Както обикновенно отивайки на училище го срещнах по пътя.
-Здравей,дядо.-казах аз и му се усмихнах.
Той ме изгледа странно:
-Здравей-каза с тих глас.
-Какво има дядо?Добре ли си?-попитах разтревожено аз.
-Нищо,малко съм болен,ще се оправя.Имам малък проблем,утре ще пътувам в големия град,дано лекарите ми помогнат.
-А кога ще се върнеш
-Аз ще отида,но дали ще се върна... - каза и продължи напред с наведена глава.
Минаха три дни.Телефона звънна.Вдигнах и чух женски плач.
-Ало,ало-виках аз,но в слушалката се чуваше само плач и нищо друго.
Тъкмо затворих и чух звън на камбана.Нещо в мен трепна,не знаех дори какво става,а очите ми се насълзиха.
На другия ден рано бе погребението.Аз отидоох,оставих цветя и запалих свещ,прекръстих се и погледнах още веднъж дядо.Сякаш това не беше той,какво ли му бяха направили лекарите,това ли заслужаваше ...
Гробарите метнаха ковчега в изкопания гроб и започнаха да го зариват.Бог взима добрите по-рано,за да не теглят на този свят пустия.Бих дал всичко за да върна времето назад.Бих дал всичко ,за да имам шанса да поискам прошка.Но беше късно.
Навън вали,и живота пее своята мрачна песен.Тихи гласове шепнат нещо,светкавици огряват мократа земя.
А аз лежа проснат безпомощно,плача и не мога да си простя греховете,които имам пред този човек.
Почивай в мир дядо,един ден ще се видим на едно по-добро място.Аз няма да те забравя,помни ме и ти и ми помагай.
R.I.P
EDIT: Историята е истинска,не претендирам че имам дарба да пиша,но съм потънал в дълбоки размисли и исках да драсна нещо.Моля без спам и всякакви подобни простотии.Ако имате да кажете нещо смислено-кажете го!Ако не - просто не пишете,моля ви.
