Заглавие: Re: Въпроси до Андрей.
Предговор
Започвам своето изложение с това че ще изразя (очаквано) моето несъгласие с дефинираните от Serious Sam, термини за „Ляво“ и „Дясно“, като съответващи на „Ново“ и „старо“. Простата причина е че понятията „ново“ и „старо“ не носят сами по себе си някаква предаврителна информация, нито отговарят на определени общовалидни ценности, идей и разбирания. „Новото“ и „старото“, „консервативното“ и „не-консервативното“ могат да значат коренно противоположни неща в зависимост от конкретния случай или исторически период. Така например Sam изкара Сталинизма „десен“ и също по неговата логика политическите промени след 1989г. би трябвало да се считат за „леви“ движения защото са против досегашното (комунистическо) статукво. Произхода на термина „Ляво и дясно“ действителност води началото от френското учредително събрание, но в последствие е придобил много по-широк политико-философски смисъл. На френската революция ще обърна специално внимание по-натам в изложението.
Идеята на политическият (и в по-широк смисъл философският ) спектър е да класифицира идеите според техния произход и най-съществени белези (това е и смисълът на всяка една класификация, независимо за какво става въпрос). Така в своето изложение Serious Sam много малко се спря на идеите стоящи зад „левите“ и „десните“ политически движения (като изключим донякъде марксизма, където е тесен специалист) и не ги класифицира спрямо това, а единствено спрямо критерия „ново – старо“. Така следвайки логиката на неговата класификация в една графа попадат коренно различни в идейно отношение политически системи. Например според него в „дясно“ се падата фашистите – защото са „консервативни“, наред с наприемер Английските и Американските консерватори, въпреки че техните възгледи нямат нищо общо. Желанието по такъв начин да се размие, изопачи и практичекски заличи политическият спектър е разбираемо у „левите“ тъй като те не биха имали никакъв шанс ако хората разберат истинската същност на политическия/идейния спектър.
Като обобщение „Консервативното“ и „Не-консервативното“, макар и често пъти да съвпадат с „дясно“ и „ляво“, като цяло не са дефиниращи характеристики на нито една идейна система и следователно не могат да служат като критерии за категоризиране.
Това което се стремя аз в последно време, преди всички други политически спорове е да изязня същността на понятията, защото съм сигурен, че когато хората имат представата за действителната същност на нещата те няма да се колебаят особено много в избора си. Именно това ще направя и в това изложение. Начинът по който класифицирам политическия/философкси спектър е въз основа на фундаменталните разбирания на двата противоположни полюса, а не на някакви второстепенни или повърхностни характеристики. Тези фундаментални разбирания под различна форма съпътстват човечеството от хилядолетия и далеч не водят началото си в 20 век, нито дори от френската революция. Можем да се върнем много назад например в противопоставянето на идейте на Платон и Аристотел. Но тъй като това би било твърде неизчерпаема тема ще се огранича в анализ на развитието на идеите в съвременната история и също ще се постарая да изясня някои понятия с които доста се спекулира.
Американската революция от 1776г.
Това може да се каже е повратният момент в човешката история, които очертава до голяма степен развитието на света през следващите столетия, до ден днешен. Тази революция е вдъхновител на всички движения за свобода появили се по-късно в Европа, двигател на промените в света, включително и френската революция, макар и двете значително да се различават, както ще стане ясно по-късно. Основните философски идей и ценности на американската революция и американизма като цяло, се откриват в преамбюла към декларацията за независимостта на САЩ от 4-ти Юли 1776г. с което се слага и началото на войната за независимостта на САЩ.
