Не мога да те разбера, днес си ми твърде интелектуален.

Но със сигурност насилието в Близкия изток не е факторът, койтого прави велик.

разбира се, че не е;


изчакай ден-два да стигна пцм нивото на интелектуалност и пак ще си лафим нормално

Защо Обама подкрепя бунтовниците, след като и Ал Кайда ги подкрепя

защото обама е от ал кайда

Не става дума за това да промениш мнението на някого, става дума за цивилизован дебат над сериозна тема. Ти ми отправяш сериозен въпрос изискващ задълбочен и обмислен отговор и после ми коментираш с два реда. Това е което ме дразни и просто няма да стане. Да не говорим, че в случая изобщо не стваше дума за USA USA USA, така че коментара ти е повече от неуместен.



1)-во не съм длъжен, а и не мога да помня всичко което сме си писали. Поради тази причина аз също често пъти повтарям неща, както по-горе ме обвиниха.
2)-ро това е публична тема, така че още по-малко хората които я четат ще си спомнят какво ти си писал преди време.
3)-то схващането ми за "ляво и дясно" е основано на ясен и разбираем за всички критерии (степента на намеса на държавата), които вече обясних по-горе, както и в темата за която напомняш. Тук дори не става дума за предпочитание на лявото или дясното, става дума за тяхното разпознаване, а това е много важно с цел да не бъдем заблуждавани от политици медии и т.н. Служейки с този ясен критерии , ние лесно можем да определим позицията,решението, законът на даден политик или политическа сила дали е "ляво" или "дясно" независимо от това кой как го нарича. Не си спомням всичко което ти си писал по въпроса, но ако карам по спомени беше написал някаква безсмислица от сорта че монархията била дясна защото е "консервативна"? Самият термин "консервативен" също е много неясен и хвърлящ в заблуждение, защото зависи от отправната точка. Консервативен спрямо какво? Така ако примерно в Америка имат ясна традиция на капитализъм и защита на индивидуалните права, то "консерваторите" действително са "десни" макар че и там това не винаги е така. Ако обаче говорим за Михаил Горбачов, който се опитва да направи реформи и неговите "консерватори" от полит-бюро, то в случая консерваторите...сам се сети какво означава.



Хубаво. Мен също ме мързи и не винаги имам време. За това и не се включвам всеки път и във всяка тема. Но ако си тръгнал да изразяваш някаква позиция (или съответно да коментираш моята), ако обичаш...


И къде го намери този медиен "USA USA USA" при положение че медиите у нас са изцяло купени от руската мафия и изобщо не може нищо положително да се чуе за САЩ, а и мнението на 90% от блогърите и др. също е негативно? Нито пък в медиите може да чуеш правилно обосноваване на нуждата от капитализъм. Най-многото което може да чуеш е нещо от сорта, че трябва да се допусне частна инициатива за да има после какво да облагаме с данъци и да раздаваме на бедните, а не че трябва да го има защото така е по-справедливо.



Първо, добре дошъл в кохортите на левтистките журналя. Вярвам че ще ти хареса и ще се чувстваш като у дома си.

Второ, до колкото си спомням ти беше участвал във философски клуб по дебати или нещо подобно. Би трябвало тогава да знаеш какво означава атака ad hominem и защо когато претендираш да се включиш в диалог по сериозна тема подобни изказвания, като "този педал" са крайно недопустими. Като цяло се предполага, че си надскочил равнището на водене на спор в детската градина, но явно демонстрираш обратното. Що се отнася до въпросния сириец, първо това че е сириец не доказва нищо само по себе си. Ако питаш 50% от българите и те ще ти кажат че при Тодор Живков е било по добре

Трето неговият анализ на нещата е класически пример за селективно избиране на факти с цел да се направят напълно погрешни заключения. Но по-подробно "разнищване" мога да направя друг път, за днес толкова мисля че стига

aide we nqma li da pochva taq voina da se zapisvam dobrovolec za desanta v socialisticheskite amerikanski shtati.

Винаги съм се чудел къде точно е причината да се получават подобни аномалии като Андрей и неговото мислене. Грамотни хора , които се изразяват адекватно , с много информация , но с изключително изкривен начин на интерпретиране на тази информация.
Квото и да му говорите той със сигурност го знае , въпросът е че някъде в мисловната му дейност се среща една преграда която пренасочва начина на мислене в една единствена дадена посока , която той някак на случаен принцип явно е избрал и е залегнала в основите му. Както като малки си избираме футболния отбор , любимия кечист и тн. Дали с влияние от родителите или някакво по силно изречение му е направило впечатление и е захапал твърдо...Тъжно е наистина. Все едно става въпрос за футбол и задължително трябва вашият отбор да спечели , без значение дали това ще рефлектира по някакъв начин върху теб.
Сирия е футболно игрище и ще има много груб мач , а феновете и на 2-та отбора ще го отнесат.

