да ми блажи на очите в "Мацка, която ви харесва"

този несполучлив опит за софизъм е що-годе еквивалентен на следния - Ако кажем че черното е бяло , не значи ли това че и бялото е черно.Нo факт е че зрителните ни сетива различават двата цвята.Затова и никой не може да бъде нещастен и да не го съзнава , защото ще се чувства нещастен.Шопенхауер заявява , злото(страданието) е позитивния елемент на съществуването и присъствието му се усеща.Когато си болен - страдаш , но когато си здрав не се чувстваш здрав , а просто не чувстваш болка.

"I know of no greater absurdity than that propounded by most systems of philosophy in declaring evil to be negative in its character. Evil is just what is positive; it makes its own existence felt. It is the good which is negative; in other words, happiness and satisfaction always imply some desire fulfilled, some state of pain brought to an end.This explains the fact that we generally find pleasure to be not nearly so pleasant as we expected, and pain very much more painful."

Много мислители са изказвали мнение за константното патетично състояние на човечеството

Дейвид Хюм

"But admitting it, in general, a benefit to mankind to crawl upon the earth with gloomy sadness, I do not mean to intimate that the human race ought with one common consent to destroy themselves, and make the world one immense grave."

Сенека

"Yet we gain nothing by getting rid of all personal causes of sadness, for sometimes we are possessed by hatred of the human race. When you reflect how rare simplicity is, how unknown innocence, how seldom faith is kept, unless it be to our advantage, when you remember such numbers of successful crimes, so many equally hateful losses and gains of lust, and ambition so impatient even of its own natural limits that it is willing to purchase distinction by baseness, the mind seems as it were cast into darkness, and shadows rise before it as though the virtues were all overthrown and we were no longer allowed to hope to possess them or benefited by their possession. We ought therefore to bring ourselves into such a state of mind that all the vices of the vulgar may not appear hateful to us, but merely ridiculous, and we should imitate Democritus rather than Heraclitus. The latter of these, whenever he appeared in public, used to weep, the former to laugh: the one thought all human doings to be follies, the other thought them to be miseries. We must take a higher view of all things, and bear with them more easily: it better becomes a man to scoff at life than to lament over it. Add to this that he who laughs at the human race deserves better of it than he who mourns for it, for the former leaves it some good hopes of improvement, while the latter stupidly weeps over what he has given up all hopes of mending."

В главите на обикновените хора витае илюзията че всеки век е по-мъдър от предния и всяка епоха по-добра от предходната, само в рамките на миналия век например се случиха две световни войни последвани от студената война между двата лагера на човечеството и за малко не стигна до ядрена война , която беше избегната като по чудо.

Спрямо философските системи някои хора смятат , че те самите не могат да се вместят и обобщят човешкия живот , тоест не му отговарят.Well there is always that opinion

Oт 12 човека участвали в анкетата 4-ма отговарят с "Не" на въпроса "Заслужава ли си да се живее живота" 4-ма не са сигурни. Вземете се стегнете малко

Силно ви препоръчвам да стоите на страна от философии развиващи идеята за враждебната вселена и за това че само нещастието е истинско, а пък щастието е илюзия и че човекът е обречен да страда. Подобни философии са толкова популярни понеже се измислят и възприемат от хора които ВЕЧЕ са нещастни и не виждат смисъл в живота си и вместо да потърсят решение на проблемите си им е по-лесно да кажат, че това е естественото състояние на нещата.

Истината е че това как ще се стече живота на човек в най-голяма степен от всичко останало зависи от философията която той съзнателно или не възприема. Това са неговите ценности, убеждения и морал. Ако решите че само нещастието е истинско, а пък щастието е илюзия на повърхностните души, не е чудно че ще сте нещастни цял живот. В действителност двете неща (щастие и нещастие) са напълно равнопоставени и зависи от действията на човека да се задвижи в едната или в другата посока. 90% от хората имат смесени убеждения, което води до противоречие в действията им. За това при нормални обстоятелства, те не са нито истински нещастни нито истински щастливи. Т.е. не са нито едно от двете. Това не означава че само нещастието е възможно и че щастието не съществува. Сивото е смесица от бяло и черно, но за да има сиво трябва на първо място да има ясно дефинирани черно и бяло. Това важи както за щастието и нещастието, така и за доброто и злото.


