Тръните на любовта

Нещата от живота
Аватар
Мечиста
Мнения: 315
Регистриран на: 09 Юни 2012 20:17
В момента играе: с пишката си
Местоположение: На Какаши сенсей фануса, фануса!

Тръните на любовта

Мнение от Мечиста »

Събудих се през нощта в леглото си. Полуотвитото ми тяло беше озарявано от лунна светлина. Погледнах към часовника, беше три без десет. Бях буден вече от няколко минути, не можех да мисля за нищо освен за нея.
Вчера Нина трябваше да замине за Амстердам. Беше ми казала шест седмици преди заминаването си, но аз така и не събрах смелост да я помоля да остане. В деня на заминаването, се прибрах от работа в квартирата ни. Нея я нямаше както и нещата ѝ. Никога не се бях чувствал толкова самотен. Бях смазан от чувството, че с нея целия ми свят си отива.
Веднага щом се съвзех от шока изтичах навън и купих една червена роза, толкова можех да си позволя за да имам пари за таксито ако исках да я хвана навреме. Пристигнах на летището в последния момент. Видях я и тя гледаше към мен, все едно ме очакваше. Приближих се до нея. Бяхме интимно близо и аз ѝ подадох розата. Тогава забелязах, че ръката ми кърви от стискането на бодливото цвете. Все така мълчалива, тя ме погледна жално с влажните си очи и ме целуна по устните. Една самотна сълза потече по лявата ми буза, осъзнавайки, че я виждам за последен път.
Прибрах се в апартамента, който вече не чувствах като свой собствен дом. Дори не исках и да се напия. Отворих хладилника. В него нямаше почти нищо. Взех оттам един стар пъпеш и поне толкова старо мляко. В този момент не можеше да ми пука по-малко какво яда. След като вечерях оставих съдовете в мивката, с намерение да ги измия на сутринта. Отидох в стаята, която до този ден беше нашата обща спалня и се проснах на леглото, смазан от физическа умора.
Сега, премисляйки отминали ден, изпитах нужда от душевен отдушник. Реших да пръдна. Сиромашкият доктор - така го наричаше дядо ми. Отпуснах леко сфинктера си, позволявайки на газовете да се изнижат. За мой огромен ужас, обаче почувствах странна тръпка, облекчавайки се. Първо чух плискащ звук от под мен, след това се почувствах като седнал в кална локва. И най-лошото беше, че не можех да спра. В този момент вече не ми пукаше за тъпата селска пачавра, та АЗ БУКВАЛНО СЕ НАСИРАХ! Последната, мисъл минаваща през главата ми беше "О, Господи, дано само не се пропие в матрака!"
Онтогенезата е кратко повторение на филогенезата.
Аватар
hyper'
Мнения: 2105
Регистриран на: 07 Дек 2010 04:17

Re: Тръните на любовта

Мнение от hyper' »

LAL LEL какво по дяволите ахахахахаха луд ли си еби я у романтиката дето уби :lol:
Аватар
Admiral General Hurf
Мнения: 3215
Регистриран на: 15 Ное 2007 18:16
Местоположение: Aruba, Jamaica, Bermuda, Bahama, a place called Kokomo

Re: Тръните на любовта

Мнение от Admiral General Hurf »

Mnogo silno, razchuvstvah se. Dano ne se propie v matrka.
Я тибя МУСТАК
Warbringer » 16:12 » написа:и една малка таблетчица може да те прати на марс, синко
slider
Мнения: 22
Регистриран на: 27 Юни 2013 21:08
Обратна връзка:

Re: Тръните на любовта

Мнение от slider »

това е най-романтичното нещо, което съм чувал напоследък :lol:
Публикувай отговор