Добра ти вечер, форуме. Хрумна ми една простотия, чети по-надолу.
Приемам конструктивна критика, наясно съм, че финала е предвидим.


Ти падаш.
Падаш и се питаш „КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА ТУК”.
Не знаеш защо падаш, не знаеш откъде падаш, не знаеш кога ще паднеш.

Все още падаш.
Но някакви проблясъци започват да си проправят път в тиквата ти.
Усещаш, че се е случило нещо лошо. Нещо много лошо.
И имаш чувството, че си изгубил почва под краката си.

Продължаваш да падаш.
Сега се сещаш – ти беше син на богати, известни родители.
Всичко получаваше на готово, нищо не ти бе отказвано.
Живееше си живота и толкоз.
Завърши престижен университет, започна свой собствен бизнес.

Падаш.
Чудиш се какво стана с бизнеса.
Всичко си беше наред, докато един ден не реши да се прибереш в дома си, при родителите.
Беше Коледа. Колко много сняг беше наваляло!
Приказна атмосфера!
Отключи, влезе в прекрасния апартамент, но беше тъмно. А те казаха, че ще те чакат.
Светна навсякъде, но веднага ти се прииска да не го беше правил.

Падаш.
Такъв ужас не беше виждал в живота си – навсякъде кръв и крайници…
Като се позамисли обаче се сети за нещо в тъмното си минало.
Ти беше измамник.Долен при това.
Ръководенето на бизнес не беше лесно и то включваше безмилостни средства.
Сред които бяха и убийствата. Но ти не ги извършваше! Не, само ги поръчваше.
Питаше се какво толкова си сторил, че да заслужиш подобна участ.
Да видиш родителите си брутално убити.
Нещо в теб се пречупи.

Падаш.
И ти се върти свят.Усещаш, че ще припаднеш всеки момент.
Поръчковите убийства ги разкриха, но се покри, избяга надалеч, благодарение на парите си.
Но добрата, стара приятелка Съвест позвъня на вратите ти.
Започна да я давиш в алкохол, но не помогна.
За това реши да се захванеш със залози – да изгубиш всичко, което беше натрупал.
Но се получи, не се увлече по хазарта.
Но нещо все не беше наред. Такова нещо като късмет за теб не съществуваше.
Работеше туй-онуй, но те уволняваха.
А алкохола се лееше като из ведро.
Спестяванията свършваха.

Падаш.
Накрая реши да избягаш.
И какво стори?!
Върна се в родината си. При мама и тате.
Те те поканиха, бяха ти простили за всичките простотии.
Но ти не успя да ги помолиш за прошка.
Съвестта отново те навести.
Ти си обра партакешите, офейка от апартамента и подкара откраднатото Мерцедесче.
С висока скорост, без цел.
Да, ама си беше и пийнал. А и беше леко хлъзгаво по нощните улици.
Как се блъсна – не си спомняш.

Спря да падаш след жесток сблъсък в земята.
Ти се събуди – заобиколен от бели стени.
Пое си въздух и те прониза остра болка в дробовете и ребрата.
По неведом път в кратуната ти изникна един спомен.
Спомен за една ужасно престаряла песен със следния рефрен:

Your life’s a waste
Run away

Постепенно цялата песен се оформи в тиквата ти.
Нотичка по нотичка, думичка по думичка.
Спомни си, че с въпросния рефрен дразнеше един свой приятел от детството.
Той беше от бедно семейство, грозничък. И ти смяташе, че неговия живот е безсмислен.
Понятие нямаше какво се е случило с него.

Изведнъж се задави от собствената си кръв.
Миг по-късно душата ти полетя свободна.

С малко промени (родители а-у) можеш да напишеш текст за песен на някоя рок или метъл група

Авторе, знаеш отдавна, че те ценя! Радвам се да те срещна.

Но приятелю, прекалено драматизираш, според мен, де.

Но ти мен не ме чувай, аз писах само да те поздравя за усърдието ДА ПИШЕШ, тоест, ДА МИСЛИШ. Това е прекрасен етап от съзряването, според мен поне.

Поздрави!

Благодаря ти, очаквах някой от по-известните съфорумци да пише, но не очаквах да си точно ти, но какво пък - зарадвах се.
И сега отново като го прочетох установих, че си напълно прав - наистина съм драматизирал много.
Благодаря и за забележката, в този ред на мисли.
Поздрави!