Андрюша, набрал съм ти седем страници отговор до тука, утре ще си довърша "материала", че ми се доспа, надявам се само да е достатъчно обективен, подреден и най-вече разбираем за теб. Макар, че с присъщата си слепота на кон с капаци, е по вероятно да причислиш Спарта като ляво политическо явление като отговор.

Леонид е бил марксист!

@deistur

Нека ти кажа нещо. Колкото и да сме свикнали да обвиняваме политиците за всичко, една истина която малко хора схващат е че политиката е отражение на възгледите на преобладаващата част от населението на дадена страна.

Да вземем например нашата държава. Не е трудно да се ориентираш какви са масовите възгледи на хората. Понякога влизам в някой новинарски сайт и чета коментарите под статиите и направо се хващам за главата.
Около 50% от нашенците са си откровени комунисти.
Останалите с малки изключения бленуват за някаква по-мека форма на социализъм в който държавата им снася всичко на готово, и едва около 10% наистина са наясно какво означава дясна политика и пазарна икономика.
Ако попиташ повечето българи кого биха предпочели като стратегически партньор - САЩ и Европа от една страна и Русия от друга, повече от половината ще ти кажат Русия.
Повече от половината се възхищават на Путин и подобни на него хора.
Сигурно ололо 80-90% от българите смятат САЩ за най-голямото зло на света.
Една голяма част вярват че американските астронафти не са стъпили на луната (в нито един от 6-те пъти). Също почти всички смятат че САЩ сами са си бутнали кулите близнаци.
Повечето българи като цяло имат негативно отношение към западно-европейските народи и американците и смятат че всичките ни беди се дължат на тях. За сметка на това те се възхищават на Руснаците, китайците, понякога на сърбите и в по-редки случай на германците.

Като цяло българите които споделят ценностите на западните общества винаги са били малцинство у нас. Но виждайки колко за забити по-голямата част от сънародниците им общо взето се ориентираха към емиграция. И така в България те станаха даже още по-малко. Повечето са аполитични смятайки че от политиката нищо няма да излезе и оправящи се както могат.

Една моя приятелка, която споделя горе долу подобни на мен възгледи веднъж ме попита: "Добре след като съзнаваш всички тези неща, защо още нямаш трайни планове за емиграция?". Аз и отговорих, че рационално обяснение няма и това се дължи вероятно на факта че съм крайно сантиментален.

Та мисълта ми беше, правилно се изразяваш че хора с моя начин на мислене са "аномалия" по тези географски ширини. Въпроса е, като се има предвид положението до което сме се докарали, дали традиционните възгледи на българина са правилни или проблема е в хора като мен

@Serious Sam ще ми е интересно да видя на базата на какво ще класифицираш Спарта като дясно политическо явление.

Супер лесно е се сетиш, че е дясно. Една от малкото десни (в последствие) идеи, развити правилно, които си заслужават внимание. Ликург е велик.

Разбира се, схващанията ни за политическия спектър са коренно различни ти мериш с догматизиран аршин от 20-ти век, аз с философски от осемнайсти. Но утре повече.

Убеден съм, че над 90% от българите са със социалистическо мислене (кои заради възпитание, кои заради фактическата обстановка в държавата), много от тях дори не го осъзнават дори. Обаче смея да твърдя, че поне по мои наблюдения преобладават русофобските настроения. Също така трудно ще срещнеш българин (особено сред по-възрастните), които да не симпатизират на германците.

Другото, което искам да ти възразя, че в България няма изразена социалистическа и демократическа партия като политическо движение. Водещите партии ни са център и всяко едно правителство води абсолюно еднаква политика, независимо от името и посоката на партията. Затова е твърде относително да твърдиш, че българската политиката се води според народните нагласи.


За мен по тази точка Андрей има право и единственото нещо, което държи Обама е подкрепата на огромните мултиетническите групи на "натурализираните" американци за по-добри перспективи за техните общества, като цяло едно лицемерно доверие, породено от надеждата са социално равенство на "новите" американци със "старите", което си е чист социализъм. Това го правя на базата на налбюдение на дузина американци мои лични приятел и познати. И ако си мислите, че нашите карикатурни протести са нещо кой знае какво, то пред Капитолия и Белия дом такива протести са ежедневие и то по всякакви въпроси, засягащи икономиката, вътрешната и външната политика. В този ред на мисли South Park има много добър епизод относно war и anti-war протестите

AcTivE, откакто си с този аватар, всеки път като скролвам и ми се вижда това:




честна дума, много време не бях поглеждал какво наистина има на аватара ти, щото си мислих че е тая картина