И малко пояснения по първият ми пост явно са необходими:



Да, това е така според тебе. Но това далеч не са всички поприща в които човек може да намери себе си и да се чувства щастлив и ползотворен. И освен това, изобщо не е задължително дейността която ти носи щастие да е непременно работата ти. Ако например не си постигнал идеалния вариант да се издържаш с рисуване (примерно), това не ти пречи да работиш в кол център за да се издържаш и да рисуваш в свободното си време. В съвременния свят особено разнообразието от дейности на които човек може да се посвети е практически безкрайна.



Разбира се близките ти хора, както и всичките ти социални контакти са важна опорна точка в живота ти (те на теб, както и ти на тях). Но те не могат да ти дадат посока и смисъл на живота. Освен ако не си от тези хора, които се посвещават да помагат на другите, което си е пак легитимно решение.

Optimism is false and unphilosophical as it is a close our eyes to the truth of the world. Pessimism is realism, objectivity always!"Schopenhauer is the greatest philosopher of all time"Leo Tolstoy

Аndro Drone(Liberty) ще приемеш ли следното за вярно - няма значение дали си водил щастлив или нещастен живот щом края му е предизвестен и той е смърт ?

Тогава защо има хора, които твърдят, че са щастливи?


Да обаче миналото е имало много повече войни, зверства, варварство, колонизации, робство и т.н.


Ами точно това е проблема - работиш в кол център и рисуваш само в свободното си време. Да се издържаш от хобито си е много трудно. Примерно имам приятел, който "призванието" му както ти го наричаш е да играе шах. Ходи по турнири, печели медали и т.н. Същевременно тренира деца, съдийства по турнири и т.н., но почти никакви пари не изкарва от това нещо и в момента учи икономика и ще работи нещо, което е далече от шаха. Ти примерно въртиш огньове. Успяваш ли само от това да се издържаш? Предполагам не. А ако само в свободното си време се занимаваш с това което ти харесва, никога няма да станеш истински добър.


Не съм просто съгласен. Под смисъл на живота аз разбирам най-важното нещо в тоя живот. Да се влюбиш истински примерно, да създадеш семейство - не ли това много по-важно от някакъв си ползотворен труд, за който говореше в първия пост? Поне за мен е. Въртенето на огньове (ако приемем, че това е ти е призванието) ли ти е по-важно или приятелката ти примерно (ако имаш такава ), семейството, приятелите и т.н.

Motorolaz, на каква възраст си?

motorolaz, za kvo ni zanimava6 s tupotii? are iz4ezni

21, побратиме.


хората твърдят че дядо коледа е истински , а също и че живота може да бъде предсказван по звездите...Сам си прави изводите



След началото на цивилизацията наличното страдание в света прогресивно се повишава , цивилизацията се характеризира с борба за власт, експлоатация и софистициране на методите за убиване на голямо количество човешки ресурс , и на практика всеки нейн продукт веднага бива пригаждан да служи в услуга на злото.В третия свят(където хората се смята за по-малко цивилизовани) хората са по-щастливи , самоубийствта са в пъти по-малко и абортите(които се титулуват като отказ да придаваш живота)отсъстват.Ние които принадлежим към златния милиард(милиарда който използва по-голямото количество ресурси на земята ->http://literaturensviat.com/?p=39233) се наричаме цивилизовани като че ли само за да блазним егото си.

Относно труда
Еклисиаст
Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, -
21. защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, - като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!
22. Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?
23. Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!

Genesis 3:16,17

To the woman He said, "I will greatly multiply Your pain in childbirth, In pain you will bring forth children; Yet your desire will be for your husband, And he will rule over you." 17Then to Adam He said, "Because you have listened to the voice of your wife, and have eaten from the tree about which I commanded you, saying, 'You shall not eat from it'; Cursed is the ground because of you; In toil you will eat of it All the days of your life.

