Обяснявам на вас, невежите, някои неща, от научна гледна точка. Ще се постарая да го смеля достатъчно разбираемо.
Да започнем с някои основни понятия:
Капитализъм - имаме частна собственост върху средствата за производство (да се разбира фабрики, заводи, предприятия - всички тези производствени сили са собственост на някого, тяхната основна функция е да му носят печалба, всичко останало - начин да постигне тази печалба, дори труда на работниците). Държа да отбележа
Пролетарий - наемен работник, човек който поради липса на собственост върху средства за производство, е принуден да продава труда си срещу заплащане.
Ето тук се получава цялата врътка в теорията - според Маркс, печалбата на собственика идва от тъй наречената "принадена стойност". Подобно на класиците, Маркс разглежда принадената стойност като незаплатен човешки труд. Или казано иначе, когато ти работиш, (грубо казано) работното ти време се дели на две части - в първата част от него работиш за себе си, а във втората - за собственика си т.е. тази стойност която произвеждаш ти, но взима той - това е принадената стойност. Някои биха казали, че работникът има право на избор все пак къде да работи, но според Маркс това е без значение, защото така или иначе печалбата на собственика се натрупва от принадената стойност, а работника взима много малка част от цялото което е произвел. (общо взето и аз имам няколко въпроса към Маркс свързани с тези неща, но някой ден, когато приключа с всичките му трудове, ако са още актуални, ще им търся отговорите)
Да преминем сега към понятието
Пролетариат - пролетариатът е класа. Според класовата теория на Маркс, обществото е разделено на две или повече големи групи, чиито интереси ги поставят в противоборство една на друга, като едната е малцинствена и е в позиция на господстваща, угнетяваща другата, докато другата е угнетената. Това противоборство непрекъснато се изостря и води или до победата на едната над другата, или до гибелта на двете и зараждане на съвършенно нови. Това състояние на противостоене на класите се нарича класов антагонизъм. Според Маркс основният двигател в историческият процес е именно този класов антагонизъм. Въз основа на класовия антагонизъм, ние можем да разделим досегашната история на няколко големи периода - първобитно-общинен строй, робовладелски строй, феодален строй, капитализъм.
Тук вмъквам един цитат от "Манифест на Комунистическата партия"
Цитат:
В по-ранните исторически епохи почти навсякъде намираме пълно подразделяне на
обществото на различни съсловия, многообразно степенуване на различните
обществени положения. В древния Рим има патриции, конници, плебеи, роби; в
средновековието - феодали, васали, цехови майстори, калфи, крепостни селяни, а
освен това в почти всяка от тези класи - особено степенуване.
Съвременното буржоазно общество, възникнало от недрата на загиващото
феодално общество, не премахна класовите противоречия. То само формира нови
класи, нови условия на потисничество, нови форми на борба на мястото на старите.
Нашата епоха, епохата на буржоазията, се отличава обаче с това, че тя опрости
класовите противоречия. Цялото общество все повече и повече се разделя на два
големи враждебни лагера, на две големи, изправени открито една срещу друга
класи - буржоазия и пролетариат.
От крепостните на средновековието произлязоха гражданите на първите градове (4),
от това съсловие на граждани се развиха първи те елементи на буржоазията.
Откриването на Америка и морския път около Африка създадоха ново поприще за
възходящата буржоазия. Остиндийският и китайският пазар, колонизирането на
Америка, размяната на колониите, умножаването на средствата за размяна и
изобщо на стоките придадоха на търговията, на корабоплаването, на индустрията
непознат дотогава размах, а с това предизвикаха бързо развитие на революционния
елемент в разпадащото се феодално общество.
Дотогавашната феодална или цехова организация на индустрията вече не може да
задоволи потребностите, които нарастваха с новите пазари. На нейно място се
появи манифактурата. Индустриалното средно съсловие изтика цеховите майстори;
разделението на труда между различните корпорации изчезна и бе заменено с
разделението на труда в отделната работилница.
