Болката... (мой кратък разказ)
Публикувано на: 31 Май 2009 15:15
Максимилиян уморено притвори Ейпълът, чувствайки незабавното облекчение, което се разля по очите му, поради притъпената светлина. С радост забеляза, че е останал само още половин час, докато стане време да се прибира вкъщи. Това малко го окрили, защото там Мари и малкият му Габриел щяха да го чакат за вечеря. А за десерт, по парче Тирамису! Боже колко обичаше този сладкиш. Десетки пъти е благодарял, че го има...можеше да яде с тоново без да му писне...
Не, че не обичаше работата си.
Напротив, чувстваше се щастливец, че изкарва пари с детската си страст, някъде витаеща между рисуване, програмиране и компютрите. Намести я прекрасно в концепцията на модерната фирма за програмиране, която основа заедно с приятелят си от детството, Пиер.
Отпи от вече стоплената Кола и си каза наум, че надали има по-голямо наказание от това. Така стоплена няма нищо общо със сладкият разкош, който се излиза с всяка глътка у теб. Вредна, но божествена. С тези 3 думички се оправдаваше пред Елиз, когато тя го хокаше, къде на шега, къде не, че пие толкова от тази "ужасна", по нейните думи напитка.
В заветният момент, малко преди така дългоочакваният час за тръгване, в офисът му нахлу Пиер развълнувано...
- Макс, Макс, бързо пускай всичко, оставаме за още малко.
- Пи, стига с гаврите, знаеш, че Мари ме чака, и нямам търпение да се прибера.
- Да, да, ясно де, но е станала голяма катастрофа, преди около 10 минути. На гара Тайле, семафорната система не е сработила и не е спуснала бариерите при идващ товарен влак. Повечето телевизии вече са там, но Канал 55, ам знаеш колко добре работим с тях, и при експресно справяне ще има и преференции, та тея от 55-цата искат компютърна възстановка на събития. За новините си в 22, че рейтинги и те гонят.
Ъъъъъ, влакът е отнесъл едно Пежо 206. Горката количка е била разцепена и влачена поне 100-на метра. Още събират загиналите. Жена на около 30-на и момче на около 10.
Горките, дори не са разбрали какво ги е сполетяло. Локомотивът ги е връхлетял за секунди като хала посред зима.
- "Горките", стига Пи ! И двамата знаем, какво извратено, цинично същество си. Ти си си живо превълплъщение на садизмът, престорено му се озъби Максимилиан.
- Прав си Макс, но те така или иначе са загинали, какво толкоз, ако изкараме още една премия, угоднически се ухили Пиер.
- Добре, добре, поне от кумова срама замълчи, ето вече раздвижих макетите, раздразнено отвърна приятелят му.
- Задай, малко контраст на влака, нека той да е черен, а Пежото - бордо. Такова е било то, а от телевизията искат влака така, заради контрастта, че да жегне зрителите. Само 20 секунди, нищо работа, настойчиво инструктираше Пиер. - Колата е ударена от ляво, там отзад, сложи и детската седалка, такам, сега я завлачи и разцепи. Цъкни моделът за разпиляване на отломките, така е добре. Чукни тука контурите леко и малко фонец турни...екстра.
Нокията на Максимилиан запрепуска из бюрото, подгонена от Входящо. Залисани в работата, приятелите я чуха чак след време. - Опс, някой звъни, ти си Макс.
Без много ентусиазъм Максимилиан стана и взе телефона. На дисплея се мъдреше името на София, майката на Елиз. Набързо намисли извинение да откажат поканата за гости и чукна бутона.
-Макс, Макс, Макс...те са, удари го истеричен глас на свекървата. - Пежото, влакът го е...те са били в него...обезумяла ревеше Софи в слушалката...
Сърцето му реагира , наносекунди след като мозъкът възприе новината. То не издържа.
Последното нещо, което Максимилиан видя преди да полети надолу, беше общата им снимка с Елиза и Габриел, от миналогодишната им екскурзия до Малта, която с толкова любов бе поставил на бюрото си.
*******
Идеята ми хрумна преди два дни. Дописах го преди малко и като цяло е това, само тук-таме ще редактирам стил, правдоподобност, правопис (естествено
).
Всеки е добре дошъл, и ще съм му благодарен, ако си каже мнението, критиката, предложения.
На малолетните хейтъри няма да бъде обръщано внимание...
Поздрави...
Не, че не обичаше работата си.
