Evil Chapter One
Пинчерът спря да лае и смело пристъпи напред. Четиримата младежи в тъмната уличка не му обръщаха внимание, единствено петият, който бе вперил поглед в него, му правеше детински жестове, за да привличе вниманието. Кучето, което допреди пет минути бе изгубило своят стопанин, спря на място и се огледа. Наоколо имаше само няколко кофи за боклук, влажните листа по асфалта и леката мъгла. Отново погледна хората пред него, ала човекът, който го интересуваше вече не беше сред тях. Наостри уши и направи крачка назад, след което някаква жилава ръка го сграбчи и го поднесе към пастта си.
Отдалеч се чуха подсвирквания, последвани от групов кикот.
Притежателят на ръката хвърли гърчещият се труп на животното в боклуците и изплю главата, по която се бяха отбелязали развалените му зъби. Той се приближи към групата от младежи и се облиза звучно.
- Не обичам кучета, които лаят.
Последва няколкосекудно затишие. Вятърът свистеше в улуците, а петимата продължаваха да се гледат хладно.
- Князе, и за какво по-точно ме измъкна от гроба - се чу нечий непознат глас.
- Тихо.
- А кой по дяволите ще ме зарие?
Момчето със тъмният шлифер се опита да прикирие смеха си.
- Не е честно да се бъзикате със зомби, още по-малко да серете в гроба му! Хелуинд, ти си...
- Тихо.
Князът намали музиката, която го караше да потъва в екстаз, прибра iPod-а, сложи ръката си върху полуразложеното му голо рамо и го успокои:
- Няма. Повече няма да правим така.
Зомбито сви равнодушно рамене и се ухили. Всички се ухилиха.
- Казвам се Некропанзер. Познаваме се с Княза... и Хелуинд. А вие двамата?
Първи пристъпи крачка напред екзекутора на кучето, като лицето му се откри на светлината. Ужасяващ клоун, подобие на "То", отличаващ се със силнокъдрава руса коса и вместо червен нос - пиърсинг с метален череп на носа. Самото сухожилие се бе разтегнало дотолкова, че на Некропанзер му се струваше, че във всеки момент тежкия метал ще падне заедно със хрущяла.
- Аз съм Хамелеона, не обичам деца.
Той стисна ръката на живия труп, който явно беше приятно респектиран от втората част на изречението. Той издърпа ръката си и неволно закачи с един от дългите си нокти някакво сухожилие на новопознатия си. Некропанзер дръпна рязко ръката си като опарен.
- Анална слуз, внимавай със ръката ми, още не съм се втвръдил!
- Хе-хе, че ти умрял, какво ти пука.
- Млъквай, Хелуин. Ами ти? Ти си надеждата ми за един сравнително нормален психопат в групичката ни... как се казваш?
- Казвам се Ноктурно.
Зомбито любопитно гледаше дългите кучешки зъби на новия си познат и очакваше да разменят поне още по едно изречение, но в близките минути очакванията му не се сбъднаха. Вампирът не бе особено приказлив и криеше бледото си лице под дългата черна коса, така, че лицето му да бъде максимално прикрито от светлината на нощните лампи, като дори след здрависването, прибра ръцете си в черния шлифер.
Отново настъпи кратка пауза на мълчание.
- Е? - не се стърпя да възкликне Некропанзер. - Май само аз не знам за какво сме се събрали тук и се интересувам. Всъщност, никъде не бързам, нито ще огладнея, така че вие му мислете. Чухте ли бе, изроди?!
- Тихо.
Князът излезе пред тях, седна на една захвърлена микровълнова печка и с безразлично изражение на лицето ги изгледа.
- Също като във виц. Имаме вампир, на който единственото вампирско по него са зъбите му, полуразложено зомби, с тениска на Рамщайн, което се разпада докато върви, прокажен клоун-психар и някакъв дечко, която назнайва малко латински... И аз, княз Варгот, повиках тази сбирщина от изроди на природата, за да извършим нещо голямо...
- Ще ограбим банката - шеговито го прекъсна Некропанзер.
- Не. Ти си мъртав и не ти трябват пари, освен да платиш на гробаря да те изчука.
Нищо не отговори, понеже на тези затапки просто не му оставаше друго, защото това бе просто той и за да престане с тях, просто трябваше да му размажат главата с ковашки чук. А това не би се харесало на никой, защото Княза не беше като тях. Макар и смъртен, той заемаше място в тъмната страна, което се ползваше с особени привилегии. Всъщност никой не познаваше Варгот, защото той живееше с дълга си и вероятно докато спеше, също мислеше как тъмната страна да вземе превес чрез неговата воля. Въобще обаче не беше дребнав - дори никога не бе убивал човек, не бе и материалист. Просто го правеше, защото е роден за това.
Обърна се на страна и забеляза как Хелуинд се опитваше да прикрие кикота си. Племенникът на легендата Хейтрист (убиец на вампири, след добра оферта преминал на тъмната страна и служил достойно до своята смърт в края на деветнайсти век), се бе превърнал в дясната ръка на Варгот. Хелуинд бе също и вещ в книгите, но се отличаваше с досадно чувство за хумор и през времето, когато бяха имали работа заедно, никога не го бе харесвал. Некропанзер изби тези мисли и спомени от главата си и концентрира вниманието си върху Княза, който стана от импровизирания си стол и разгъна навината хартия, която държеше в ръката си.
- Събрах ви, защото погледите ни са насочени към една посока. Носим омраза, не обичаме слънцето, блек метъла е нашата религия. Смъртта за нас е просто настинка, а ние да сме инструментите в нейните ръце, е адска привилегия, дадена ни. И какво - живеем като останалите плужеци... И това е по целият свят, всички продукти на мрака са се превърнали в същите утрепки, които мразим повече от шибана неделна проповед, излъчвана по три канала. Как ви се струва това? - той започна да чете. "" КЛЕВЕТНИЧЕСКАТА ОРДА, СЕЕЩА НАВСЯКЪДЕ РАЗРУХА И ОМРАЗА, УНИЩОЖАВАЩА ВСЯКА СЛЕДА ОТ СЛАБОУМИЕ ЧРЕЗ БЕЗКОМПРОМИСНА ИДЕОЛОГИЯ И БОРЕЩА СЕ ЗА СВЕТОВНА ДОМИНАЦИЯ ЧРЕЗ ИЗВЕРАТЕНИ И БРУТАЛНИ КРЪВОРПОЛИТИЯ". Това е исторически пергамент от дедите ви. Вижте на какво сте заприличали, на Ч-О-В-Е-Ц-И. А виждате ли тази уличка, а тази след нея, а целия този град? И той е пълен с човеци...
Ноктурно се усмихна. Некропанзер поклати одобрително глава, а хамелеонът потри ръцете си доволно. Хелуинд уверено вдигна палеца си. Князът прочете погледите им и злобно се изсмя.
- Да ги избием до крак... а после имаме да вършим работа.
/следва/