Но все повече се разрастваха пазарите, все повече растяха потребностите. И
манифактурата вече не можеше да ги задоволи. Тогава парата и машините
извършиха революция в индустриалното производство. На мястото на
манифактурата се появи съвременната индустрия, на мястото на индустриалното
средно съсловие се появиха индустриалните милионери, шефовете на цели
индустриални армии, съвременните буржоа.
Едрата индустрия създаде световния пазар, подготвен с откриването на Америка.
Световният пазар предизвика колосално развитие на търговията, корабоплаването
и сухопътните съобщения. То от своя страна доведе до ново разширение на
индустрията и колкото повече се разширяваха индустрията, търговията,
корабоплаването, железниците, толкова повече се развиваше буржоазията, толкова
повече тя умножаваше своите капитали, изтикваше на заден план всички наследени
от средновековието класи.
Следователно виждаме, че самата съвременна буржоазия е продукт на дълго
развитие, на редица преврати в начина на производство и размяна.
Всеки от тези стадии в развитието на буржоазията се придружаваше от съответен
политически напредък. Потиснатото съсловие при господството на феодалите,
въоръжена и самоуправляваща се асоциация в комуната, тук - независима
градска република , там - трето, данъкоплатно съсловие на монархията, след
това през време на манифактурата - противовес на аристокрацията в съсловната
или в абсолютната монархия, главна основа на големите монархии изобщо -
буржоазията най-после след създаването на едрата индустрия и на световния пазар
си извоюва изключителното политическо господство в съвременната
представителна държава. Съвременната държавна власт е само комитет, който
управлява общите работи на цялата буржоазна класа.
Буржоазията изигра в историята извънредно революционна роля.
Навсякъде, където дойде на власт, буржоазията разруши всички феодални,
патриархални, идилични отношения. Тя безмилостно разкъса пъстрите феодални
връзки, които връзваха човека за неговите естествени повелители, и не остави
никаква друга връзка между хората освен голия интерес, безсърдечното “плащане в
брой”. Тя удави в ледената вода на егоистичната сметка свещения трепет на
религиозния екстаз, на рицарското въодушевление, на еснафската сантименталност.
Тя превърна личното достойнство в разменна стойност и на мястото на
безбройните гарантирани и придобити свободи постави само една свобода -
безсъвестната свобода на търговията. С една дума, забулената с религиозни и
политически илюзии експлоатация тя замени с откритата, безсрамна, пряка и
бездушна експлоатация.
Буржоазията свали свещения ореол от всички видове дейност, смятани досега за
почтени и гледани с благоговеен трепет. Тя превърна лекаря, юриста, попа, поета,
човека на науката в свои платени наемни работници.
Буржоазията смъкна от семейните отношения трогателно сантименталното було и
ги сведе до чисто парични отношения.
Буржоазията разкри, че бруталната проява на сила в средновековието, от която
реакцията толкова много се възхищава, е намирала своето естествено допълнение в
най-голямата леност. Буржоазията доказа какво може да постигне дейността на
хората. Тя сътвори чудеса, съвсем различни от египетските пирамиди, римските
водопроводи и готическите катедрали; тя извърши походи, съвсем различни от
преселението на народите и кръстоносните походи.
Буржоазията не може да съществува, ако непрекъснато не революционизира
средствата за производство, значи и производствените отношения, значи и всички
обществени отношения. Неизменното запазване на стария начин на производство е
било, напротив, първото условие за съществуването на всички предишни
индустриални класи. Постоянни преврати в производството, непрекъснато
разтърсване на всички обществени отношения, вечна несигурност и движение
отличават буржоазната епоха от всички други епохи. Всички застинали,
заръждавели отношения заедно с придружаващите ги осветени от векове представи
и възгледи се рушат, всички новосъздадени остаряват още преди да се вкостенят.
