На юг от града

Stiiv Olstin · Мнение от **Stiiv Olstin** » 09 Дек 2005 20:09

На юг от града

Мрак и самота,
тишина и тъмнина
навсякъде разстилат
своята тъга.

В малката стая,
на юг от града,
звездите съзират
тъжна душа.

В неясна мъгла
у таз тъмнина
сенки умират
с разбити сърца.

Небе и земя,
надежда една,
вопли раздират
пусти поля.

Птица самотна
със бели крила
мрака пронизва
със песен сега.

Тъжна душа,
на юг от града,
светлина съзира
у тез небеса.

И с вяра последна
надига глава
мечтата се сбъдна-
отмина смъртта.

Да , тъпо е , но уатевър.
Масс критики = тенкс.

Disturbеd7470

Не съм литературен критик, но ми хареса...
Не съм сигурен, но и това произведение ли става въпрос за надеждата?

Phantom · Мнение от **Phantom** » 09 Дек 2005 21:09

"със песен сега. " - това сега не ми харесва как звучи. Ясно е, че става сега всичко. Ясно е и че си го добавил за римата. Иначе ми хареса

Stiiv Olstin · Мнение от **Stiiv Olstin** » 10 Дек 2005 13:32

Phantom написа:"със песен сега. " - това сега не ми харесва как звучи. Ясно е, че става сега всичко. Ясно е и че си го добавил за римата. Иначе ми хареса

Нямам и идея как да го променя..Иначе на мен не ми харесва мястото с светлината..Някак не пасва и става по дълго от другите ;/

N2O · Мнение от **N2O** » 10 Дек 2005 14:12

Браву ман! Много си добро!!!

Stiiv Olstin · Мнение от **Stiiv Olstin** » 11 Дек 2005 20:57

Stiiv Olstin · Мнение от **Stiiv Olstin** » 08 Мар 2006 23:37

Не позволявай
Не позволявай ти на черната омраза
да те кара да страдаш
не позволявай страшните постъпки
вечно после да окайваш.
Не позволявай да си в власт на други
не позволявай да те мачкат
не позволявай да те обиждат със думи
дето изразяват злото , като грешна крачка.
Не позволявай да забравиш кой си
не позволявай да забравиш свойте
не позволявай да забравиш дома си
дето преди време ти е бил покойте.
Не позволявай да умре духа ти ,
не позволявай да загубиш вяра,
не позволявай да загине туй ,
което прави те човека , а не звяра.
Не позволявай светът да те пребори
не позволявай да се изгубиш между редовете
не позволявай да не гледаш ти звездите,
не позволявай да попаднеш в ада.
Не позволявай да правиш това,което не искаш
не позволявай да загубиш свободата
не пускай туй , що в ръката стискаш
не позволявай да избяга светлината.
Не позволявай залеза да надвие утрото ново
не позволявай да изчезне твоята усмивка
не позволявай да усъмнеш с на ръцете окови
окови, които заключват доброто във клетка.
Не позволявай да избяга твоята надежда ,
не позволявай да се предадеш на лесното зло
не позволявай да изпуснеш любовта си
в тъмните улици на градчето горко.
Не позволявай да се чувстваш зле
не позволявай да загубиш минута
не позволявай просто да умреш,
не позволявай да пилееш ЖИВОТА.

Да, няма рима , да няма значение .Просто си го пускам.

Scar · Мнение от **Scar** » 09 Мар 2006 08:10

Валка респект батка супер са и 2те

Stiiv Olstin · Мнение от **Stiiv Olstin** » 16 Мар 2006 22:30

Всичко се стопява ,
всичко отминава,
светлина огрява
кърваво-червената поляна.
Времето се спира ,
миговете се така загиват
всичко земно и човешко се стопява
нощта пак изгрява.
Отново се виждат полята
отново се виждат цветята
но никога няма да потъне таз поляна
във забравата на мрака ,
от светлина огряна,
няма да се струтят хорските чуства
няма да забравят никакви изкуства ,
няма да треперят тихо в тъмнината ,
няма да завиждат на цветята.
Всичко в мрак ще тъне пак отново
всичко ще потъне в време ново
всичко ще помага на зората
всичко ще загуби си злината.
Всякакви чуства и желания
ще потънат в таз поляна
ще забравят да се крият
ще забравят добротата
ще забравят те земята..
Мъки ужасни с кръв ще зе застелят,
всичко за пореден път ще се повтори
всичко ще отмине пак , отново
и ще се забрави пак , отново.
Ще се скрие в миг светлината
ще замре и тя , зората
ще намери път луната
и ще огрее пак цветята.
Ще засияят на хората сърцата,
докато отново не забравят добротата.