Точно Буш е най-големия комик, той даже трябваше да е тв водещ вместо президент

Ще стисна зъби и ще преодолея неженалнието си да пиша. Ще ти отговоря на въпроса който ти зададох (за "ляво-дясно" а.к.а. "политически спектър", за неговото зараждане, развитие и прочее). Ако искаш си запази линк към тоя пост, да не ми се налага да пиша на ново. Честно казано не очаквам да го приемеш, но се надявам поне в някой неясен момент от бъдещето да опиташ да погледнеш и от друга гледна точка, преди отново да запееш сурите си. Трябва си напрегнеш мозъка и да излезеш извън матрицата и ще проумееш колко по-лесна, по-гениална и по-полезна и първоначалната форма на "ляво-дясно" от колкото догматизираната, клиширана, изкривена капиталистическа дефиниция.


I. НАЧАЛОпиша ти го с големи букви, да можеш по-лесно да отделиш по-значимите моменти в историческото развитие на политическия спектър
Всъщност философското начало на делението "ляво-дясно" е повече от просто и всеобхватно, помагаща ни да разделим и разберем нещата, вкарваща ясни граници между "старо" и "ново", между "регрес" и "прогрес". В предвид епохата, която изживява Франция, а и Европа е напълно удачно и напълно разбираемо - големи промени, сменят се епохи, рухват монархии, раждат се конституции и прочее.

Делението "ляво-дясно" се заражда с Учредителното събрание след Френската буржоазна революция. По време на неговите събирания се забелязва тенденция при заемането на местата от хората. Както знаем, хората обичат да се събират на групи въз основа на сходни виждания по определен въпрос. Големите политико-исторически начинания също не правят изключение от това правило. В Учредително събрание се сблъскват отделните виждания за бъдещето на Франция. Обособила се следната подредба: В дясно заставали хората със сравнително по-консервативни възгледи - против тоталното разрушаване на монархията, против революционизирането и резките действия по отношение на държавните институции, хор аподкрепящи конституцията от 1791 година. В ляво стоели хора с по-радикални идеи (предимно якобинци). Те възприемали всяко нещо наследено от монархията като окова, като регрес, като нещо което е назадничаво, лошо и трябва съответно унищожено. Едно от основните искания - свобода на всяка цена. Либерализмът - плод на идеите на просвещението. Равенство, братство, свобода. Ще мине доста време преди и той да бъде узурпиран и изроден в догматизирана капиталистическа доктрина.
Това е историческото зараждане на противопоставянето "Ляво-Дясно". Това са двете основни Надтечения (да ги наречем, защото реално тяхното съдържание в онази епоха е много повече философия, размишления водещи до обяснение, отколкото строго подредена дефиниция). Или за по-накратко разбирай така "Консерватизъм" = Дясно, "Либерализъм" (свобода) = Ляво. Това са двата основни стълба.

В нашата българска история, само откриваме доказателства за истинноста на горното твърдение. Първите две партии, които са създадени след освобождението - Консервативна и Либерална, които по-късно започват да се разпадат и от тях да се раждат неизброимите либерални, демократични, радикалдемократични, прогресивни и прочее партийки.

Този философски първообраз има още едно преимущество, пред съвременната доктринизирана дефиниция: Имаме едно революционно ляво, което се бори за непрекъснато движение на социума, не допуска да се създава статукво, защото то бързо се изражда в услуга на определени прослойки (аз като привърженик на Марксизма подкрепям теорията за класовия антагонизъм) и също така ни помага да определим кога едно течение, един управленски модел преминава от прогресивна в регресивна форма.

Държа да отбележа следните неща за гореизказаното:

1.Говорим за последното десетилетие на 18-ти век (1790-1800 г.) По това време понятията "социализъм" и "комунизъм" все още не съществуват. Те ще се появят едва след 50-60 години и ще изминат още поне 20 години докато се обособят.

2. Както споменах в един от последните абзаци, всяка епоха има своята прогресивна и регресивна форма. Капитализмът не прави изключение. Идвайки, отхвърляйки старата, тя носи прогрес, напредък, но установявайки статукво започват да се гонят определни интереси, които забавят цялостното развитие, от тук се изражда и самата система - тя вече служи на определена прослойка, в подкрепа най-вече на нейните интереси.
Както ще покаже по-надолу следващият XIX-ти (19-ти) век именно лявото движение е причината за редица подобрения в положението на пролетариата.

3. Понеже в 19-ти век е неизбежно да говорим за социализъм, Маркс и прочее, държа да отбележа следното и си го набий веднъж в главата:
Социализмът/Комунизмът са леви движения, но Лявото не е изпълнено само от Социализъм/Комунизъм. В него можеш да срещнеш исторически явления като Якобинците, също така анархисти и прочее. Дори комунизмът в своята крайна цел е анархистично движение - не забравяй, крайната цел е създаване на самоуправляващо се общество от съзнателни хора, което е отхвърлило присъствието на държава, надмогнало е йерархичното деление и прочее неща.