Всичко съсловно и застояло се изпарява, всичко свято се осквернява и хората най-
после са принудени да погледнат с трезви очи своето положение в живота, своите
взаимни отношения.
Нуждата от все по-широк пласмент на нейните продукти гони буржоазията по
цялото земно кълбо. Тя навсякъде трябва да проникне, навсякъде да се настани,
навсякъде да установи връзки.
Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и
потреблението на всички страни в космополитически. За голямо огорчение на
реакционерите тя изтръгна изпод нозете на индустрията националната почва.
Старинните национални отрасли на индустрията са унищожени и се унищожават с
всеки изминал ден. Изтикват ги нови индустрии, чието въвеждане става въпрос на
живот за всички цивилизовани нации - индустрии, които преработват вече не
местни суровини, а суровини от най-далечни зони и фабрикатите на които се
употребяват не само в дадената страна, но и във всички части на света. На мястото
на старите, задоволявани с местни продукти потребности, се появяват нови, за
задоволяването на които са необходими продуктите на най-далечни страни и най-
различни климати. На мястото на старото местно и национално самозадоволяване и
затвореност се появява всестранна размяна и всестранна зависимост на нациите
една от друга. Това важи както за материалното, така и за духовното производство.
Духовните произведения на отделните нации стават общо достояние.
Националната едностранчивост и ограниченост стават все по-невъзможни и от
многото национални и местни литератури се образува една световна литература.
По-късно пак ще се върна към този кратък цитат. Сега нататък. И така след като вече уточних що е пролетарий и що е пролетариат, дойде време да се уточни и що е комунист.
Според Маркс
Цитат:
Колкото по-малко сръчност и проява на сила иска ръчният труд, т.е. колкото
повече се развива съвременната индустрия, толкова повече трудът на жените и
децата измества труда на мъжете. Различията па пол и възраст нямат вече никакво
обществено значение за работническата класа. Има само работни инструменти,
които в зависимост от своята възраст и пол имат различни разходи.
Когато експлоатирането на работника от фабриканта стигне до там, че работникът
получи в брой своята работна заплата, тогава върху него се нахвърлят други части
на буржоазията - домопритежателят, бакалинът, заложният кредитор и т.н.
Досегашните низши слоеве от средното съсловие: дребните индустриалци,
търговци и рентиери, занаятчиите и селяните - всички тези класи изпадат в
редовете на пролетариата, отчасти защото малкият им капитал е недостатъчен за
едра индустрия и не издържа конкуренцията с по едрите капиталисти, отчасти
защото тяхната професионална сръчност се обезценява от новите начини на
производство. Така пролетариатът се рекрутира от всички класи на населението.
Пролетариатът преминава различни стадии на развитие. Неговата борба започва с
неговото съществуване.
В началото се борят отделни работници, след това работниците от една фабрика,
след това работниците от цял отрасъл на труда в едно населено място против
отделния буржоа, който непосредствено ги експлоатира. Те насочват своите удари
не само срещу буржоазните производствени отношения, но и срещу самите
средства за производство; те унищожават конкуриращите чуждестранни стоки,
разрушават машините, подпалват фабриките, стремят се отново да извоюват
загубеното положение на средновековния работник.
На този стадий работниците образуват разпръсната по цялата страна и разединен от
конкуренцията маса. Сплотяването на работническите маси не е още последица от
тяхното собствено обединяване, а последица от обединяването на буржоазията,
която, за да постигне собствените си политически цели, трябва - и за сега още може
- да привежда в движение целия пролетариат. На този стадий следователно
пролетариите се борят не срещу своите врагове, а срещу враговете на своите
врагове - срещу остатъците от абсолютната монархия, против земевладелците,
неиндустриалните буржоа, дребните буржоа. Следователно цялото политическо
движение се съсредоточава в ръцете на буржоазията; всяка така извоювана победа
е победа за буржоазията.