…Според нас следните истини се разбират от само себе си: че всички човеци са създадени равни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие. Че за осигуряването на тези права сред човеците започва да действа управление, което черпи справедливите си правомощия от съгласието на управляваните…
Както е видно от горният текст тази декларация представя едно виждане за общество изградено на базата на зачитане на индивидуалните права на всеки човек и неговото право да се стреми към щастието си (като основен смисъл на човешкият живот). Т.е. това е едно виждане за човека като най-висша ценност сам по себе си, който не може да бъде пожертван по сляпата воля на събратята си. Ясно се отбелязва че ролята на властта е да защитава именно тези индивидуални права и че тя е до толкова легитимна до колкото е делегирана от хората които управлява. Когато се говори за равенството между хората се има предвид че те имат равни, фундаментални права, т.е. равни са пред закона, а не егалитаристкото разбиране на французите за „Свобода, равенство, братство“. Американската революция е успешна защото залага на правилното разбиране за „Свобода“ и „равенство“ – концепцията за индивидуалните права. В последствие тази концепция е доразвита в американската конституция, която няма друга цел освен да защити индивида от посегателства и да очертае точните рамки до които функциите на правителството се простират. Така за дълъг период от време се гарантира безпрецедентна свобода, последвана от безпрецедентен напредък и просперитет.
Фрацузите обаче разбират нещата съвсем наопаки. В своята революция (а и до ден днешен) те залагат на егалитаризма (от фр.
égalité - равенство). Свалянето на монархията и деспотичният феодален режим само по себе си е справедливо, но това което идва на негово място не е обезпечено от необходимият правилен философски багаж. Французите не разбират концепцията за индивидуалните права и се стремят към буквално постигане на равенство, като равен социален и икономически статус за всички. Макар и комунизма по онова време все още да не съществува като термин, то идейно нещата не се различават много. И както винаги когато индивидуалните права не се считат за нещо неприкосновенно се стига до море от кръв. Само ще вметна че дори спрямо моето виждане за „ляво“ и „Дясно“ якубинците наистина са вляво спрямо роелистите най-малкото защото са много по-крайни в незачитането на човешките права, а не защото монархията по принцип е „дясна“.
Свобода, равенство, истински и фалшиви права, понятия и анти-понятияТук мисля да изясня някои понятия с които широко се спекулира включително и Сериозния Сам ги използва доста безразборно в своето изложение. Както вече казах по отношение на спектъра, същото важи и тук. Целта на „левите“ е да прикрият или унищожат истинското значение на понятията тъй като реалността не им изнася. Изгубили представа за истинското занчение на думите, хората често се объркват и падат в капана.
Свобода и анти-свобода. Понятието свобода може да се разбира единствено в смисълът на човек който е господар на собественият си живот и който притежава неотменимите човешки права обяснени по-горе. Наред с правото на живот, абсолютно фундаментално е правото на собственост без което останалите права са невъзможни. Това е така поради самата природа на човешкият живот. Човекът е такова същество, което трябва да самоподдържа живота си чрез продуктивен труд изискващ мисловна дейност. Правото на живот на човека е пряко свързано с правото му да задържи за себе си продуктите на своят труд, било то улов, добив или заплащане което е получил в замяна на труда си и/или стока която е произвел. Посегателството върху правото на частна собественост не може да се разглежда отделно от посегателството върху правото на живот. Това заедно с правото на свободно изразяване оформят концепцията за свободно общество при което хората общуват помежду си като рационални същества. Правилната роля на държавата е да съблюдава тези права и да изключи физическото насилие от отношенията между хората.
Но тук идват и анти-понятията които „левите“ се опитват да вкарат в схемата с цел да унищожат свободата. Например „право на собственост“ означава че човек има право да задържи за себе си собственост която или е създал или е придобил в следствие на свободна размяна от друг човек. Право на собственост не означава, че някой е длъжен да ти осигури собственост. Под предлог че е несправедливо едни да притежават фабрика, а други само да работят в нея срещу заплащане, идеите на Маркс унищожават частната собственост уж правейки всички „собственици“. Този вид собственост всъщност е анти-понятие – анти-собственост, всички хора губят от това и се превръщат в роби. Без право на притежание над средствата за производство хората губят както свободата си така и правото си на живот, оставайки на милостта на всеки един комисар от новият режим (истински или хипотетичен такъв).
В западните общества левите вкарват редица анти-права с цел да подкопаят и постепенно унищожат здравата структура на свободното общество, крепяща се на автентичите индивидуални права.