И така след като на широко обясних зараждането и началните положения, можем да преминем към

II. XIX-ти (19-ти век)

Деветнадесети век е векът на пролетарските революции и въстания, борбата за повече права на работническата класа, борбата за по-добър живот. Старите монархии се променят, абсолютната власт започва да загива – всичко това е резултат от обновяването на производителните сили. Те от своя страна се удрят във бетонните прегради на феодалните производствени отношения и бидейки нови, продуктивни ги разрушават прокарвайки нови, буржоазни/капиталистически производствени отношения. Последната стъпка, която съпътства това развитие е овладяване на държавната надстройка. Никой не може да отрече прогресивния характер на капитализма в този период, макар той да върви ръка за ръка с един огромен парадокс:
основната производствена мощ на капитализма – това са неговите маси от наемни, неграмотни (често) работници, които се трудят при нечовешки условия.
Успоредно с тях живеят малобройните (в сравнение пак с тях) капиталисти (частни собственици), които водят охолен начин на живот. Това противоречие е в основата на на класовия антагонизъм – тези, които фактически произвеждат благата нямат достъп до тях, докато тези които ги притежават, но не участват пряко в производството окупират лъвския пай. Това естествено поражда социално напрежение и разтърсва Европа. Тези трусове са съпроводени с организация в профсъюзи, синдикати, но тяхната борба е твърде разпокъсана, поединична, зле организирана и сведена до конкретни искания от конкретни фабрики. Започва издаването на работнически вестници, а със смяната на поколенията се покачва и грамотността на работниците. От тук произтичат и по-добрата организация на протестите/стачките стигайки до националните стачки познати от периода между двете световни войни на ХХ-ти век.
Но да се върнем в 19-ти. Успоредно с развитието на стачното дело започва да се поставя под въпрос същността на капитализма – как ще се развива, какво е бъдещето и прочее. Увеличаващата се роля на пролетариата в ежедневието поставят акцент върху идеята, че в бъдеще властта ще принадлежи на работниците, че те ще имат правото да регулират икономическите взаимоотношения и прочее. Това е средата в която се зараждат идеите на социализма. При развитието на тези идеи се стига до сблъсък на различни виждания за социализма.

Тук държа да вметна, че при своите разработки Маркс първо разработва концепцията за комунизма, като след това разработва концепцията за социализма, като път/мост който води към комунизма.

Да се говори за ляво в деветнадесети век, без да се спомене приноса на Маркс е кощунство. Всеки е запознат какво е направил той – създател на първата в света социалдемократическа партия, включваща се в политическия живот на Германия борейки се за подобрение на условията на работническата класа, разширение на техните права, създаването на международно социалистическо движение (Първия Социалистически интернационал), обособяването на лика и идеите на социалдемократическата партия и още, и още, и още… Социализмът се разраства до най-мащабното ляво движение, което влиза в остър сблъсък със статуквото (дясното).

Когато говорим за Маркс, не можем да не направим паралел с положението в Русия, както и за неговото мнение за развитието на тази държава.

Въз основата на дълбоки изследвания, Маркс извежда формула, според която стават промените в човешката история или която казано иначе е двигател на колелото на историята. Основния момент е класовия антагонизъм или противоречието между две основни групи в обществото, резултата от чието противоречие е развитието на самото общество. Аз споменах тази формула по-горе, но ще я спомена и тук, абстрактна и извън всякакъв пример:

”Производителните сили определят производствените отношения а те определят от своя страна държавната надстройка”.

Естествено, тя е изложена в по-обширен вариант и със сходни думи още в първото издание на “Манифест на комунистическата партия от 21.II.1848 г.

Виждат се сходства между ранното виждане за делението ляво-дясно и противопоставянето подтискана класа-подтискаща класа.

Създаването и развитието на социалистическата идея са основна причина за развитието на работническото движение, за неговото разрастване и масовизиране, за редица победи на пролетариата, считани днес за даденост (като осемчасовия работен ден и редица други основни права на работника). Придобиването на една единствена идеология на такава масовост и размери разбира се води до хегемонията на тази идеология в пространството в политическия спектър или казано по-просто идеите на Маркс, намирайки почва сред работническите маси, се превръщат в най-масовото ляво движение.