Но с развитието на индустрията пролетариатът не само нараства числено; той се
струпва на големи маси, неговата сила расте и той все повече я чувства. Интересите
и положението на пролетариата в живота все повече се изравняват, тъй като
машините все повече заличават различията в труда и почти навсякъде смъкват
работната заплата до еднакво ниско равнище. Растящата конкуренция между
буржоата и произтичащите от нея търговски кризи правят работната заплата на
работниците все по-неустойчива; все по-бързо развиващото се, непрекъснато
усъвършенстване на машините прави цялото им положение в живота все по-
7
несигурно; сблъскванията на отделния работник и отделния буржоа все повече
вземат характер на сблъсквания между две класи. Работниците започват с това, че
образуват коалиции (9) против буржоазията; те се борят съвместно за защита на
своята работна заплата. Те основават дори постоянни асоциации, за да си осигурят
средства в случай на вълнения. На места борбата преминава в бунтове.
От време на време работниците побеждават, но тези победи са само преходни.
Същинският резултат от тяхната борба не е непосредственият успех, а все по-
разширяващото се обединение на работниците. За него спомагат нарастващите
съобщителни средства, които създава едрата индустрия и които свързват едни с
други работниците от различните места. Но само тази връзка е достатъчна, за да се
централизират многобройните локални борби, които навред имат еднакъв характер,
в национална, в класова борба. А всяка класова борба е политическа борба. И
обединението, за което градските жители от средновековието с техните
междуселски пътища бяха необходими векове, съвременните пролетарии постигат
благодарение на железниците само за няколко години.
Тази организация на пролетариите в класа, а с това и в политическа партия, всяка
минута наново се руши от конкуренцията на самите работници. Но тя възниква
отново и отново - по-силна, по-здрава, по-могъща. Като използва разединението
сред самата буржоазия, тя налага признаването по законодателен път на отделни
интереси на работниците. Например законът за десетчасовия работен ден в Англия.
Изобщо сблъсъците в старото общество подпомагат по най-различен начин
развитието на пролетариата. Буржоазията се намира в непрекъсната борба:
отначало против аристокрацията, по-късно против ония части на самата буржоазия,
чиито интереси влизат в противоречие с напредъка на индустрията, и винаги -
против буржоазията на всички чужди страни. Във всички тези борби тя е
принудена да се обръща към пролетариата, да се ползва от неговата помощ и така
да го въвлича в политическото движение. Следователно тя самата предава на
пролетариата елементи на своето собствено образование), т.е. оръжие против
самата себе си.
По нататък, както видяхме, напредъкът на индустрията смъква в редовете на
пролетариата цели слоеве от господстващата класа или поне поставя под заплаха
условията на техния живот. Те също предават на пролетариата маса елементи на
образование.
И още:
Цитат:
Пролетарското движение е самостоятелно движение на огромното
мнозинство в интерес на огромното мнозинство. Пролетариатът, низшият слой на
съвременното общество, не може да се вдигне, не може да се изправи, без да бъде
хвърлена във въздуха цялата надстройка от слоеве, които образуват официалното
общество.
И вече след като се изясни в пълната си същност (до колкото е възможно с откъслечни цитати) що е то пролетариат, неговата връзка с буржоазията ето и взаимовръзката пролетариат - комунисти:
Цитат:
Какви са отношенията между комунистите и пролетариите изобщо?
Комунистите не са особена партия, противостояща на другите работнически партии.
Те нямат интереси, отделни от интересите на целия пролетариат.
Те не установяват никакви особени принципи, по които биха искали да оформят пролетарското движение.
Комунистите се отличават от другите пролетарски партии само по това, че, от една страна, в борбата на пролетариите от различните нации те изтъкват и отстояват общите, независещи от националността интереси на целокупния пролетариат, от друга страна, по това, че на различните степени на развитие, през които преминава борбата между пролетариата и буржоазията, те винаги застъпват интересите на цялото движение.
