Не, че не обичаше работата си.
Напротив, чувстваше се щастливец, че изкарва пари с детската си страст, някъде витаеща между рисуване, програмиране и компютрите. Намести я прекрасно в концепцията на модерната фирма за програмиране, която основа заедно с приятелят си от детството, Пиер.
Отпи от вече стоплената Кола и си каза наум, че надали има по-голямо наказание от това. Така стоплена няма нищо общо със сладкият разкош, който се излиза с всяка глътка у теб. Вредна, но божествена. С тези 3 думички се оправдаваше пред Елиз, когато тя го хокаше, къде на шега, къде не, че пие толкова от тази "ужасна", по нейните думи напитка.
В заветният момент, малко преди така дългоочакваният час за тръгване, в офисът му нахлу Пиер развълнувано...
- Макс, Макс, бързо пускай всичко, оставаме за още малко.
- Пи, стига с гаврите, знаеш, че Мари ме чака, и нямам търпение да се прибера.
- Да, да, ясно де, но е станала голяма катастрофа, преди около 10 минути. На гара Тайле, семафорната система не е сработила и не е спуснала бариерите при идващ товарен влак. Повечето телевизии вече са там, но Канал 55, ам знаеш колко добре работим с тях, и при експресно справяне ще има и преференции, та тея от 55-цата искат компютърна възстановка на събития. За новините си в 22, че рейтинги и те гонят.
Ъъъъъ, влакът е отнесъл едно Пежо 206. Горката количка е била разцепена и влачена поне 100-на метра. Още събират загиналите. Жена на около 30-на и момче на около 10.
Горките, дори не са разбрали какво ги е сполетяло. Локомотивът ги е връхлетял за секунди като хала посред зима.
- "Горките", стига Пи ! И двамата знаем, какво извратено, цинично същество си. Ти си си живо превълплъщение на садизмът, престорено му се озъби Максимилиан.
- Прав си Макс, но те така или иначе са загинали, какво толкоз, ако изкараме още една премия, угоднически се ухили Пиер.
- Добре, добре, поне от кумова срама замълчи, ето вече раздвижих макетите, раздразнено отвърна приятелят му.
- Задай, малко контраст на влака, нека той да е черен, а Пежото - бордо. Такова е било то, а от телевизията искат влака така, заради контрастта, че да жегне зрителите. Само 20 секунди, нищо работа, настойчиво инструктираше Пиер. - Колата е ударена от ляво, там отзад, сложи и детската седалка, такам, сега я завлачи и разцепи. Цъкни моделът за разпиляване на отломките, така е добре. Чукни тука контурите леко и малко фонец турни...екстра.
Нокията на Максимилиан запрепуска из бюрото, подгонена от Входящо. Залисани в работата, приятелите я чуха чак след време. - Опс, някой звъни, ти си Макс.
Без много ентусиазъм Максимилиан стана и взе телефона. На дисплея се мъдреше името на София, майката на Елиз. Набързо намисли извинение да откажат поканата за гости и чукна бутона.
-Макс, Макс, Макс...те са, удари го истеричен глас на свекървата. - Пежото, влакът го е...те са били в него...обезумяла ревеше Софи в слушалката...
Сърцето му реагира , наносекунди след като мозъкът възприе новината. То не издържа.
Последното нещо, което Максимилиан видя преди да полети надолу, беше общата им снимка с Елиза и Габриел, от миналогодишната им екскурзия до Малта, която с толкова любов бе поставил на бюрото си.
*******
Идеята ми хрумна преди два дни. Дописах го преди малко и като цяло е това, само тук-таме ще редактирам стил, правдоподобност, правопис (естествено
).Всеки е добре дошъл, и ще съм му благодарен, ако си каже мнението, критиката, предложения.
На малолетните хейтъри няма да бъде обръщано внимание...
Поздрави...
Историята е банална, още щом го прочетох малко преди средата се сетих какво ще стане на края. 
концентрираи се повечко и избягваи разговорния език , също така твърде много си наблегнал на битовизма , а тази ретроспекция за колата пък беше напълно ненужна навярно си искал да изтъкнеш някаква ирония , че той пие вредни напитки , а жена му умира... можеше да покажеш привързаноста на героя към семейството по друг начин , освен това мился , че трябваше да споменеш имената на приятели(колегите) на главния герой още преди да ги представиш в диалога.И по-добре избягвай каквото и да е споменаване на конкретни фирми като Ейпъла ... просто не звучи така добре.Кулминацията беше чак в края на разказа , което не е препоръчително , защото до тогава има опасност читателя да се е отегчил.Но за булевардна литература си е чудесно