Demonic · Мнение от **Demonic** » 18 Мар 2006 00:26

d4rk.1nside написа:Всичко се стопява ,
всичко отминава,
светлина огрява
кърваво-червената поляна.
Времето се спира ,
миговете се така загиват
всичко земно и човешко се стопява
нощта пак изгрява.
Отново се виждат полята
отново се виждат цветята
но никога няма да потъне таз поляна
във забравата на мрака ,
от светлина огряна,
няма да се струтят хорските чуства
няма да забравят никакви изкуства ,
няма да треперят тихо в тъмнината ,
няма да завиждат на цветята.
Всичко в мрак ще тъне пак отново
всичко ще потъне в време ново
всичко ще помага на зората
всичко ще загуби си злината.
Всякакви чуства и желания
ще потънат в таз поляна
ще забравят да се крият
ще забравят добротата
ще забравят те земята..
Мъки ужасни с кръв ще зе застелят,
всичко за пореден път ще се повтори
всичко ще отмине пак , отново
и ще се забрави пак , отново.
Ще се скрие в миг светлината
ще замре и тя , зората
ще намери път луната
и ще огрее пак цветята.
Ще засияят на хората сърцата,
докато отново не забравят добротата.

Не е зле, харесва ми Има какво о6те да се доизпипва, но наистина ми харесва ! Успех и за напред да поства6 такива стихове

EnD34v0uR · Мнение от **EnD34v0uR** » 18 Мар 2006 13:04

"На юг от града" ми се струва много подходящо за текст на песен на P. I. F :)

Stiiv Olstin · Мнение от **Stiiv Olstin** » 18 Мар 2006 14:28

EnD34v0uR написа:"На юг от града" ми се струва много подходящо за текст на песен на P. I. F

С ръка на сърцето мога да кажа , че никога не съм слушал песен на ПИФ , камо ли пък да знам името на някоя.

EnD34v0uR · Мнение от **EnD34v0uR** » 18 Мар 2006 15:43

E, ами в такъв случай заповядай линк към тяхна песен, чиято структура на текста някак си ми се доближава до горепосочените стихове - Nevidimo Dete
И за да не е офтопик... На юг от града определено най ми допадна. Чете се лесно и приятно, и ритъма е постояннен. А в другите не го усещам, дори римата отсъста на много места, а тя е от коренна важност за поезията.

Stiiv Olstin · Мнение от **Stiiv Olstin** » 18 Мар 2006 16:01

EnD34v0uR написа:E, ами в такъв случай заповядай линк към тяхна песен, чиято структура на текста някак си ми се доближава до горепосочените стихове - Nevidimo Dete
И за да не е офтопик... На юг от града определено най ми допадна. Чете се лесно и приятно, и ритъма е постояннен. А в другите не го усещам, дори римата отсъста на много места, а тя е от коренна важност за поезията.

Песента наистина има подобен текст : ) . Хубава е , между другото , благодаря за линка .
Колкото до другото , наистина най-гладко се чете първото , и на мен най ми допада то о_0.Другите са малко странни , само аз си се разбирам за някой от нещата в тях .

Stiiv Olstin · Мнение от **Stiiv Olstin** » 27 Апр 2006 19:10

Кротко , тихо , притеснено ,
видяха детето само неспиращ
да търси , да плаче , да крие се
да броди смирено в нощта.
Да може , да иска , да прозира,
да търси отново , сега.
Не вижда то изход , блуждаещо е,
не вижда то лъч светлина,
не вижда то капка надежда,
отново забравено в нощта.
Защо ли , защо ли даряват го,
със мъки безброй ,ах ,тез небеса,
защо ли , защо ли обръщат го ,
крият го в таз тъмнина.
Защо го презират , защо ли го мразят,
защо няма кому да довери,
няма кому да изкаже , предложи,
а защо не посвети във своите мечти.
И ето , отново детето ,
със пламък в очите замиращ,
усеща се то ,като на крачка от края,
но продължава живота, с дъх неспиращ.
Ангел небесен намира го ,
подава в нощта нему ръка ,
детето я бута и спира го,
"Не искам , не искам това."
И ето ,че ангел небесен разбира го,
разбира детето ,разбира нощта,
разбира желанието , разбира молбата му
и ето детето , отново само , отново сега.
Кога ли , кога ще загине душата му,
да , същата , детска душа ,
същата ,която сили му дава , която храни го,
която крепи го и пази го ,да , пази го
която пази го отново в нощта.
Никога , никога може би , защото няма такова дете,
защото поредна илюзия е , че има добро ,'де не ще умре.