И от там се почна едно въртене ... а пък вече бяхме доста уморени. Въртим , въртим , сменяме се , въртим на почивки , впрегнахме и момичетата да въртят. Течението беше адски силно и ни буташе постоянно назад към морето. По едно време решихме две момичета да въртят , ние двамата да се потопим във водата и да бутаме колелото като плуваме с крака , а с ръцете го бутаме. После пак се сменяме, въртене ... 3 часа не можем да се върнем. Вече беше късен следобед когато се добрахме до плажа. Аз не мога да си усещам краката. Пък и стабилно изгоряхме ... вечерта се напихме и се смяхме на случката

Случвало ми се е същото, с малката разлика, че когато всички книги се изсипаха върху мен, за финал върху тиквата ми падна и тежък, пластмасов локомотив-играчка, от най-горната лавица. Това беше моментът, когато наистина ме заболя.

Не мисля, че съм имал NDE