обобщено без бряг е времето и нищо няма да устои на подронващата му сила

Марк Аврелий

"След като излекува толкова болести, и Хипократ се разболя и умря. Халдейците
предсказаха смъртта на мнозина, но съдбата застигна и тях. Александър, Помпей и
Гай Цезар, след като унищожиха толкова пъти цели градове и посекоха в битки
десетки хиляди пешаци и конници, и те накрая напуснаха живота. След толкова
изследвания върху пожара, в който ще погине светът, Хераклит умря от водянка,
намазан целият с говежда тор. Демокрит загина нападнат от гадини, Сократ от друг
вид гадини*. Защо така? Качил си се, плувал си, пристигнал си, слез. Ако е друг
живот, сигурно и в него няма да живееш без богове. Ако пък ще си безчувствен,
няма да понасяш мъки и удоволствия и да слугуваш на обвивка толкова по-негодна,
колкото я надвишава това, което я обслужва. То е ум и бог, а тя е земя и нечиста
кръв."

zastrelqi se i ka4i pic
#lol

Да ти имам логиката Значи поради естественият факт че всички сме смъртни и рано или късно ще напуснем този свят, няма смисъл да живеем въобще

Именно защото времето ни на тази земя е ограничено, трябва да се постараем да го изживеем колкото се може по-пълноценно



Сега разбираш ли защо съм привърженик на капитализма Спомни си предишния ни разговор. Принципно, твоят приятел шахматист, ако наистина го бива в това което прави, а по думите ти не остава съмнение в това, то той би могъл спокойно да се издържа, ако не беше в България, ами в страна с нормално развита пазарна икономика.

Аз например от огнените шоута печеля достатъчно да се издържам през половината от годината, дори в България. Освен това имам много успешен видео блог, геймърски канал в youtube, a от скоро на бял свят излезе и първата ми книга. Със всяко едно от гореизброените има хора които "на запад" (извинявам се за клишето) си вадят хляба. У нас го правиш за идеята:) И пак трябва да сме доволни защото България е една относително развита страна. Най-лошото на това да живееш в държава с липса или не достатъчно развит капитализъм не е ниският стандарт на живот сам по себе си. Най-лошото нещо е липсата на възможности. Т.е. начините по които можеш достойно да си вадиш хляба са относително малко, което те ограничава като възможности за личностно развитие.



Виж тези неща вървят ръка за ръка. Момичето което ще се влюби в теб ще го направи заради това КОЕТО СИ ТИ. Тоест ти трябва да СИ нещо. Както казах и в предишният си пост близките ти хора колкото и да са важни, те не могат да ти дадат посока нито смисъл на живота. Това е нещо дълбоко лично. Човек в най-голяма степен се определя от това което прави. Това е израз на неговите ценности. А като изключим роднините, останалите ти близки хора ти подбираш сам в зависимост от съответствията в ценностната ви система.

Ето тук индоктринираната ти главица вникна доста точно в същината на нещата , това че не сложи въпросителен в края на изречението също ми се харесва.

JIVEI MI SE
I NA MEN MI SA JIVEE
JIVEI MI SE
I NA MEN MI SA JIVEE

PARI
KOLI
JENI
SI4KOOOO


grabnah darvoto kato gi zapo4nah igrata zagrobq i prodaljava do 31 iuli

nachi kato umresh i adrenalina ti skochi do nebesata (i s nego i sichko drugo) izpitash celiq spektur ot choveshki emocii v edin bezkraen moment v koito iluziqta ti za ego izchezne( koeto neosporimo e nai silniqt psychedelic experience poznat na choveka ) shte preskochish tazi stena koqto si priel za nqkakva universalna istina i koqto kato takava neminuemo te kara da q probutash i na drugite , shtoto sled neq nqma nishto - nali si si udaril glavata v neq i ti znaesh nai-dobre. da de ma si na 21 i kolkoto i nietzsche da si izchel nqkak si durpa nadolu znachimostta na universalnata ti istina
латиниза
Хуморът е интересен феномен , а той е просто анализ на абсурда(който намираме в сблъсъка на нашите страхливи идеологии с реалността(нали ?)) , а пък абсурдът от своя страна дава път на идеята , че евентуално има нещо и отвъд него , защото живота винаги те сблъсква с нещо отвъд твоите разбирания , независимо дали ти харесва или не.
Аз пък съм съгласен със заключенията ти , те са напълно верни от позицията в която си застанал.

все пак
"If the doors of perception were cleansed every thing would appear to man as it is, Infinite. For man has closed himself up, till he sees all things thro' narrow chinks of his cavern."

