Лангъркам се аз в автобус миризлив,
небрежно си мисля "What, if..."
какво ще стане, ако евентуално,
се случи нещо странно и нереално?
Разни такива мисли ме спохождат,
гледам си аз как кучета се онождат,
радвам се аз на хубавия ден,
обаче взе да се надига нещо в мен...
Хммм, какъв ли ще е тоз' сюрприз
да не би да е от сутрешния бриз?
Червата ми взеха да алармират,
като женска играчка бясно да вибрират,
паника обзема моето същество
какво е това вещерство?
Изведнъж страшна мисъл ме озари,
като остър меч мен покоси!
О, Аллах, защо такова бедствие
като река ще тече моето отвестие...
Май преядох със цаца и сладолед
май и кисел беше после тоя омлет
май и вятър смразяващ ме духа,
май отивам към анална разруха
Слизам аз блед от превозното средство,
пред очите ми минава цялото детство,
и ускорявам крачка упорито
да се прибера аз желая нескрито,
дано преживея тоз ден кошмарен,
дано излезе от мен този дявол коварен.
Отварям вратата с ръце посинели,
мирише ми коварно на вкиснатo зели
но в този момент Авария!
почна шибаната Диария!
Бягам аз към Трона,
обаче тече, ли тече сифона,
всичко стана лайна, кръв и печал
май ще ми трябва нов анал.
Устата няма думи вече,
осрах се яко, човече!
Днес бе ден съдбовен за мен,
ден, в който мокета бе осквернен!