Има един въпрос, без чийто отговор всеки отговор е безсмислен, или по човешки наречено - относителен - математика или хаoс?.... Няма добро, няма лошо, няма бяло, нито пък черно, няма ли отговор този "главен" въпрос. Всичко е въпрос на гледна точка, на нашите възприятия.

Ако всичко е хаoс - колкото и страшно да звучи, това е най-доброто, което бихме поискали, но ако всичко е математика, и може да бъде изчислено, тоест да получим отговорите, които търсим, то тогава за какво ни е съзнанието, при положение, че ще заорем в затворен кръг, почнем ли да си отговаряме? Или дали пък, съзнанието ни е част от хаoса, докато материята покрай нас всъщност е чуждата? Дали пък не става въпрос за епична (от наша гледна точка) битка между хаoса и логиката?

Естествено, отговор има за всичко, въпросът е дали сме способни да поберем информацията (или по-точно кога).

И тук на "помощ" ни идва предсказуемата материя , независимо като единствена, или във вечна битка с хаоса, наричана от някои "господ бог", това е "силата", на която изглежда засега сме длъжни, напълно предсказуема, тя е тази, заради която е възможен живота и прогреса. Тя е тази "сила", която последна би изоставила парченце от нея(нас), която притиска частиците си едни в други, и изправя заобикалящи реки. Всъщност ако съзнанието ни е изградено изцяло от този тип материя, то значи не се различаваме от една изправена с времето река, нито пък от една падаща топка. Просто неизменно се случва, на теория даже то се е случило вече, това, което ние виждаме като време и пространство всъщност ще е илюзия, какъвто е и плоският, но триизмерен филм на екрана ми, т.е. би могло да бъде изчислено и предвидено безкрайно прецизно. Но това само при положение, че сме чисто материални. В такъв случай ние сме отговора на една задача, но вече решена.

Но пък съществуването на предсказуема материя е нелогично, това е в конфликт със самата нея, която е самата логика, а това би трябвало да означава, че тя се стреми единствено към самоунищожение, още от момента на създаването и. Ако всичко може да бъде изчислено, то просто "театъра е излишен" (от логична гледна точка). А и надали тази "логична материя" го прави с цел "забавление". Което неминуемо трябва да води до мисълта за съществуването на нещо повече от познатата ни "логика"(квантова физика, която пък е чиста математика), нещо, което даже би трябвало да е и създателя на тази наша материя. Все пак един компютър не може да измисли нищо сам. Което нещо вече е подтикнало материята да се "подреди" така, че да се появим ние, съзнателните същества.

И все пак винаги ще остане загадката за състава на съзнанието, което ние усещаме. Дали наистина ние сами избираме пътя си, или просто това е механичен акт, безброй пъти предвиден, които макар и да ни се струва толкова истински, всъщност да е съвсем логичен и предсказуем. Може би просто това е поредният стимул за развитие на "организмите", какъвто е и стимула при вида на храна например, просто с цел себеподдържане и себеопазване да е направено толкова "истинско", това наше съзнание. А може би просто така изглежда оперативната памет, каквато е в основата на дейстивето на нашия мозък(както и на компютрите). А отговора на смисъла от развитие на "ограничната" материя, каквато сме ние, и подбора на най-доброто от нея, лежи заложен в създателя на познатата ни материя. Единственото, което ние бихме могли да документираме за сега, е че подбора, следваш физичните закони създава все по-развити според нас същества, и въпреки, че се раждаме със толкова сложни "съзнания", ние нямаме ясни, установени на разбираем за нас език, насоки. И най-логичното, което можем да направим (избираме да правим логичното, защото виждаме, че това е към което се стараят физичните закони), е да следваме примера на създателя ни, а именно "науката". Тоест явно някъде в материята създала ни, има нужда от намесата на материя, притежаваща нашите качества.

