Последните разказчета направо ме събориха от стола от смях. То и аз имам някакви такива подобни случки, ама ме е срам дори и като се сетя за тях, па камо ли да ги разказвам тука

мъжете и жените имат многооо дълга хронология на неразбирателството помежду си

---> http://www.youtube.com/watch?v=DHzjgNoRmjg

много забавни последните няколко страници, браво
утре и аз ще се включа с нещо хубаво
ама сега се хвърлям в дълбокото



много дълго стана пак. ебати

Пичове, ако продължавате в това темпо, ще ви разкажа една мега куриозна история, включваща по слабо известен съфорумец, планина и голяма каръщина и лудост... и срам...
Сделката е - още три истории и я казвам. Имате думата ми

един път хващам да вдигам една мацка да я носим от едната стая у другата, кат по филмите, не беше от най-леките, и от напъна така се изпърдех като душманин, че джамовете се разтресоа

моля те не убивай нещата с още една измислена история
жалък си и ти личи
не се заблуждавай

Сорка пич, уви тея неща са ми се случили, имам сравнително интересен живот и много срамни/неловки случки, повечето от които едва ли ще разкажа, ама за някои ще се прежаля

АРЕ МЛЪКНИ ВЕ

+1000000000000000000000000000

Аз имам поне 10+ подобни истории , къде малко по-дебилни, къде още по-дбилни от вашите ...
Които чак след сумати време по-късно осъзнавам колко съм бил прост, дебил, селски бек, олигофрен и т.н. Псувам се сам, мразя се, заричам се повече никога да не се излагам така, да мисля повече ... и след известно време правя пак същите идиотизми.
Сега след като прочетох повечето постове от последните страници и осъзнах че имало и други олигофрени като мене, та ми стана малко по-добре ... Тоя форум все повече заприличва на клуб на анонимните неудачници. Момчета, благодаря ви че ви има

Предварително - нито е наистина забавно нито е cringworthy, нито реално е интересно, но е най truly неловка ситуация, в която съм попадал пред себе си; разните там гафове и т.н. като тия досега обикновено ги забравям, щото не са толкова епични като вашите

но като каза учителя по информатика в гимназията...

класът ми беше профил математика и информатика, но реално повето бяхме с хуманитарен интерес и бяхме най-слабият клас в тоя профил; освен това имахме много сериозни проблеми с дициплината и заради това нас не ни допускаха до новооткрития кабинет по информационни техногии, който беше the shit


действието се развива 12-ти клас
на мен преподавателят не ми беше голяма болка, щото оценките ми бяха през кура, а на 18 вече бях научил какво е самоконтрол и можех да си седна на гъза за 40 минути без да си отварям устата, за разлика от няколко други примати в класа

и тия последните винаги създаваха доста проблеми на всички, защото заради тях целият клас си беше заслужил презрението на даскала - почти никой нищо не разбираше от паскал и т.н., но с добра дисциплина щяхме да се погаждаме; та тоя даскал изпитваше едно много мазно наслаждение от това да унижи някого, след като не е могъл да се наложи над няколкото проблемни типажи

веднъж беше пълна лудница в час и реших да си извадя папката по литература/история и да почна да правя някакво домашно, което имах покрай курсовете за кандидатстване - седях си сам на последния чин, средна редица (стратегически се изнасях назад и сам, за да не привличам вниманието му), както винаги имаше някакви, които викаха по време на час, ебаваха го "тънко" и се местеха където им падне, т.е. обстановката далеч не ставаше за преподаване и той така и не откри начин да я трансформира; за сметка на това по едно време ми дойде пред чина и ми затвори папката; аз я отворих отново; той пак я затвори, гледа ме право в лицето - проблем ли има?; "това е час по информатика" - преча ли?; "ТОВА Е ЧАС ПО ИНФОРМАТИКА" - на мен ми прилича на маймунарник; "в час по информатика на чина ти трябва да има неща само по информатика" - ма кажете го на останалите, които възпрепятстват часа

и т.н. да не продължавам, че няма смисъл

учителите ги оценявах за себе си по това какви хора са, а не какви оценки пишат, щото оценки са ме интересували по няколко предмета само, в следствие на което часовете на човека ми станаха доста неприятни, щото беше импотентен да изпълни отговорността си да наложи дисциплина, от което накрая го отнасяха тия, дето най-малко пречеха; в крайна сметка и той влезе в списъка ми с учители, за които неведнъж съм си изказвал мнението, че няма да имам нищо против да ги прегази трактор на улицата докато идват на работа, а за него специално на два пъти се е случвало да не дойде и някой като пита "що", да коментирам с "ебал съм го, дано е умрял като куче някъде" - доста тъпо копеле си бях и тогава, не само сега