Напротив, чувстваше се щастливец, че изкарва пари с детската си страст, някъде витаеща между рисуване, програмиране и компютрите. Намести я прекрасно в концепцията на модерната фирма за програмиране, която основа заедно с приятелят си от детството, Пиер.
Отпи от вече стоплената Кола и си каза наум, че надали има по-голямо наказание от това. Така стоплена няма нищо общо със сладкият разкош, който се излиза с всяка глътка у теб. Вредна, но божествена. С тези 3 думички се оправдаваше пред Елиз, когато тя го хокаше, къде на шега, къде не, че пие толкова от тази "ужасна", по нейните думи напитка.
В заветният момент, малко преди така дългоочакваният час за тръгване, в офисът му нахлу Пиер развълнувано...
- Макс, Макс, бързо пускай всичко, оставаме за още малко.
- Пи, стига с гаврите, знаеш, че Мари ме чака, и нямам търпение да се прибера.
- Да, да, ясно де, но е станала голяма катастрофа, преди около 10 минути. На гара Тайле, семафорната система не е сработила и не е спуснала бариерите при идващ товарен влак. Повечето телевизии вече са там, но Канал 55, ам знаеш колко добре работим с тях, и при експресно справяне ще има и преференции, та тея от 55-цата искат компютърна възстановка на събития. За новините си в 22, че рейтинги и те гонят.
Ъъъъъ, влакът е отнесъл едно Пежо 206. Горката количка е била разцепена и влачена поне 100-на метра. Още събират загиналите. Жена на около 30-на и момче на около 10.
Горките, дори не са разбрали какво ги е сполетяло. Локомотивът ги е връхлетял за секунди като хала посред зима.
- "Горките", стига Пи ! И двамата знаем, какво извратено, цинично същество си. Ти си си живо превълплъщение на садизмът, престорено му се озъби Максимилиан.
- Прав си Макс, но те така или иначе са загинали, какво толкоз, ако изкараме още една премия, угоднически се ухили Пиер.
- Добре, добре, поне от кумова срама замълчи, ето вече раздвижих макетите, раздразнено отвърна приятелят му.
- Задай, малко контраст на влака, нека той да е черен, а Пежото - бордо. Такова е било то, а от телевизията искат влака така, заради контрастта, че да жегне зрителите. Само 20 секунди, нищо работа, настойчиво инструктираше Пиер. - Колата е ударена от ляво, там отзад, сложи и детската седалка, такам, сега я завлачи и разцепи. Цъкни моделът за разпиляване на отломките, така е добре. Чукни тука контурите леко и малко фонец турни...екстра.
Нокията на Максимилиан запрепуска из бюрото, подгонена от Входящо. Залисани в работата, приятелите я чуха чак след време. - Опс, някой звъни, ти си Макс.
Без много ентусиазъм Максимилиан стана и взе телефона. На дисплея се мъдреше името на София, майката на Елиз. Набързо намисли извинение да откажат поканата за гости и чукна бутона.
-Макс, Макс, Макс...те са, удари го истеричен глас на свекървата. - Пежото, влакът го е...те са били в него...обезумяла ревеше Софи в слушалката...
Сърцето му реагира , наносекунди след като мозъкът възприе новината. То не издържа.
Последното нещо, което Максимилиан видя преди да полети надолу, беше общата им снимка с Елиза и Габриел, от миналогодишната им екскурзия до Малта, която с толкова любов бе поставил на бюрото си.
*******
Идеята ми хрумна преди два дни. Дописах го преди малко и като цяло е това, само тук-таме ще редактирам стил, правдоподобност, правопис (естествено
).Всеки е добре дошъл, и ще съм му благодарен, ако си каже мнението, критиката, предложения.
На малолетните хейтъри няма да бъде обръщано внимание...
Поздрави...
Историята е банална, още щом го прочетох малко преди средата се сетих какво ще стане на края. 
концентрираи се повечко и избягваи разговорния език , също така твърде много си наблегнал на битовизма , а тази ретроспекция за колата пък беше напълно ненужна навярно си искал да изтъкнеш някаква ирония , че той пие вредни напитки , а жена му умира... можеше да покажеш привързаноста на героя към семейството по друг начин , освен това мился , че трябваше да споменеш имената на приятели(колегите) на главния герой още преди да ги представиш в диалога.И по-добре избягвай каквото и да е споменаване на конкретни фирми като Ейпъла ... просто не звучи така добре.Кулминацията беше чак в края на разказа , което не е препоръчително , защото до тогава има опасност читателя да се е отегчил.Но за булевардна литература си е чудесно