Нека уточним още веднъж че „право“ може да е само нещо произхождащо от самия човек. „Правото“ не може да произхожда от трети лица, освен ако не притежаваш роби. Така например левите лепват етикета „право“ на редица материални придобивки, които по начало представляват стоки и услуги, които човек трябва сам да придобие чрез свободна размяна. Например „право“ на жилище, „право“ на образование. „право“ на здравеопазване, „право на безплатен градски транспорт“, „право“ на социални помощи и т.н. Тъй като всички тези „права“ трябва да се произведат/осигурят от някого, цялото общество се превръща в заложник и губи свободата си толкова повече, колкото по-развита е „социалната държава“.
Свобода и равенствоДори едно пет годишно дете без съмнение би схванало следното: Ако приемем че живеем в свбодно общество, където всеки човек е свободен да взема решения за собствения си живот, е нормално да очакваме че едни хора ще вземат по-добри решения от други. Че едни ще се справят по-добре, други по зле, а някои ще са много-много по-успешни от останалите. При това положение „равенство“ в смисъл на равно материално благополучие, равен социален статус, равно уважени и т.н. е несъвместимо с концепцията за свобода. Човек който твърди че се стреми към „равенство“ и същевременно към „свобода“ Ви взима за канарчета. Равенство може да се приеме в съчетание със свобода единствено в смисъла описан в началото, т.е. като равенство пред закона, като равни, неотменими права за всички хора.
Същността на „Лявото“. До сега говорих доста за концепцията за свободният индивид в свободно общество, за индивудуалните права, и т.н. Единият полюс на политико-философксия спектър изхожда от идеята че индивидът не е собственост на обществото и че не може да бъде жертван. Това в най-общ смисъл е „дясното“. Но ако Сериозният Сам още не е убеден и съгласен с това определение, може да го нарича „Индивидуализъм-капитализъм-свобода“.
Другият полюс – „Лявото“ може да бъде наречен още „Колективизъм-Етатизъм-робство“. (Етатизъм от френски -
ètat – държава).
Да започнем с етатизмът, към който могат да се определят всички „леви“ политически движения. Това най-общо е стремежът за увеличаване на намесата на държавата в различните сфери на обществения и икономическият живот на хората. Този стремеж е пряко свързан с идеята че индивидът принадлежи на обществото и следователно волята на обществото изразена чрез държавната власт, може да определя рамките на живота на индивида в голяма степен. Очевидно е че подобно схващане се намира на противоположния полюс на идеята за свободният индивид и следователно е в противоположният полюс на спектъра, независимо как решим да го наричаме. Разбира се като казвам „обществото“ визирам по-скоро съвременните социалисти. Всъщност думата „общество“ може да се замести с всяко едно друго понятие в името на което индивидът може да се жертва:
–Племето
–Държавата
–Масите
–Бог/религия
–Краля
–Революцията и т.н.
Ето защо въпреки че нито по времето на спартанците, нито по времето на френския крал Луи XIV известен с установяването на абсолютната монархия, са съществували понятията „ляво/дясно“ тези две форми на управление могат без всякакво съмнение да се класифицират към полюса Колективизъм-етатизъм-робство т.е. те са крайно леви.