Ето тук искам да посоча, нещо което вече споменах
Ляво НЕ Е равно на Социализъм, докато Социализъм е РАВНО на ЛЯВО т.е. социализмът не е единствената лява идея, той е една от всичките идеи в лявото пространство, макар и най-мащабната и засенчваща другите. И все пак е лява идея, защото е насочена към борба, към промяна, подобрение на положението на една огромна прослойка от хора, на една класа, насочена е срещу статукво, положение от което изгода имат малцина. Друга от по-известните леви идеи на XIX-ти век е тази на Карл Ойген Дюринг, срещнали лют отпор от Маркс и Енгелс. Лично аз мисля, че “Анти-Дюринг” на Ф. Енгелс губи всякаква основа в един точно определен момент на своята теза.

И така, вече можем да преминем към XX-ти век, векът на догматизираните идеологии, партизанщината (партизанин освен синоним на въоръжен отряд в подчинение на ВКП(б) и производните и партийки е още и синоним на всеки фанатично вярващ в дадена конкретна идея, обсебена от конкретна партия; човек който се идентифицира с целите на партията; партизани има в ляво и дясно)


III. XX-ти (20-ти) век: Догматизацията; Епоха на тежки мутации.

Едно от най-изтърканите клишета, събрано в няколко думи звучи така: “Маркс=Ленин=СССР=Социализъм=Комунизъм=Крах= Социализма/комунизма доказаха в исторически план своята неблагонадеждност”.

Това е абсолютен връх на лишените от всякаква логика клишета, които антикомунистите повтарят с пълна сила, още по-лошо - вярвайки в тях без капка съмнение.

Следователно трябва да прегледаме руската история и да се запознаем с руското “ляво” и руското “дясно” според действащата ТОГАВА система на политическия спектър

Както споменах по-горе Маркс е имал мнение за Русия, във връзка със своите идеи, което мнение е изградено на базата на кореспонденция с видни представители на руската анархистична школа. В процеса на тази кореспонденция, той излага идеята, че социалистическа революция в Русия е възможна, но Русия трябва да премине през всички етапи на своето развитие за да я достигне, а тя все още е много назад в него.
Руският царски абсолютизъм достига своя връх на два пъти – първия път при управлението на Иван Василевич IV (а.к.а. “Грозни”), след което следва дълъг период на слабо управление, породено най-вече от липсата на легитимен наследник. С овладяването на трона от Романови, се правят редица реформи в държавния апарат, които макар да променят и обновяват институционалния облик на държавата реално затвърждават позицията на царската власт. Редица от вековните проблеми на Русия (крепостните селяни) още векове няма да намерят своето окончателно решение, а напротив, ще действат като катализатор за всички бъдещи социални взривове в държавата. Това показва, че царската власт е склонна на реформи до толкова, до колкото не и се налага да реформира самата себе си. Реформите придават някакъв европейски вид, облекчават временното положение в империята. Своеобразен връх на реформите и промените в Руската империя е Александър Втори (а.к.а. “Освободител”, не защото ни е освободил нас, а защото пръв е започна категорично да разрешава селския проблем на страната, пръв е предприел реални действия за приемане на конституция. Срещу него са извършени осем атентата след 1866 г., като при последния загива. Наследникът му Александър Трети обръща гръб на всички реформи и разгръща лов на вещици (всякакви антимонархически групировки), ограничава достъпа до образование на социален принцип и прави като цяло огромни крачки назад, които водят до изострянето на вътрешната обстановка. Тук е редно да се изведе вече една формула на властта в Русия. Тя представлява един огромен кръг и в него един малък кръг, но с по-дебела линия и разделен на две (представи си го като Ин и Ян ако желаеш). Идеята е следната. В центъра на големия кръг, който е руския народ, руското простолюдие, селяните, дребните хора, стои властта, която има два основни компонента. Единия компонент е царската институция. Другият компонент е аристокрацията. Двата компонента взаимно се поддържат един на друг, като благоденствието на аристокрацията означава стабилна царска власт и обратното. Същевременно тези два компонента заедно, съществуват отделени от широките селски маси, често превръщайки се в пречка за всякакви промени. Това пък превръща цялото общество във бомба със закъснител. Тази схема се принася дори и при болшевиките, давайки ни право да говорим за един типично руски модел на управление и бъдещи разсъждения за противостоенето “ляво-дясно” както във вътрешноруски, така и в международен план.

И след като уточнихме противоречията в руската държава, нека пристъпим напред – ПСВ, Ленин и “ВОСР”.

“Маркс=Ленин=СССР=Социализъм=Комунизъм=Крах= Социализма/комунизма доказаха в исторически план своята неблагонадеждност”.