един ден не отидох на даскало, точно щото имахме блок при тоя, а и 12-ти клас, ясни са нещата

на другия ден Ачко (примерно) - горе долу на моя акъл - ми звъни по скайп да играем нещо

играем и по едно време със сериозен глас вика - ае, Пенчев (примерно) умря вчера

избухвам в смях, щото Ачко неведнъж ми е приставал на простотията и обичам хумора му

- не бе, честно, не се ебавам

хахаха, стига бе, Ачо, ту гууд ту би тру - ма не спирам да се смея, шот е смешно

- падна на двора и се разтресе целия, след което умря

АХАХАХАХА, АМА КАТО КУЧЕ УМРЯ, НАЛИ?!

- вече и той почва да се смее, шот е заразно

и кво са, свободни до края на годината, щото няма друг даскал за нас, а? ебати кефа, АМА МАЗНО ЛИ УМРЯ МИ КАЖИ

- ми просто падна и всички се събраха около него и никой не му помогна

ХАХАХАХАХ, good one, Ачо, good one, aйде ще ставам, че баща ми се прибра и ме вика за нещо

- ма сериозен съм бе

хахаха, айде, чао


в главата ми реално не се появи някво съмнение, щото с Ачко си имахме един специфичен вид хумор, в който тая размяна на реплики се вписваше перфектно

на другия ден отивам на даскало с идеята да продължа майтапа и викам с широка усмивка

ае, момчета, Ачо вчера ми каза най-смешното нещо на света - след като толкова го клех, Пенчев взел, че умрял бе като куче на двора бе, хахаха

кажете ми, че е истина

ахаххахахахах

...кво бе, пичове?












осмислянето и пълното разбиране на ситуацията сигурно бяха едно от ония неща, които ти помагат да пораснеш like for real, демек да станеш "баце"

повече не съм се ебавал с никого по тоя начин и за нищо на света няма да го направя

сори, че толкова дълго и тъпо

насрах са на лежанката

аи тхе волф да казва

мисля че Морко /тредна
не мога да разкажа нищо за взаимоотношения с девойки след това

