Простичкият въпрос е: вярвате ли, че има наистина такова животно, или е поредната измишльотина на психолозите? Изпитвали ли сте го и струва ли си да се терзаем за това?

Всички знаем за типичните пубертетски истории, за критическата и прочее. Ами тази възраст? (става въпрос в голям мащаб от последните тийнейджърски години до началото на трийсетте, но според мен по-точната граница е предимно началото на двайсетте).

Идеята на това чудо е, че сблъсъкът с "истинския живот" и отговорностите на "големите" може да доведе до разните-там-кофти-симпотми, като стресът обикновено е свързан с намирането на работа, жилище, проблеми със студентството и емиграцията, прекъсването на връзките със стари приятели и други обичайни проблеми.

Също така, по какъв начин човек може да се пребори с този феномен, или както при всичко друго просто е нужно време? А може би това е не друго, а самовнушение, и единственото, което ревльовците трябва да направят, е да спрат да си повтарят "аз съм боклук" и да действат?

Стори ми се интересно, може и да греша.

глупости на търкалета човек, по всяко време през живота си човек може да се депресира, чудят се вече кво да измислят и те

Има два вида дрисльовци на тоя свят - най-голямата криза в живота е докато си още на четири и не можеш да си научиш сфинктера да ти сдържа говното, а тва води до евентуално просиране на абсолютно всяка житейска ситуация.

Всички други "проблеми" са за дрисльовци, ма в преносния смисъл.

Казах.

На 4 месеца?

Просто сега педалчетата се разглезиха и каквато депресия имат след заршване на училище сега я имат след завършване на университета, щото тогава вече малко по малко спират да ги издържат, деба и тъпите деца деба.

Иначе сериозно-с масовото учене в университет детството се удължава при простите пачи дето не отиват в университета да учат, а да си правят кефа. Затва може и да има няква криза след 4-5 години алкохол и после да излезеш безработен, де да знам

Не ми се е случвало такова нещо.
Възможно е да съществува подобно нещо, при което един ден осъзнаваш, че си на 25 и не ставаш за нищо, знам ли.
Ако е така, то при мен не се е случило, защото се изхранвам сам от 16 годишен и просто няма как да си помисля, че не ставам за нищо и т.н. Единственото, което ме е товарило е да кажем дилемата "колегите ми са пушка, ама работата тук е скапана..."

Само дето на 25 е над 1/4 от живота ти, хахахахаха. Как ли ще се почувстват тия с quarter-life crisis като разберат, че всъщност е 1/3 life crisis




Дефинирай "изхранвам сам"

Изходе, Изходеееее... кво стана бе, завърши ли училище най-накрая

Не, догодина

Че сам изкарвам парите, които са нужни за храненето, обличането и въобще нуждите на един човек и отделно да имам възможност да помагам на семейството ми.

Евала тогава. Наистина.

Най-доброто решение - да е през кура. Всякакви там ексистенциални кризи и загуба на Смисъла са си съвсем естествени - хора сме все пак. Важното е да имащ някакви цели и да знаеш как да ги преследваш - това е единственото спасение. Ако човек сам не вложи смисъл в съществуването си и в това да се буди сутринта, няма кой да го направи, защото всеки с две капки акъл в главата ще се сети, че няма "Цел свише" и че всички сме просто фабрички за лайна и нищо повече (: Докато сам не се направиш повече.

тава е същото като ПРОЛЕТНАТА УМОРА
дето е понятие известно само по нашите географски ширини
щот българино е предимно мързелив и си дири оправдание