Няколко думи за колективизмът и защо той не може да работи. Сам е прав, че комунизмът и социализмът не са едиснтвените „леви“ идеологии и политически движения. Мисля до тук доста ясно изразих това мое становище. Най-общо казано социализмът и неговата крайна форма комунизма са разновидности на колективизма. За разлика от понятия като „консерватизъм“ и „ново-старо“, които не са дефиниращи характеристики на нито една политическа система, то колективизките възгледи са определящ признак по който можем да отпратим дадена философия в единия или в другия край на спектъра. Колективизмът се противопоставя на концепцията за неприкосновенността на индивидуалните права и издига в култ идеята за „общото благо“. Нещата са добри и справедливи тогава когато облагодетелстват не един или малко на брой индивиди, а всички. Разбира се тук идва моментът че обществото е съвкупност от индивиди и няма как което е добро за един непременно да е добро за друг. Така се стига до варианта, че е добро това което е в интерес на мнозинството. Мнозинството обаче също не може да има собствена воля, тъй като се състои от много различни индивиди. То се нуждае от изразител, който да поеме нещата в ръце. Без неприкосновенноста на личността, този който си присвои правото да бъде изразител на мнозинството придобива неограничената власт да се разпорежда живота и имуществото на отделния човек (в името на общото благо). Следвайки тази логика болшевиките колективизират собствеността и в доста от случайте отнемат живота на бившите и притежатели. Разбира се нещата не свършват до тук. Подобна власт е придобита и се държи единствено благодарение на физическата сила, която в началото отговаря на „мнозинството“ или иначе казано този който има най-голяма банда може да се разправи както си поиска с по-малките банди. Скоро обаче нещата се обръщат на добре въоръжено малцинство, което държи в подчинение обезоръжено и обезправено малцинство. Такава е историята на всички диктатури, като се започне с якубинксата и се мине през болшевиките, нацистите и пр. Всяка една революция, водеща началото си като справедлив порив срещу подтисничеството, когато не е здраво обвързана с концепцията за индивидуални права (за съжаление в повечето случай не е) води до морета от кръв и в пъти по-деспотична дикататура от строят който е изместила. В отделни случай думите „общо благо“ могат да бъдат заменени със „Защото така е угодно на Аллах“ примерно. Това обаче не променя колективисткият характер на подобни революции/режими. Ето защо обявената цел на колективизма: да облагодетелства всички - не може да бъде постигната. Разбира се това никога не е била истинксата цел на реално съществуващите колективисти (тук не говорим за изфантазираните такива). Целта винаги е била неограничена власт над живота на хората, поради което първа задача на колективистите е да унищожат концепцията за индивидуалните права.
Общо взето след ВСВ за повечето хора стана ясна несъстоятелността на колективистките идеи. Въпреки това има хора като Serious Sam които излизат със станалият класичекси аргумент на социалистите – че проблема не е бил в комунизма (конкретна разновидност на колективизма), че това което се е случило в СССР не е било комунизъм, а че Ленин и Сталин са изопачили благородната идея на Карл Маркс за едно по-справедливо общество. Въпросната идея почива на унищожаването на индивидуалните права и се предполага че някак си ще донесе справедливост? Съвременните комунисти се опитват да ни убедят че бандата на Ленин и Сталин е осрала работата в Русия и половината свят, но конкретно тяхната (на съвременните комунисти) банда ще се справи далеч по-добре. От нас се иска само да се откажем от всичките си права като личности и да зачакаме те да ни донесат рая на земята.
Само да вметна няколко факта: Социалната система, която властва в половината свят по времето на СССР се характеризира с колективизирано стопанство, обществена собственост върху средствата за производство и централно планирана икономика. Ако това не може да се нарече комунизъм, здраве му кажи. Тази обществена система съществува приблизително 70 години, като на отделни места като Куба и Северна Корея съществува и в момента. По времето на студената война мнозина интелектуалци на запад гледат на комунизма в Русия като на „благороден експеримент“, който ще донесе светло бъдеще за човечеството. Въпросният експеримент е бил приложен над достатъчно голямо количество население за повече от достатъчен период от време за да можем да сме напълно уверени в неговата несъстоятелност. Отричането на този факт е цинична подигравка с милионите жертви на комунизма по целия свят, а идеята че трябва да го пробваме отново оставям без коментар.
Редно е да споменем и най-големият колективист в историята и най-масовият убиец. Това не е Ленин, нито Сталин, още по-малко Хитлер. Говоря разбира се за Мао Тце Тунг. Председателят на китайската комунистическа партия който властва над КНР от нейното основаване през 1949г. до смъртта му през 1976г. Счита се че той е отговорен за смъртта на повече от 70 милиона души. Само по време на така нареченият „Голям скок напред“, от гладна смърт загиват към 38 милиона китайци. Става дума за периода между 1958г. до към 1961г. Тогава в опит да придобие колкото е възможно повече съвременно въоръжение от СССР, той безкруполно продава на руснаците единственото което страната му може да произвежда – селскостопанска продукция. Цинично е като се замислиш за милионите китайски фермери в колективизираните ферми, които са работили до смърт без да могат да получат дори зърно от това което са изработили с труда си. Същевременно продукцията е гниела в силозите поради лошото организиране на транспорта. Но хей, нека не забравяме че това е система създадена за да се противопостави на капитализма, който не дава на работниците справедлив дял от изработеното със собствените им усилия.