- William Blake

може и просто шизо да е бил , а може и да няма значение

Много е прав Андрей, а самият въпрос "Дали си струва да се живее живота?" е не просто абсурден, а е достоен за 13 годишен олигофрен със синдром на Даун.
И аз съм съгласен с него, че единствено здравият и целенасочен труд в дадена област си струва, иначе просто изкарваш някви хартии, които заменяш за продукти. Не казвам, че трябва да си заебеш семейството, да станеш отшелник (в преносния смисъл), да живееш в офиса и т.н. Но мисля, че всеки човек рано или късно си намира нещо, което му носи удоволствие, и започва да задълбава в него професионално.
Пък ако си имал такъв късмет, че да срещнеш някой, който е съгласен да върви заедно с теб и да те подкрепя в твоите начинания - толкова по-добре. Ама вие го изкарвате, все едно някъде седи някоя мома и само вас чака, че да се влюби във вас и да ви народи дяца. Еми може пък и да не стане, ебем ви оптимизма. И кво - ако нямате жена и деца, значи ще си турите въжето ли? Лично мен ме съмнява.
Аз лично, гледайки назад към изминалите години, изпитвам огромно чувство на благодарност (отправено към... не знам и аз какво. Вселената примерно :Р) за ВСИЧКО, което ми се е случило. И хубаво и лошо. И ми е кеф, че съм жив.
Радвам се, че имам възможността да чета хубави книги всеки ден, да си прегръщам, целувам и обичам приятелката всеки ден, че мога да пия бира, че мога да си готвя вкусни неща, че мога да спортувам, да се изучавам, да ставам все по-добър във всичко, с което съм се захванал.
По-малко го удряйте на философия и повече на действия и света ще ви падне в краката.

Винаги!

Не виждам как капитализма би помогнал в случая. В един свободен капиталистически пазар като има повече търсене на футбол примерно, отколкото на шах е нормално шахматиста да взима смешни пари, в сравнение с футболиста. Естествено, че на запад един шахматист ще взима повече, но там при всяка една професия ще взимаш повече, просто защото самите държави са по-богати. Както в БГ, футболиста взима повече от шахматиста, така и на запад ще взима повече, просто защото има повече търсене на футболисти от шахматисти. Не виждам с какво ще помогне капитализма. Даже, напротив, ако държавата по някакъв начин подпомогне развитието на шаха (което не казвам, че е правилно, защото откъде на къде ще финансира шаха, а не нещо друго примерно), тогава един шахматист ще има по-голям шанс за развитие. При капитализма пазара определя колко пари ще взимаш. Ако пазара няма интерес към това, което искаш да правиш, си обречен да правиш нещо друго.


Тука съм съгласен, но това което съм аз е съвкупност от много качества. Не само труда те определя като индивидуалност и затова не разбирам защо му придаваш такова голямо значение. Може да си някакъв супер преуспял човек в сферата, в която се занимаваш, но в личен аспект да си се провалил, примерно, да не си успял да намериш подходяща жена, имаш 2-3-5 развода, да не си виждаш децата, защото живеят при майката, да нямаш приятели и т.н. За мен такъв човек не може да е истински щастлив и не е постигнал "смисъла на живота". Докато може да си някакъв неамбициозен профан, който го мързи да работи, да няма пукната пара, но да си има приятели и да си се кефи на живота и да го боли кура.

И накрая да си повторя въпроса към Motorolaz - за какво живееш? Интересно ми е какво ще отговориш просто, щото щом не си си резнал вените (все още ) значи има някаква причина и в крайна сметка не би трябвало да си напълно съгласен с текста на Шопенхауер. И 2-ри въпрос - ти случайно да си бил с ник Розово Хипи?

http://www.youtube.com/watch?v=bGHQ5R4sQHM

4еее jivota e kop4ina laina
a az gi qda, a az gi qda

do6ata mi vsianka
spoluka s lokanka

Не съм ви чел разсъжденията.
Ама на който не му се живее да се гърми/мята/дави... че и без това в София е яко задръстване, в метрото също. Айде малко по-сериозно, стига сте говорили, действайте

gibo zagobenqk kak moje da polzva6 metroto kato ima6 kola
kur za okolnata sreda

Ми след 15ти септември се случва нещо с движението и с кола стигам на работа за 25-30 минути, а с метро за 15 (включва 5 мин ходене) . Иначе в не пиковите часове си пърпоря с колата, ако няма да пия