Не се треси от злоба момко, ще вземе да ти излезе някой цирей от яд

Е дадено, ще ви я разкажа, колкото и да е срамна историята, макар последните три ваши истории още да не съм ви ги чел, че нямам време - както винаги, отново се върти около момиче цялата работа. Беше егати студения шибан, гаден ден на декември преди две години. Аз съм си малко луд по душа и често правя странни неща. Щъкна ми да водя една мацка на хижа във Витоша, ей така, барем ми пусне, пък и вече говорих с нея и тя прие присърце идеята. Парично не се оплаквам, така че бях готов да капарирам веднага. Сега всеки ще си каже: Абе пичага, що не провери за хижа в нета? Е аз реших на живо да огледам, че често в нета ги представят като хубави просторни хижи, а се оказва някаква барачка на майна си. Взех един приятел с мен да не съм сам, пък и той искаше да води момиче на планина и не се дърпаше много. И ей така: Дружина от двамина поехме на дълъг път дотам и обратно. Досега не бяхме ходили толкова нагоре в планината и въобще си нямахме на идея какво може да се прецака. Облечени бяхме сравнително дебело, нали все пак е декември. Тръгнахме от Княжево, последната спирка на трамвай 5 нагоре към планината. И си вървиме пеша, а у чантите дето помъкнахме, носиме само по една бира Ариана тъмно. Както се разбира, още като бяхме в парка по пътя за планината се сговнясахме здравата, дотам че някакви 70 годишни дядки ни минаваха с бодра крачка и рекохме да починем. Зачистихме снега от едно пейче и седнахме. И ти да видиш. Не усетихме как минаха два часа и как пресушихме единственото нещо, което носихме. Дотам се умързелихме, че се зачудихме дали да не се върнем, ама вече бяхме стигнали доста далеч и не вървеше. Станахме и бавно славно продължихме нагоре. След бая дълго време стигнахме до телевизионната кула и някакъв връх там, май беше Коньовица, ама не съм сигурен за името. Вече се смрачаваше, горе беше адски студ и нямахме никаква храна, също и жив човек нямаше наоколо. И тогава направихме епичния избор да се върнем, щото продължехме ли към Черни връх, вероятно щяхме да умрем от премръзване. И така тръгнахме надолу, без да сме стигнали до нито една шибана хижичка. А през това време беше станало тъмница, а за да е по гадно положението падна и гъста мъгла та буквално не се виждахме почти. Поне десетина пъти объркахме пътя надолу, пък и качването бе бая по лесно, а на слизане по тея леко стръмни пътечки беше бая трудно, на всичко отгоре и хлъзгаво. Та за да не се пребием брутално, почнахме да мислим план. Дали от това, че вече се бяхме вкочинили тотално или от това, че по принцип не блестим като обмисляме нещата не ни се получи особено. Моя приятел, да не му издавам името, има към 200 мнения във форума даде идея да седнем в снега и да се приплъзгваме леко по криволичещите пътечки надолу. Понеже мозъка ми като неговия беше станал на шушулка идеята ми се стори много добра. И изведнъж потръгна работата - бързо започнахме да напредваме. По едно време обаче усетих страшната истина - панталона ми беше пропуснал и целия бях вир вода. Студена при това. Моя човек също не беше по добре, даже беше бая по зле и едвам се изправяше. Казах му тогава: Зачакай тука и си почини, аз ще слеза долу да видя няма ли хора. И тръгнах надолу. Както може да се предположи, нямаше жив човек като стигнах долу, а така бях подгизнал, че вече не си чувствах пръстите на ръцете и краката. Тогава настана нов обрат: Бях казал на приятеля ми да тръгне след мен 10 минути, след като се осъзнае. Ама чаках долу около половин час и ни вест, ни кост от него. Тогава ме обзе едно гадно чувство, че може да се е гътнал пича. Почнах да викам нагоре по име никакъв отговор. Чак след час слезна, а през това време направо какво ли не ми мина през главата, щях да звъня и в полицията, ама нямаше обхват, смятайте. С 300 зора се добрахме до спирката на някакъв автобус дето караше в посока Овча купел, ама курец приятели - последния бе минал преди повече от половин час. Продължихме надолу през парка и след още един час стигнахме до спирката на трамваите. Вече изобщо не си чувствах тялото. И решихме да се качим в първия трамвай, който дойде, заради парното вътре. Качихме се в 19 и се повозихме 4-5 спирки. Всички ни гледаха мега странно, тъй като беше декември, а от нас се стичаше вода и недоразтопен сняг. Слязохме и решихме да ударим по един чай, щото имаше отворено заведенийце. Тъмницата е зверска и почти нищо не се виждаше, макар да бяхме в София. Върнахме се пак на спирката после и зачакахме. И йес бе, о майко на боговете - баш петица дойде, веднага я взехме. И... след 4-5 спирки пак се озовахме на Княжево, щото бяхме взели в погрешната посока трамвая . Дотам сме били дезориентирани. Как да е, изчакахме да завие и го хванахме този път в правилната посока.
Прибрах се като бито куче у нас и веднага взех топъл душ. Може би е вярна приказката - лудите хора, господ ги пази, защото въобще не се разболях след това, но моя приятел не беше чак такъв късметлия и го тръшна гаден вирус.

И всичко това заради някакви обли путки братлета, на всичко отгоре не ни и вързаха, а впоследствие още срамни истории се получиха, които обаче разкажа ли ги, ще ме помислите за ебаси злочестия и прокълнат человек...

ПП: Мерси за защитата, братко по съдба Волтаж! Черпя те една виртуална бира, па защо не и една реална, лятото е пред нас, а аз нямам притеснения да се запознавам с нови хора от форона

очите ми кървят ве

Мани бе ... и аз го изчетох цялото.

Мене много работи ми се сториха странни обаче ...

1-во. Защо тръгвате да търсите хижа пеша , зимата, при положение че знаете че е далече ?

2-ро. Ако изобщо е истина, защото малко ме съмнява. Колко трябва да си прост да решиш да се хлъзгаш по гъз по пътека покрита със сняг и кал ? При положение че предполагам сте били облечени с обикновени дрехи. Не вярвам да сте били със скиорски костюми или някакви непромокаеми долнища.
Пътеката трябва да е била супер стръмна че да се лузгаш по гъз вече ... ако е била такава , то как сте я изкачили на отиване ? Трябва да сте бягали нагоре.

3-то. Като сте толкова премръзнали , след като сте слезли долу, не е ли най-нормално да си хванете такси , а не да висите за рейса. Поне аз не бих висял на спирката ...

da e taxi nema li za vas we batali

taxito strua pari e

недей така ве

темата едва сега започва, ебати

аз пък не разбрах аджеба къде е била тая хижа
щото на черни връх няя хижи
и то изобщо прехода княжево - черни връх е доста сериозен (особено през зимата)
нз с къв акъл сте се наливали 2 часа с бира като ви предстои такъв преход
и върха дето е кулата се казва копитото не коньовица