Тук по надолу ще изложа защо първото “=” пропада, а от там и цялата верига.
Две от ключовите страни в ПСВ (Първа световна война) – Германия и Русия, имат сериозни вътрешни проблеми. Проблемът на Германия се състои в това, че нямайки добре разработени колонии и воювайки на два фронта, подлага икономиката си на изтощение. Проблемът на Русия се състои във вековното отлагане на реформи, мачкане на собствения си народ за запазването на царската власт, която е основен гарант за феодалните производствени отношения, които спъват прогресивния капитализъм. Това довежда до нагнетяването на огромно социално напрежение избухващо периодично в локални въстания и метежи, както и в огромни революции. С избухването на ПСВ, първоначалния патриотичен ефект успокоява вътрешното положение, но с преминаването към позиционна война вътрешното положение се изостря отново за да избухне с нова сила и така се стига до февруарската революция през 1917 г. В рецептата на кипящата обстановка, освен всичко друго, тази революция, с нерешителните си водачи добавя и политическия хаос и нерешителност във вътрешен и външен план, подготвяйки неволно пътя на болшевиките.
Болшевишката партия на Ленин, разпръсва идеите за свобода, независимост на народите (наясно си със сложния етнически характер на Руската империя), земя на селяните и още много, които привличат нови и нови хора от всички слоеве – работници, селяни, войници, създавайки мощен болшевишки юмрук в редовете на самата армия. Както вече споменах горе, с няколкото месеца на нерешително управление Керенски настройва обществото срещу себе си, което води до нова вълна на недоволство и стачки. Именно този момент е използван от Германския генерален щаб и със немска финансова и най-вече военна подкрепа се осъществява кървав преврат в Петроград, нам известен като “Велика Октомврийска Социалистическа Революция”. Както трябва да ти е ясно, от тези четири думи, само “Октомврийска” е вярна. Нито е велика, нито е социалистическа, нито е революция. Ленин изпълнява целта, за която е поставен на власт – прекратява военните действия, унищожава източния фронт, а с Брест-Литовския мирен договор лишава Русия от правото и на победител. Това разбира се има много по-дълбок замисъл, който в общи линии е следният:
Ленин е наясно, че действията му по излизане на Русия от войната ще срещнат отпор сред монархически настроените военни кръгове, което може да доведе до неговото сваляне от власт. С това действие (подписването на договора) той гарантира разцепление в армията, създавайки си съюзници от войските, които преминават на негова страна. Същевременно тези войски, а и цялата държава са лишени от следвоенни репарации, които да облекчат загубите, което означава, че след войната в Русия ще настъпи тежка социално-икономическа криза, която ще спомогне за унищожаването на остатъците от аристокрацията и стария ред. Сега нека оставим за миг историята и да се върнем на терена на политическия спектър. По същество това са радикални леви мерки за срещу възстановяването на монархическата власт и унищожаването на феодализма. Те са леви, не защото са осъществявани от Комунисти (РКП (б), а защото също като във франция са насочени към унищожаване на стария ред, радикални са, заредени са с идеи за равенство, братство и просперитет. Резултата обаче е малко по-различен и именно той е причината за изместването на РКП (б) в дясно, за догматизацията и още куп редица неща. Но всичко по реда си. Да се върнем към историята.

Само няколко месеца след Брест-Литовския мирен договор, ще започнат да горят огнищата, които постепенно ще обхванат цялата Руска империя и ще очертаят фронтовете на гражданската война. За разлика от другаде по света, в Русия старият феодален строй, ще си отиде след кръвопролитни, широкомащабни сражения. Очертават се двата идейно блока – Червеноармейците – за защита на получената свобода и независимост на народите, равенство, земя, докато отсреща стоят представителите на консервативните, традиционни ценности – белогвардейците. Те се борят за запазване на целостта на империята, монархическа власт и прочее неща. Към белогвардейците се присъединява широка чуждестранна коалиция от представителки на Антантата – Великобритания, САЩ, Япония, Франция, Италия, Чехословакия и още други. Войските на Германия, които се намират на територията на Руската империя също се включват в антиболшевишкия кръстоносен поход. За разлика от ПСВ, гражданската война в Русия е маневрена по характер, което означава много по-голямо реално опостушение, по земите на и без това изстрадалата и изостанала руска империя. Излизайки от това сражение победители, започва израждането на руското “ляво” и догматизирането както на политическия спектър, така и на понятието “комунизъм/социализъм” превръщайки се в тъждествено на руския болшевизъм.

След войната РКП(б) остава единствена политическа сила. Тя държи цялата власт в разорената феодална империя. На самата партия обаче и трябва още малко време преди да навлезе окончателно в руслото, в което в общи линии ще се развива до последния си ден.