Митове относно индустриалната революция и морална обосновка на капитализма
Начало на индустриалната епоха.Serious Sam спомена в изложението си няколко класически мита, относно заслугите, които левите движения си приписват. Общо взето левите твърдят че неща като осме часовият работен ден (за който Сам спомена) и други уреждащи трудовите отношения между „противопоставящите се класи“ са спечелени благодарение на левите движения, напирмер профсъюзите. За да придадат морални основи на борбата си левите дават за пример лошите условия във фабриките, ниското заплащане, детският труд и др. явления характерни за началото на индустриалната епоха. Като контраст те дават за пример тънещите в охолство собственици на предприятията. Истината е че дори аз в миналото вярвах в тези неща. Причината е че много малко хора и източници дори в десните среди могат да ви просветят относно историческите факти за този период. Това което левите (а и много от десните) пропускат е причинно-следствената връзка. А тя е много проста. Достатъчно е да погледнем пред-индустриалната епоха. Истината е че хората във фабриките не са бедни и огнетени, поради несправедливостта на капиталистите. Те са били бедни и огнетени още от преди това. Тяхната бедност, нищета, неграмотност и т.н. се дължат на продължилото векове средновековие, един от най-унизителните периоди в човешката история, особено Европейската. Всъщност индустриализацията и капитализма носят възможност за доходи които преди това не са съществували и с течение на времето водят до бързо повишаване на стандарта на живот. Достатъчно е да погледнем колко се е подобрил живота на хората само в рамките на 100 години през 19-век. Всъщност в последните две десетилетия подобно нещо се развива пред очите ни в Китай. В началото на индустриализацията и навлизането на западните инвестиции там, хората са крайно бедни и работят за доходи каквито на нас ни е трудно да си представим че са възможни. Разбира се левите веднага скачат че западните експлоататори се възползват от горките китайци. Сякаш те (западните компании) са длъжни да създадат производства на другия край на света само за да плащат високи заплати? Постепенно с развитието на индустрията цената на тдуда се покачва, заедно с благосъстоянието на хората в тези региони на Китай. Докато в началото има условия само за допотопен, неквалифициран труд, то с течение на времето се зараждат все по-сложни индустрии изискващи все по квалифициран и добре платен персонал.
И тук трябва дебело да се подчертае, че причините за бедността на китайците не са западните компании (които всъщност само ги правят по-богати), а продължилото твърде дълго комунистическо минало на страната.
Мит е също, че намаляването на работния ден се дължи на профсъюзите и на трудовото законодателство. В най-свободната от всички страни САЩ, където синдикатите са имали най-слабо влияние 8 часовия работен ден е бил факт много преди да се превърне в закон. Причината е че на един етап хората са започнали да печелят достатъчно за да могат да си позволят да работят по 8 часа.
Детският труд често пъти е даван като пример за несправедливостта на капиталистичеката система. Същото важи и за детският труд. Тъкмо излизайки от средновековието децата е трябвало да работят за да оцелеят поради простата причина че родителите им не са печелели достатъчно ( в пред-индустриалната епоха детската смъртност в Лондон е надхвърляла 50%) . В случая обвиняваме капиталистите че са помогнали на децата да оцелеят като са им дали работа без която те биха умряли от глад? Повторение на това се вижда в Китай където в последните 20 години детският труд постепенно изчезва. Причината не е трудовото законодателство, а факта че родителите вече печелят достатъчно за да няма нужда децата им да работят, а напротив икономически по-изгодно им е да получат образование. Виждаме че индустриализацията и капитализмът са довели и водят единствено до подобряване на стандарта на живот независимо за кой исторически период говорим . Тук някои социалисти възразяват, че това подобряване се дължи на научно-техническият прогрес и отричат ролята на капиталистите. На тях бих им дал пример СССР и Китай по времето на Мао, където индустриализацията е съчетана с гладна смърт изчислявана в милиони.