И така стигаме до:
Цитат:
Следователно в практическо отношение комунистите са най-решителната, винаги тласкаща напред* част на работническите партии във всички страни; в теоретическо отношение те имат пред останалата маса на пролетариата това предимство, че разбират условията, хода и общите резултати на пролетарското движение.
Най-близката цел на комунистите е същата, каквато е на всички останали пролетарски партии: оформяване на пролетариата в класа, събаряне господството на буржоазията, завладяване на политическата власт от пролетариата.
Теоретичните положения на комунистите съвсем не почиват върху идеи, върху принципи, измислени или открити от един или друг световен реформатор.
Те са само общ израз на действителните отношения на водеща се класова борба, на извършващо се пред нашите очи историческо движение. Премахването на старите отношения на собственост не е нещо, присъщо изключително на комунизма.
Всички отношения на собственост са претърпявали постоянна историческа смяна, постоянно историческо изменение.
Например Френската революция премахна феодалната собственост, като я замени с буржоазна.
Отличителна черта на комунизма е не премахването на собствеността изобщо, а премахването на буржоазната собственост.
Нас, комунистите, ни упрекват, че сме искали да премахнем лично придобитата, изработена със свой труд собственост, собствеността, която била основата на всяка лична свобода, дейност и самостоятелност.
Изработена, придобита, припечелена със свой труд собственост! За дребнобуржоазната, дребноселската собственост ли говорите, която предхождаше буржоазната собственост? Нея няма нужда да я премахваме — развитието на индустрията я премахна и всекидневно я премахва.
Или говорите за съвременната буржоазна частна собственост?
Но нима наемният труд, трудът на пролетария, му създава собственост? Ни най-малко. Той създава капитал, т. е. собствеността, която експлоатира наемния труд, която може да се увеличава само при условие че поражда нов наемен труд, за да го експлоатира отново. Собствеността в съвременния си вид се движи в противоположността между капитал и наемен труд. Да разгледаме двете страни на тая противоположност.
Да бъдеш капиталист — това значи да заемаш не само чисто лично, но и обществено положение в производството. Капиталът е съвместен продукт и може да бъде приведен в движение само от общата дейност на много членове на обществото, а в последна сметка — само от общата дейност на всички членове на обществото.
Тъй че капиталът не е лична, а обществена сила.
Следователно, ако капиталът бъде превърнат в съвместна, принадлежаща на всички членове на обществото собственост, това не е превръщане на лична собственост в обществена. Изменя се само общественият характер на собствеността. Тя загубва своя класов характер.
Преминаваме към наемния труд.
Средната цена на наемния труд е минимумът на работната заплата, т. е. сумата от ония средства за живот, които са необходими за поддържане живота на работника като работник. Следователно онова, което наемният работник присвоява в резултат на своята дейност, стига само за възпроизвеждане на неговия живот. Ние в никакъв случай не искаме да премахнем това лично присвояване на продуктите на труда, служещи непосредствено за възпроизвеждане на живота — присвояване, което не оставя никакъв чист доход, който би могъл да даде власт над чужд труд. Ние искаме да премахнем само мизерния характер на това присвояване, при което работникът живее само за да увеличава капитала, живее само доколкото интересите на господствуващата класа изискват това.
Аз всъщност мога да ти пльосна направо целият "Манифест на..." но няма смисъл, тъй като едва ли ще прочетеш и това. И все пак продължавам с обясненията. Всичко дотук общо взето беше Маркс. Маркс е писал своите трудове въз основа на анализи и статисткики на западното икономическо пространство (ако мога така да се изразя) тъй, като изтока е назад в своето обществено развитие. (И това го казва Маркс).
Сега преди да пристъпя към Руската част, СССР и тем подобни да споделя нещо, което надали мнозина от вас знаят.