Вътрешнопартийната битка за надмощие започва със смъртта на Ленин и приключва в общи линии със затварянето на Троцки. След това ВКП (б) [(през 1925-та година РКП (б) се преименува на ВКП (б). На същия конгрес, същата година Царицин е преименуван на Сталинград (любопитен факт)] От този момент бавно, но неизбежно в държавата се настаняват и развиват приблизително същите отношения, които описах с двата кръга по-горе за руската империя. Имаме широка маса “простолюдие” и затворена дуалистична система “Вожд-Номенклатура”. При епохата Сталин обаче има и отличителна черта – вътрешно противостоене на номенклатурата, създаване на изкуствено раздвижване чрез непрекъснат кадрови подбор. Тази вътрешна динамика е непозната за епохата на империята и може да се опише като противоборство “Вожд – Номенклатура”, което в крайна сметка печели номенклатурата и завършва със смъртта на Сталин. От тук СССР навлиза 1:1 в класическата руска схема, което води в крайна сметка до нейната (на партията и на страната) самоликвидация. Претворяването на тази схема/формула в една епоха, държавна система, претендираща да е напълно различна от предшестващата я, поражда въпроса доколко тя наистина е такава. От тук произлиза и въпроса доколко тя е запазила своята лява енергия. Отговорът е – до николко, тя се е превърнала вече в дясна т.е. установила дадено статукво, което до най-голяма степен обслужва интересите на едно малцинство. Да, реализират се грандиозни икономически програми, с внушителни резултати, но това не променя факта, че по същество те са плод на интересите на едно управляващо малцинство. Толкова по въпроса за левия характер на болшевишката власт според изначалното тълкуване на политическия спектър.

Дойде ред да се отговори и на другите важни въпроси – кога политическия спектър придобива днешния си вид (който ти така фанатично повтаряш), както и защо общоприетото мнение за:

- “ляво” = “комунизъм”
- “болшевизъм” = “комунизъм”
- “комунизъм” = “болшевизъм”

Също така е редно да се категоризират и други две големи движения на 20-ти век – а именно германският националсоциализъм (Хайл Веньо, комунист долен!) и италианския фашизъм.

Положението на ВКП (б) е доста специфично. Положението и на управляваща държава и единствена политическа партия, на победител в дълга и кръвопролитна гражданска война срещу целия свят вдъхва на ръководителите увереността да претендират за лидерство на всички леви движения. Анархизмът като ляво движение вече е почти умрял, якобинците са история, но класовият антагонизъм, работническите битки и следвоенното социално напрежение в централна и западна Европа дават нов живот на социалистическата идея. ВКП (б) вече владееща неограничените ресурси на бившата Руска Империя (вече СССР) започва с кардинални методи да отстранява инакомислещите, както в партията и държавата, така и в международното ляво движение. Средствата са разнообразни – от подкупи и съблазняване с позиции в коминтерна, до убийства на принципните и неотстъпчивите.

За пример може да се даде противопоставянето на испанската PUOM (Partido Obrero de Unificación Marxista) която е сформирана през 1935 година и има за цел да се противопостави на проникването и окупирането на социалистическата идея от СССР и в частност от Сталин. Испанското социалистическо движение е сложна територия, защото там имаме няколко социалистически формации, които се конкурират помежду си. След победата на Франко обаче всички знаем съдбата на тези партии. Неволно това помага на СССР да постигне доминираща роля в международното социалистическо движение.

Разбира се, държавите-победени от ПСВ са в много по-тежко положение. Откъснатите територии и непосилни репарации създават нестабилна обстановка, социално напрежение. Следвоенните победени държави са идеалната почва за болшевизма.
Наред със станалите традиционни изразители на работническата воля в Германия набира скорост Националсоциалистическата германска работническа партия.
Традиционно сочена за крайнодясна.
Реално е обаче сложен микс от традиционни методи и решения, крайни капиталистически мерки (държавно-покровителстван корпоративизъм) и нови идеи (идеята за расово превъзходство на арийската раса). В същото време обаче тя е сложно преплетена с чисто анти-капиталистическа риторика. Сам Хитлер казва:
” Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа система, която експлоатира икономически слабите със своите несправедливи заплати, със своята неправилна оценка на човека, според неговите богатства и имоти, а не според неговите отговорност и действия, и затова ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена.” (Adolf Hitler: The Definitive Biography, John Toland (1976), стр. 224)
За разлика от СССР, къде класовият враг приема образа на традиционните за руското общество аристократи и колаци, в Германия антикапиталистическата риторика е неразривно свързана със антисемитската такава. Капиталистът е евреин. Той има лице, има нрави и традиции и е ясно и точно обрисуван. Хитлер дори заявява желание за правото на единствена истинна социалистическа идеология (“Болшевизмът е извращение на идеите на социализма”). В същото време други радикални мерки са заличаването на ваймарски институции, в стремежа към овладяване на държавата от партията, които по същество са леви мерки. В заключение може да се обобщи, че Националсоциализмът е сложна смесица от различни решения съответстващи на нуждите на властимащата партия. Съчетават се елементи от школата на немския идеализъм, с крайни капиталистически решения, същевременно имаме ясно изявени претенции за лидерство в социалистическото движение, създавайки самобитна антикапиталистическа идеология. Безспорно тоталитарен режим, който обаче поради краткото си време на съществуване е трудно да бъде определен от началното схващане за политическия спектър.