А може би това наше чуство за "съзнателност" всъщност е породено от тази част на мозъка ни, която складира информация, която пък се е случило да съдържа информация как да се използва сама, спрямо нуждите на тялото, което го носи? Същото като оперативната памет при компютрите. Ние можем да зададем на някои компютър да се update-ва автоматично, че даже и да произвежда други компютри, без да е нужна бъдеща намеса! Но няма как да знаем със сигурност дали компютрите ще могат да "осъзнават" като нас, даже и да ги настроим така, че да могат да твърдят, че "осъзнават". Което значи, че "осъзнаването" е нещо повече от вид оперираща информация. То е емоция. А целта на емоциите е единствено да стимулират един жив организъм. Емоциите, това са възприятията на човека. Всеки възприема различно, което означава, че такова нещо, като "възприятие", е характерно само за организми като нас, и е създадено единствено за наша полза. Тоест това чувство, че сме нещо повече и по-сложно от заобикалящата ни материя, тъй като сме били "съзнателни", може да се нарече нерелано, тоест то съществъва само във нас, и то с цел, за да ни държи живи и да ни кара да се развиваме. То е емоция, както гнева и смеха. Направено е единствено с цел, да се "харесва" на организмите ни, за да могат да се развиват, според "плановете" на материята, или хаоса, тъй като явно това е най-лесният начин за еволюцията, която е пряко следваща логиката сила.

И ако е така, това означава, че със сигурност си имаме определение за в бъдеще, и то няма да е само безцелно размножаване, каквото днешното мнозинство намира за "най-разумно", или по-точно най-лесно..



teksta, napisan po-gore predstavlqva samo neizgladeni,nahvurlqni moi mneniq i vijdaniq, i tyi kato e pisan navednyj(zasega) moje da sydyrja smislovi greshki i protivorechiq.

Ти целият си една доста голяма смислова грешка.

въпроса е
Ако дърво падне в гората обаче няма никой там дървото ще произведе ли звук?

Това, което си написал е самото олицетворение на хаос. Какво очакваш да предизвика нещо, което има смислови грешки и противоречия? Чувството ти за изява, явно е по-силно от това да представиш нещо смислено...

Много е дълго и не го прочетох

Е, като не ви интерасува нищо какво да се прави...

Началото на всички неща може да бъде оприличено, като безкрайно единство. В началото безкрайното единство е нефокусирано и неоприличимо. Следващата стъпка е то да придобие съзнание. От безкрайното единство, искащо да опознае себе си, се надига Създателя, който на свой ред изгражда всичко което е. От желанието си да опознае себе си той генерира в нищото, което има потенциал да бъде нещо, това което за нашите възприятия е пространството и безкрайния космос. След това Създателя създава индивидуални порции на себе си и така стъпка по стъпка, той се превръща в това, което може да се самоопознае. Сътворението е форма на съзнание, което е обединено. Ние сме част от сътворението, съответно и част от Създателя. Няма край за нас самите, просто безконечно пътешествие към мистериите на съществуването на крилета на нащата свободна воля. За да достигнем пълния си потенциал трябва да опознаем всички аспекти на себе си - добро/зло и тн.. В крайна сметка няма правилно и погрешно, всчико е част от великия дизайн на всичко което е. Това, което на нас привидно ни се струва хаос, е част от опорните камани на сътворението. Това би означавало, че дори и хаоса е градивна част на по-голяма структура или ред.

тинтири-минтири..
..смисълът е в безсмислието.

Но, това което казваш ти OnePageLife противоречи на закон на физиката. Аз съм съгласен с това което казваш, но учените не са:
нищо не може да се самосъздаде тъй като всичката маса, енергия и т.н. не могат да бъдат изгубени и/или създадени. Затова нашата (тъпа) земна наука е на майнатата си - всеоще...

Физиката ни те първа прохожда. Физиците ни все още се опитват да създадат обединен модел на вселената с теорията на струните и теорията на свръх гравитацията. Отпреди няколко години започна да е говори за паралелни вселени и допълнителни измерения (нещо което беше табу за физиците), просто уравненията, които формулират изискват наличието на такива. Малко по малко ще се осъзнае, че разбиранията ни за момента са на много примитивно ниво.

Kaто сте толкова смели я да ви питам тогава един друг:

Kaкво искат жените?

Какво?


Впрочем не мислех, че много други хора освен мен си мъчат мозъците с такива въпроси



Ъпдейт:Сам ли го измисли?

Що бе Moot(-чето ми)? И аз мислех, че всички хора тук са тъпи, но доста от вас мислят. За други незнам много неща, затова не мога да кажа нищо за тях.

tl;dr

Ако искаш да те вземем на сериозно прави по-малки постове тъй като ни мързи да четем глупостите ти.

Ама, че тъпо противоречие.

Някои може ли да ми обясни какъв е смисъла на съраунд-а (повече от 2 колони), при положение, че имаме само 2 уши...?

Друг път. Значи и войника на бойното поле е "зъл" - и да и не! Зависи как гледаш хората. Никой не става "зъл", ако е гласувал, че "не му е интересно": просто остава извън темата с дебилните си коментари.