Подобряването на условията на живот в индустриалните страни се дъжли на икономическите последици от капитализма и има малко общо с ролята на синдикатите и левите политически движения, каквато заслуга те напълно незаслужено си приписват. В интерес на истината тяхната роля е както се очаква деструктивна. В САЩ, където първо са достигнати всички искания които синдикатите са имали (като минимална работна заплата, нормирано работно време и т.н.) логическото следствие е било тези организации да се разпуснат. Нека не забравяме че в средата на 20-век американският работник е получавал в пъти повече от Европейският му колега и се е радвал на стандарт на живот безпрецедентен в човешката история. Синдикатите обаче не се саморазпускат тъй като тяхната цел никога не е била добруването на работниците. Тяхната цел, като на всички колективисти е една – власт. Резултатът от това можете да видите днес в Детройт. Съчетанието от големи синдикати подкрепяни от леви политици довеждат моторната столица на Америка до състояние на руини. Достатъчно е да се каже че последният републикански кмет на Детройт – Луис Мириани напуска поста си през 1962г. От тогава до ден днешен кметове са само демократи (социалисти).
Детройт 1962г.
Детройт днесИ тук следва една ГОЛЯМА критика към повечето от така наречените „десни“ защитници на капитализма. Съзнавайки всички тези необорими факти за просперитета, който капитализма носи на „масите“, те започват да го защитават служейки си с колективистките морални оценки и принципи. Те твърдят, че капитализма е добър защото макар и един малък процент от хора да забогатяват неприлично много, в крайна сметка ВСИЧКИ се обогатяват много повече отколкото при останалите познати в човешката история строеве. Че капиталистите следва да бъдат оставени да съществуват, защото без тях останалите няма да имат работа и няма да има кой да създава ефективна икономика. Всичко това разбира се е вярно, но не то следва да се привежда като аргумент за защита на капитализма. Със смирен тон, тези така наречени защитници на свободната инициятива смотолевят, че капитализма е неморална сиситема, защото е основана на егоизма и личния интерес, а социализма е високо – морална идеология, но че на практика капитализма дава по-добри резултати. Предавайки моралното превъзходство на социалистите, тези „десни“ вече сами са изгубили половината битка.
Моралната обосновка на капитализма не може и не бива да се търси от гледната точка на колективизма.
Моралната обосновка е както винаги в защитата на индивида, признаването на правото му над собственият му живот, признаване на правото му да действа в името на собственото си благополучие, признаване на правото му да се разпорежда със собствеността си както намери за добре и да влиза в доброволни отношения с други индивиди. Пълно и категорично отказване от идеята, че живота на индивида е оправдан само ако той служи на останалите. Поставен пред тези здрави и ясно изразени принципи Марксизмът няма никакъв шанс. Капитализмът е не само по-практичната, но и по-морална система, докато Марксизмът ( и всеки друг колективизъм) е по-непрактичен и неморален.
Ню Йорк Сити винаги е символизирал достиженията на свободния човешки дух.Фашизъм,Кейнсиянство и Кронизъм.Въпреки че все още се срещат хора като Serious Sam които открито вярват в Марксизма и комунизма, повечето леви политици знаят че така избори не могат да се спечелят. Ето защо им се налага да инсталират ъпдейт. Съвременните социалисти заявяват че не желаят да колективизират икономиката, че по начало са „приятелски“ настроени към бизнеса, но смятат че държавата, чрез данъци, регулации и преразпределение на ресурсите следва да се бори със „социалната неправда“. Класически пример е Барон Джон Мейнард Кейнс – депутат в британският парламент и икономист от началото на 20-век. Когато се говори за Либерали, то трябва да се прави разграничаване между класическият либерализъм ( от преди Кейнс) и Нео-либерализмът, който идва след приемането на идейте на Кейнс. Кейнсиянството с две думи представлява захаросан Марксизъм. Кейнс изхожда от същите позиции като Маркс за ролята на работниците, бизнесмените и противопоставянето на класите. Едиствената разлика е в средствата които двамата предлагат. Според Кейнс и всички съвременни социалисти и либерали, на капиталистите трябва да се гледа като на дойни крави. Тяхна единствена функция е да бъдат скубани с данъци, които после да бъдат използвани за поставяне на най-уязвимите слоеве от населението в зависимо положение спрямо държавата. Дори китайските управници, които поне официално все още се наричат комунисти, възприеха тази стратегия. И тук следва да си зададем въпроса редно ли е тези хора да бъдат наричани социалисти? Отговорът е не. Социализмът е такава форма на управление при която средствата за производство са собственост на държавата и се управляват чрез централно планиране.
