Леле, какъв цирк стана тука... Тежко и горко на роден Булгаристан с такива граждани.



Успокой се, майна, няма нужда да ми продаваш онлайн-сербезлък.

Това съм го опитвал и резултатът беше направо потресаващ - чудя се как не се изколихме. Не може да има хармонична връзка там, където всеки иска да бъде алфа и никой не иска да прави компромиси. Някои хора просто не са създадени за семейство.

Бракът е хубаво нещо, но не е за мен. Затова сега съм на системата "friends with benefits", която ме задоволява напълно.



Култов one-liner



Нищо няма да могат да ти кажат - най-вече заради факта, че никой от тях не ме познава и не е контактувал с мен в риъл лайфа. Това е интернет обаче - не може някой да не наплюе някого, па било то и на сляпо.

В реалния живот съм саркастичен, леко надменен интроверт, предпочитащ да прекарва вечерта с книга в ръка, вместо по кръчмите. Гордея се с брадата си и нося очила. Фен съм на Айнд Ранд, Ницше, червенокосите мацки, немската бира и баскетбола. Ай стига толкоз информация, предполагам че вече доби представа



Тук щях да напиша нещо действително хапливо, но днес съм на кеф и не искам да се карам с никого.

Само да те попитам, каква точно е логическата връзка между хобито на индивида и неговите възгледи за брака?



Зависи от възгледите ти. Един пуритан, например, не би се съгласил с мен.

Всеки си има гледна точка. Това е моето лично мнение и не го натрапвам на никого.

"Комплексарско" (както и "нацизъм") е вълшебна дума с неясно значение, обозначаваща всичко което не харесваш. Някой по-язвителен човек би изтълкувал постоянното перчене и показно "лайфърство" на някои хора като избиване на комплекси, но аз не съм такъв грубиян

Между другото, много ме кефи дебатската техника на някои хора тук. Някой ден, когато съм по-свободен, ще намина към София и ще ви разясня едно-две неща за дебатирането - например правилото, че в спор се напада тезата на опонента, не самия опонент.



Амбицията и увлечението по академични науки не са взаимоизключващи се понятия. За справка - Наполеон.

Историята я обичам много, но я работих само няколко месеца, колкото да не стоя без работа. В своя защита ще кажа, че повечето просяци по улицата получават повече от средностатистическия учител и то при много по-малко главоболия и унижения.



Ще ме прощаваш, но това е пълна глупост.

Напомняш ми на оня сановник от древен Египет, който изписал стела с подобен текст - младите са глупави, безотговорни, не почитат родителите си и боговете, светът ще се провали когато дойдат на власт и т.н. Оттогава са минали пет хиляди години и светът не само не се е провалил, а дори е прогресирал. Шок и ужас...

Същото го е чул и бай ти Хемингуей, само преди няколко десетилетия - "Всички вие сте едно загубено поколение!" Същото го чух и аз от баща си.

Всяко поколение си има свои предизвикателства, които трябва да посрещне. Не младите се променят, а възрастните. Мога да напиша дълъг пост за това, но ще е безсмислено. Има един филм, The Breakfast Club, с един култов диалог между директора и чистача - виж го и ще разбереш.



Каквото и да ти говорят, става въпрос за пари. Житейска максима.

С останалата част от поста съм съгласен, но нямаше нужда да набъркваш и комунизма - сериозно, той не е източникът на всички беди в България.



...започнах да предпочитам епикурейството



Култов коментар

За съжаление е вярно - птичките излитат от гнездото и все по-рядко се сещат за теб. Имат си достатъчно свои проблеми на главата. Аз самият не виждам нашите с месеци, въпреки, че живеят на 40 мин. път с автобус. Животът си тече, връзките се разкъсват...



Проблемът е, че това е изолиран случай, който не доказва нищо. Разбира се, ако имаш предвид символиката - съгласен съм.

Slightly offtopic: Не знам аз ли съм станал циничен или какво, но като видя такива сцени веднага ме изпълват някакви мрачни подозрения. Много от тези наглед щастливи двойки всъщност водят изключително жалък живот, но си слагат маска за пред обществото. Каквото и да казват романтичните филми, любовта не е най-голямата сила във Вселената - перипетиите на бита често я надвиват.

BTW, постът ти прозвуча леко арогантно - "аз съм прав, вие трябва да сте ненормални или с мозъчно сътресение за да мислите другояче". Не знам за Волтажа, но аз лично съм си изградил тази гледна точка от житейски опит, а не "от нищото", ще ме извиняваш.



Това всъщност са ДОСТА пари, както и да го погледнеш. Поне 75% от моите познати не покриват изискванията. Това, което описваш, на теория се води "средна класа", но на практика за нас е лукс.



Евала! Само това ще кажа.

Да видим кой ще се сети да напише нещото, което просто моли за написване сега!

TL;DR?

К'во да ти кажа... наспах се през деня и нямам какво да правя цяла нощ...

Принципно рядко ще влезна да напиша мнение във форума макар да чета повечето интересни теми.

Не знам брака нужен ли е или не, но щастието ти ако не е споделено с някой то живота е безмислен. Човек има нужда от някой друг да го оцени, да го подкрепи, да съпреживява хубавите и лошите моменти с него. Да го приземи на земята когато стане твърде арогантен и сигурен в себе си, да го вдигне от там когато пропадне в депресия или нещата се скофтят. Мога да изреждам още достатъчно причини.

За мен хора които живеят за себе си умират сами, недоволни и нещастни. Напротив истинският живот *според мен* е този, когато живееш за някой друг. Дали ще е приятели, жена, деца - това според мен се определя от етапа до който си достигнал.