В своята теория, Маркс подчертава, че всяка историческа епоха ражда и съответния тип държава. Държавата обаче се явява само една надстройка на производствените отношения, които пък се обуславят от развитието на производителните сили. Или казано по-просто развитието на производителните сили (средствата за производство) променя и определя икономическите взаимоотношения, които пък определят типа на държавата. Успоредно обаче със всички видове познати нам държави, съществува един друг вид, който съветските другари изчегъркват с пирон от трудовете на Маркс, за да не би някой мислещ, ако са останали такива, да си направи случайна асоциация.
Маркс нарича това модел на азиатската държава, който се характеризира с застой в икономиката и политиката, консервиране на формите на управление, изгубване на историческата перспектива, ниско жизнено равнище, крайно ограничено възприемане от хората на реалната действителност. Други забележителни черти са, че постовете, освен най-главния, не се онаследяват. Ползващия ги, се ползва от техните облаги само докато ги заема, но не ги предава по наследство. Да ви звучи познато?
И сега идва ред да си поговорим за по-познатите ви Ленин, Сталин, Русия, СССР, КПСС и БКП.
В руската история, доколкото съм запознат с нея, съм открил нещо, което ми направи впечатление. Русия, дори в досъветския си период се характеризира като силно консервативна (да се разбира - дясна) държава. В господстващата класа наблюдаваме два основни елемента - този на централната власт и този на подкрепящите я съсловия (аристокрация, духовенство). Това е един затворен организъм, една затворена клетка, която подтиска развитието на целия обществен организъм. Русия влиза в 20-ти век като абсолютна феодална монархия. Опитите да се либерализира държавата се провеждат с клизима - аристокрацията и дворянството виждат заплаха за своето съществуване в съществените промени, в същото време именно тези съсловия са основата на царската власт. Това нагнетява напрежение в обществото и в даден момент е нужен съвсем малък натиск за да избухне това напрежение и да помете всичко. Въпреки, че имат своите славни царе-реформатори, човек остава с впечатлението че реформите се провеждат не чак толкова последователно, като че ли са по-скоро метод за изпускане на парата, която се нагнетява. Избухването на ПСВ е това, което е нужно за да се раздвижи застиналата вековна империя, но се случва и нещо друго. Руската империя е многонационална империя, в която Русите са подтисници на много народи, различни по вероизповедание, макар доминиращи да са православните руснаци. След избухването на войната и нейното оформяне като позиционна, започват сътресения както в обществото, така и в армията. Случва се прословутата февруарска революция. Царската институция пада. Настъпва пълен управленски хаос, но войната продължава, а това което хората искат е - край на войната. Това, което Керински не се решава да даде на хората, Ленин е готов с един решителен замах да им го предостави, без да им каже, че е нож с две остриета. Споменах Ленин, редно е да си зададете следния въпрос: Как може, в една държава, в която работническата класа изобщо не съществува все още, да има партия която да е представител на тази класа??? Ако не ви е ясно - да ви стане - Ленин е фигурата, нужна на Германия, да извади Русия от войната. Октомврийският преврат е успял заради финансирането от Германия и подкрепата на германски военни части, които са блокирали части на руската армия, които са настъпвали към Петроград, в опит да свалят самозвания вожд. Всъщност, зад всички руски революции и преврати стои една единствена фигура и това е
http://en.wikipedia.org/wiki/Alexander_ParvusПросто сам не е осъзнавал, какъв човек използва, за да осъществи плановете за Русия. И не е знаел още какви сподвижници ще събере той. Или казано иначе РСФСР и последвалия го СССР са рожби, не на закономерност в историческото развитие, а на използването на политически хаос и икономическа разруха, в една капсулирана, консервативна държава, която е на ръба на закономерни промени към либерализъм, буржоазия и включване в световната търговска система, които хаос и разруха са използвани за чужди цели, без да си дават сметка за последствията. Тук не може да става дума нито за пролетарии, нито за комунисти, тъй като нямаме работническо движение, нямаме го оформено като класа. Между впрочем РКП(б) до февруарската революция има около 8 000 членове, до октомврийската те достигат вече 150 000. Градовете в РИ са около 12 000. Вижте как в следвоенния икономически застой, западната работническа класа, как чрез силата на стачката и усещането си като класа извоюва подобрение на условията си на живот и работа. Именно хората, които са организирали и предвождали тези стачки могат да се нарекат (и то с гордост) комунисти, а не платените агенти на Москва. Но да се върнем на Русия.
