Добро утро форуме...

След подобаващо безсънна нощ и преглед на ранния сутрешен online печат ми бе пояснено, че явно в днешния ден се поставя началото на новата учебна година...
Първоначално , като всеки един вече потопил се в длъбта на академичното познание, този факт , остави у мен същата емоционална следа, както и да речем "разтърсващите" разкрития около внезапната промяна в теглото на неназована участничка в конкурс са красота...Или казано просто и двете късчета информация са ми буквално през к...раткосрочната памет...

В следващия момент обаче oт чисто любопитство погледът ми се насочи към секцията за коментари под една от съответните новости(тъй като просто под тази за конкурса за красота нямаше нищо написано) и бях изненадан от откритото там...Коментарите варираха от такива изпълнени с някакъв меланхолчиен патос на умиление и тихо проронени сълзи по изгубените безвъзвратно години на щастие и невинност, до такива насещи пропити с нотки на нафталинова соц-поезия послания към новопостъпилите "първолаци"....

Естествено съответните реакции неизбежно провокираха у мен поток от спомени и асоциации насочени към моя личен опит и изживяване в системата на началното и средното образование....Резултатът , кратко и стегнато се заключава в желанието ми в момента да завлека определен контингент хуманоиди в тъмна уличка и да ги наритам до смърт...

Та, форуме, въпреки занижаването на средната възраст на потребителите през последните няколко години, ако можехте да опишете с от една до пет думи целия ви опит в училищната институция - от първия ви учебен ден до абитюрентската ви вечер...Коя дума бихте използвали ?

Не бих ги нарекъл паметни години. Няма да ги разправям на внуците, но и няма да се будя облян в пот посреднощ.

нищо не разбрах на ОПто

От 8ми до 12ти клас ми беше толкова гот да ходя на училище, че ви е бедна фантазията . Не че ми се е учело или учителите са били много симпатични, просто бях в невероятен клас. Нямаше миг скука, всеки беше олигофрен по своему и допълваше идеално останалите ~28 човека. В 12ти клас, преди бала, когато всички бяхме оформени и реално нямаше причина да ходим на училище - пак бяхме в пълен състав . Факт е, че 7 години по-късно се виждам с много от съучениците си често.
От зубъра на класа, до щерката на селския богаташ (която се появи с по 5кила силикон на цица в 11ти клас) - всички бяха супер забавни хора .

ПАСТЕТ. От осми клас, до снощи - пастет. Днес пак пастет. Утре пак
Гимназията премина сред облак от алкохолни и марихуанни изпарения.

It was legen...wait for it! Dary...

7 думи, но наистина беше епик.Носталгично ми беше днес, минах през старото даскало да ги видя

подиграха се с мен.

Изнасилиха ли те?

От 1-ви до 2ри беше яко, 3ти също, 4 и 5 не толкова, но 6 и 7 ми бяха епик. от 8 до 12...от 8 до 12...бе искам пак тия години

1 към 1

Добре..Само на мен ли ми бе само и единствено ГАДНО...без изключения - без светли и тъмни периоди...Просто монотонна поредица от последователни ГАДОСТИ....

Всички в класа ми бяха диви селяни, пуст късмет

да и проблема е бил в теб :>

От 1 до 5 клас ми беше най-яко

И да ми липсва на моменти, сигурен съм , че ако имах възможност да тръгна в тоя момент пак на даскало - на първата седмица щеше да ми стане досадно.

нещо питал ли съм те, че се обаждаш бе, чичкааа. да го духаш на майка ти!

Това, което си спомням може би най-ярко, е че целият ми 12ти клас мина под знака на вестник 19 МИНУТИ. (с големи букви и уголемено)

Секи ден само на мойта спирка имаше будка с такива вестничета и имаше останали. Взимах ~20, влизах в класната стая и ги тресках най-отпред. И после поне първите 2 часа бяха "абе, гошко, кажи град във Франция с 5 букви", да не говорим за СУДОКОТО бате.

Ооо, силни години си бяха, не бих спорил, но идните се очартава да са дори по-добри, при това доста.

Разбира се, що се отнася до самия учебен курс - безспорно най-противните и безвъзвратно пропиляни пет години в живота ми.

Същото, дори днес след като завършихме пак се събрахме, готино беше!

наказваха ме и викаха баща ми в училище...

яко беше

Кофти клас кофти години; а можеше да бъде мега яко и наистина да ми липсва. Uni > all.