А парите са важни до едно време. Няма по голямо разочарование за едно дете да гледа как на другите деца бащите им играят футбол с тях и ги учат на нещо или как имаш футболно състезание което печелиш и баща ти е обещал да дойде но в последствие не идва. Или как ще играете/излезнете заедно но в последствие има ангажименти. Това важи и за жената също. Многото работа и многото пари не правят едно семейство - после колкото и пари да даваш на едно дете и колкото и неща да му осигуряваш не променя факта, че си изпуснал най добрите/лошите моменти в живота му.

Много си прав. Всеки може да вижда красотата на съществуването (освен ако не е сляп), но ако не я споделяш с някого - все едно си празен. Света е създаден за двама, да се държат за ръце и да плачат и да се смеят заедно. ЗАЕДНО ! И когато намериш човекът, който знаеш, че ще обичаш до края на живота си, остава ти само да се надяваш и той да се чувства по този начин.

Стига сте се обяснявали бе, путчици такива.

В Секса и Града казаха че мъж около 40те които не е женен, било badass

Подкрепям ,че този човек наистина е лош гъз

Слушайте какво говорят Рико и Жоро. Аз им вярвам. Те или четат много, или тичат много, или общуват с когото трябва редовно!

диста като е влюбен не е работа

Съгласен съм. Сякаш някой друг пише вместо него
Ама не говори неистини.

Диста като не е влюбен-споделя кога се е ннапушил
Диста като е вклюбен-говори за прителство, красота, обич и чувства.
Извода? Диста не спира да е напушен като е вклюбен

Никъде и не подкрепям аргумента за нуждата от брак. Той е по избор на двамата човека. Брака не е предпоставка за хубаво семейство, липсата му не е предпоставка за лошо семейство. Всъщност семейство и брак са съвсем отделни неща според мен.

Иначе не знам какво имаш предвид под постоянна връзка? Няма как да създадеш семейство при непостоянна (?) връзка. Честно да кажа не съм прочел всички постове тъй че може и да съм изпуснал разни логически връзки. Реших просто да изкажа мнение сукратце и тн.

Иначе тези неща които описах няма как да ги изпиташ в несериозна връзка (секс?). Айде ние поне за разлика от жените лесно разграничаваме тия неща (или поне при мен е така) - секс само или чувства (и секс ). Най малкото в една несериозна връзка не би разкрил до толкова себе си, че човека срещу теб да разбере за мечтите ти, копнежите ти, това от което те е страх и тн. и тн. Съответно и не е съпричастен до толкова с успехите, неуспехите и други изживявания. И ти не си съпричастен.

Не знам, честно да си кажа някакви такива истории как не ти пука за никой, сам да си живееш е прекрасно, как живееш за себе си ми се струват адските шехеразади и пуберски истории. Човек е социално животно - търси разбиране в другите и му пука за околните независимо какви маски слага пред обществото поради една или друга причина. Да не ти пука за околните (не разбирай да ти пука прекалено много) означава, че ти има нещо психично или че нещо в някои от етапите на развитието ти се е преебало. Друг е въпроса липсата на приоритети и на ценностна система но както и да е.

А иначе съпоставката ти е погрешна - всеки предпочита истински приятел и истинска съпруга. А иначе след време приятелите остават на мъничко по заден етап защото семейството е по важно (което изобщо не означава че не се виждаш с приятелите ти). Нещо което е напълно нормално.

И ти, смятайки, че няма да си добър баща, мислиш, че взимаш правилното решение да нямаш дете? И наистина ли мислиш, че можеш да си сигурен в това в момента? Едва ли всички, които са написали тук, че искат дете, са сигурни, че ще бъдат добри родители. Дори вероятно някои изпитват сериозни съмнения. Аз например винаги съм казвал, къде на шега, къде не, че "моето дете ще го дам на някой да го гледа, докато не стане на поне 4-5", понеже не мога да трая постоянно ревящи и викащи деца. Но майка ми ми отговаря "то като е твоето, ще го възприемаш по много по-различен начин".

аве вчера в новините даваха 16 годишна родила третото си дете и някъв съвестен гражданин ги взел във фермата да му помагат, ама пак циганска работа, едни мухи като гълъби кацат по тях, направо ужас пълен с ужас

както ви дадох пример със семейството на една позната-чисти българи са, много красиви хора, финансово стабилни са и си раждат детенце на всеки 3 години почти...така се оправя демографския проблем мадафака

Интересен въпрос, наистина.
Още съм си 18-годишен келеш и нямам никаква представа за живота все още. Сегашното ми мнение е, че искам да отглеждам деца, но не искам да имам жена до себе си. Вярно, че сигурно ще трябва да се занимавам с разни осиновителски глупости и генетичният ми фонд ще отиде на вятъра, но самотното бащинство засега е за предпочитане.

не искам да се заяждам, но поради каква точно дълбокомислена причина желаеш това, а не обратното? и какво му е хубавото на самотното бащинство? на децата им трябват и баща, и майка. ако бащата стане майка, горките деца.

Готови ли сте да създадете благоприятна семейна среда и да поемете най-голямата отговорност в живота -да създадете човешко същество (или няколко, тогава става още по-сериозно)?
Лично аз не знам. Времето ще покаже.

Абе нямам житейски опит и не мога да кажа със сигурност...обаче май децата се нуждаят и от двамата родители ...не знам как на някой му е хрумнало да бъде сам такъв и то доброволно...пък е много по-голям шанса децата да развият проблеми...

нямам търпение да си отглеждам децата ще им предам всичките си знания

^тъпанар, не говори така, случая е друг ве, ебати...



верно, какво би те накарало да искаш да нямаш жена, а да отглеждаш дете сам? за нещо като домашен любимец ли го възприемаш? освен ако не си решил да го хвърлиш на баба му(майка ти) ше ти е мега трудно според мен