Значително по-лесен за определяне е италианският фашизъм. Също наблягащ на корпоративизма, също провеждащ антиболшевишка политика, фашизмът има за цел да възстанови славата на Римската империя. Макар да посяга на политическите си опоненти и да ги забранява, фашизмът не проповядва класова борба и не се бори за решаване на класовите проблеми. Според него в спокойно състояние класите съществуват мирно, но либералните демокрации, които позволяват безконтролния капитализъм водят до класови конфликти, докато болшевиките – че експлоатират такива конфликти. Фашизмът е много популярен сред дребните капиталисти, работниците и земеделците и използвайки тези маси той напада левите партии и трейдюнионите. По отношение на държавата – благоденствието на държавата е основно задължение на всеки гражданин. хората се разглеждат не само като индивидуалности, а най-вече като съставни части на едно цяло, което има в себе си много повече, отколкото просто сбора на частите които го съставляват. Фашизмът зачита традиционните институции и не ги ликвидира, за разлика от Националсоциализма.
За пример може да се посочи идването на власт на Мусолини, неговото управление в синхрон с институцията на монарха, неговия арест, заповядан от монарха.
Фашизмът е десен, в смисъл на консервативен, традиционен, във всеки един аспект на своята идеология.
До тук обясних преврата, наричан Велика Октомврийска Социалистическа Революция, развитието на болшевизма и етапите през които преминава, до пълното обсебване на международното социалистическо движение. Разгледах още повърхностно нацизма и фашизма.

Ясно е, защо сталинската пропаганда нарича Германия фашистка. Успеха на NSDAP вътре в Германия, не само като политически успех, а и като огромния подем на икономиката и социалната дейност увлича огромни маси в идеологията на Хитлер. Това увеличаване на популярността на националсоциалистите застрашава хегемонията на СССР в социалистическото движение, затова пропагандната машина практически заменя думата националсоциализъм с фашизъм, разчитайки и облягайки се на сходствата между двете системи.

След ВСВ болшевизмът, облягайки се на мощта на своята армия, успява да се разпространи в редица европейски държави. влиянието на някои компартии в западните държави се увеличава, но те са пряко свързани с Москва. ВКП (б) запазва (б)-то в името си до 19-тия конгрес през декември 1952 година, когато се преименува на КПСС.
За да стабилизират положението в страните си западът провежда редица реформи в полза на работниците ( в САЩ те започват още по времето на президента Рузвелт, като антиркизисни мерки). Това възпрепятства разпространението на болшевизма, който вече се е превърнал в единствена масова социалистическа идеология.

Неговата абсолютна хегемония в лявото пространство довежда до възприемането и отъждествяването на понятието “ляво” с болшевизма, със съветската икономическа доктрина, а в двуполюсния свят това довежда и до сходен ефект с дясното пространство и капитализма. КПСС, нейната хегемонна позиция като единствена социалистическа партия, претендира за върховна истинност на марксизъм-ленинизма (идеите на Ленин) по същата причина започват да се приемат за тъждествено равни на понятията социализъм/комунизъм.

От тази догматизация, за нуждите на двуполюсния свят се ражда съвременната концепция на политическия спектър. В нейното ляво стои СССР – държавата навсякъде – в политиката, в икономиката, в личния живот на хората, докато в дясно и противостои САЩ – всичко обратно на това, което е лявото. Този своеобразен аршин е нов и ти допускаш редовно голяма грешка, когато мериш с него стари режими и форми на управление, с които той няма досег. От тук може би ми остана само да ти отговоря дали е лява или дясна Спарта – както казах и в по-горен пост – зависи с аршина, с който ще мерим – с този от края на 18-ти век, или с този от 20-ти век. Но и в двата случая е по-скоро глупаво, защото ще мерим форма на управление, която е съществувала преди хиляди години и между нея и мерилото ще стои пропастта на хилядолетията, на историята.

доста тл;др

Ем... Случва се...

И ся ще ми изцвъка пак неква заучена фраза и с две изречения ще се изплюе на всичко и после па ще ме е яд, че писах толкоз. Ама то тва е сбитото, в общи линии.

Мразя да пиша наистина.

ми направо излез тогава

Не бе, некви простотии не ги усещам, ама такива некви дълги, сериозни работи направо ме хваща омалата...

не си спомням да съм те питал