Джони Спагети - написа:
Какъв тъпак трябва да си, че да дадеш пари, за да видиш как някаква рисувана холограма танцува на плейбек
Aз например...
От чисто техническа гледна точка всъщност една такава постановка и прожекция са си адски внушителни какт организация, дизайнерско усилие и оборудване.
Същото важи от гледна точка на бюджет, екип и компетенция на отделните аудио инжинери, 3Д аниматори, UX дизайнери, осветители.
Най-малкото замисли се какво качество на окончателното изживяване трябва да се предложи , за да убедиш "тъпаците" да дадът пари за да видят рисувана холограма танцуваща на плейбек...
3Д анимация в такъв мащаб пък който е показан не е никак лесно първо да бъде конструирана в необходимата точност и след това анимирана. А рендирането(даже холограмата да е предварително записано .avi) на 3Д модел с такава резолюция на текстурите, осветяване, сенки и тн на такава резолюция даже не ми се мисли на какви машини става....Също така моделирането и това да създадеш образ който да изглежда анатомически и естетически възможен - тоест да имаш достатъчно реалистично изглеждащ аниме персонаж - за това си трябва талант. Едно е да гледаш нещо невъзможно на екран и друго е то да трябва да има излъчването и визията на нещо възможно в реално пространство...
Самата холограма всъщност е относително проста - така като гледам използват техника наречена Pepper's Ghost Screen - използваш силен прожектор или екран скрит под сцената под специфичен ъгъл , а пред сцената имаш стъкло - ако стъклото е достатъчно чисто никой не го вижда, а образя сякаш плува и се движи свободно...
Това което е изумително в този случай е че ти трябват минимум 3-4 стъкла и толкова прожектори, които да обграждат сцената така че да създават илюзията за 3Д плътност на обекта, независимо от ъгъла на наблюдателя. Синхронизацията им изисква компетенции , които ти трябват минимум 10тина години опит в областа на екранните технологии да ги имаш - а това нещо е съвършенно подяволите....
От гледна точка на потребителското изжияване създаването на " магическия кръг" - това да убедиш хората да се кефят на концерт на който няма почти нищо истинско също е почти невъобразимо сложно. Как да устроиш пространството - режисираш какво да се случва в отделните минути - подбереш правилния начин да подготвиш публиката -поведението на реалните участници - движения и илюзия за реален дейностен процес - позициониране на камери и прожектори за оптимална атмосфера в пространството.
Даже такива малки детайли като да балансираш различните песни така че да следват някаква реалистина за жив изпълнител - Всичко това изисква месеци планиране и проверки...
Друг е проблема със структурирането на "медииния разказ". Например как да скриптираш и изградиши реалистично поведение на "виртуалния актьор"( аниме-персонажа) така че уж да общува с публиката и да изглежда естествено независимо от това как реагира публиката...Да речем публиката започне да освирква или пък да припява към песните- трябва ти буквално поне един човек който да я следи и зарежда необходимите клипове, или пък променя скриптовете за поведение(ако рендират в реално време)
Предполагам че за да си спестят усилие тези неща се организират само след като са абсолютно разпордадени, за да се режисира само един "сценарии"....
Така че тъпаците не са си дали парите на празно , защото в крайна сметка получават нещо, което в комбинация с личните им нагласи и перфектна изработка създава изживяване, което най-вероятно не би могъл да получиш в реалността...
ПС:
Ох мамка му...сега видях че съм изгубил 20 минути да пиша аргументиран разяснителен пост към Алминатора....
)