Общо взето така болшевишката партия идва на власт. Ленин използва думата комунист, по-скоро в опит да се разграничи от останалите социал-демократически и радикални движения, да подчертае крайността на своите намерения, решителността на своите действия. Друго, което трябва да се каже за Ленин, че той не е имал намерение да строи каквото и да било на мястото на Руската Империя. Неговите заповеди и декрети (или поне тези които съм чел) до един са свързани с раздаване на правомощия за разстрел, обиски, събиране на ценности и съсредоточаването на всичко това в ръцете на Партията.
Какви сплитни и интриги са се разигравали ще пропусна, въпреки, че мога да ги опиша в детайли и ще прескочим до следващата важна година - 1925-та, когато вече, от старата ленинска гвардия няма и спомен, и за да е сигурен Сталин, че няма и да остане такъв се сменя името на партията - от РКП(б) се създава ВКП(б). Следва другият интересен момент - първите две петилетки, чието изпълнение дефакто води до създаването и оформянето на работническа класа в СССР. Ако ме питате защо се въхищавам на Сталин - защото той е човекът организирал и координирал цялата работа, именно неговото ръководство е причината СССР да осъществи скок, като за десетина години държавата се развива, колкото западните държави за 150 години.
Тук може би е мястото да обясня, защо наричам този строй болшевишки, болшевизъм. Т. нар. "Народни революции" започват през 1944-та година, когато Червената армия излиза от собствената си територия и поема на поход към Берлин, "освобождавайки" всичко по пътя си. Основни двигатели на тези "революции" са местните компартии - до една марионетни на Москва и щедро финансирани от нея. В Москва пък властва ВКП(б). И такава си остава до1952-ра година, когато на ХIХ конгрес на ВКП(б) партията се преструктурира и преименува във КПСС. През това време всички марионетни режими са били установени и вече са работели в условията на Студена война. Те са производни на болшевишкия режим в Москва.
Сега ще се върна малко назад, където обяснявах за руския обществен модел - той се запазва 1:1 дори и във СССР. Отново имаме една капсулирана клетка, съставена от взаимокрепящи се структури - структурата на централната власт и тази на номенклатурната прослойка. Те са заменили старите Царска институция и аристократични съсловия, духовенство, но пък същноста им е същата, поведението им е същото. Отново имаме привилигеровано малцинство, което установява дадено статукво и запазването на благоденствието на това малцинство е гарант за стабилитета на властта. Но тази симбиоза Партия-Номенклатура подтиска общественото развитие. Унищожени са естествените обществени закони или по-точно унищожен е техният първоносител. Ако преди това религията е обяснявала ролята на Царя и на неговото изначално превъзходство над поданиците му, то в СССР партията е представител на работническата класа, роб на волята и. Липсва естествен закон който да легитимира привилигерованите позиции на номенклатурчиците. Започва се с ятаци, поддръжници, страдалци... Партията се опитва да изкове своя пантеон от светци, божества, които да заменят старите. Надявам се, разбираш ме какво имам в предвид, когато казвам, че моделът на руското общество се пренася в СССР 1:1. Нещо повече. С напредъка на Червената армия и навлизането и в Европа, този консервативен модел излиза от традиционните си граници и се установява навсякъде, през където ЧА е минала. Сега разбираш ли какво е рухнало през 1989-та? Рухна един консервативен модел, забавящ развитието на обществото. Да, болшевишката му модификация, е била попила някои идеи на социалистическите теории, но в същността си, в своята основа е най-вече руски обществен модел, изковаван и оформян векове.