Фашизмът от своя страна е такава форма на управление при която формалната частна собственост над средствата за производство се запазва, но държавата на практика управлява икономиката и взима голяма част от приходите чрез данъци.
Съвременните леви въпреки, че не си го признават по същество са фашисти. Фашистите са по-хитри от социалистите, тъй като са стигнали до елементарният извод, че когато хората не притежават даден бизнес, те не са склонни да се грижат за него по същия начин по който биха ако си е техен. Ето защо те карат хората да вярват че все още притежават бизнеса си, докато всъщност държат контрола в свой ръце. ЕС е типичен пример за все по-разрастващ се фашизъм, а за съжаление това се наблюдава и в САЩ.
Все по-засилващата се намеса на държавата в икономиката води до изкривяване на пазара известно като Кронизъм (или Крони-капитализъм). Кронизмът е такова състояние на икономическите отношения при което даден субект заема господстващо положение на пазара не защото предоставя най-добото съотношение качество/цена, а защото има най-близки отношения с управляващият политически елит. Кронизмът на практика унищожава принципите на свободният пазар и автентичният капитализъм.
Плоско и прогресивно подоходно облагане
Друга широко застъпена несправедливост в много страни по света (вкл. Традиционно про-капиталистически като САЩ) е прогресивното подоходно облагане. То общо взето се базира на идеята че доходите на хората се разделят на няколко стъпала, като по-високите стъпала плащат по-висок процент данъци от по-ниските. По този начин държавата се стреми да компенсира „социалното неравенство“ като скубе повече от тези с по-високи доходи и раздава на тези с по-ниски. Поският данък от своя страна предвижда еднакъв процент за всички независимо от доходите им. Тук е момента да се отбележи, че при плоското облагане, хората с по-високи доходи пак плащат по-големи суми, само процентът на който се облагат е същият. Идеята за прогресивното подоходно облагане макар и много популярна е крайно неморална и несправедлива. Тя практически представлява санкциониране на хората за техния успех, наказване на тези членове на обществото които са се трудили най-много, били са най-отдадени на кариерата си, най-продуктивни, най-висококвалифицирани, най-образовани, най-находчиви. Тази порочна идея произхожда от колективисткото схващане, че човек е собственост на обществото и може да задържи за себе си само толкова, от това което е изработил с труда си, колкото обществото му позволи. Колективистът твърди например, че ако даден човек печели 10 милиона годишно, то ние спокойно можем да го обложим със 70% данък, защото тогава пак ще му останат 3 милиона, което е напълно достатъчно, на фона на други членове на обществото които „едвам връзват двата края“. Този колективист обаче не си дава труда да обясни кое му дава право да конфискува 70% от честно изработения доход на човека и мисли ли той че този човек би бил също толкова продуктивен, при положение че 70% от печалбата му ще бъде отнета?
Фалшив индивидуализъм и Ницшеянство.
Често пъти като противоположност на идейте на Карл Маркс се дава Фридрих Ницше и неговата идея за „свръх-човека“. Докато Маркс с идеята си „От всеки го според възможностите, на всекиго според нуждите“ предлага най-способните и продуктивни членове на обществото да бъдат пожертвани за добруването на масите, то Ницше смята тъкмо обратното, че масите са нещо като тор, от която трябва да се хранят и да избуят най-добрите индивиди. Често пъти Ницшеянските възгледи се дават за пример като краен индивидуализъм и крайно „десен“ уклон. Всъщност двете теории ни дават един мним конфликт, един фалшив избор между това да избираме да бъдем или хищници живеещи за сметка на другите или жертвени овци. Всъщност те са двете страни на една и съща монета, тъй като и двете философии отричат общовалидните индивидуални човешки права, които обуславят рационалното съвместно съществуване на хората.
