Право думаш, шефе. Ебало си е майката, но имам усещането, че знам какво правя. Паля фасчета, защото ми се пуши. Не защото всички край мен чадиха и продължават да чадят и азе да не остана по-назад. Парички за една-две кутии на месец ми се намират, но за сериозни тренировки с добавки и режим нямам да отпусна, а пък имам желание, въпреки болките от серотониновото немане. Някой ден ако печеля достатъчно и имам време, съм си обещал да тръгна и да стана машинка - е виж го Трент кво тяло отпра като заеба да пие и си купи уреди. Некой ден и аз

Ако пушиш по кутия на месец немаш грижи, ама ако/като минеш повече, да знаеш че си поел венестия. Тва пушенето не си е работа.

И двете работи ги осъзнах на третата цигарка

Помня как беше рейджнал като пропуши отново... чак жал ми стана за тебе

Не съм за жал, за бой съм, а щом съм пушил още въпреки рейджа значи не съм рейджвал достатъчно. После ме хвана яд достатъчно на мене си че пак ги спрях. Ся ме е страх да не зема да ги спирам и почвам наново, ше съм като Марк Твен по 100 пъти.

тоя марк твен ми изкара изпита по ВО и Печат направих се на тарикатче и го написах в използваната литература (да, тя ни накара да напишеме накрая на листа литература, която сме ползвали да учим) и хванах 3-ка само щото съм ценител :Д

абе аз минах на давидофф 1 .. да ви кажа, това си е планински въздух за моите дробове, но гледам да пуша същия брой цигари като преди.. С тая разлика, че са около 4х от обичайните ми (оранжев пал мал) и някакси по-добре се чувствам.. Ама е самовнушение, сигурен съм

Аз имах предвид повода, рекох да не ти го припомням.

И аз тях пушех, но въпреки че са единички си създаваха същото усещане за затлачване, каквото създават и другите цигари. Особено ако си излязъл да пиеш и си изпушил някоя-друга в повече. Същата гняс са си.

ebem vi

po kutiq 4erven davidoff na den pu6a i mi e prez kura seriozno dali 6e urma sled 15-20 godini ot rak...ne 4e ne sym my4il da gi spiram, no sym bezpomo6ten

значи ти си ходещ казан с катран. никой не те кара да ги спираш, ама ги понамали поне бе, ящно копеле такова.

e brat da ne misli6 4e e taka stava...

mnogo me draznite taka kato po4nete, kakto ti i polovinata mi priqteli koito ne pu6at da govorqt..."mi namali gi", "spri gi, kvo tolkova"...ddz nqma kak 4ovek koito ne e serizoen pu6a4 da razbere kvo iskam da kaja...estestveno 4e iskam da gi spra, ama ne stava taka lesno i donqkyde sym se primiril

Недей се оправдава, само желание ти трябва, ама не ти е достатъчно. Ей ме аз ти казвам - спри ги, кво толкова.

Пък и не те ли дразни мисълта, че си подвластен на некви треволяци увити в хартийка? Мен първия път като ги спирах тва ми беше стимула - или ше успея да ги спра или трябва да се примиря че не мога да ги спра, което жестоко ше ме сдуха.

Хора, съжалявам за безпокойството което сигурно ще причиня, но просто ми трябва някакво място на което да седна и да напиша това, което искам.

Не знам къде се намирам и дали изобщо съществувам.... Вчера, на 8 април, майка ми почина. През нощта, внезапно се е получил инфаркт, който е прекъснал достъпа на кръв до сърцето... Днес, в 3 през нощта ми се обадиха за да ми го съобщят, преди малко бях на аутопсия, за да я разпозная и да изяснят причината за смъртта. Защо, кой, как не знам, знам само, че един хубав човек и скъп за мен, си отиде.

Благодаря ви.

Съжалявам, човече. Такъв е живота - все в един момент свършва. Ще ни се да можем да задържим хората, които обичаме завинаги, но на тоя свят няма нищо вечно. Имай сили и не губи надежда и вяра.

наистина не знам какво да ти кажа, освен да поднеса моите съболезнования. нядявам се, че времето лекува всичко.

Съжалявам, пич.

Съболезнования човече. Често забравяме че не сме вечни на този свят.

...
много съжалявам дано не изпиташ това, което ще изпитвам аз, ако моята майка умре.

Мерси много пичове. Това ми трябваше

Айде стига толкова тегава обстановка - нали сме гей форум

Днеска за първи път пуших коз... е то дръпнах си, не съм го изпушил... ама пак не е това което очаквах