Истинската природа на индивидуалиста и колективистаИндивидуалистът не се стреми да властва над масите. Напротив последното е стремеж на колективистът. Това е така защото колективистът знае дълбоко в себе си че сам по себе си не струва нищо. Той няма самочувствие, нито его, нито самоуважение. Той черпи тези неща от другите. Независимо дали говорим за обикновените кифли, които искат да имат скъпи дрехи, коли и т.н. за да блеснат в очите на останалите или за най-лошият вариант, тези които искат да властват и да контролират това са симптоми на една и съща болест.
Индивидуалистът, черпи своята духовна енергия от себе си. Той знае собствената си стойност и не се нуждае другите непрекъснато да му повтарят колко е готин. Ако се стреми да си купи скъпа спрортна кола, той го прави защото колата го кефи и защото иска да я кара, а не защото си мисли как ще изглежда в очите на другите и как това ще издигне социалният му статус. Ако реши да се занимава с обществени въпроси той го прави защото иска да защити определени идеи и принципи, които смята за правилни, а не защото иска да властва над останалите.
На кратко за Анархизма:
Анархистите в повечето случай се причисляват към крайно „левите“ екстремисти. Това обаче отново се дължи на неразбиране и липса на задълбочен анализ на природата на анархистките идеи. Най-общо те биват слагани в „ляво“ заради отричането им на частната собственост и заради противопоставянето на религията. Природата на отричането конкретно на собствеността обаче е тотално различно. Докато комунистите вярват в една тотално институционализирана система при която производството е държавна собственост и се ръководи чрез централно планиране, то анархистите отричат държавната власт въобще. Те (погрешно) смятат че човек може да е свободен едниствено при пълна липса на институционализирана власт. В действителност без институции които да гарантират съблюдаването на индивидуалните права е нужен само един престъпник за да рухне цялата конструкция. Всъщност признавам че въпросът за принадлежността на анархистите е спорен. Идеите им без съмнение са крайно десни – т.е. произхождат от идеята за напълно независимия индивид. Като краен резултат обаче (ако бъдат приложени на практика), те биха хвърлили хората в краен колективизъм, причинен от липсата на сигурност. В общество без институции единствено въоръжените банди могат да дадат на човека усещане за защита.
Съвсем накратко за най-новата издънка на левите.
Казват, че „зелените“ са като дини – зелени от вън, но червени от вътре. Това си е самата истина. Най-новите попълнения, на антикапиталистическият фронт, това са „природозащитниците“. Техните идейни родители, обещаваха да победят капитализма и да донесат изобилие, просперитет и благоденствие чрез колективно стопанство. След като вече е ясно на почти всички, че това няма как да стане, техните наследници се борят срещу съвременните постижения на капитализма. Същите те биха се радвали и танцували ако такъв просперитет беше постигнат по техния колективистки начин, сега протестират наричайки го „неприродо съобразен“ и опитвайки се да ни убедят, че начинът ни на живот ще ни доведе до сигурна гибел. Докато старата левица обещаваше на „огнетените маси“ справедливо разпределение на благата, новата левица отрича благата. Според тях различните екологични проблеми, пред които индустриалният свят се изправя не могат да се решат чрез технически новости (напълно погрешно), а единственият правилен път е като се откажем от всички достижения на цивилизацият и живеем „природо съобразно“ в землянки изкопани в гората. Въпреки че действително съществуват еколкогични проблеми, на които трябва да се гледа сериозно, професионалните природо защитници слабо се интересуват от природата. Тяхната цел е да плашат хората и с политически средства да се борят срещу капитализма и индустриализацията. Отново обаче действителността ги опровергава. Колкото и да ни плашат че не живеем природосъобразно, факт е че средната продължителност на живот на хората само се покачва в развитите страни, а не обратното.
Разбира се по тази тема може много още да се каже, но не искам да прекалявам, за това ще я оставя така само „защрихована“.
С две думи обобщено всичко което написах по-горе. За да определите позицията си спрямо политическия и философски спектър трябва да си отговорите на следния въпрос:
Смятате ли че животът Ви принадлежи и сте в правото си да живеете заради себе си или смятате, че Вашият живот принадлежи на обществото и е оправдан само ако му служите? Повечето хора без нужда от допълнително убеждаване биха избрали първото. Ето защо левите толкова много се стараят да замажат нещата.
Все пак евалата за труда 
Нека винаги си остане такъв пич! 
